Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но

„ Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; само че туй, което никой не знае, то е, че през днешния ден нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това събитие по никакъв начин не ми попречи обаче да запазя своето царствено великолепие. Аз въпреки всичко гледах на света и хората така, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи освен това от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, но тютюн въпреки всичко няма, да го вземе дяволът! Глупава пристрастеност! ”
От „ Страст ”

Веселих се и аз дружно с другите, изпратих Старата, посрещнах Новата година и най сетне, горе-долу къде съмване, прибрах се в килията си с няколко лв. в жилетката. Под тежестта на благопожеланията и на изобилните възлияния заспах мигновено. Едва ли три часа съм спал, когато едно мощно почукване на вратата ме разсъни. отворих си очите. Времето прелестно, като че пролетна заран. На вратата отново: чук, чук, чук!
Кой там - попитах с не напълно благозвучен глас.
Дръжката на вратата скръцна и една фигура в униформа подаде страхливо главата си: " Честита Нова година! "
- Благодаря. Какво има?
- Нищо - дава отговор благопожелателят и без церемонии влиза в стаята, пристъпва до леглото ми и подава една карта, върху която прочетох думите: " Честита Нова година. - От раздавача на простата преписка еди-кой си. "
- Я ми подайте жилетката оттова - споделих аз с достолепие, само че свят ми се зави незабавно.

Раздавачът хвана жилетката ми от долния край и всичкото ми благосъстояние се изтърси на земята. Той се наведе и прибра монетите.
- Колко има там?
- Три лв. и 25 стотинки.
- Вземи двата лв. и другите остави на масата - споделих аз значимо, само че самичък си зная какво изпитание ми струваше този звук.
- Сбогом. Със здраве.

Ами в този момент? Всичко на всичко ми остават един лев и 25 стотинки. Па като ще се проточат в този момент: " на предложената преписка ", " на телеграмите ", всякакви разсилни, коминари, дечурлига. Да не им дадеш бакшиш, ще си помислят, че си скъперник; да им кажеш, че нямаш пари - няма да ти повярват: по какъв начин е допустимо подобен значим господин да няма пари. А пък би трябвало да се заварди и престижът... Noblesse oblige!... Боже мой, какво подправено образование! Какво тъпо тщестлавие...
- Чук, чук, чук!
- Кой е там? - запитвам аз с гласа на заварен нарушител.
- Аз съм господине - обажда се някой зад вратата и влиза раздавачът на телеграмите, един сгънат от старини дрипльо.
Бедняк! Чунким аз съм натоварен с благосъстояния!
- Честита Нова година!
- Благодаря. Я виж там на масата, има ли пари - споделям аз с неуместно привиден глас, като че не зная за печалния излишък от един лев и 25 стотинки.
- Има само един лев и гологани.
А-ха! Само! Значи ще бъде неудовлетворен от един лев.
- Е, че кой ще става в този момент. Вземи лв., аз сетне, различен път... - споделих аз засрамен от дъртата неистина. " Кой ще става в този момент! " Чунким като стана, че злато ще нарина.

Флашиво, неуместно, но на, иди изкоренявай следите на изкълченото образование.
Старикът излезе. Аз се предадох на метафизичен размисли. Винаги, като остана без пари, аз се предавам на метафизичен размисли и тогава най-вече се усилва желанието ми да ощастливя България и в случай че е допустимо, цялото човечество.
- Чук, чук, чук!
Ами в този момент! 25 стотинки! Аз се престорих на задремал и (срам не позор, ще ви призная, с цел да санкционира самичък себе си за своята фалшивост) почнах да хъркам... Ребята! Да бяхте чули по какъв начин хърках! Хърр... мърр... Че като ме загъделичка нещо по гърлото, че като се изкикотих, но по какъв начин!... Запуших аз устата си с възглавницата, но късно беше към този момент...
- Чук, чук, чук! - и с чукането дружно скръцна вратата и няколко деца със суровакници нахълтаха в стаята ми... В този същия момент отварят се другите врата и прислужникът ми носи чай и " Честита Нова година!... "
Аз кипнах. (Я съм кипнал, я кой знае, но какво ще правиш... Nobles oblige!...)
- Какво се врете тука бе!... Защо пущаш тия хлапета в стаята ми?
- Аз рекох чай...
- Чай! Какъв чай? Кой ти е поръчал чай? Нали знаеш, че дремя още!
- Аз чух, че се изсмяхте и помислих, че...
- Мислиш ти! Ти нищо не мислиш! Днес ли откри да ме сърдиш? - Ами вие какво търсите тука - извиках на стреснатите дечурлига. - Хайде вън! Защо ме будите без време...

Без време! Часът беше единадесет. Слава богу! Тази тактичност излезе сполучлива. Децата избягаха и прислужникът изчезна с извинения, че ме е събудил.
Да остана повече в стаята си беше немислимо, по тази причина рискувах да се подвъргна на нови неловкости и да изобретявам нови фалшивости за... предпазване на престижа...
Облякох се, взех останалите 25 стотинки и право в кафенето. Не съумях да седна, току един от чиновниците се наведе над ухото ми:
- Какво обичате да вземете?
Чак в този момент я опръскахме! Кой ме караше да влизам в кафенето? Съвсем ми излезе от разум тая пуста Нова година.
- Благодаря, нищо не желая.
- Едно кафе, един чай, един ликьор - подрежда келнерът съблазнително.
- Не, благодаря.

Оттегли се служителят. (Ох-х! Слава богу)... и след една минута ми сервира една паничка, вътре картичка с " Честита Нова година. От келнерите на кафене България! " Благодарим! Аз почнах сякаш разсеяно да опипвам един след различен всичките си джобове, нека, рекох, се е завряло негде някое левче... Няма! Хеле, за мое благополучие, зададе се една компания другари, насядаха към моята маса и един от тях, новопроизведен майор, почна да черпи за производството. Нейсе! В гюрултията, с приятелите дружно изкачих се от кафенето, но като излизах струваше ми се, че някой върви след мене и желае да ме хване за палтото. Едва-що излязохме на улицата, един куриер ми подава писмо със закъсняла дата; види се, преднамерено е забавено, с цел да ми се сервира с " Честита Нова година ". Казах на пощальона, че одобрявам поздравления не на улицата, а дома си, и се отървах елементарно и както виждате, с благовиден претекст...
Отворих писмото... Я ми кажете вие, елементарни смъртни, получавали ли сте някой път такива писма, като следующето:

Многоуважаеми господин А. Константинов,
Това непретенциозно писмо е от уважающия и почитающия Ви Ваш любим Ганю Сомов, върху плещите на който въздигнахте така надарено основания от вас герой Бай Ганю Балкански, славата на който, дружно с неговата и Вашата, се прочу, популяризира и прогърмя по всички градове, паланки, колиби, мандри, воденици и изобщо на всички места. Между това същинският, живият Бай Ганю Балкански в този момент към този момент се намира в прекомерно окаяно материално положение и се свива от бедност и бедност тогава, когато се разправя и радостно приказва за неговите нескончаеми дълги пътешествия дружно с препасаното на кръста розово масло, по Америка и из Европа, и за още по-нескончаемите смешки, които той произвожда в разказите Ви. Авторите обичат героите си, изключително пък в случай че те са живи. Следователно, аз ще се надея, уважаеми господин Константинов, въз основа на тази любов, че Вий няма да изпуснете случая против наступающите Рождествени празници да се смислите за живия Ваш Бай Ганю, чист православен християнин, и да го подарите с нещо, изпратено да вземем за пример с един пощенски бон, с което, откакто си види масрафа за Коледа, да може дружно с другите фенове на основания от Вас Бай Ганю да пие за славата и величието на създателя му. Амин!
Прочее, ще се надея на милосърдието Ви. Адресът ми е Ганю Сомов, Казанлък.

Казанлък, 9. XII. 94 година
Ганю Сомов.
(Подписът " Ганю Сомов " беше написан с едвам разчленяеми писмени знаци, а писмото чисто с друга ръка.)

Прочетох това писмо и ми домъчня. Съжалих господина Сомова, само че не бях в положение да му оказа помощ. Кое ли даскалче, кое ли чиновниче се е подиграло с него. Аз на негово място би хванал туй чиновниче или туй даскалче за ухото и би му споделил: " А бе, кюлхане, за какво се подиграваш с фукарията. "
Господин редакторе, честита Нова година!

София, 2 януари, 1895 година
Алеко Константинов

* Вестник " Знаме ", година I, бр. 30,  5 януари 1895 година