Какви игри са забавлявали височайшите особи в кралските дворове
Да се завъртим към къщата или градината на Тюдорите в някой безоблачен ден би било прелестно преживяване. Може да срещнем дамата на къщата в нейните кадифета и френската качулка, която бере цветя и билки, или камериерката, която трансформира тези билки в съставки за готвене или медикаменти. Рядко обаче бихме се замислили какви са вечерите по такива места – дълги часове, без интернет и никакво развлечение, също така, което семейството може да обезпечи.
Как прекарват вечерите си кралските особи? Отговорът е настолни игри – някои от които към момента играем със същите правила и през днешния ден, а други, които са приспособени с течение на времето. Но всеки случай – много сходни, на тези, които играем през днешния ден всички ние.
Шахматни фигури от островите Луис
Най-задържалата се игра от всички е шахът, който се играе в Западна Европа от ранното Средновековие. Правилата на играта обаче претърпяват забележителна смяна в средата и края на 15 век, когато кралицата, в началото слаба фигура, става най-силната на дъската. По-романтичните измежду нас може да отдадат смяната на появяването на мощни женски владетели, като Исабела I Кастилска или Ан дьо Божьо, регент на Франция от 1483 до 1491.
Играта на шах е главно обществено умеене за висшите съсловия в интервала на Тюдорите. Инвентаризацията на предметите, принадлежащи на Екатерина Арагонска, направена след изгонването й от кралския двор през 1531 година, разкрива две дъски за шах от слонова кост с комплект фигури в алено и естествения цвят на слоновата кост; и още една кутия фигури от същия материал. Фигурката на царя е Хенри VIII.
Известно е също, че Катрин Пар, Мария Стюарт и Елизабет I също се забавляват шах. Играта е толкоз огромна част от живота в кралския двор, че архивите демонстрират, че Хенри VIII заплаща на готвач да направи две шахматни дъски и фигури от захар, украсени със злато, за един прием.
Илюстрация от Libro de los Juegos („ Книга на игрите “), 1283 година
Друга игра, играна тогава и разпознаваема през днешния ден, е таблата. Заедно с шах, персонажите на Чосър (в „ Кентърбърийски разкази “) през 14 век се любуват и на табла и – още веднъж – в инвентара на Катерина Арагонска е открита такава игра от перли (без пуловете). В разпоредбите за господата от персоналното обграждане на Хенри VIII е неразрешено „ неумереното и непрестанно “ играене на карти, табла или зарове, макар че е позволено „ умереното “ такова играене. В „ Хенри VIII: Крал и двор “ (2001) Алисън Уиър декларира, че „ през 1541 година самият Хенри не разрешава на всеки с приход под 20 английски лири (6 000 английски лири днес) „ да играе всяка игра против пари “, а вместо това предлага стрелбата с лък “.
Шахът и таблата също са известни и измежду по-ниските класове – свидетелствата за ръководството на Хенри VI демонстрират, че на чираците е неразрешено да „ посещават механата или да играят на зарове или шах… “
Обръщаме се в този момент към най-популярната от всички игра в двора на Тюдорите – хазарт на зарове. Правителството води непрекъсната война против него, пробвайки се да накара таверните да си изкарват лиценз и така да предотвратят по-малко уважаваните ханове да организират игри. Ядрото на притесненията на управляващите през целия интервал от към 1512 година до края на ръководството на Елизабет през 1603 година е, че вместо да продължат постоянната пукотевица с лък, която е присъща за средновековния живот, по-низшите жители ще висят „ по кръчмите и ще играят зарове “.
През 1542 година е признат изчерпателен акт против известните игри. На никой майстор, аграрни производител, служащ, риболовец или бакалин не е разрешено да играе тенис, обръчи, зарове или други противозаконни игри, с изключение на по Коледа. Честотата, с която в архивите се загатват нарушавания на разпоредбите, допуска, че напъните на държавното управление значително са напразни…
По-специално, издадени са наредби против хазарта измежду бойци и моряците: да вземем за пример тази за гарнизона в Беруик, издадена през 1560 г.:
Картите са силно известни на всички равнища на обществото. Често внасяни от Франция, самите карти са по-дълги и по-тесни от днешните, с празни гърбове. Твърди се, че Елизабет Йоркска от Тюдорите даже е моделът за кралицата на купите в тестето. Всъщност обаче тя е основана на Юдит от „ Книга на Юдит “ – книга от Стария завет на Библията.
