Как се сгъва болка - ЛИЛИЯ ЙОВНОВА
човеко който ще обичам
и който обичах
и който обичам
може да не те познавам още
или да знам лицето ти наизуст
може би сме се разминавали
веднъж- два – три пъти
може да описвам за теб в
най-изминалото време
да си най-желаното бъдеще
или най-говореното настояще
може към този момент да съм ти писала писмо
в никакъв случай да не ти напиша
или да се е изгубило по пощата
ти си вероятно безумно суетлив
или не се бръснеш със седмици
евентуално не си от естествените
допустимо е да имаш идеално семейство
или да живееш единствено с татко си
в дребен апартамент без щори
възможностите да си висок колкото мен
са дребни или огромни зависи от деня
всичко зависи от шанса на деня
дали е твоят ден за шансове
човеко който ще обичам
и който обичах
и който обичам
аз единствено ти пиша да ти кажа
че мене
ще ме има
имало ме е
и ме има
единствено изчакай да се хванем във времената
МЕРНИ ЕДИНИЦИ
Сам
като скот,
като куче,
като вълк единак.
Не знам на кого му е хрумнало
да употребява животни вместо хора
за мерни единици в самотата.
Навярно в никакъв случай не е виждал
изменчив взор
на човек в тълпата –
прибиращ се в къща,
която не е у дома,
която не е в действителност нищо
с изключение на три стаи, 100 квадрата,
един балкон и покрив,
където никой не го чака.
КАК съдебна експертиза СГЪВА БОЛКА
Написваш болката на каквото и да е –
лист, салфетка, парче плат –
доказателство, което да става за смачкване.
И започваш –
хващаш едно от ръбчетата,
след това деликатно
(с всичко, което боли би трябвало първо нежност)
по диагонала.
Повтаряш до безспир.
Докато тялото запомни придвижването,
а ти забравиш
какво е пишело там,
за какво си опитал да му дадеш форма,
имало ли е въобще значение.
МОЛИТВА
на дядо ми
знам, че не мога да те върна
само че имам вяра, че с поемите ми
ти вдъхвам различен живот
нощес те сънувах
невероятно същински беше
очите ти толкоз светеха
косата ти беше все по този начин бяла
само че имаше нещо по-силно в
захвата на прегръдката ти
някак още по-вечен изглеждаше
„ Раят ти се отразява добре ”, изсмях се
усмихна се толкоз по твоему
коремът ми се сви на топка
не съм виждала тази усмивка
от година, седем месеца и три дни
(не, че ги броя изобщо)
сутринта станах
отвратително подправено
ми се струваше всичко
по този начин е почти откогато те няма
желаех незабавно да ти пиша
само че взех решение да си нарежа пъпеш
колкото и да ненавиждам пъпеш
на рождения ти ден това е закон
помислих си какъв брой безумно
би изглеждала свещичка върху
най-гадния вероятен плод
сигурна съм, че би се засмял
с глас, в случай че бях дала тази концепция
майка ми ме закара до жилището ви
още те липсва
мълчи го, само че съм сигурна
продължава да пуска онази ария
по няколко пъти дневно
всеки е намерил своя метод
да поддържа илюзията че си тук
мисля, че това е един от нейните
баба чакаше почтително
малко прибързано както нормално
тя все по този начин готви като за цяла казарма
(и крещи най-малко като за три)
не я мисли
седнах в стола ти и започнах
да пиша най-безполезната картичка
само че ти разбираш какъв брой е друго щом ти опиша
знам, че ми отговаряш по един
или различен метод
не чакам доста от тези молебствия
единствено да те чуя още веднъж
Господи, имай шанса
да не препращаш тези писма.
Още от Лилия Йовнова можете да видите на фейсбук страницата й „ Неразбирателства ” ( https://www.facebook.com/blindletters/ ).
