БСП: Приемането на РС Македония в ЕС - без компромиси с историческата истина
Българска социалистическа партия: Приемането на районен съд Македония в Европейски Съюз да е без взаимни отстъпки с историческата истина
„ Основната цел на българската външна политика е гарантиране на удобни външни условия за развиване на страната и разцвет на българския народ. " Това съобщи Кристиан Вигенин, зам.-председател на Българска социалистическа партия, по време на договарянията за реализиране на съдружно съглашение на тематика " Международни връзки ". В срещата взеха присъединяване още Цветелина Пенкова, Николай Маринов, Теодора Овчарова и Евгени Кирилов.
Отстояването на българските национални ползи в интернационален проект, издигането на престижа на Българската страна, усилването на нейното въздействие в районен и европейски мащаб, което да бъде непрекъсната задача на институциите, ангажирани с реализирането на външната политика, са част от цели, които социалистът очерта.
„ Според нас българската външна политика би трябвало да се основава на няколко правилото - спазването на правилата на интернационалното право, отстояване на многостранния метод в интернационалните връзки, отбрана на суверенитета и националната целокупност на страните, добросъседство и районно съдействие, поддръжка за българските жители, пребиваващи непрекъснато или краткотрайно отвън България, систематични старания за понижаване на военното опълчване в околните до България райони ", сподели още Вигенин.
Кристиан Вигенин уточни главните детайли на левицата в областта на интернационалните връзки:
1. Подкрепа за активизиране на районното съдействие в Югоизточна Европа и продължение на политиката на разширение на Европейския съюз със страните от Западните Балкани
- Осигуряване на политическа и финансова поддръжка за развиване на инфраструктурата и свързаността на страните от района с акцент върху Коридор №8.
- Да се отстоява съблюдаването на правата на българските национални малцинства в Република Сърбия и Република Албания като детайл от подготовката на страните за присъединение към Европейски Съюз.
- Да продължат напъните в връзките с Турция за реализиране на заслужено решение за обезщетяване наследниците на тракийските българи, прогонени от Източна Тракия и Мала Азия.
- Създаване на обезпечена финансова национална политика за развиване на връзките със прилежащите страни.
- Един от проблемите с районното съдействие и двустранните връзки с някои от страните е, че няма съвсем никаква съгласуваност сред министерствата и институциите по отношение на това какво прави България по самодейностите за обособените страни.
2. Работата с българите в чужбина - нужна е нова тактика, която би трябвало да реши няколко неща:
- Нова нормативна уредба;
- По-добра съгласуваност сред водещите институции;
- По-голям финансов запас за застраховане на политиката към българските общности зад граница;
- Функциите на Министерството на образованието за българските учебни заведения в чужбина, би трябвало да има по-високо културно наличие там;
- Мерки за опазване и развиване на етническата, езиковата, културната и религиозната еднаквост на българските национални малцинства в Украйна, Молдова, Сърбия и Албания.
3. Пълноценно потребление на опциите на България като Черноморска и Дунавска страна:
- Разширяване на взаимоотношението на страните от Черноморския район в сфери като търговия, превоз, туризъм и енергетика;
- Усилия от наша страна за деескалация на напрежението сред Черноморските страни Украйна и Русия и за понижаване на опълчването сред НАТО и Русия в Черно Море;
- Участие в одобряването на самодейностите в Дунавския район.
4. Нормализиране на връзките с Руската Федерация:
- Приоритетни сфери на съдействието с Русия са стопанска система, енергетика, просвета и обучение.
- Нуждата от осъществяване на политика от страна на България за поетапна анулация на глобите на Европейския съюз, наложени на Руската Федерация и реципрочна анулация на съветските наказания по отношение на Европейския съюз.
5. Стратегическите връзки със Съединени американски щати остават приоритет за българската политика както на двустранно ниво, по този начин и в границите на НАТО. Поставя се и въпросът за унищожаване на визовия режим за българските жители.
6. Смятаме, че България би трябвало да работи за задълбочаване икономическото съдействие с Китай и то в сфери като съответни капиталови планове в инфраструктура, осведомителни технологии, земеделие, опазване на здравето, просвета и обучение.
7. Ефективна и съвременна дипломатическа работа:
- Пресичане на трендовете за политизация на българската дипломатическа работа и построяването на професионални фрагменти.
- Засилването на ролята на Министерството на външните работи за развиване на външноикономическите връзки, за привличане на задгранични вложения и за гарантиране на енергийната сигурност.
- Дигитализация на всички консулски услуги.
8. Участието на България в общата външна политика и политиката за сигурност на Европейски Съюз:
- Реализиране на значими за България външнополитически цели, посредством общата външна политика на Европейски Съюз - да не бъдем единствено обект, а индивид.
- Усилие за разширение на присъединяване на български дипломати в европейската работа за външна активност.
Кристиан Вигенин засегна въпроса с Истанбулската спогодба, която не може да бъде призната изключително и след решението на Конституционния съд. Трябва да приемем в българското законодателство закони за битката с домашното принуждение и насилието против дами.
Темата за Република Северна Македония социалистът дефинира като кардинален въпрос, на който би трябвало да се търси трайно и стабилно решение на противоречивите въпроси като причина за прогрес в процеса за присъединение на страната в Европейски Съюз. Това да става при поредно отстояване на националните ползи на България и без да се вършат взаимни отстъпки във връзка с историческата истина, учредена на документи и обстоятелства.
- Трябва да се поддържа необятното единодушие на българската политика към Република Северна Македония, в това число с препотвърждаване от бъдещото Народно заседание на главните детайли от Декларацията на 44-то Народно заседание.
- Да се придържаме към рамковата позиция на Република България по отношение на разширението на Европейски Съюз и процеса на стабилизиране и асоцииране, която много съществено разписа българската политика.
- Трябва да бъде основана взаимна работна група с присъединяване на представители на законодателната и изпълнителната власт и специалисти, която да изготви обзор на постигнатото досега и да предложи ограничения за реализиране на прогрес по тази тематика.
- Трябва да има пътна карта, в която да се отбележат ясно уговорките на РСМ и на България преди началото на договарянията, по време на договарянията и преди възможното присъединение. В тази карта би трябвало да се включат сензитивните за България въпроси и те би трябвало да бъдат част от преговорната рамка.
- Паралелно с това би трябвало да се изготви средносрочна стратегия за развиването на връзките с РСМ, която да обгръща всички съществени аспекти - стопанска система и бизнес, превоз, туризъм, просвета, европейски въпроси.
Кристиан Вигенин добави още следните цели на левицата в интернационалните връзки:
- Като позиция България е в ядрото, а не в периферията на Европейския съюз.
- Недопускане използване на двойни стандарти и развиване на съюз на две и повече скорости.
- България да е пълновръстен член на Съюза с ясна тактика и поредни държавни старания.
- По-голяма бистрота в процеса на взимане на решения по европейските въпроси посредством усилване на ролята на Народното събрание.
- Ускоряване на работата по утвърждението и реализацията на Плана за възобновяване и резистентност.
- Бързо завършване на съглашението за партньорство с Европейската комисия за достъп до европейските средства от новия програмен интервал. Трябва да има вицепремиер по европейските въпроси, който да координира работата.
- Работа за приемане в Шенгенското пространство без спомагателни условия.
- Подкрепа за присъединение към Еврозоната, само че при две условия - гаранция за опазване на настоящия курс на лв. към еврото, както и проект за елиминиране на вероятни отрицателни резултати във връзка с приходите и спестявания на жителите.
„ Основната цел на българската външна политика е гарантиране на удобни външни условия за развиване на страната и разцвет на българския народ. " Това съобщи Кристиан Вигенин, зам.-председател на Българска социалистическа партия, по време на договарянията за реализиране на съдружно съглашение на тематика " Международни връзки ". В срещата взеха присъединяване още Цветелина Пенкова, Николай Маринов, Теодора Овчарова и Евгени Кирилов.
Отстояването на българските национални ползи в интернационален проект, издигането на престижа на Българската страна, усилването на нейното въздействие в районен и европейски мащаб, което да бъде непрекъсната задача на институциите, ангажирани с реализирането на външната политика, са част от цели, които социалистът очерта.
„ Според нас българската външна политика би трябвало да се основава на няколко правилото - спазването на правилата на интернационалното право, отстояване на многостранния метод в интернационалните връзки, отбрана на суверенитета и националната целокупност на страните, добросъседство и районно съдействие, поддръжка за българските жители, пребиваващи непрекъснато или краткотрайно отвън България, систематични старания за понижаване на военното опълчване в околните до България райони ", сподели още Вигенин.
Кристиан Вигенин уточни главните детайли на левицата в областта на интернационалните връзки:
1. Подкрепа за активизиране на районното съдействие в Югоизточна Европа и продължение на политиката на разширение на Европейския съюз със страните от Западните Балкани
- Осигуряване на политическа и финансова поддръжка за развиване на инфраструктурата и свързаността на страните от района с акцент върху Коридор №8.
- Да се отстоява съблюдаването на правата на българските национални малцинства в Република Сърбия и Република Албания като детайл от подготовката на страните за присъединение към Европейски Съюз.
- Да продължат напъните в връзките с Турция за реализиране на заслужено решение за обезщетяване наследниците на тракийските българи, прогонени от Източна Тракия и Мала Азия.
- Създаване на обезпечена финансова национална политика за развиване на връзките със прилежащите страни.
- Един от проблемите с районното съдействие и двустранните връзки с някои от страните е, че няма съвсем никаква съгласуваност сред министерствата и институциите по отношение на това какво прави България по самодейностите за обособените страни.
2. Работата с българите в чужбина - нужна е нова тактика, която би трябвало да реши няколко неща:
- Нова нормативна уредба;
- По-добра съгласуваност сред водещите институции;
- По-голям финансов запас за застраховане на политиката към българските общности зад граница;
- Функциите на Министерството на образованието за българските учебни заведения в чужбина, би трябвало да има по-високо културно наличие там;
- Мерки за опазване и развиване на етническата, езиковата, културната и религиозната еднаквост на българските национални малцинства в Украйна, Молдова, Сърбия и Албания.
3. Пълноценно потребление на опциите на България като Черноморска и Дунавска страна:
- Разширяване на взаимоотношението на страните от Черноморския район в сфери като търговия, превоз, туризъм и енергетика;
- Усилия от наша страна за деескалация на напрежението сред Черноморските страни Украйна и Русия и за понижаване на опълчването сред НАТО и Русия в Черно Море;
- Участие в одобряването на самодейностите в Дунавския район.
4. Нормализиране на връзките с Руската Федерация:
- Приоритетни сфери на съдействието с Русия са стопанска система, енергетика, просвета и обучение.
- Нуждата от осъществяване на политика от страна на България за поетапна анулация на глобите на Европейския съюз, наложени на Руската Федерация и реципрочна анулация на съветските наказания по отношение на Европейския съюз.
5. Стратегическите връзки със Съединени американски щати остават приоритет за българската политика както на двустранно ниво, по този начин и в границите на НАТО. Поставя се и въпросът за унищожаване на визовия режим за българските жители.
6. Смятаме, че България би трябвало да работи за задълбочаване икономическото съдействие с Китай и то в сфери като съответни капиталови планове в инфраструктура, осведомителни технологии, земеделие, опазване на здравето, просвета и обучение.
7. Ефективна и съвременна дипломатическа работа:
- Пресичане на трендовете за политизация на българската дипломатическа работа и построяването на професионални фрагменти.
- Засилването на ролята на Министерството на външните работи за развиване на външноикономическите връзки, за привличане на задгранични вложения и за гарантиране на енергийната сигурност.
- Дигитализация на всички консулски услуги.
8. Участието на България в общата външна политика и политиката за сигурност на Европейски Съюз:
- Реализиране на значими за България външнополитически цели, посредством общата външна политика на Европейски Съюз - да не бъдем единствено обект, а индивид.
- Усилие за разширение на присъединяване на български дипломати в европейската работа за външна активност.
Кристиан Вигенин засегна въпроса с Истанбулската спогодба, която не може да бъде призната изключително и след решението на Конституционния съд. Трябва да приемем в българското законодателство закони за битката с домашното принуждение и насилието против дами.
Темата за Република Северна Македония социалистът дефинира като кардинален въпрос, на който би трябвало да се търси трайно и стабилно решение на противоречивите въпроси като причина за прогрес в процеса за присъединение на страната в Европейски Съюз. Това да става при поредно отстояване на националните ползи на България и без да се вършат взаимни отстъпки във връзка с историческата истина, учредена на документи и обстоятелства.
- Трябва да се поддържа необятното единодушие на българската политика към Република Северна Македония, в това число с препотвърждаване от бъдещото Народно заседание на главните детайли от Декларацията на 44-то Народно заседание.
- Да се придържаме към рамковата позиция на Република България по отношение на разширението на Европейски Съюз и процеса на стабилизиране и асоцииране, която много съществено разписа българската политика.
- Трябва да бъде основана взаимна работна група с присъединяване на представители на законодателната и изпълнителната власт и специалисти, която да изготви обзор на постигнатото досега и да предложи ограничения за реализиране на прогрес по тази тематика.
- Трябва да има пътна карта, в която да се отбележат ясно уговорките на РСМ и на България преди началото на договарянията, по време на договарянията и преди възможното присъединение. В тази карта би трябвало да се включат сензитивните за България въпроси и те би трябвало да бъдат част от преговорната рамка.
- Паралелно с това би трябвало да се изготви средносрочна стратегия за развиването на връзките с РСМ, която да обгръща всички съществени аспекти - стопанска система и бизнес, превоз, туризъм, просвета, европейски въпроси.
Кристиан Вигенин добави още следните цели на левицата в интернационалните връзки:
- Като позиция България е в ядрото, а не в периферията на Европейския съюз.
- Недопускане използване на двойни стандарти и развиване на съюз на две и повече скорости.
- България да е пълновръстен член на Съюза с ясна тактика и поредни държавни старания.
- По-голяма бистрота в процеса на взимане на решения по европейските въпроси посредством усилване на ролята на Народното събрание.
- Ускоряване на работата по утвърждението и реализацията на Плана за възобновяване и резистентност.
- Бързо завършване на съглашението за партньорство с Европейската комисия за достъп до европейските средства от новия програмен интервал. Трябва да има вицепремиер по европейските въпроси, който да координира работата.
- Работа за приемане в Шенгенското пространство без спомагателни условия.
- Подкрепа за присъединение към Еврозоната, само че при две условия - гаранция за опазване на настоящия курс на лв. към еврото, както и проект за елиминиране на вероятни отрицателни резултати във връзка с приходите и спестявания на жителите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ