Адв. Кристиан Гьошев за Фрог: Съдът в България да дисциплинира неграмотната администрация, а този в Страсбург не е бръкни си, вземи си
Част от хората в държавната администрация са необразовани и необучени. Идеята ми е посредством съда тя да се дисциплинира. Държавната капсула е непробиваема. Ако се дърпаш, те заплашват, инсценират правосъдни процеси и те мачкат. Това сподели за Фрог 33-годишният юрист Кристиан Гьошев, спечелил доста каузи против държавните и общински ведомства.
Много каузи сте спечелили против страната. Защо съдиш страната?
Преди всичко първоизточникът, обектът на правонарушението съм бил аз като цяло. И оттова, едно дело като се завоюва и защитиш правата си, след това същото може да се употребява като правосъдна процедура при различен сходен или подобен случай. Аз може да изхождам от мен като жертва на неправда, само че крайният резултат е общ, оказва помощ по един или различен метод на всички. Не е самоцелно.
Сблъсквали сте се с безспорна неначетеност и аматьорство на дръжавни чиновници. Това ли е борбата, която водиш?
Истината е, че моята концепция е посредством Съда да се реализира дисциплиниране на администрацията. Вярно е, че аз работя с хора от администрацията, само че не ги наскърбявам с това, както мислят и пишат някои. Казвам, че част от хората в администрацията са необразовани, не всички. Аз приказвам като цяло, тъй като, съгласно мен, са повече тези, които не схващат от работата си, с години са на мястото си и не се развиват като експерти. Те самите нямат предпочитание да се ограмотят, стоят на едно място. А към този момент има нови правила, европейски в това число и този метод на метод и това, че примерно се сменя шеф на някаква дирекция или министър, не трансформира сърцевината на администрацията. Тя е главният уред, нейни са крайните актове, въпреки че парафи поставят и министър, и кмет. Тези хора са подготвили документите, те са моторът на цялото това нещо. Мнението ми е, че общините и ведомствата не се грижат задоволително за тяхното образование. Отиват на семинари, само че все едно са на санаториум, да се изхарчат едни пари. Обучението е нулево.
За да спечелиш пари ли водиш тези каузи?
Не. Това е неуместно. В България, първо паричните компенсации са прекомерно дребни, а второ продължителността на едно дело е повече от една година. Тоест сходни мисли в тази тенденция са безусловно несериозни и математически голословни. Представете си какъв брой време би трябвало да очаквам да вземем за пример за едно обезщетение от 500 лева, което минава на две правосъдни инстанции.
Каква съгласно Вас е повода служителите да не престават, да са в това положение?
Причината е обикновена - доста малко жители оспорват тези актове на администрацията. Всички ги мислят за дреболия. За администрацията не е огромна жертва да отделят някакви 300 лева по дело на Кристиан Гьошев. Но има хиляди такива като Гьошев, които също са жертви на административно непознаване на закона. Елементарни неточности вършат. Аз не съм вманиачен да ги кажа, тъй като се пази и адвокатска загадка и е метод на професионализъм. Но е тъпо, че не знаят обикновени неща. Има пет точки да вземем за пример, по които се прави акт за определяне на административно нарушаване. Още първоначално като го сбъркат акта и да си направил нарушаване, съдът не може да го ревизира, тъй като е сгрешен документа, с който de facto е повдигнато обвиняване за административното нарушаване. И като е сбъркано това, съдът го анулира без да преглежда случая всъщност. Релно видяно и същинските извършители не могат да бъдат осъдени по този метод, тъй като в случай че някой от тях тръгне да апелира и те са го сбъркали акта, то той просто пада в съда. Не може страната да изисква от жителите съблюдаване на закона, а тя самата, посредством нейните чиновници да не го съблюдава.
Много неправда има в тази наша страна?!
Много! Когато преди повече от 10 години се захванах с делото за анулация на матурите бях уверен, че нещо може да се промени. Впоследствие се научих и да изгубвам каузи. Не може единствено да печелиш. Справедливостите не са една и две. Няма по какъв начин и да ги преброиш. Но в последна сметка всичко в този живот е баланс. Губиш едно, печелиш друго. Ясно е, че ще продължа да се боря с несправедливостите. Но до едно стигнах като извод - в тази капсула на цялата страна, и политическа и административна, и да влизеш в нея с най-чистите си намерения, системата те притиска и ти ставаш част от капсулата. Тя е непробивааема, какъвто ще да си. Ако станеш даже депутат, министър или подобен, който има някакъв властови лост, отново се капсулираш. Защото се съобразяваш с други хора. Ако се дърпаш, те те заплашват я посредством посягане на фамилията ти, я по други способи, репресират те, вършат инсценирани правосъдни процеси против теб, с цел да може да те мачкат.-
Става ми ужасно, като чувам тези неща от един млад правист?
Това е истината. Лично за себе си се веселя, че съм приключил, имам си специалност, нямам абмиция да ставам политик и съм самостоятелен от това нещо. Оказва се, че персоналният интерес и персоналното спокйствие на човек са по-важни в сравнение с битката с вятърните мелници. Понякога спорим с сътрудници, кой е отговорен по някакъв проблем. В Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, да вземем за пример, не позволяват да се оплакваш всъщност от последното правосъдно решение. Там гледат, в случай че са нарушени членовете на Конвенцията. И това са чисто процесуални нарушавания - като правото на достъп до съд, правото на обективен правосъден развой, правото на обществен развой, намесата в персоналния и фамилен живот и така нататък Ако се оплакваш от самото решение на националния съд, незабавно оставят жалбата без разглеждане, защото там Съдът не е последна инстанция. А тези процесулни неща са значими. Много са ми забавни жителите като кажат: " Аз ще стигна и до Страсбург! ". Може да стигне със аероплан до там, само че това не е бръкни си, вземи си. След последните си изявленията получих доста предложения и писма да се заемам с делата на някои жители за парцели, измами, обири и други.. Но аз съм юрист по трудово и административно право - стеснен експерт. И не желая да се разгръщам, тъй като юрист по всичко е по-скоро юрист по нищо. И по тази причина имам право да си предпочитам делата, които ми станат на сърце.
Хората търсят избавление....
Така е. Но аз не мога да огрея на всички места. Аз се заемам с такива каузи, посредством които мога да оказа помощ на повече хора като резултат, а не на един човек. А и аз въпреки всичко не съм приключил учебно заведение за магьосници и не мога да подсигурявам триумф във всяко дело. Никой не може да подсигурява подобен.
Не ти ли е минавало през главата да заминеш в чужбина?
Никога. Аз съм четвърто потомство пловивчанин, пребивавам в къща на супер центъра. Не мога без тази Главна, тепетата и въздуха на Пловдив. Дори като дойда в София се затормозявам и желая бързо да се прибера...
Някъде си написал, че такива победи като твоите са романтиката в правото?
Когато един правист разбере, че е спечелил едно дело, въпреки и за 30 лв. против една несправеливост, това в действителност е тръпката от самата победа. Дори дребната победа против дребната несправеливост носи тръпката, която, да вземем за пример, един гол носи на един футборист на Мондиала. Това е резултатът от добре свършената работа.
Интервю на Красен Бучков
Много каузи сте спечелили против страната. Защо съдиш страната?
Преди всичко първоизточникът, обектът на правонарушението съм бил аз като цяло. И оттова, едно дело като се завоюва и защитиш правата си, след това същото може да се употребява като правосъдна процедура при различен сходен или подобен случай. Аз може да изхождам от мен като жертва на неправда, само че крайният резултат е общ, оказва помощ по един или различен метод на всички. Не е самоцелно.
Сблъсквали сте се с безспорна неначетеност и аматьорство на дръжавни чиновници. Това ли е борбата, която водиш?
Истината е, че моята концепция е посредством Съда да се реализира дисциплиниране на администрацията. Вярно е, че аз работя с хора от администрацията, само че не ги наскърбявам с това, както мислят и пишат някои. Казвам, че част от хората в администрацията са необразовани, не всички. Аз приказвам като цяло, тъй като, съгласно мен, са повече тези, които не схващат от работата си, с години са на мястото си и не се развиват като експерти. Те самите нямат предпочитание да се ограмотят, стоят на едно място. А към този момент има нови правила, европейски в това число и този метод на метод и това, че примерно се сменя шеф на някаква дирекция или министър, не трансформира сърцевината на администрацията. Тя е главният уред, нейни са крайните актове, въпреки че парафи поставят и министър, и кмет. Тези хора са подготвили документите, те са моторът на цялото това нещо. Мнението ми е, че общините и ведомствата не се грижат задоволително за тяхното образование. Отиват на семинари, само че все едно са на санаториум, да се изхарчат едни пари. Обучението е нулево.
За да спечелиш пари ли водиш тези каузи?
Не. Това е неуместно. В България, първо паричните компенсации са прекомерно дребни, а второ продължителността на едно дело е повече от една година. Тоест сходни мисли в тази тенденция са безусловно несериозни и математически голословни. Представете си какъв брой време би трябвало да очаквам да вземем за пример за едно обезщетение от 500 лева, което минава на две правосъдни инстанции.
Каква съгласно Вас е повода служителите да не престават, да са в това положение?
Причината е обикновена - доста малко жители оспорват тези актове на администрацията. Всички ги мислят за дреболия. За администрацията не е огромна жертва да отделят някакви 300 лева по дело на Кристиан Гьошев. Но има хиляди такива като Гьошев, които също са жертви на административно непознаване на закона. Елементарни неточности вършат. Аз не съм вманиачен да ги кажа, тъй като се пази и адвокатска загадка и е метод на професионализъм. Но е тъпо, че не знаят обикновени неща. Има пет точки да вземем за пример, по които се прави акт за определяне на административно нарушаване. Още първоначално като го сбъркат акта и да си направил нарушаване, съдът не може да го ревизира, тъй като е сгрешен документа, с който de facto е повдигнато обвиняване за административното нарушаване. И като е сбъркано това, съдът го анулира без да преглежда случая всъщност. Релно видяно и същинските извършители не могат да бъдат осъдени по този метод, тъй като в случай че някой от тях тръгне да апелира и те са го сбъркали акта, то той просто пада в съда. Не може страната да изисква от жителите съблюдаване на закона, а тя самата, посредством нейните чиновници да не го съблюдава.
Много неправда има в тази наша страна?!
Много! Когато преди повече от 10 години се захванах с делото за анулация на матурите бях уверен, че нещо може да се промени. Впоследствие се научих и да изгубвам каузи. Не може единствено да печелиш. Справедливостите не са една и две. Няма по какъв начин и да ги преброиш. Но в последна сметка всичко в този живот е баланс. Губиш едно, печелиш друго. Ясно е, че ще продължа да се боря с несправедливостите. Но до едно стигнах като извод - в тази капсула на цялата страна, и политическа и административна, и да влизеш в нея с най-чистите си намерения, системата те притиска и ти ставаш част от капсулата. Тя е непробивааема, какъвто ще да си. Ако станеш даже депутат, министър или подобен, който има някакъв властови лост, отново се капсулираш. Защото се съобразяваш с други хора. Ако се дърпаш, те те заплашват я посредством посягане на фамилията ти, я по други способи, репресират те, вършат инсценирани правосъдни процеси против теб, с цел да може да те мачкат.-
Става ми ужасно, като чувам тези неща от един млад правист?
Това е истината. Лично за себе си се веселя, че съм приключил, имам си специалност, нямам абмиция да ставам политик и съм самостоятелен от това нещо. Оказва се, че персоналният интерес и персоналното спокйствие на човек са по-важни в сравнение с битката с вятърните мелници. Понякога спорим с сътрудници, кой е отговорен по някакъв проблем. В Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, да вземем за пример, не позволяват да се оплакваш всъщност от последното правосъдно решение. Там гледат, в случай че са нарушени членовете на Конвенцията. И това са чисто процесуални нарушавания - като правото на достъп до съд, правото на обективен правосъден развой, правото на обществен развой, намесата в персоналния и фамилен живот и така нататък Ако се оплакваш от самото решение на националния съд, незабавно оставят жалбата без разглеждане, защото там Съдът не е последна инстанция. А тези процесулни неща са значими. Много са ми забавни жителите като кажат: " Аз ще стигна и до Страсбург! ". Може да стигне със аероплан до там, само че това не е бръкни си, вземи си. След последните си изявленията получих доста предложения и писма да се заемам с делата на някои жители за парцели, измами, обири и други.. Но аз съм юрист по трудово и административно право - стеснен експерт. И не желая да се разгръщам, тъй като юрист по всичко е по-скоро юрист по нищо. И по тази причина имам право да си предпочитам делата, които ми станат на сърце.
Хората търсят избавление....
Така е. Но аз не мога да огрея на всички места. Аз се заемам с такива каузи, посредством които мога да оказа помощ на повече хора като резултат, а не на един човек. А и аз въпреки всичко не съм приключил учебно заведение за магьосници и не мога да подсигурявам триумф във всяко дело. Никой не може да подсигурява подобен.
Не ти ли е минавало през главата да заминеш в чужбина?
Никога. Аз съм четвърто потомство пловивчанин, пребивавам в къща на супер центъра. Не мога без тази Главна, тепетата и въздуха на Пловдив. Дори като дойда в София се затормозявам и желая бързо да се прибера...
Някъде си написал, че такива победи като твоите са романтиката в правото?
Когато един правист разбере, че е спечелил едно дело, въпреки и за 30 лв. против една несправеливост, това в действителност е тръпката от самата победа. Дори дребната победа против дребната несправеливост носи тръпката, която, да вземем за пример, един гол носи на един футборист на Мондиала. Това е резултатът от добре свършената работа.
Интервю на Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ