Откриват паметник на ген. Васил Василев в мездренското Старо село /снимки/
Бюст-паметник на ген.-полк. инж. Васил Василев (1933-2004 г.), командващ на Строителни войски 1973-1993 година, ще бъде отрит в родното му село - Старо село, община Мездра. Организатори на събитието, с което ще бъде маркирана 90-годишнината от рождението на ген. Василев, са Камарата на строителите в България (КСБ), Национален клуб на строителите ветерани (НКВС) и Община Мездра.
Официалното разкриване на паметника ще се състои на 3 април 2023 година (понеделник) от 13:00 часа на площада в центъра на с. Старо село.
Изграждането на бюст-паметник на ген.-полк. инж. Васил Василев е осъществено по самодейност на инж. Илиян Терзиев - ръководител на Управителния съвет (УС) на КСБ, инж. Тодор Топалски - ръководител на УС на НКСВ и инж. Виктор Шарков - първи зам.-председател на УС на НКСВ, със съдействието на кмета на община Мездра Иван Аспарухов.
Средствата са обезпечени от дарения на ръководители на строителни компании - членове на КСБ и от някогашни командири от Строителни войски: АТ Инженеринг 2000 ООД - София, Експрес Гаранцион ООД - Варна, Планекс ЕООД - Варна, Клуб „ Строителни войски “ към Столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса, Планекс Бургас ООД - Бургас, полк. Чавдар Найденов, Васил Василев КВС-3 ЕООД - София, Секция „ Строители воини “ към НКСВ, Технострой ЕАД - София, инж. Тодор Топалски, Галчев Инженеринг ООД - София, Иберис ЕООД - София, Грома Холд ЕООД - Бело поле, община Благоевград, Юпитер 05 ООД - Пловдив, Никмар Кънстръкшън ООД - Петрич и Главболгарстрой Холдинг АД - София.
Проектът е дело на известния столичен ваятел Петко Арнаудов, а осъществяването на бюст-паметника - на младия врачански ваятел Иван Симеонов, ученик на Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, община Роман.
***
Васил Вълчев Василев е роден на 3 април 1933 година в с. Старо село, Врачанско. Завършва гимназия в Мездра (1951), Народно учебно заведение за трудови офицери „ Ген. Благой Иванов “ (1955) и Висш институт по архитектура и строителство (1965), компетентност „ Промишлено и гражданско строителство “.
Започва професионалната си кариера на обект в софийското село Га̀бер, след което работи във Видинската напоителна станция, помпената станция в село Гомотарци и Окръжно пътно ръководство - Враца. Впоследствие е механически началник, колективен механически началник, заместник-главен инженер и шеф на „ Заводски градежи “ - Враца. Сред по-крупните обекти, които са построени под негово управление, са химкомбинатите във Враца и Видин, текстилния комбинат във Враца, циментовият цех в Бели извор, Завода за полупроводниĸови принадлежности в Ботевград, Топлоелектрическа централа „ Бобовдол “ и др.
През 1973 година е назначен за основен инженер на Строителни войски. Същата година е нараснал в заместник-началник на Строителни войски, отговарящ за строителството и шеф на Техническото ръководство. През 1978 година е назначен за шеф на Главно ръководство на Строителни войски, кой управителен пост заема до м. февруари 1993 година, когато е сменен от ген.-майор Радослав Пешлеевски.
Ген. Васил Василев дава отговор за градежа на Девненския индустриален комплекс, Завода за обработка на алуминий и Комбината за товарни коли „ Мадара “ в Шумен, Завода за стоманени телове и въжета в Роман, Мемориалния комплекс на връх Бузлуджа, Миннообогатителния комбинат „ Елаците “ и др.
От 1967 година до 1973 година е член на Пленума на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия - Враца и член на Изпълнителния комитет на Градския национален съвет - Враца. Впоследствие е член на Градския комитет на Българска комунистическа партия - София. От 1981 година до 1986 година е кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 1986 година до 1990 година - член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Народен представител в IX (XXXV) Обикновено национално заседание (1986-1990 г.). Председател на Българската федерация по повдигане на тежести (1989-1998 г.).
Военни звания: лейтенант (1955), полковник (1973), генерал-майор (1974), генерал-лейтенант (1980), генерал-полковник (1985).
Носител е на редица държавни оценки: ордени „ Червено знаме на труда “ (1967, 1970), ордени „ Народна република България “ II ст. (1974), III ст. (1979), I ст. (1987), „ Герой на социалистическия труд “ (1983).
Ген.-полк. инж. Васил Василев умира на 2 януари 2004 година в София.
Официалното разкриване на паметника ще се състои на 3 април 2023 година (понеделник) от 13:00 часа на площада в центъра на с. Старо село.
Изграждането на бюст-паметник на ген.-полк. инж. Васил Василев е осъществено по самодейност на инж. Илиян Терзиев - ръководител на Управителния съвет (УС) на КСБ, инж. Тодор Топалски - ръководител на УС на НКСВ и инж. Виктор Шарков - първи зам.-председател на УС на НКСВ, със съдействието на кмета на община Мездра Иван Аспарухов.
Средствата са обезпечени от дарения на ръководители на строителни компании - членове на КСБ и от някогашни командири от Строителни войски: АТ Инженеринг 2000 ООД - София, Експрес Гаранцион ООД - Варна, Планекс ЕООД - Варна, Клуб „ Строителни войски “ към Столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса, Планекс Бургас ООД - Бургас, полк. Чавдар Найденов, Васил Василев КВС-3 ЕООД - София, Секция „ Строители воини “ към НКСВ, Технострой ЕАД - София, инж. Тодор Топалски, Галчев Инженеринг ООД - София, Иберис ЕООД - София, Грома Холд ЕООД - Бело поле, община Благоевград, Юпитер 05 ООД - Пловдив, Никмар Кънстръкшън ООД - Петрич и Главболгарстрой Холдинг АД - София.
Проектът е дело на известния столичен ваятел Петко Арнаудов, а осъществяването на бюст-паметника - на младия врачански ваятел Иван Симеонов, ученик на Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, община Роман.
***
Васил Вълчев Василев е роден на 3 април 1933 година в с. Старо село, Врачанско. Завършва гимназия в Мездра (1951), Народно учебно заведение за трудови офицери „ Ген. Благой Иванов “ (1955) и Висш институт по архитектура и строителство (1965), компетентност „ Промишлено и гражданско строителство “.
Започва професионалната си кариера на обект в софийското село Га̀бер, след което работи във Видинската напоителна станция, помпената станция в село Гомотарци и Окръжно пътно ръководство - Враца. Впоследствие е механически началник, колективен механически началник, заместник-главен инженер и шеф на „ Заводски градежи “ - Враца. Сред по-крупните обекти, които са построени под негово управление, са химкомбинатите във Враца и Видин, текстилния комбинат във Враца, циментовият цех в Бели извор, Завода за полупроводниĸови принадлежности в Ботевград, Топлоелектрическа централа „ Бобовдол “ и др.
През 1973 година е назначен за основен инженер на Строителни войски. Същата година е нараснал в заместник-началник на Строителни войски, отговарящ за строителството и шеф на Техническото ръководство. През 1978 година е назначен за шеф на Главно ръководство на Строителни войски, кой управителен пост заема до м. февруари 1993 година, когато е сменен от ген.-майор Радослав Пешлеевски.
Ген. Васил Василев дава отговор за градежа на Девненския индустриален комплекс, Завода за обработка на алуминий и Комбината за товарни коли „ Мадара “ в Шумен, Завода за стоманени телове и въжета в Роман, Мемориалния комплекс на връх Бузлуджа, Миннообогатителния комбинат „ Елаците “ и др.
От 1967 година до 1973 година е член на Пленума на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия - Враца и член на Изпълнителния комитет на Градския национален съвет - Враца. Впоследствие е член на Градския комитет на Българска комунистическа партия - София. От 1981 година до 1986 година е кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 1986 година до 1990 година - член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Народен представител в IX (XXXV) Обикновено национално заседание (1986-1990 г.). Председател на Българската федерация по повдигане на тежести (1989-1998 г.).
Военни звания: лейтенант (1955), полковник (1973), генерал-майор (1974), генерал-лейтенант (1980), генерал-полковник (1985).
Носител е на редица държавни оценки: ордени „ Червено знаме на труда “ (1967, 1970), ордени „ Народна република България “ II ст. (1974), III ст. (1979), I ст. (1987), „ Герой на социалистическия труд “ (1983).
Ген.-полк. инж. Васил Василев умира на 2 януари 2004 година в София.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ