Да прилича на пашá, да гледа начумерено и важно -

...
Да прилича на пашá, да гледа начумерено и важно -
Коментари Харесай

Може ли българинът да уважава политик, който не е начумерен и важен


Да наподобява на пашá, да гледа начумерено и значимо - такава е визията на доста българи за почитан и заслужен политик. Нещо като Радев или Митрофанова, да вземем за пример, само че не и като Кирил Петков. Сатиричен взор на Иво Беров.

Това са били в миналото почитаните, уважаваните и сполучливите люде из нашите земи. Донякъде и в този момент е по този начин. Има връзки и привички, излъчени от потомство на потомство, въпреки и неосъзнати, които остават и в съвремието ни - като метод на живот, като просвета и като специфичност на нашенската си цивилизация, а също и на това нещо, което отбелязваме с чудната дума.

Шета пашáта или спахията в края на годината по селата да си прибере десятъка. Между другото, доста по-поносим налог от актуалните налози. И несъмнено, би трябвало да бъде посрещнат със съответните салтанати и с уверението на селяните, че " ние сме покорна парадайса ", след което на часа следват недоволствата. Че тази година добивите никак ги няма, че градушка е блъснала нивята, че добитъкът е бил изтръшкан от заболявания и селото колкото да свързва двата края. А в действителност най-малко една трета от добивите и от добитъка е скрита из горите.

Белким има благосклонност и благодеяния
Редакцията предлага
За раята, то ще рече данъкоплатците, а нашите убоги историци неправилно ни споделяха в миналото, че думата означавала " говеда ", е било доста значимо да се оплаче. Белким пашáта не ревизира дали из горите има скрита стока. Белким бъде милосърден и стори някой себап (благодеяние) за селото.

Остатъци от сходно държание и в този момент се следят всеки ден. И даже по няколко пъти дневно. Колчем се появи по тв приемника някой земеделец, да вземем за пример, сигурно може да се познае какво ще каже. Ще каже, че страната не дава задоволително пари за земеделците и в случай че продължава по този начин, скоро земеделието ще погине. Ако се появи човек на изкуството, ще каже, че страната не дава задоволително пари за културата и културата умира. Ако се появи малък или междинен предприемач, ще каже, че бизнесът не върви, тъй като страната не го поддържа. И което е малко чудно, едрите предприемачи ще кажат същото. И тях страната не ги била подкрепяла.

Макар че таман те би трябвало да поддържат страната със свръхпечалбите си. Но, в случай че не се оплачат, някой може и да таксува свръхпечалбата им с спомагателни налози. Кмет да се появи - същите недоволства - страната не поддържа общината.

Така всички се оплакват, единствено не и хайдутинът. Вярно, че е малко дивак, правилно, че е елементарен и некултурен (също като раята), само че пък е крепък, взема от богатите и дава на бедните. В съвремието ни - взема от богатата Европа, с цел да направи автомагистрали в бедната България. А и умее да приказва бащински с народа.

Репликите, а не истината

Поне такова е било в миналото преданието за националните хайдути. Всъщност и Крали Марко, и Инджето са били турски васали, т.е. помагачи на султанската власт. Но популистите и омайниците (харизматиците) знаят - не е значима истината, значимо е какво ще изпее националният артист, какво ще каже купеният анализатор и добре платеният пиар.

Уважението към към партийния секретар или по-скоро към метода, по който той засвидетелства своята социална значителност, не е изчезнало. Начумерено лице, изпъчени гърди, сковани от съзнанието за големите отговорности, телодвижения, лъчение и държание - човек, който всеки момент ще се скара, ще укори, от време на време ще погали, а най-сетне ще уточни пътя. Тоест значим, заслужен за почитание човек. Това е излъчването на и на. Нищо общо с чудатата премиерка на Дания Мете Фредериксен, която се кикоти за щяло и нещяло, или пък с излязлата като че ли и от корицата на фешън списание премиерка на Финландия Сана Марин.

Вярно, че Митрофанова е тяхна диаметралност и изобщо диаметралност на привлекателността и обаянието, само че пък вдъхва почитание някак си, съгласно отколешните и оживели до сегашен ден нашенски понятия, визии и мисловни калъпи и стандарти.

Другите образци

И внезапно - културен, поведенчески и поколенчески тропот - новата посланичка на Украйна в Олеся Илашчук е млада, красива, усмихната и до момента не е заемала виновни държавни служби. И кого болшинството българи биха уважавали повече, на кого биха имали повече доверие – на начумерната Митрофанова или на усмихната Илашчук? Най-вероятно на Митрофанова.

Иво Беров

Поведението ѝ може да е високомерно и отблъсващо, само че пък нашенските мисловни калъпи са яки и мъчно разбиваеми.

Същото е и при Кирил Петков. Държи се като актуален министър председател на някоя северноевропейска страна, като Марк Рюте, да вземем за пример, и не дава отговор на нито един от нашенските мостри за почитан управник - не наподобява нито на пашá, нито на партиен секретар, нито на бунтовник и се държи някак безгрижно, като че ли на главата му не тегнат многочислени рецесии и отговорности. И като че ли доверието към него не се свлича полека-лека надолу, съгласно изследванията.

Няма значение, че изрече тези пет горди и почтени думи, които никой различен политик не посмя да изрече. Думи, които от горната страна на всичко излязоха и правилни:.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР