ЕК: Икономиката на България ще се свие с 5,1%
Брутният вътрешен артикул (БВП) на България ще регистрира спад през 2020-та от 5,1%. Това сочи есенната прогноза на Еврокомисията, показана през днешния ден от еврокомисаря по стопанска система Паоло Джентилони.
През предходната година България е отчела растеж от 3,7%. Това равнище ще можем да реализираме към края на 2022 година Добрата вест е, че в междинната лятна прогноза се очакваше стесняване с " към 7% ", колкото беше и пролетната (-7.2%) през май, а в този момент е малко над 5%. Лошата е, че излизането от рецесията ще е доста по-бавно съгласно есенната прогноза, тъй като напролет се очакваше растеж от 6% на Брутният вътрешен продукт за 2021 година и 5.3% през лятото.
Безработицата ще се стабилизира на 5.8% за цялата 2020 година, само че на процедура ще остане на това равнище и през 2021 година (5.6%) и 2022 година (5%) при 4.2% през 2019 година Иначе казано, заетостта толкоз ще намалее, че възобновяване на темпото от 2019 година (0.3% ръст) ще се случи някъде в бъдещето - за 2020 година тя ще е минус 2.9%, а компенсацията в идващите две години ще е 0.5% и 1%, считат още от Европейска комисия.
Доходите леко ще се покачат, само че главно поради това, че държавното управление подвига заплати в публичния бранш и покачва минималната заплата и събиранията за публично обезпечаване. За разноските на българите евентуално е някакво утешение, че годината ще завърши с 1.2% инфлация (след това тя ще е 1.4% и 1.8%) и тя ще бъде движена най-вече от бранша на услугите.
България влезе в пандемията със мощни фискални позиции, разрешили на държавното управление да разгласи помощни ограничения в размер към 2% от Брутният вътрешен продукт и да изкара две трети от 2020 година с бюджетен остатък, коментират от Еврокомисията. До края на 2020 година обаче салдото ще доближи минус 3% от Брутният вътрешен продукт, толкоз ще остане и през 2021 година и ще е минус 1.4% през 2022 година (отново изчислени без средствата от помощния фонд на ЕС).
Засилването на пандемията през последните седмици и епидемиологичната обстановка значат, че прогнозите ни в обхванатия интервал са обект на извънредно висока степен на неустановеност и опасности, се споделя в формалното известие на Европейската комисия.
Общият размер на вложенията ще намалее през 2020 година толкоз доста (-11.5%), че възобновяване им до равнището от предходната година няма да се случи до 2023 година Тези вложения ще идват главно от държавното управление и завръщането към индикатора от 2019 година (4.5% от БВП) ще е постепенно - растеж от 0.5% следващата година и още 7% през 2022 година Това е сюжет без милиардите евро, планувани за специфичния антикризисен фонд на Европейски Съюз, който още не е утвърден и не са известни изискванията за достъп до него, в това число стандарти за господство на закона.
За еврозоната предстоящото стесняване е 7.8% от Брутният вътрешен продукт с последвщ растеж от 4.2% и 3% в идващите две години.
Съвсем малко по-добра е оценката за целия ЕС- рец есия от минус 7.4% (и възобновяване от 4.1% и 3%). И за двете зони това са малко по-добри данни за актуалната и по-лоши за идната година. И на двете места няма да има завръщане през 2022 година до равнищата преди рецесията.
Безработицата в еврозоната ще е приблизително 8.3% за 2020 година и 9.4% следващата година (8.9% през 2022 г.), до момента в който за Европейски Съюз още веднъж индикаторите са малко по-добри - 7.7%, 8.6% и 8%.
Заради антикризисните ограничения държавните дефицити в еврозоната безусловно ще експлодират от 0.6% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година на към 8.8% през 2020 година и ще останат на 4.7% през 2022 година с последователното прекъсване на помощните стратегии. Нивото на задлъжнялост на страните също внезапно се усилва в зоната на единната валута - от 85.9% от Брутният вътрешен продукт през предходната година на 101.7% през 2020 година и до 102.6% през 2022 година
Спрямо България инфлацията в еврозоната и Европейски Съюз като цяло ще е доста по-ниска, изключително тази година - надлежно, 0.3% и 0.7% за 2020 година и завръщане към 1.3-1.5% за идващите две години.
През предходната година България е отчела растеж от 3,7%. Това равнище ще можем да реализираме към края на 2022 година Добрата вест е, че в междинната лятна прогноза се очакваше стесняване с " към 7% ", колкото беше и пролетната (-7.2%) през май, а в този момент е малко над 5%. Лошата е, че излизането от рецесията ще е доста по-бавно съгласно есенната прогноза, тъй като напролет се очакваше растеж от 6% на Брутният вътрешен продукт за 2021 година и 5.3% през лятото.
Безработицата ще се стабилизира на 5.8% за цялата 2020 година, само че на процедура ще остане на това равнище и през 2021 година (5.6%) и 2022 година (5%) при 4.2% през 2019 година Иначе казано, заетостта толкоз ще намалее, че възобновяване на темпото от 2019 година (0.3% ръст) ще се случи някъде в бъдещето - за 2020 година тя ще е минус 2.9%, а компенсацията в идващите две години ще е 0.5% и 1%, считат още от Европейска комисия.
Доходите леко ще се покачат, само че главно поради това, че държавното управление подвига заплати в публичния бранш и покачва минималната заплата и събиранията за публично обезпечаване. За разноските на българите евентуално е някакво утешение, че годината ще завърши с 1.2% инфлация (след това тя ще е 1.4% и 1.8%) и тя ще бъде движена най-вече от бранша на услугите.
България влезе в пандемията със мощни фискални позиции, разрешили на държавното управление да разгласи помощни ограничения в размер към 2% от Брутният вътрешен продукт и да изкара две трети от 2020 година с бюджетен остатък, коментират от Еврокомисията. До края на 2020 година обаче салдото ще доближи минус 3% от Брутният вътрешен продукт, толкоз ще остане и през 2021 година и ще е минус 1.4% през 2022 година (отново изчислени без средствата от помощния фонд на ЕС).
Засилването на пандемията през последните седмици и епидемиологичната обстановка значат, че прогнозите ни в обхванатия интервал са обект на извънредно висока степен на неустановеност и опасности, се споделя в формалното известие на Европейската комисия.
Общият размер на вложенията ще намалее през 2020 година толкоз доста (-11.5%), че възобновяване им до равнището от предходната година няма да се случи до 2023 година Тези вложения ще идват главно от държавното управление и завръщането към индикатора от 2019 година (4.5% от БВП) ще е постепенно - растеж от 0.5% следващата година и още 7% през 2022 година Това е сюжет без милиардите евро, планувани за специфичния антикризисен фонд на Европейски Съюз, който още не е утвърден и не са известни изискванията за достъп до него, в това число стандарти за господство на закона.
За еврозоната предстоящото стесняване е 7.8% от Брутният вътрешен продукт с последвщ растеж от 4.2% и 3% в идващите две години.
Съвсем малко по-добра е оценката за целия ЕС- рец есия от минус 7.4% (и възобновяване от 4.1% и 3%). И за двете зони това са малко по-добри данни за актуалната и по-лоши за идната година. И на двете места няма да има завръщане през 2022 година до равнищата преди рецесията.
Безработицата в еврозоната ще е приблизително 8.3% за 2020 година и 9.4% следващата година (8.9% през 2022 г.), до момента в който за Европейски Съюз още веднъж индикаторите са малко по-добри - 7.7%, 8.6% и 8%.
Заради антикризисните ограничения държавните дефицити в еврозоната безусловно ще експлодират от 0.6% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година на към 8.8% през 2020 година и ще останат на 4.7% през 2022 година с последователното прекъсване на помощните стратегии. Нивото на задлъжнялост на страните също внезапно се усилва в зоната на единната валута - от 85.9% от Брутният вътрешен продукт през предходната година на 101.7% през 2020 година и до 102.6% през 2022 година
Спрямо България инфлацията в еврозоната и Европейски Съюз като цяло ще е доста по-ниска, изключително тази година - надлежно, 0.3% и 0.7% за 2020 година и завръщане към 1.3-1.5% за идващите две години.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ