Дизайнерът Филип Бояджиев търси мястото на ценностите в съвремието
" conTEMPORARY TRADITION " – по този начин е нарекъл експозицията си родният дизайнер Филип Бояджиев. Тя ще бъде показана пред аудитория в немската столица Берлин от 26 до 31 март.
Център на вниманието в нея са облиците на българските национални герои и знаците, свързани с националните ни обичаи и съзнание. Водещо е желанието на Филип да накара публиката да премисли подтекста, в който употребява термини като „ родно “, „ национално “, „ патриотично “. Според него всекидневието, в което живеем, от дълго време е изменило както обстановките, по този начин и конотацията, с която използваме тези понятия. И в случай че не бъде селекциониран точният миг и обръщение, което човек би желал да внуши посредством тях, рискува да остане изопачен. Думите пък може да провокират даже подбив, скука или досада, което не трябва да позволяваме.
Безмълвните погледи на българските революционери Христо Ботев, Васил Левски и Георги Раковски, наблюдаващи публиката от стените в едно от уютните средища за българска просвета в немската столица – „ Kuker Berlin “, евентуално ще породят редица въпроси, измежду които и този, какво действително хората знаят за техните завещания, битка и защитавани полезности:
„ В другите пластове на обществото евентуално се възприемат друго – уточни в изявление за Радио България Филип Бояджиев. - Мога да кажа, че една от аргументите да направя изложбата, беше моето вътрешно чувство, че тези герои стартират „ да губят пръстта под краката си ”. Заради пренасищането с техните облици, те се трансформират по-скоро в обект на поп- културата. ”
Причината за тази надалеч освен българска обезценка е в устрема да търсим очакване в техните каузи и вярвания, с цел да осмислим сегашното, посредством нашето минало.
„ В своето време българските герои са се борели за свободата ни, а през днешния ден тя към този момент е даденост. Няма по какъв начин да преглеждаме и транслираме техните дейности непосредствено в нашето съвремие , следвайки ги на сляпо – безапелационен е дизайнерът. - Миналото за мен е един трамплин, една здрава основа, която несъмнено би трябвало да помним. Не бива обаче да се опитваме то да обитава сегашното ни. ”
Филип вижда бъдещето на своята галерия като пътуваща и ориентирана на първо място към българска аудитория . Въпреки това, без съмнение приема поканата на немския хазаин - българката Диляна Величкова, защото дефинира това като един превъзходен опит с усещанията на публиката. Засега е уверен, че чужденец мъчно би могъл да разбере неговото обръщение, само че признава, че е припрян мнението му да бъде опровергано.
Но кой в действителност е Филип Бояджиев и за какво ви представяме следващото негово артистично предизвикателство?
Макар и млад, той към този момент е измежду одобрените имена в артистичните среди в България. Бързо съумява да открие своя път в необятната галактика на дизайна и се посвещава на построяването на рекламно-визуалната еднаквост на продукта. Стилът си дефинира по-скоро като минималистичен, само че постоянно съгласуван с това, което би било най-подходящо за съответния план. За един от тях – преосмисляне на предназначението и духа на столичната улица „ Малко Търново “, към този момент сме ви разказвали в на Радио България. Пандемията осуетява желанията за реализацията му в целокупност, за която са нужни и значително средства. Това обаче не значи, че работата е прекъсната. Тъкмо противоположното – сега се основава специфичен уеб страница, разкриващ детайлности от историята на една от най-късите, само че емблематични улици на София.
Снимки: персонален списък, Фейсбук /Филип Бояджиев
Център на вниманието в нея са облиците на българските национални герои и знаците, свързани с националните ни обичаи и съзнание. Водещо е желанието на Филип да накара публиката да премисли подтекста, в който употребява термини като „ родно “, „ национално “, „ патриотично “. Според него всекидневието, в което живеем, от дълго време е изменило както обстановките, по този начин и конотацията, с която използваме тези понятия. И в случай че не бъде селекциониран точният миг и обръщение, което човек би желал да внуши посредством тях, рискува да остане изопачен. Думите пък може да провокират даже подбив, скука или досада, което не трябва да позволяваме.
Безмълвните погледи на българските революционери Христо Ботев, Васил Левски и Георги Раковски, наблюдаващи публиката от стените в едно от уютните средища за българска просвета в немската столица – „ Kuker Berlin “, евентуално ще породят редица въпроси, измежду които и този, какво действително хората знаят за техните завещания, битка и защитавани полезности:
„ В другите пластове на обществото евентуално се възприемат друго – уточни в изявление за Радио България Филип Бояджиев. - Мога да кажа, че една от аргументите да направя изложбата, беше моето вътрешно чувство, че тези герои стартират „ да губят пръстта под краката си ”. Заради пренасищането с техните облици, те се трансформират по-скоро в обект на поп- културата. ”
Причината за тази надалеч освен българска обезценка е в устрема да търсим очакване в техните каузи и вярвания, с цел да осмислим сегашното, посредством нашето минало.
„ В своето време българските герои са се борели за свободата ни, а през днешния ден тя към този момент е даденост. Няма по какъв начин да преглеждаме и транслираме техните дейности непосредствено в нашето съвремие , следвайки ги на сляпо – безапелационен е дизайнерът. - Миналото за мен е един трамплин, една здрава основа, която несъмнено би трябвало да помним. Не бива обаче да се опитваме то да обитава сегашното ни. ”
Филип вижда бъдещето на своята галерия като пътуваща и ориентирана на първо място към българска аудитория . Въпреки това, без съмнение приема поканата на немския хазаин - българката Диляна Величкова, защото дефинира това като един превъзходен опит с усещанията на публиката. Засега е уверен, че чужденец мъчно би могъл да разбере неговото обръщение, само че признава, че е припрян мнението му да бъде опровергано.
Но кой в действителност е Филип Бояджиев и за какво ви представяме следващото негово артистично предизвикателство?
Макар и млад, той към този момент е измежду одобрените имена в артистичните среди в България. Бързо съумява да открие своя път в необятната галактика на дизайна и се посвещава на построяването на рекламно-визуалната еднаквост на продукта. Стилът си дефинира по-скоро като минималистичен, само че постоянно съгласуван с това, което би било най-подходящо за съответния план. За един от тях – преосмисляне на предназначението и духа на столичната улица „ Малко Търново “, към този момент сме ви разказвали в на Радио България. Пандемията осуетява желанията за реализацията му в целокупност, за която са нужни и значително средства. Това обаче не значи, че работата е прекъсната. Тъкмо противоположното – сега се основава специфичен уеб страница, разкриващ детайлности от историята на една от най-късите, само че емблематични улици на София.
Снимки: персонален списък, Фейсбук /Филип Бояджиев
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ