Кризата САЩ - Иран: Развързаните кучета на войната
© Naif Rahma - Отмъщението на Иран надали ще се ограничи с ракетния удар против две американски бази в Ирак- Вместо да възпират нуклеарните упоритости на Иран, ходовете на Тръмп по-скоро тласкат режима към сдобиване с атомна бомба
" Снощи предприехме дейности, с цел да спрем война. " С този туит американският президент Доналд Тръмп разгласи ликвидирането на авторитетния ирански военачалник Касем Солеймани на 3 януари на летището в Багдад. Само че с този ход президентът, който влезе в Белия дом с обещанието да изкара Америка от " безконечните войни " в Близкия изток, освен не предотвратява, а рискува да разпали идващ спор. И то несравнимо по-опасен от тези в Ирак или Афганистан.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Убийството на Солеймани трансформира играта в Близкия изток. " Това най-вероятно ще се окаже преломен миг в връзките на Вашингтон с Ирак и Иран и ще има важен резултат върху цялостната позиция на Съединени американски щати в Близкия изток ", обобщава в собствен разбор Даниъл Баймън от Brookings Institution. Вместо да отслаби въздействието на Техеран и шиитските милиции под негово командване в района, ударът на Съединени американски щати по-скоро ще го ускори. Същевременно отмъщението на Иран надали ще се ограничи до ракетния обстрел против две бази с американски военни в Ирак в ранните часове на 8 януари, минал без жертви.
Освен че докара тъпан ите на войната сред Съединени американски щати и Иран до оглушително крес чендо, хазартният ход на Тръмп доближава, вместо да отдалечава вероятността режимът в Иран да се снабди с нуклеарни оръжия. Изострянето оголва и разширяващата се бездна сред Съединени американски щати и Европа. Докато Вашингтон натяква на Брюксел, че е очаквал по-голяма поддръжка и че елиминирането на Солеймани е " избавило живота и на хора в Европа ", европейските водачи сдържано приканват за деескалация и не престават с опитите за избавяне на намиращото се в кома нуклеарно съглашение с Иран. Усещането е, че Европейски Съюз е въздържан наблюдаващ на протичащото се в Близкия изток, от което зависи личната му сигурност. И в този основен миг Европа, по израза на Ян Техау от German Marshall Fund, просто " ръководи личното си изтощение в района ".
Как ще отмъсти Иран
Ликвидирането на Солеймани, считан за втори по значимост човек в Иран, е надалеч по-значимо от отстраняването на Осама бин Ладен или Абу Бакр ал Багдади, водачите на " Ал Каида " и Ислямска страна в Ирак и Леванта (ИДИЛ). По времето на гибелта си те управляват организации със затихващи функционалности. Докато Солеймани, пълководец на елитните бригади " Ал Кудс " към Ислямската революционна армия, които оперират отвън Иран, е считан за проектант на плана на Техеран за доминация в района. " Убийството на Солеймани чертае един доста значим вододел. То слага точка на стадий от развиването на иранската политика във връзка с Ирак и неговите арабски съседи. Който и да пристигна след Солеймани, няма да бъде в положение да организира толкоз ефикасна и толкоз масирана тактика ", споделя пред " Капитал " Мирослав Зафиров, посланик и политически консултант в интернационална организация, основан в Близкия изток.
Ударът против фигура с сходен паметен статут няма по какъв начин да не бъде признат от Техеран като оповестяване на война и предшествениците на Тръмп Джордж У. Буш и Барак Обама са се въздържали да посегнат към опцията за очистване на Солеймани, защото са я считали за прекомерно рискова. Аргументът на Белия дом в този момент е, че това е проява на мощ, която ще има сдържащ резултат върху режима в Техеран. Освен това калкулацията във Вашингтон евентуално е, че обстановката в Иран - антиправителствени митинги и стопанска система, сложена на колене от глобите на Съединени американски щати - стеснява опциите на режима да отмъсти за американската провокация.
Фотограф: Wana News Agency
Но възмездие сигурно ще има, въпреки и добре премислено. " Иран няма да търси открита борба, защото не може да си я разреши. Те ще бъдат извънредно деликатни в метода си. Иран има задоволително сили да нанесе тежък удар по американски цели, било то в Близкия изток, Африка или Латинска Америка. Отговорът им обаче ще бъде извънредно обмислен, защото примерно офанзива, в която умират цивилни, ще ги сложи в обстановка, в която те не желаят да бъдат – тотална изолираност. Тогава даже страни от Европейски Съюз, които гледат на тях малко или доста по-положително, няма да са в позицията да ги защитят и това за тях е пагубно. Защото Иран въпреки всичко не е нито Северна Корея, нито Сирия на Башар ал Асад ", счита Мирослав Зафиров. И ударите евентуално ще бъдат такива, които не могат да бъдат елементарно проследени и свързани с Техеран.
" Максимален напън ", най-малък резултат
Експертът по въпросите за Близкия изток Дейвид Бътър от английския институт Chatham House показва пред " Капитал ", че " първият отговор бе политически - Иран активизира своите поддръжници в Ирак да подхващат законови дейности за изгонването на американските сили от страната. " Което е в унисон с целта, деклариран от наследника на Солеймани отпред на " Ал Кудс " Есмаил Гаани - " унищожаване на американското наличие в района ".
Епизодът със Солеймани илюстрира и несъгласията на тактиката на Тръмп, в случай че въобще има такава. Той твърди, че главната му цел в Близкия изток е ограничение на Иран. Само че в този момент по улиците на Багдад виковете " Иран вън " са сменени от " Смърт за Америка ". И даже без главния си проектант въздействието на Иран в Ирак и в района е по-вероятно да нарасне, в сравнение с да отслабне.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Въпреки гласуването в иракския парламент за изгонването на американските сили от страната до действително решение в тази посока не е несъмнено дали ще се стигне, защото на ход са министър председателят и президентът, които могат да решат да пренебрегват гласуваната от депутатите (и то единствено от шиитите измежду тях) резолюция или най-малко да бавят топката още дълго. И то не поради заканите на Тръмп да наложи на Багдад " наказания, каквито в никакъв случай преди не са виждали ". " Опасността не са глобите, а отдръпването на американците, които са значим сдържащ фактор. Независимо от всички рецензии към наличието им те са поръчител, че Ирак няма да бъде оставен напълно самичък на себе си или на положителната воля на своите комшия. И нямам поради единствено Иран, само че и Турция, която също има искания във връзка с Ирак. Ирак самичък по себе си към момента не е в позиция да има защитни сили. Ако американците се изтеглят напълно, това може да се окаже и катализатор за нова поява на центробежни тежнения освен от страна на кюрдите, само че и на сунитите в Ирак ", споделя Мирослав Зафиров. И добавя, че даже да не стигне до възобновление на ИДИЛ, вероятността за " ново сунитско всеобщо придвижване в посока въоръжена съпротива " е огромна. Заради всичко това " има голям брой заинтригувани групи в Ирак, които биха желали да се продължи партньорството в областта на сигурността със Съединени американски щати ", показва Дейвид Бътър. Но в напрегнатата атмосфера след убийството на Солеймани рационалните гласове в Ирак ще се опасяват да приказват.
" Стратегията на администрацията на Тръмп за " оптимален напън над Иран ", предвиждаше или принуждаването на Техеран да контракти ново нуклеарно съглашение по изискванията на Вашингтон, или оказването на напън в самия Иран, който да докара до промяна на властта и до договарянето на ново съглашение, каквото биха желали Съединени американски щати. Това явно не стана ", споделя анализаторът от Chatham House. Просто тъй като американците не решиха добре иранската реакция по отношение на затегнатите наказания. " Иран на процедура пое самодейността като контролираща ескалацията страна. Целта на Съединени американски щати е да трансформират това и те да застанат отпред на ескалацията. Тоест каквато и да е идната стъпка на Техеран, тя да бъде реактивна, до момента в който през миналите месеци Иран на процедура задаваше темпото на деяние ", показва Дейвид Бътър.
Кой се опасява от аятоласи с нуклеарна бомба
Изострянето сред Съединени американски щати и Иран, достигнало до рисковото припламване в този момент, стартира, когато Тръмп скъса нуклеарната договорка с Техеран. И тя продължава да е значим детайл от картината. На 5 януари Техеран разгласи, че няма да съблюдава последните ограничавания от съглашението във връзка с броя центрофуги за обогатяване на уран, което значи съкращаване на времето до вероятно произвеждане на нуклеарно оръжие. Но въпреки Тръмп да афишира договорката за мъртва, Иран оставя малки врати за съживяването й, както и останалите страни по нея. " Що се отнася до Иран, европейските сили, Русия и Китай, нуклеарната договорка към момента съществува, само че не е във върхова форма. Все отново има още стъпки, които Техеран може да предприеме – публично иранците към момента настояват, че нямат желание да създават нуклеарно оръжие и не са излезли от Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия. Тук стои въпросът с политическия цикъл в Съединени американски щати – в случай че имаме смяна в администрацията през ноември, Иран желае да има задоволително останал живот в договорката, с цел да има нещо, за което да приказват с новия жител на Белия дом ", споделя Дейвид Бътър. Засега обаче обстановката е, че вместо да възпира нуклеарните упоритости на Иран, Тръмп по-скоро тласка режима към сдобиване с атомна бомба. И с цел да му попречи, ще е нужно освен това от заклинания в Twitter, че " ИРАН НИКОГА НЯМА ДА ИМА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ ".
По тематиката работи и Марина Станева
" Снощи предприехме дейности, с цел да спрем война. " С този туит американският президент Доналд Тръмп разгласи ликвидирането на авторитетния ирански военачалник Касем Солеймани на 3 януари на летището в Багдад. Само че с този ход президентът, който влезе в Белия дом с обещанието да изкара Америка от " безконечните войни " в Близкия изток, освен не предотвратява, а рискува да разпали идващ спор. И то несравнимо по-опасен от тези в Ирак или Афганистан.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Убийството на Солеймани трансформира играта в Близкия изток. " Това най-вероятно ще се окаже преломен миг в връзките на Вашингтон с Ирак и Иран и ще има важен резултат върху цялостната позиция на Съединени американски щати в Близкия изток ", обобщава в собствен разбор Даниъл Баймън от Brookings Institution. Вместо да отслаби въздействието на Техеран и шиитските милиции под негово командване в района, ударът на Съединени американски щати по-скоро ще го ускори. Същевременно отмъщението на Иран надали ще се ограничи до ракетния обстрел против две бази с американски военни в Ирак в ранните часове на 8 януари, минал без жертви.
Освен че докара тъпан ите на войната сред Съединени американски щати и Иран до оглушително крес чендо, хазартният ход на Тръмп доближава, вместо да отдалечава вероятността режимът в Иран да се снабди с нуклеарни оръжия. Изострянето оголва и разширяващата се бездна сред Съединени американски щати и Европа. Докато Вашингтон натяква на Брюксел, че е очаквал по-голяма поддръжка и че елиминирането на Солеймани е " избавило живота и на хора в Европа ", европейските водачи сдържано приканват за деескалация и не престават с опитите за избавяне на намиращото се в кома нуклеарно съглашение с Иран. Усещането е, че Европейски Съюз е въздържан наблюдаващ на протичащото се в Близкия изток, от което зависи личната му сигурност. И в този основен миг Европа, по израза на Ян Техау от German Marshall Fund, просто " ръководи личното си изтощение в района ".
Как ще отмъсти Иран
Ликвидирането на Солеймани, считан за втори по значимост човек в Иран, е надалеч по-значимо от отстраняването на Осама бин Ладен или Абу Бакр ал Багдади, водачите на " Ал Каида " и Ислямска страна в Ирак и Леванта (ИДИЛ). По времето на гибелта си те управляват организации със затихващи функционалности. Докато Солеймани, пълководец на елитните бригади " Ал Кудс " към Ислямската революционна армия, които оперират отвън Иран, е считан за проектант на плана на Техеран за доминация в района. " Убийството на Солеймани чертае един доста значим вододел. То слага точка на стадий от развиването на иранската политика във връзка с Ирак и неговите арабски съседи. Който и да пристигна след Солеймани, няма да бъде в положение да организира толкоз ефикасна и толкоз масирана тактика ", споделя пред " Капитал " Мирослав Зафиров, посланик и политически консултант в интернационална организация, основан в Близкия изток.
Ударът против фигура с сходен паметен статут няма по какъв начин да не бъде признат от Техеран като оповестяване на война и предшествениците на Тръмп Джордж У. Буш и Барак Обама са се въздържали да посегнат към опцията за очистване на Солеймани, защото са я считали за прекомерно рискова. Аргументът на Белия дом в този момент е, че това е проява на мощ, която ще има сдържащ резултат върху режима в Техеран. Освен това калкулацията във Вашингтон евентуално е, че обстановката в Иран - антиправителствени митинги и стопанска система, сложена на колене от глобите на Съединени американски щати - стеснява опциите на режима да отмъсти за американската провокация.
Фотограф: Wana News Agency
Но възмездие сигурно ще има, въпреки и добре премислено. " Иран няма да търси открита борба, защото не може да си я разреши. Те ще бъдат извънредно деликатни в метода си. Иран има задоволително сили да нанесе тежък удар по американски цели, било то в Близкия изток, Африка или Латинска Америка. Отговорът им обаче ще бъде извънредно обмислен, защото примерно офанзива, в която умират цивилни, ще ги сложи в обстановка, в която те не желаят да бъдат – тотална изолираност. Тогава даже страни от Европейски Съюз, които гледат на тях малко или доста по-положително, няма да са в позицията да ги защитят и това за тях е пагубно. Защото Иран въпреки всичко не е нито Северна Корея, нито Сирия на Башар ал Асад ", счита Мирослав Зафиров. И ударите евентуално ще бъдат такива, които не могат да бъдат елементарно проследени и свързани с Техеран.
" Максимален напън ", най-малък резултат
Експертът по въпросите за Близкия изток Дейвид Бътър от английския институт Chatham House показва пред " Капитал ", че " първият отговор бе политически - Иран активизира своите поддръжници в Ирак да подхващат законови дейности за изгонването на американските сили от страната. " Което е в унисон с целта, деклариран от наследника на Солеймани отпред на " Ал Кудс " Есмаил Гаани - " унищожаване на американското наличие в района ".
Епизодът със Солеймани илюстрира и несъгласията на тактиката на Тръмп, в случай че въобще има такава. Той твърди, че главната му цел в Близкия изток е ограничение на Иран. Само че в този момент по улиците на Багдад виковете " Иран вън " са сменени от " Смърт за Америка ". И даже без главния си проектант въздействието на Иран в Ирак и в района е по-вероятно да нарасне, в сравнение с да отслабне.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Въпреки гласуването в иракския парламент за изгонването на американските сили от страната до действително решение в тази посока не е несъмнено дали ще се стигне, защото на ход са министър председателят и президентът, които могат да решат да пренебрегват гласуваната от депутатите (и то единствено от шиитите измежду тях) резолюция или най-малко да бавят топката още дълго. И то не поради заканите на Тръмп да наложи на Багдад " наказания, каквито в никакъв случай преди не са виждали ". " Опасността не са глобите, а отдръпването на американците, които са значим сдържащ фактор. Независимо от всички рецензии към наличието им те са поръчител, че Ирак няма да бъде оставен напълно самичък на себе си или на положителната воля на своите комшия. И нямам поради единствено Иран, само че и Турция, която също има искания във връзка с Ирак. Ирак самичък по себе си към момента не е в позиция да има защитни сили. Ако американците се изтеглят напълно, това може да се окаже и катализатор за нова поява на центробежни тежнения освен от страна на кюрдите, само че и на сунитите в Ирак ", споделя Мирослав Зафиров. И добавя, че даже да не стигне до възобновление на ИДИЛ, вероятността за " ново сунитско всеобщо придвижване в посока въоръжена съпротива " е огромна. Заради всичко това " има голям брой заинтригувани групи в Ирак, които биха желали да се продължи партньорството в областта на сигурността със Съединени американски щати ", показва Дейвид Бътър. Но в напрегнатата атмосфера след убийството на Солеймани рационалните гласове в Ирак ще се опасяват да приказват.
" Стратегията на администрацията на Тръмп за " оптимален напън над Иран ", предвиждаше или принуждаването на Техеран да контракти ново нуклеарно съглашение по изискванията на Вашингтон, или оказването на напън в самия Иран, който да докара до промяна на властта и до договарянето на ново съглашение, каквото биха желали Съединени американски щати. Това явно не стана ", споделя анализаторът от Chatham House. Просто тъй като американците не решиха добре иранската реакция по отношение на затегнатите наказания. " Иран на процедура пое самодейността като контролираща ескалацията страна. Целта на Съединени американски щати е да трансформират това и те да застанат отпред на ескалацията. Тоест каквато и да е идната стъпка на Техеран, тя да бъде реактивна, до момента в който през миналите месеци Иран на процедура задаваше темпото на деяние ", показва Дейвид Бътър.
Кой се опасява от аятоласи с нуклеарна бомба
Изострянето сред Съединени американски щати и Иран, достигнало до рисковото припламване в този момент, стартира, когато Тръмп скъса нуклеарната договорка с Техеран. И тя продължава да е значим детайл от картината. На 5 януари Техеран разгласи, че няма да съблюдава последните ограничавания от съглашението във връзка с броя центрофуги за обогатяване на уран, което значи съкращаване на времето до вероятно произвеждане на нуклеарно оръжие. Но въпреки Тръмп да афишира договорката за мъртва, Иран оставя малки врати за съживяването й, както и останалите страни по нея. " Що се отнася до Иран, европейските сили, Русия и Китай, нуклеарната договорка към момента съществува, само че не е във върхова форма. Все отново има още стъпки, които Техеран може да предприеме – публично иранците към момента настояват, че нямат желание да създават нуклеарно оръжие и не са излезли от Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия. Тук стои въпросът с политическия цикъл в Съединени американски щати – в случай че имаме смяна в администрацията през ноември, Иран желае да има задоволително останал живот в договорката, с цел да има нещо, за което да приказват с новия жител на Белия дом ", споделя Дейвид Бътър. Засега обаче обстановката е, че вместо да възпира нуклеарните упоритости на Иран, Тръмп по-скоро тласка режима към сдобиване с атомна бомба. И с цел да му попречи, ще е нужно освен това от заклинания в Twitter, че " ИРАН НИКОГА НЯМА ДА ИМА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ ".
По тематиката работи и Марина Станева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ