Д-р Трифон Трифонов е астроном към Института Макс Планк“ в

Д-р Трифон Трифонов е астроном към Института „ Макс Планк “ в Хайделберг и ученик на Физическия факултет на Софийския университет " Св. Кл. Охридски ".

Той откри нова близка екзопланета със скалиста повърхнина. Свръхземята Gliese 486b е ситуирана единствено на 26 светлинни години от нас и е подобаваща цел за удостоверение и разбор на атмосферата ѝ от бъдещите галактически задачи. Макар че планетата не е годна за живот, какъвто ни е прочут на Земята, откритието има изключителна научна стойност, защото тя евентуално е запазила част от първичната си атмосфера.



Звездата Gliese 486 (Глизе 486) е ситуирана единствено на 26 светлинни години от Земята. Тя е звезда от вид “червено джудже ”, което значи, че е доста по-малка и по-хладна от Слънцето.

Новооткритата планета е наименувана Gliese486b (Глизе 486б) и е 2,8 пъти по-масивна и към 30% по-голяма по размери от Земята, като обикаля към своята родителска звезда по кръгова орбита за едвам 1,5 дни.

Поради екстремалната непосредственост до своята звезда Gliese 486b е мощно нагрята до температури от към 430 °C.

В този смисъл повърхността на Gliese 486b евентуално наподобява повече на Венера, в сравнение с Земята – парещ и изсъхнал пейзаж, посипан с реки от лава.

Д-р Трифон Трифонов е основен воин в “Нашият ден “.

“Макар че съм създателят, който е водил проучването, откритието е артикул на труда на доста учени преди мен. Също и на учените, с които съм работил в Германия, в Испания и в Съединени американски щати. Това е едно общо изобретение, на първо място изобретение за човечеството, за астрономическата общественост. Много е прелестно да знаеш, че ти си първият човек, с който асоциират тази планета, това изобретение, само че напълно не съм единственият, който е спомогнал за откритието. “



Началото

“Това е моя пристрастеност от дете, от доста дребен. Всичко стартира при започване на 90-те години, когато съм бил в предучилищна или в учебна възраст. По това време излязоха първите илюстрирани енциклопедии. Имаше даже серия, особено предопределена за Космоса. Майка ми ми купи първата енциклопедия, с която доста се възпламених по астрономията, само че имаше и други материали, които доста ме привличаха в този миг. Друго, което предизвика интереса ми към Космоса, беше списание “Космос “. По това време то към този момент не се издаваше, само че имаше задоволителен брой остарели списания, които съм намерил от своите родители. В края 90-те години имаше известни списания като “Андромеда “, вестник “Телескоп “ и така нататък Освен това холивудските филми, които сме гледали, възпламеняват въображението на децата – за извънземни, за нови планети. “

“ Твърдо имам вяра, че живот съществува отвън рамките на нашата Земя, само че дали е допустимо ние да го открием в границите на нашия живот, имам известни подозрения. Мисля че няма да бъде доста елементарно да се открие, а и даже да има живот, той надали е напреднал в такава форма, че да може да комуникира с нас. Предполагам, че Вселената е малко по-пуста, в сравнение с ние бихме желали да бъде. Казвам го въз основа на всички планети, които откриваме астрономите, множеството от тях не са подобаващи за живот – подобен,  какъвто го познаваме. Повечето са доста солидни или са доста топли и близки до своята звезда. Със сигурност има планети, които са в така наречен “обитаема зона “, само че това, че са в “обитаемата зона “ не ги прави подобаващи за живот. В самото начало сме на това премеждие за търсене на извънземен живот, тъй че сега би трябвало да приемем като даденост, че живот съществува само на земята и да се опитаме да го запазим. “

Повече за това за какво планетата е именувана Gliese 486, можете да чуете от звуковия файл.

Д-р Трифон Трифонов е приключил Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ като бакалавър, след което пази и магистърска степен по астрономия и астрофизика към катедра „ Астрономия “. Защитава докторската си степен през 2014 година в Хайделбергския университет, след което работи като постдокторант в Университета на Хонконг, а от 2016 година е част от катедра „ Плането- и звездообразуване “ към Института „ Макс Планк “ в Хайделберг. В края на 2020 година е отличен от Гьотингенската академия на науките с Наградата за млади учени в региона на математиката и естествените науки за 2020 година

Д-р Трифонов поддържа интензивно партньорство с екипа на катедра „ Астрономия “ към Физическия факултет на СУ, като взе участие в построяването на Студентската астрономическа обсерватория „ Плана “, а също партнира и в проучванията на нови в галактиката М31 и дейни галактични ядра (с поддръжката на план ДН18/10-11.12.2017 година към ФНИ на МОН). Д-р Трифонов е и постоянен посетител на Кръжока по астрономия към катедра „ Астрономия “, а през 2019 година получава грант към катедра “Астрономия ” по Национална научна стратегия „ Млади учени и постдокторанти “ на МОН.