„Да спасим Пловдив от бетона“ - този тревожен призив кънти

„ Да спасим Пловдив от бетона “ - този обезпокоителен апел кънти от всички страни в хубавия ни град. Борбата за всяко парче земя е безмилостна. Пловдив се задъхва, а ние усещаме, че губим от хубостта му. Имаме потребност от въздух, пространство, зеленина и успокоение, само че получаваме стрес, звук, панелни кафези и отрова. Борбата с презастрояването наподобява обречена и нищо чудно един ден да се окаже, че децата ни, вместо на площадката пред блока, ще играят измежду джунгла от бетон.

Процесът е необратим и е повече от ясно, че единствено в случай че подредим личната си къща, можем да запазим зеленото в Пловдив. За наслада, по този начин мислят доста от пловдивчани, които творят същински чудеса в сивите междублокови пространства на домовете си.

Тези човешки каузи звучат още по-знаково през 2021 година, когато се навършва век от гибелта на обикнатия от пловдивчани ландшафтен проектант Люсиен Шевалас. „ Министърът на цветята “, както още в края на 19. век го назовават съгражданите ни, проектира Цар-Симеоновата и Дондуковата градина, алеята на бул. „ Руски “, озеленява Бунарджика и Сахаттепе.

Ако създадеш градина, значи имаш религия в утрешния ден, е считал Шевалас. А най-хубавото е, че философията му живее у неговите съвременници. Представяме ви ги на страниците на вестник „ Марица “, на уеб страницата marica.bg и във Facebook страницата ни.