Роботи или хора в Космоса? Нийл деГрас Тайсън представя нова морална дилема
Чуйте какво споделя известният американски астрофизик и популяризатор на науката за галактическите полети в това видео на Mashable.
Има нескончаем спор за това дали да изпращаме хора в Космоса, или да изпращаме роботи. Аз мисля, че това не е верният въпрос. Разделете въпроса на две елементи.
Само научните открития ли ви интересуват? Тогава изпратете роботи. По-евтино е. Не е нужно да ги връщате вкъщи. Не е нужно да ги храните. Поне не с храна. Ще им би трябвало сила: вземете я от Слънцето. Ако ви интересува единствено науката, тогава няма рационална причина да изпращате хора. Наистина. За цената на изпращането на един човек можете да изпратите 100 робота.
Роботите стават по-добри, по-малки, по-евтини, по-бързи, по-умни.
Но ето я уловката:
Никога не съм виждал церемониал с конфети за робот. Не съм виждала учебно заведение на името на робот. Не съм виждал дете да чете книга за робот и да си каже, „ Ей, желая да съм като този робот един ден. “
Има полезност в човешкото ентусиазъм. Тя е по-малко осезаема от научните резултати от един опит. Тя е по-емоционална, по-философска. По-културна, по-човешка. Ако изпратим един от нас на ръба на незнайното, където е рисково, само че забавно и може да направи открития и да се върне, аз ще желая да чувам този човек, да прочета книгата, която този човек е написал, да интервюирам този човек по новините.
Този човек ще бъде воин на нашата цивилизация и това има полезност.
Не единствено това. Ако по този начин или другояче изпратим хора, те ще способстват за научния опит. Те могат да вършат заключения много по-бързо и по-интуитивно, в сравнение с един робот, най-малко към този момент. Може да забележим нещо, което в никакъв случай не сме виждали по-рано и да го тълкуваме: „ О, не знам какво е това, само че дано видим… Мисля, че разбрах, най-хубавото ми съмнение към този момент е това “.
Компютрите сега мислят единствено по този начин, както сме ги програмирали да мислят. Вземете един робот и един човек и им покажете нещо, което не са виждали по-рано. Чий разбор ще поискате първо? Човешкият, най-малко към този момент.
Може би ще пристигна ден, когато роботите в това отношение ще бъдат по-умни от хората. Роботи в режим на непринудено скимване. Много е мъчно да програмираш в един робот любознание за нещо, което не е виждал по-рано. Да работи с информация, за която не знае нищо. Ако програмирате робот, който има схващане, и любознание, дали въобще е етично да изпратите този робот на галактическа задача, без да имате желание да го върнете? Не убивате ли рационално създание? Ако създадем робот, който има същата дарба за любознание като хората, тогава се връщаме там, откъдето сме почнали – искахме да създадем робот, тъй като е по-евтино да го изпратим и не се постанова да го връщаме.
Може би има една напълно нова граница, която още не сме достигнали, и това е етиката и морала на рационалните машини, които сътворяваме, които излагаме на заплаха, които изпращаме в космоса без желание да връщаме. Може би без даже да им споделяме. Защото, в случай че им кажем, те може да окажат опозиция, или да прошепнат на останалите си другари си роботи на Земята: „ Пич, помагай! Саботирайте изстрелването! “
