Да, системата ги убива. И не само тях
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Под опасност от митинги властта форсира диалозите с хората с увреждания
Социалното министерство, омбудсманът и майките от палатковия лагер леко сближиха позициите си за нов отраслов закон
30 юли 2018
Система с дълбоки увреждания
Законопроектът на омбудсмана Мая Манолова за персоналната помощ няма да реши проблемите
29 юни 2018 След месеци на настойчиво неодобрение, властта чу хората с увреждания. Изплашен от надигащата се лавина от митинги в цялата страна, министър председателят взе казуса на ръчно ръководство. И относително бързо откри същинския проблем: " Има доста организации, доста организации, доста министерства, доста неправителствени организации, доста пари и на финала има митинг ", заключи Борисов.
Истината е, че и в тази система проблемите се натрупат с години, има злоупотреби, координацията сред обособените институции куца. Администрацията... ами тя работи като всяка администрация, която не се следи изкъсо – вживява се в ролята на последна инстанция и от мързел или тъй като не е в въодушевление, постоянно не прави нищо. В резултат, системата, основана сякаш да оказва помощ на хората с увреждания, в действителност в действителност постепенно ги убива.
А това са над половин милион души, всеки със своя история и над 2.5 милиарда лева обществени средства, които, става известно, не доближават. В същото време част от тези хора просто желаят малко по-човешко отношение или пък правото да могат да бъдат естествени – да излизат, да учат, да работят.
От тази история има два извода - един добър и един неприятен. През последните години множеството хора в България търсят решения на проблемите си самостоятелно. Организирането на относително огромна група, която да се бори за общия си интерес, е извънредно рядко. Протестите на хората с увреждания демонстрираха, че когато имаш обективна цел и полагаш поредни старания, в последна сметка ще спечелиш своята борба.
Лошата вест е, че решаването на проблемите по този метод - когато те станат толкоз огромни, че да провокират всеобщо неодобрение, не е стабилно. През последните към този момент над 10 години в страната не е извършена нито една сериозна промяна. През това време проблемите се натрупаха, пораснаха и сътвориха десетки огнища на напрежение. И в този момент би трябвало политическа сила за дълбоки промени на доста системи. Алтернативата е каскада от митинги. Сега бяха хората с увреждания, през септември ще са идващите.
Под опасност от митинги властта форсира диалозите с хората с увреждания
Социалното министерство, омбудсманът и майките от палатковия лагер леко сближиха позициите си за нов отраслов закон
30 юли 2018
Система с дълбоки увреждания
Законопроектът на омбудсмана Мая Манолова за персоналната помощ няма да реши проблемите
29 юни 2018 След месеци на настойчиво неодобрение, властта чу хората с увреждания. Изплашен от надигащата се лавина от митинги в цялата страна, министър председателят взе казуса на ръчно ръководство. И относително бързо откри същинския проблем: " Има доста организации, доста организации, доста министерства, доста неправителствени организации, доста пари и на финала има митинг ", заключи Борисов.
Истината е, че и в тази система проблемите се натрупат с години, има злоупотреби, координацията сред обособените институции куца. Администрацията... ами тя работи като всяка администрация, която не се следи изкъсо – вживява се в ролята на последна инстанция и от мързел или тъй като не е в въодушевление, постоянно не прави нищо. В резултат, системата, основана сякаш да оказва помощ на хората с увреждания, в действителност в действителност постепенно ги убива.
А това са над половин милион души, всеки със своя история и над 2.5 милиарда лева обществени средства, които, става известно, не доближават. В същото време част от тези хора просто желаят малко по-човешко отношение или пък правото да могат да бъдат естествени – да излизат, да учат, да работят.
От тази история има два извода - един добър и един неприятен. През последните години множеството хора в България търсят решения на проблемите си самостоятелно. Организирането на относително огромна група, която да се бори за общия си интерес, е извънредно рядко. Протестите на хората с увреждания демонстрираха, че когато имаш обективна цел и полагаш поредни старания, в последна сметка ще спечелиш своята борба.
Лошата вест е, че решаването на проблемите по този метод - когато те станат толкоз огромни, че да провокират всеобщо неодобрение, не е стабилно. През последните към този момент над 10 години в страната не е извършена нито една сериозна промяна. През това време проблемите се натрупаха, пораснаха и сътвориха десетки огнища на напрежение. И в този момент би трябвало политическа сила за дълбоки промени на доста системи. Алтернативата е каскада от митинги. Сега бяха хората с увреждания, през септември ще са идващите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ