Експерт: Коронавирусът ще ускори дигитализацията на обществото
Covid-кризата би трябвало да форсира дигитализацията на обществото, а измененията в законите, които уреждат електронната идентификация би трябвало да бъдат признати. Това сподели проф. Георги Димитров, който е в състава на шефовете на една от българските компании, които дават електронни подписи и идентификация. Той е професор по право и осведомителни технологии. Председател е на фондация „ Право и интернет “. Ето какво съобщи в изявление пред БНР.
Случи ли се дигитализацията в България след Covid-19?
Процес на цифровизация на процедура течеше преди настъпването на ковид. Просто темповете бяха доста по-бавни. Специално за България има един показател, по който се мери степента на цифрово развиване за всяка страна. Знаете, по конкурентоспособност, на процедура, България е на последно място. Covid-19 раздаде един голям подтик за цифровизация и на процедура форсира до степен, тъй че плановете за цифровизация, които имаха разнообразни пазарни играчи като банки, застрахователни компании и телекоми, се форсираха. Това беше битка за оцеляване и битка за по какъв начин да не спре бизнесът.
Covid-инерцията загуби ли се в последните седмици след намаляване на ограниченията?
Когато Covid-19 даде подтик за цифрова промяна, когато хората започнаха да употребяват цифровите услуги на страната и освен на страната, а и на частния бранш, частният бранш видя удобството за това и за тях самите. Бързината на обслужването, дистанционността, спестяването на разноските. И то към този момент няма връщане обратно. Не бих споделил, че инерцията ще се е изгубила. Напротив, аз дори считам, че кривата ще върви нагоре. И степента и бързината на дигитализацията ще оказват помощ на обществото. През последните месеци единствено от при нас дневно се записаха стотици нови консуматори, с цел да употребяват услугите за електронни подписи и идентификация пред частния бранш. Ето, анулираха се ограниченията, хората не престават, бизнесите не престават да се цифровизират. Ние го усещаме като един пулс. Даже още по-голям интерес се е събудил след този Covid-19. Сегашните играчи, които се цифровизираха, те станаха по-конкурентоспособни по отношение на тези, които не са се цифровизирали. И тези, които не са се цифровизирали, би трябвало да догонят тези, които към този момент са се цифровизирали. Преди Covid-19банките бяха най-големият консуматор на тези услуги. След Covid-19 незабавно, в границите на няколко седмици, се появиха пет нови огромни такива институции, които дават бързи заеми. Защо? Защото внезапно банките започнаха да дават по-бързи заеми, по-лесни заеми по-бързо, в сравнение с фирмите за бързи заеми, които се твърди, че са по-гъвкавия състезател. Ето съответен образец.
А за дребните бизнеси, те какво споделят? По-добре офлайн, защо ни е онлайн, откакто към този момент всичко е наред?
Не е по този начин. То и за дребните бизнеси е огромно предизвикателство. Защото те са още по-податливи на огромната конкуренция. Един дребен бизнес, в случай че не си усъвършенства разноските по този начин, че да обслужва електронно своите консуматори и сътрудниците си, да може по електронен път бързо, динамично, оптимално бързо да върви оборотът, ами той ще остане обратно и няма да оцелее в конкуренцията. Няма да може да поддържа такива цени, каквито поддържат цифровизираните му съперници. Ние по тази причина също, ние бяхме съпричастни с една самодейност, която пое Държавна организация „ Електронно ръководство “, с цел да може и дребният, и междинният бизнес, и жителите също имат достъп до електронни услуги. Предоставихме по време на рецесията гратис електронно сключване с дипломиран автограф.
Имаше ли вид той да си остане безвъзмезден и след края на рецесията? Или просто да бъде безвъзмезден, тъй като това е част от модерното мислене на хората?
Разбира се, електронният автограф, отговорът е дали може да има вид той да е безвъзмезден. Пример е моделът на Австрия и моделът на други страни, където подписването с електронни подписи за потребностите на държавните услуги се поема напълно страната. Тоест, жителите нищо не заплащат. Ние при нас, несъмнено, това, което сме създали, сме обезпечили гратис издаването на електронни подписи. То продължава и след рецесията. Естония несъмнено е един доста добър образец по какъв начин страната подкрепя и дава подтик жителите да употребяват електронните услуги. Така че, в случай че страната има волята, има и отдели запас за това, това би било голям подтик за електронното ръководство.
Това не го чухме от страната в антикризисните ограничения?
Не знам дали би трябвало да бъде упреквана прекомерно строго страната, защото въпреки всичко за всяко нещо си би трябвало запас. Ние не сме доста огромна стопанска система. Но, в този момент, в случай че страната осъзнае, ние сме подавали неведнъж сигнали и в тази посока и сме обсъждали с държавните органи, в случай че всеобщо внедри електронните административни услуги, си представете какво би се случва от позиция на спестявания за обществото. Не за улеснение! Само от една административна услуга се ядат на обществото над 700 хиляди човекочаса кухо време. Което, вместо хората да основават БВП, те вървят по тролеите и трамваите и губят времето си да се редят на опашки. Държавата има политическа воля това да се случи. Един от огромните препъни камъни, който би трябвало да се реши и в действителност страната би трябвало да предприеме към този момент фрапантно стъпки, е да се реши въпросът с електронната идентификация. За да се употребява една електронна административна услуга, страната би трябвало да знае, че съответно несъмнено лице упражнява правата си по отношение на страната. По електронен път страната е планувала един държавен механизъм, който би трябвало, както в Естония, да се внедри с новите документи за идентичност. Обаче този план доста през годините доста се проточи. Не може да се употребява както в другите страни. Както в Португалия, както в Италия, както в Естония, както в други страни, да се употребяват частни схеми за идентификация. Ето такава, каквато ние сме създали, както и други сътрудници са създали. И това какво разрешава? Със своя български електронен идентификатор може да се разпознава пред белгийския Национална агенция за приходите, пред испанския орган, от който желае позволение. Представете си какъв подтик е това за развиването на електронното ръководство и на бизнеса? Има механизмите, които основават тази гаранция за обществото, и в някои страни в Европейския съюз изобщо страната няма да влага пари и е решила да не влага пари в държавна скица, за която да харчи, да я поддържа, да развива. Оставило е всичко на свободния пазар, под контрола на страната. И би трябвало да ви кажа, че може ли в една Германия и някои други страни да има по четири-пет схеми към този момент налични, там разцъфва електронното ръководство, тъй като бизнесът има достъп до услугите, жителите имат достъп до услугите - електронно. Как няма да даде подтик и по какъв начин няма да развие електронното ръководство?
Казвате, няма закон, по който вие да го извършите в България?
Точно по този начин. В момента има една основана самодейност, която тече от повече от две години по основаването на едно такова изменение в закона. За мен е едно от основните промени, които се чакат. Според мен е голословно да се забави, само че фактът е реалност. Би трябвало да са в Закона за електронната идентификация. Има някакъв план, несъмнено, само че още не са публично импортирани тези промени. Моята прогноза е, че след шест месеца ще имаме доста, доста повече услуги, до които ще имаме достъп и от частния бизнес, и от страната. След 12 месеца се надявам всичко, което човек може да прави на хартия през днешния ден, да може да го прави по електронен път. Знам, че звучи доста оптимистично, само че и в Европа трендовете са такива. Не единствено в България.
Случи ли се дигитализацията в България след Covid-19?
Процес на цифровизация на процедура течеше преди настъпването на ковид. Просто темповете бяха доста по-бавни. Специално за България има един показател, по който се мери степента на цифрово развиване за всяка страна. Знаете, по конкурентоспособност, на процедура, България е на последно място. Covid-19 раздаде един голям подтик за цифровизация и на процедура форсира до степен, тъй че плановете за цифровизация, които имаха разнообразни пазарни играчи като банки, застрахователни компании и телекоми, се форсираха. Това беше битка за оцеляване и битка за по какъв начин да не спре бизнесът.
Covid-инерцията загуби ли се в последните седмици след намаляване на ограниченията?
Когато Covid-19 даде подтик за цифрова промяна, когато хората започнаха да употребяват цифровите услуги на страната и освен на страната, а и на частния бранш, частният бранш видя удобството за това и за тях самите. Бързината на обслужването, дистанционността, спестяването на разноските. И то към този момент няма връщане обратно. Не бих споделил, че инерцията ще се е изгубила. Напротив, аз дори считам, че кривата ще върви нагоре. И степента и бързината на дигитализацията ще оказват помощ на обществото. През последните месеци единствено от при нас дневно се записаха стотици нови консуматори, с цел да употребяват услугите за електронни подписи и идентификация пред частния бранш. Ето, анулираха се ограниченията, хората не престават, бизнесите не престават да се цифровизират. Ние го усещаме като един пулс. Даже още по-голям интерес се е събудил след този Covid-19. Сегашните играчи, които се цифровизираха, те станаха по-конкурентоспособни по отношение на тези, които не са се цифровизирали. И тези, които не са се цифровизирали, би трябвало да догонят тези, които към този момент са се цифровизирали. Преди Covid-19банките бяха най-големият консуматор на тези услуги. След Covid-19 незабавно, в границите на няколко седмици, се появиха пет нови огромни такива институции, които дават бързи заеми. Защо? Защото внезапно банките започнаха да дават по-бързи заеми, по-лесни заеми по-бързо, в сравнение с фирмите за бързи заеми, които се твърди, че са по-гъвкавия състезател. Ето съответен образец.
А за дребните бизнеси, те какво споделят? По-добре офлайн, защо ни е онлайн, откакто към този момент всичко е наред?
Не е по този начин. То и за дребните бизнеси е огромно предизвикателство. Защото те са още по-податливи на огромната конкуренция. Един дребен бизнес, в случай че не си усъвършенства разноските по този начин, че да обслужва електронно своите консуматори и сътрудниците си, да може по електронен път бързо, динамично, оптимално бързо да върви оборотът, ами той ще остане обратно и няма да оцелее в конкуренцията. Няма да може да поддържа такива цени, каквито поддържат цифровизираните му съперници. Ние по тази причина също, ние бяхме съпричастни с една самодейност, която пое Държавна организация „ Електронно ръководство “, с цел да може и дребният, и междинният бизнес, и жителите също имат достъп до електронни услуги. Предоставихме по време на рецесията гратис електронно сключване с дипломиран автограф.
Имаше ли вид той да си остане безвъзмезден и след края на рецесията? Или просто да бъде безвъзмезден, тъй като това е част от модерното мислене на хората?
Разбира се, електронният автограф, отговорът е дали може да има вид той да е безвъзмезден. Пример е моделът на Австрия и моделът на други страни, където подписването с електронни подписи за потребностите на държавните услуги се поема напълно страната. Тоест, жителите нищо не заплащат. Ние при нас, несъмнено, това, което сме създали, сме обезпечили гратис издаването на електронни подписи. То продължава и след рецесията. Естония несъмнено е един доста добър образец по какъв начин страната подкрепя и дава подтик жителите да употребяват електронните услуги. Така че, в случай че страната има волята, има и отдели запас за това, това би било голям подтик за електронното ръководство.
Това не го чухме от страната в антикризисните ограничения?
Не знам дали би трябвало да бъде упреквана прекомерно строго страната, защото въпреки всичко за всяко нещо си би трябвало запас. Ние не сме доста огромна стопанска система. Но, в този момент, в случай че страната осъзнае, ние сме подавали неведнъж сигнали и в тази посока и сме обсъждали с държавните органи, в случай че всеобщо внедри електронните административни услуги, си представете какво би се случва от позиция на спестявания за обществото. Не за улеснение! Само от една административна услуга се ядат на обществото над 700 хиляди човекочаса кухо време. Което, вместо хората да основават БВП, те вървят по тролеите и трамваите и губят времето си да се редят на опашки. Държавата има политическа воля това да се случи. Един от огромните препъни камъни, който би трябвало да се реши и в действителност страната би трябвало да предприеме към този момент фрапантно стъпки, е да се реши въпросът с електронната идентификация. За да се употребява една електронна административна услуга, страната би трябвало да знае, че съответно несъмнено лице упражнява правата си по отношение на страната. По електронен път страната е планувала един държавен механизъм, който би трябвало, както в Естония, да се внедри с новите документи за идентичност. Обаче този план доста през годините доста се проточи. Не може да се употребява както в другите страни. Както в Португалия, както в Италия, както в Естония, както в други страни, да се употребяват частни схеми за идентификация. Ето такава, каквато ние сме създали, както и други сътрудници са създали. И това какво разрешава? Със своя български електронен идентификатор може да се разпознава пред белгийския Национална агенция за приходите, пред испанския орган, от който желае позволение. Представете си какъв подтик е това за развиването на електронното ръководство и на бизнеса? Има механизмите, които основават тази гаранция за обществото, и в някои страни в Европейския съюз изобщо страната няма да влага пари и е решила да не влага пари в държавна скица, за която да харчи, да я поддържа, да развива. Оставило е всичко на свободния пазар, под контрола на страната. И би трябвало да ви кажа, че може ли в една Германия и някои други страни да има по четири-пет схеми към този момент налични, там разцъфва електронното ръководство, тъй като бизнесът има достъп до услугите, жителите имат достъп до услугите - електронно. Как няма да даде подтик и по какъв начин няма да развие електронното ръководство?
Казвате, няма закон, по който вие да го извършите в България?
Точно по този начин. В момента има една основана самодейност, която тече от повече от две години по основаването на едно такова изменение в закона. За мен е едно от основните промени, които се чакат. Според мен е голословно да се забави, само че фактът е реалност. Би трябвало да са в Закона за електронната идентификация. Има някакъв план, несъмнено, само че още не са публично импортирани тези промени. Моята прогноза е, че след шест месеца ще имаме доста, доста повече услуги, до които ще имаме достъп и от частния бизнес, и от страната. След 12 месеца се надявам всичко, което човек може да прави на хартия през днешния ден, да може да го прави по електронен път. Знам, че звучи доста оптимистично, само че и в Европа трендовете са такива. Не единствено в България.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ