90 г от рождението на Крикор Азарян
Човекът спектакъл. Творецът с голямо сърце. Посланикът на любовта и добротата. Така ще запомним огромния български режисьор Крикор Азарян, на който през днешния ден означаваме 90 години от рождението му.
Наред с постановките му по Чехов, емблематични остават спектаклите " Януари " и " Опит за хвърчене " от Йордан Радичков, " Дванайсета нощ " и " Крал Лир " от Шекспир, " Дневникът на един вманиачен " от Гогол, " Уестсайдска история " от Лоуръндс и Леман, " Петрол ", " Автостоп " и " Кълбовидна гръмотевица " от Иван Радоев, " От земята до небето " от Никола Русев, " Дело " от Сухово-Кобилин, " Последен запис " от Бекет, " Самоубиецът " от Н. Ердман, " Хенрих IV " от Пирандело, " Буре барут " от Д. Дуковски, " " Белградска трилогия " от Б. Среблянович, " Бая си на бълхите " и " Продавате ли демони? " от Боян Папазов, " Трамвай Желание " от Т. Уилямс, " Пътеки " от Николай Хайтов и доста други.
Удостояван е с всички български театрални награди, а през 2004 година - и с почетен " Аскеер ". Режисьор е на игралния филм " Всички и никой " (1978) по Й. Радичков. В продължение на 30 години Азарян посвещава живота си на своите възпитаници по актьорско майсторство и постановка в НАТФИЗ.
Въпреки митингите на студентите, през 2005 година е отхвърлен от тогавашното управление на академията и е пенсиониран. Почетен професор и учител в Нов български университет.
В памет на този удивителен сърцевед и влъхва на душата сервира на вниманието ви един превъзходен откъс от писмо на Йордан Радичков до Коко Азарян:
" Съдбата е била великодушна към теб, само че като е показала благотворителност към гения ти, то тя те е натоварила в допълнение с тежък товар, и в този момент, от върха на твоите 50 години самичък виждаш, че в случай че по нехайство си оставял част от това по пътя си, то в този момент ще би трябвало да се върнеш обратно (и доста пъти да се връщаш назад), с цел да събираш всичко разпиляно или изоставено по пътя. Този товар няма кой различен да изнесе, самичък ти ще би трябвало пренесеш всичко това на плещите си и в сърцето си... Аз отсъствах известно време и когато се върнах, посред писмата, получени у удома, заварих едно писмо от чужд арменец. Между другото, този човек ме запитваше ето по този начин: " Абе, другарю Радичков, не се ли откри в тоя див северозапад най-малко един арменец! " Аз дълго мислих над това питане и най-после си споделих: " Ама, несъмнено, че има подобен, единствено че не съумях до момента да го разположа епически измежду моите небогати орници, измежду добитъка и дивотията на моя безпаричен северозапад, само че в случай че ми стигнат силите, скъпи приятелю, то давам обещание ти в бъдеще време, че в една от пиесите ми ще има арменец точно от дивия северозапад, каменна отломка от Арарат, тон или музикален звук от Комитас, старозаветен човек, който е толкоз остарял (много по-стар от грузинците), че помни по кое време Ной е дошъл в края на потопа на планината Арарат. "
Крикор Азарян и Христо Мутафчиев по време на премиите " Аскеер ", 2005 година
Коко Азарян ни напусна на 14 декември, 2009 година, след тежко боледуване, само че продължава да живее в сърцата на сътрудници, аритсти и другари. А през днешния ден още отекват мъдрите му завещания:
„ Бъди в мир със себе си. “
„ Не излизай на сцената, в случай че няма какво да кажеш. “
„ Представяш ли си какъв би бил животът, в случай че чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е напълно различен. “
„ Да си на сцената не би трябвало да е обвързване, нито пък единствено опция за изява, а на първо място вътрешна духовна нужда. “
„ Това, което мен ме вълнува, е не по какъв начин живее индивидът, а защо живее. ”
„ На сцената би трябвало да сме честни по отношение на фена и да не лъжем, още повече че всичко, което вършим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата оттатък забележимото и живеем на сцената ненапълно от детско любознание, само че най-много примамени от неразбираемия и пораждащ паника и боязън контур на истината. Всичко това не търпи придирчивост и неистина. “
Христо Гърбов поздравява Крикор Азарян за премията за изцяло творчество на Столична Община, 2007 година
„ Тази игра става с взаимна обич и религия. Колкото повече обич и религия, толкоз повече креативна полуда и наслада от процеса. А за това са нужни актьори, прочувствено възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи. “
„ Човекът е едва създание, доста бързо се самозабравя. А властта го деформира, трансформира го в отрицателна посока. “
„ Не ти си значим, значимо е това, което правиш. “
„ Вярно е, че не можеш да промениш живота, само че обособения човек – да! “
„ Аз съм един песимистичен романтик. Макар че съм кадърен да върша и доста радостни спектакли. “
„ Никога не съм се взимал на съществено. Това ме е предпазвало от маниакалност. Защото знам, че вземам участие в една игра. Има смисъл да живееш, единствено в случай че си правилен на себе си. “
„ На сцената се мисли и работи, а възприятията идват сами – стига да имаш душа на актьор. “
„ Това, което респектира и възторгва фена, е лекотата и простотата, с която актьорът прави нещата. Точно тези умения го извисяват неговите очи, тъй като на фена му е пределно ясно, че той това в никакъв случай не би могъл да го реализира. “
„ Да си актуален – това значи да си необикновен и непредвиден в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си стимулиран и да липсва логичност. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на непредвиденото до невероятност, макар съществуващите закони на гравитацията. “
„ Смъртта настава тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, тъй като си мисли: „ Че това и аз го мога. ”
„ Най-важното и най-трудното в днешно време е да си останем индивиди. За това предписания няма. “
създател: СЛАВА
...
Наред с постановките му по Чехов, емблематични остават спектаклите " Януари " и " Опит за хвърчене " от Йордан Радичков, " Дванайсета нощ " и " Крал Лир " от Шекспир, " Дневникът на един вманиачен " от Гогол, " Уестсайдска история " от Лоуръндс и Леман, " Петрол ", " Автостоп " и " Кълбовидна гръмотевица " от Иван Радоев, " От земята до небето " от Никола Русев, " Дело " от Сухово-Кобилин, " Последен запис " от Бекет, " Самоубиецът " от Н. Ердман, " Хенрих IV " от Пирандело, " Буре барут " от Д. Дуковски, " " Белградска трилогия " от Б. Среблянович, " Бая си на бълхите " и " Продавате ли демони? " от Боян Папазов, " Трамвай Желание " от Т. Уилямс, " Пътеки " от Николай Хайтов и доста други.
Удостояван е с всички български театрални награди, а през 2004 година - и с почетен " Аскеер ". Режисьор е на игралния филм " Всички и никой " (1978) по Й. Радичков. В продължение на 30 години Азарян посвещава живота си на своите възпитаници по актьорско майсторство и постановка в НАТФИЗ.
Въпреки митингите на студентите, през 2005 година е отхвърлен от тогавашното управление на академията и е пенсиониран. Почетен професор и учител в Нов български университет.
В памет на този удивителен сърцевед и влъхва на душата сервира на вниманието ви един превъзходен откъс от писмо на Йордан Радичков до Коко Азарян:
" Съдбата е била великодушна към теб, само че като е показала благотворителност към гения ти, то тя те е натоварила в допълнение с тежък товар, и в този момент, от върха на твоите 50 години самичък виждаш, че в случай че по нехайство си оставял част от това по пътя си, то в този момент ще би трябвало да се върнеш обратно (и доста пъти да се връщаш назад), с цел да събираш всичко разпиляно или изоставено по пътя. Този товар няма кой различен да изнесе, самичък ти ще би трябвало пренесеш всичко това на плещите си и в сърцето си... Аз отсъствах известно време и когато се върнах, посред писмата, получени у удома, заварих едно писмо от чужд арменец. Между другото, този човек ме запитваше ето по този начин: " Абе, другарю Радичков, не се ли откри в тоя див северозапад най-малко един арменец! " Аз дълго мислих над това питане и най-после си споделих: " Ама, несъмнено, че има подобен, единствено че не съумях до момента да го разположа епически измежду моите небогати орници, измежду добитъка и дивотията на моя безпаричен северозапад, само че в случай че ми стигнат силите, скъпи приятелю, то давам обещание ти в бъдеще време, че в една от пиесите ми ще има арменец точно от дивия северозапад, каменна отломка от Арарат, тон или музикален звук от Комитас, старозаветен човек, който е толкоз остарял (много по-стар от грузинците), че помни по кое време Ной е дошъл в края на потопа на планината Арарат. "
Крикор Азарян и Христо Мутафчиев по време на премиите " Аскеер ", 2005 година
Коко Азарян ни напусна на 14 декември, 2009 година, след тежко боледуване, само че продължава да живее в сърцата на сътрудници, аритсти и другари. А през днешния ден още отекват мъдрите му завещания:
„ Бъди в мир със себе си. “
„ Не излизай на сцената, в случай че няма какво да кажеш. “
„ Представяш ли си какъв би бил животът, в случай че чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е напълно различен. “
„ Да си на сцената не би трябвало да е обвързване, нито пък единствено опция за изява, а на първо място вътрешна духовна нужда. “
„ Това, което мен ме вълнува, е не по какъв начин живее индивидът, а защо живее. ”
„ На сцената би трябвало да сме честни по отношение на фена и да не лъжем, още повече че всичко, което вършим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата оттатък забележимото и живеем на сцената ненапълно от детско любознание, само че най-много примамени от неразбираемия и пораждащ паника и боязън контур на истината. Всичко това не търпи придирчивост и неистина. “
Христо Гърбов поздравява Крикор Азарян за премията за изцяло творчество на Столична Община, 2007 година
„ Тази игра става с взаимна обич и религия. Колкото повече обич и религия, толкоз повече креативна полуда и наслада от процеса. А за това са нужни актьори, прочувствено възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи. “
„ Човекът е едва създание, доста бързо се самозабравя. А властта го деформира, трансформира го в отрицателна посока. “
„ Не ти си значим, значимо е това, което правиш. “
„ Вярно е, че не можеш да промениш живота, само че обособения човек – да! “
„ Аз съм един песимистичен романтик. Макар че съм кадърен да върша и доста радостни спектакли. “
„ Никога не съм се взимал на съществено. Това ме е предпазвало от маниакалност. Защото знам, че вземам участие в една игра. Има смисъл да живееш, единствено в случай че си правилен на себе си. “
„ На сцената се мисли и работи, а възприятията идват сами – стига да имаш душа на актьор. “
„ Това, което респектира и възторгва фена, е лекотата и простотата, с която актьорът прави нещата. Точно тези умения го извисяват неговите очи, тъй като на фена му е пределно ясно, че той това в никакъв случай не би могъл да го реализира. “
„ Да си актуален – това значи да си необикновен и непредвиден в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си стимулиран и да липсва логичност. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на непредвиденото до невероятност, макар съществуващите закони на гравитацията. “
„ Смъртта настава тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, тъй като си мисли: „ Че това и аз го мога. ”
„ Най-важното и най-трудното в днешно време е да си останем индивиди. За това предписания няма. “
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ