"Невинните" ни държат вече 17 години далеч от големия футбол
Да сте чули някой от управлението на БФС да поеме виновност, че сме пропуснали 5 следващи международни и 4 европейски шампионати от идването на тази власт във футбола ни през 2005-а? Няма и да чуете.
Вечният отговорник за националния тим Йордан Лечков има една опорна точка - футболистите не стават. Не пропусна да я стартира и при унизителната загуба с 2:5 от Грузия в неделя: " Липсва ни класа, то се вижда. " Заради сходни свои изявления през годините той съумя да докара водачи като Димитър Бербатов и Ивелин Попов до отричане от държавния отбор, което бе загуба за всички. Собствена виновност обаче в никакъв случай не е показал.
Такава не вижда (или най-малко не демонстрира, че е открил) и президентът на футболния съюз Борислав Михайлов. Напротив - той парира всеки опит за рецензия против него за положението на А тима със
своите си безконечни доводи:
обезпечени са средства за повиквателни, за лагери, за пътувания, за награди. Дори уточни в декларация отговорните - футболистите. Сега и публичен съвет за богатството на футбола ще образува. Какво повече желаете?! Оставка? Ами подадена беше през октомври 2019 година Е, след това бе оттеглена през април м.г., само че нали сякаш бе за богатството на футбола ни.
Освен че акцентира своя принос за финансовото застраховане на националите, Михайлов не обича да го подлагат на критика или да му задават неуместни въпроси в неприятни моменти. Ама по никакъв начин не обича. Ето, при погрома от Грузия той се изниза още преди почивката при резултат 0:2. Дали тъй като бе сърдит на сходството на футбол от тима ни, или пък не искаше да бъде питан. Той към този момент има опит в сходно изсулване - дано си напомним домакинската загуба с 2:3 от Косово през юни 2019 година Тогава персоналният му джип влезе на пистата на ст. " Васил Левски ", с цел да го вземе от ложите. Това коства поста на шефа на Националния стадион Георги Кузев, само че какво от това - Михайлов си спести рецензиите.
А такива той изцяло заслужава. Не единствено поради клишето, че националният тим е лицето на футбола ни. Състоянието на футболистите ни, от които има единствено един в Топ 5 от шампионатите в Европа (Петко Христов - " Специя " ), е проекция и на слабия ни шампионат, само че и на
неналичието на работеща тактика за развиване
на детско-юношеския футбол. Пресни са спомените от последния опит за въвеждане на единна методика, направена от Красимир Балъков, която " почина " дружно с оставката на Михайлов. Сетне, след завръщането си на бял кон, президентът на БФС даде обещание да търси средства за осъществяване на плана. Е, очевидно още ги търси. Има някаква идея, заложена в проект 2022-2026. Дори и тя да бъде въведена (което е още в необхватен хоризонт), резултатите ще дойдат надалеч след 2026 година Което предвещава още пропуснати шампионати.
Макар че и неналичието на класа не е към този момент задоволително опрощение. В състава на Грузия няма огромни звезди. Сред титулярите бяха четирима футболисти от тамошното състезание (трима от " Динамо ", Батуми), играчи на " Анортозис " (Кип), " Слован " (Слвк), " Копенхаген " (Дан), " Уйпещ " (Унг), " Жил Висенте " (Порт), полските " Лех " и " Краковия "...
Но пък те играха физически нападателно, с доста добра висока преса, правеха бързи офанзиви с по едно подаване - всичко, което ни липсваше. И въобще - вижда се огромна смяна у тях след наемането на Вили Саньол за треньор през февруари 2021 година И грузинците към този момент нямат общо с отбора, който падна в София с 1:4 предходната година.
За северномакедонците пък да не приказваме. След присъединяване на Евро 2020 и заключителен плейоф за Мондиал 2022, те са любимец в групата, колкото и да не можем да го преглътнем. Доказаха го и при равенството 1:1 в Разград, когато ние отправихме два удара в очертанията на тяхната врата, а те към нашата - 9. А в състава си имат играчи на " Наполи " (Елиф Елмас), " Шалке 04 " (Дарко Чурлинов)... И съвсем никой от тяхното си състезание.
Но ние очевидно добре се заблуждаваме, щом не прозряхме моментната картинка в дуела против Северна Македония. Даже десният ни бек Иван Турицов сподели след мача: " Щом не съумяха да ни победят, не са " Уау "...
Но какво да каже той, веднага като заблудата идва от главата на футбола ни. Нека си напомним по какъв начин Борислав Михайлов преди конгреса на 12 октомври м.г. с жизнен избирателен звук съобщи пред " Спортал ": " В съпоставяне с страните към нас
и на национално, и на клубно ниво сме доста по-добре. "
Дано не продължава да си мисли по този начин...
Защото при неговото ръководство се натрупаха задоволително резултати на А тима, за които да не желае да си спомня - 0:6 от Англия в София, 1:6 от Сърбия, 2:7 от Япония, 1:5 от Шотландия, 1:4 от Кипър, 2:3 от Косово в София, в този момент 2:5 от Грузия...
За пропуснатите шампионати стана дума. Но и в другите обединения не е розово - младежите ни ги няма към този момент на 17 следващи европейски шампионати. Юношите стигнаха до Евро 2022 (второ за тях в историята), само че останаха на последно място с 1 точка (както и на другото им участие - през 2015 година, когато бяха в играта поради домакинството). Юношите до 19 година пък имат единствено три евроучастия в ерата " Михайлов " (2008, 2014 и 2017 г.) от общо 14 благоприятни условия... Всичко това демонстрира очевидно неумение да се реагира на проблемите. Какво другояче да е, щом това е резултатът за 17 години ръководство...
Разбира се, би трябвало
да се отчетат и грешките на Ясен Петров.
Особено против Грузия. Когато разруши централната двойка бранители Петко и Андреа Христови, оставяйки първия на пейката. И пусна на левия бек Едисон Йорданов, през който минаха множеството рискове. И по този начин и не опита да опълчи някой по-борбен халф на нападателните грузинци (Георги Костадинов и Кристиян Малинов си останаха резерви), а избра да залага на техничари. Да не приказваме, че в състава ги нямаше няколко футболисти в добра форма - Илиан Илиев-младши ( " Аполон ", Кип), вратаря на " Кеймбридж " Димитър Митов, който бе определен за №1 в тазгодишния шампионат за Купата Англия, постоянно раздаващия се Спас Делев ( " Лудогорец " ), изнеслите нелоши игри в Португалия Стивън Петков ( " Фейрензе " ) и в Унгария Янис Карабельов (вицешампион с " Кишварда " ) и т. н.
Но каквото и да е решил, той си пое отговорността и се отдръпна с нерадостна равносметка от 17-те си мача (3 победи, 5 равенства и 9 загуби). Като в четирите дуела през тази година записа 1 тъждество (със Северна Македония) и 3 загуби (включително и първа в историята от Катар).
Но различен няма кой да поеме виновност. В БФС не виждат такава или пък мъчно се разделят с розовите очила. Например, президентът на " Славия " Венцеслав Стефанов, чиято дума още се чува във футболния съюз, сподели преди началото на акцията в Лига на нациите: " 100% сме любимци. Ако нямаш тази мисъл, ми седи си у вас! Северна Македония - какви са тия? Грузия има израстване, но е Грузия. Ако почнем от тях да се плашим, да закрием този спорт и да играем петанка. "
Сега, няколко дни по-късно, това със закриването не наподобява неприятна концепция. Или най-малко оставката на това управление, което използва 11 треньори за последните 17 години. Без никакъв резултат.
Вечният отговорник за националния тим Йордан Лечков има една опорна точка - футболистите не стават. Не пропусна да я стартира и при унизителната загуба с 2:5 от Грузия в неделя: " Липсва ни класа, то се вижда. " Заради сходни свои изявления през годините той съумя да докара водачи като Димитър Бербатов и Ивелин Попов до отричане от държавния отбор, което бе загуба за всички. Собствена виновност обаче в никакъв случай не е показал.
Такава не вижда (или най-малко не демонстрира, че е открил) и президентът на футболния съюз Борислав Михайлов. Напротив - той парира всеки опит за рецензия против него за положението на А тима със
своите си безконечни доводи:
обезпечени са средства за повиквателни, за лагери, за пътувания, за награди. Дори уточни в декларация отговорните - футболистите. Сега и публичен съвет за богатството на футбола ще образува. Какво повече желаете?! Оставка? Ами подадена беше през октомври 2019 година Е, след това бе оттеглена през април м.г., само че нали сякаш бе за богатството на футбола ни.
Освен че акцентира своя принос за финансовото застраховане на националите, Михайлов не обича да го подлагат на критика или да му задават неуместни въпроси в неприятни моменти. Ама по никакъв начин не обича. Ето, при погрома от Грузия той се изниза още преди почивката при резултат 0:2. Дали тъй като бе сърдит на сходството на футбол от тима ни, или пък не искаше да бъде питан. Той към този момент има опит в сходно изсулване - дано си напомним домакинската загуба с 2:3 от Косово през юни 2019 година Тогава персоналният му джип влезе на пистата на ст. " Васил Левски ", с цел да го вземе от ложите. Това коства поста на шефа на Националния стадион Георги Кузев, само че какво от това - Михайлов си спести рецензиите.
А такива той изцяло заслужава. Не единствено поради клишето, че националният тим е лицето на футбола ни. Състоянието на футболистите ни, от които има единствено един в Топ 5 от шампионатите в Европа (Петко Христов - " Специя " ), е проекция и на слабия ни шампионат, само че и на
неналичието на работеща тактика за развиване
на детско-юношеския футбол. Пресни са спомените от последния опит за въвеждане на единна методика, направена от Красимир Балъков, която " почина " дружно с оставката на Михайлов. Сетне, след завръщането си на бял кон, президентът на БФС даде обещание да търси средства за осъществяване на плана. Е, очевидно още ги търси. Има някаква идея, заложена в проект 2022-2026. Дори и тя да бъде въведена (което е още в необхватен хоризонт), резултатите ще дойдат надалеч след 2026 година Което предвещава още пропуснати шампионати.
Макар че и неналичието на класа не е към този момент задоволително опрощение. В състава на Грузия няма огромни звезди. Сред титулярите бяха четирима футболисти от тамошното състезание (трима от " Динамо ", Батуми), играчи на " Анортозис " (Кип), " Слован " (Слвк), " Копенхаген " (Дан), " Уйпещ " (Унг), " Жил Висенте " (Порт), полските " Лех " и " Краковия "...
Но пък те играха физически нападателно, с доста добра висока преса, правеха бързи офанзиви с по едно подаване - всичко, което ни липсваше. И въобще - вижда се огромна смяна у тях след наемането на Вили Саньол за треньор през февруари 2021 година И грузинците към този момент нямат общо с отбора, който падна в София с 1:4 предходната година.
За северномакедонците пък да не приказваме. След присъединяване на Евро 2020 и заключителен плейоф за Мондиал 2022, те са любимец в групата, колкото и да не можем да го преглътнем. Доказаха го и при равенството 1:1 в Разград, когато ние отправихме два удара в очертанията на тяхната врата, а те към нашата - 9. А в състава си имат играчи на " Наполи " (Елиф Елмас), " Шалке 04 " (Дарко Чурлинов)... И съвсем никой от тяхното си състезание.
Но ние очевидно добре се заблуждаваме, щом не прозряхме моментната картинка в дуела против Северна Македония. Даже десният ни бек Иван Турицов сподели след мача: " Щом не съумяха да ни победят, не са " Уау "...
Но какво да каже той, веднага като заблудата идва от главата на футбола ни. Нека си напомним по какъв начин Борислав Михайлов преди конгреса на 12 октомври м.г. с жизнен избирателен звук съобщи пред " Спортал ": " В съпоставяне с страните към нас
и на национално, и на клубно ниво сме доста по-добре. "
Дано не продължава да си мисли по този начин...
Защото при неговото ръководство се натрупаха задоволително резултати на А тима, за които да не желае да си спомня - 0:6 от Англия в София, 1:6 от Сърбия, 2:7 от Япония, 1:5 от Шотландия, 1:4 от Кипър, 2:3 от Косово в София, в този момент 2:5 от Грузия...
За пропуснатите шампионати стана дума. Но и в другите обединения не е розово - младежите ни ги няма към този момент на 17 следващи европейски шампионати. Юношите стигнаха до Евро 2022 (второ за тях в историята), само че останаха на последно място с 1 точка (както и на другото им участие - през 2015 година, когато бяха в играта поради домакинството). Юношите до 19 година пък имат единствено три евроучастия в ерата " Михайлов " (2008, 2014 и 2017 г.) от общо 14 благоприятни условия... Всичко това демонстрира очевидно неумение да се реагира на проблемите. Какво другояче да е, щом това е резултатът за 17 години ръководство...
Разбира се, би трябвало
да се отчетат и грешките на Ясен Петров.
Особено против Грузия. Когато разруши централната двойка бранители Петко и Андреа Христови, оставяйки първия на пейката. И пусна на левия бек Едисон Йорданов, през който минаха множеството рискове. И по този начин и не опита да опълчи някой по-борбен халф на нападателните грузинци (Георги Костадинов и Кристиян Малинов си останаха резерви), а избра да залага на техничари. Да не приказваме, че в състава ги нямаше няколко футболисти в добра форма - Илиан Илиев-младши ( " Аполон ", Кип), вратаря на " Кеймбридж " Димитър Митов, който бе определен за №1 в тазгодишния шампионат за Купата Англия, постоянно раздаващия се Спас Делев ( " Лудогорец " ), изнеслите нелоши игри в Португалия Стивън Петков ( " Фейрензе " ) и в Унгария Янис Карабельов (вицешампион с " Кишварда " ) и т. н.
Но каквото и да е решил, той си пое отговорността и се отдръпна с нерадостна равносметка от 17-те си мача (3 победи, 5 равенства и 9 загуби). Като в четирите дуела през тази година записа 1 тъждество (със Северна Македония) и 3 загуби (включително и първа в историята от Катар).
Но различен няма кой да поеме виновност. В БФС не виждат такава или пък мъчно се разделят с розовите очила. Например, президентът на " Славия " Венцеслав Стефанов, чиято дума още се чува във футболния съюз, сподели преди началото на акцията в Лига на нациите: " 100% сме любимци. Ако нямаш тази мисъл, ми седи си у вас! Северна Македония - какви са тия? Грузия има израстване, но е Грузия. Ако почнем от тях да се плашим, да закрием този спорт и да играем петанка. "
Сега, няколко дни по-късно, това със закриването не наподобява неприятна концепция. Или най-малко оставката на това управление, което използва 11 треньори за последните 17 години. Без никакъв резултат.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ