Обичаме кучетата повече от хората, вижте защо
Често притежателите на кучета гледат на четириногия си приятел като на свое дете. Неведнъж сме чували хора да споделят, че обичат кучето си повече от другари и родственици. Ново проучване откри и научна причина за това.
Проучване, оповестено в списанието Society & Animals, откри, че хората са по-съпричастни към кучетата, в сравнение с към другите хора. В един опит 240 студенти получават измислени фрагменти от полицейския отчет за нахлуване против човек или куче.
В подправения отчет жертвата била атакувана „ с бейзболна бухалка от незнаен нападател “ и била оставена в безсъзнание „ с един строшен крайник “ и „ голям брой рани “. В другите версии на отчета се трансформира единствено само жертвата на нападението: човешко бебе, 30-годишен възрастен, малко кученце или шестгодишно куче.
Участниците получават въпроси, които мерят нивото на съпричастност.
Екипът допуска, че уязвимостта на жертвите – избрана от възрастта, а не от типа – ще бъде най-важният фактор, влияещ върху нивото на тревога при четене на описанието. Резултатът обаче е, че нивото на съпричастност към дребното кученце, по-голямото куче и човешкото бебе са сходни, до момента в който възрастният човек е на последно място. Възрастното куче получава по-малко съпричастност само спрямо дребното човешко създание.
„ Участниците не гледат на кучетата си като на животни, а по-скоро като на „ бебета с четина “ или членове на фамилията, сходно на човешките деца “, заключават откривателите.
Проучване, оповестено в списанието Society & Animals, откри, че хората са по-съпричастни към кучетата, в сравнение с към другите хора. В един опит 240 студенти получават измислени фрагменти от полицейския отчет за нахлуване против човек или куче.
В подправения отчет жертвата била атакувана „ с бейзболна бухалка от незнаен нападател “ и била оставена в безсъзнание „ с един строшен крайник “ и „ голям брой рани “. В другите версии на отчета се трансформира единствено само жертвата на нападението: човешко бебе, 30-годишен възрастен, малко кученце или шестгодишно куче.
Участниците получават въпроси, които мерят нивото на съпричастност.
Екипът допуска, че уязвимостта на жертвите – избрана от възрастта, а не от типа – ще бъде най-важният фактор, влияещ върху нивото на тревога при четене на описанието. Резултатът обаче е, че нивото на съпричастност към дребното кученце, по-голямото куче и човешкото бебе са сходни, до момента в който възрастният човек е на последно място. Възрастното куче получава по-малко съпричастност само спрямо дребното човешко създание.
„ Участниците не гледат на кучетата си като на животни, а по-скоро като на „ бебета с четина “ или членове на фамилията, сходно на човешките деца “, заключават откривателите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ