Афис: Разликата между ГЕРБ и БСП расте, 7 партии влизат в ...
Броени часове преди плануваните в неделя парламентарни избори картината стартира да се прояснява. Единствената мистерия към този момент е хипотетичната изборна интензивност, която обаче ще предопредели броя надепутатите от обособените партии в бъдещото Народно заседание, оповестяват от организация " Афис ".
Получените данни дават учредения да чакаме интензивност от 38-40%, което отнесено към формалния изборен лист би означавало, че в номинално изражение цифрата на гласоподавателите в неделя ще възлезе на 2,5-2,7 млн. души. При такава предстояща интензивност би следвало да се потвърдят и декларациите на интервюираните по отношение на желанията им за гласоподаване. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, завършили с най-ниската изборна интензивност в демократичната история на страната.
Първата диаграма илюстрира възможностите за парламентарно посланичество на седмина от участниците в конкуренцията за мандати съгласно декларираните пред нашите анкетьори планове за гласоподаване. Под прага остават редица обединения, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция „ Воля и НФСБ “ (2,8%), партия „ Възраждане “ (2,0%) и АБВ (1,4%).
Анкетираните лица, приели присъединяване в нашето изследване, се разделят на три групи:
1. Твърдо решени, каквото и да става, да поддържат избрана партия или коалиция;
2. Декларирали поддръжка за избрана политическа групировка, само че не е напълно несъмнено, че ще потвърдят желанието си в последния момент;
3. Колебаещи се в поддръжката си или възнамеряващи да изберат опцията „ Не поддържам никого “, или пък да се откажат от присъединяване въобще.
Както проличава от данните, показани на втората диаграма, налице е относително добра готовност при огромните обединения, както и при Движение за права и свободи и Вътрешна македонска революционна организация. За разлика от тях „ партиите на митинга “, ръководени от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще би трябвало да разчитат в по-голяма степен, че декларативният избор в тяхна изгода ще се материализира в изборния ден. Ако изборната интензивност спадне под предстоящата, това ще значи, че да гласоподават са решили единствено най-твърдите последователи на политическите обединения. При това състояние броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, защото обединението „ Изправи се! Мутри Вън! “ сигурно ще остане под 4-процентовата преграда за влизане в Народното събрание, само че и Вътрешна македонска революционна организация ще се окаже в рискова непосредственост до 4-процентна преграда. Ако пък изборната интензивност се вдигне над прогнозната, обединенията на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо преимущество, защото са водачи измежду колебаещите се гласоподаватели – нещо, което ще понижи мандатите на другите участници в парамента, защото те разполагат с по-мобилизирани ядра, само че с по-оскъдна външна страна от евентуални последователи.
Възможни ли са изненади? Изненади постоянно има, само че огромни изненади на идните избори не следва да се чакат. Преднината на обединението „ ГЕРБ-СДС “ надвишава значително интервала на допустимата статистическа неточност, тъй че спечелилият е явен. Второто място в класацията също е несъмнено: при нито една от вариациите на изборната интензивност не е допустимо обединението „ Българска социалистическа партия за България “ да бъде изпреварена от някой от идващите участници в предизборната конкуренция.
Битката обаче за третото място не е с предупреден резултат. Движение за права и свободи е партия, която обичайно е подценявана в анкетна среда, а преднината на групировката на Слави Трифонов е в границите на допустимата статистическа неточност. Освен това Движение за права и свободи реализира значително по-висока степен на готовност на твърдото си ядро, до момента в който партията на Трифонов притегля на своя страна повече на брой, само че не напълно сигурни гласоподаватели.
Възможно ли е някой от „ задната редица “ да излезе напред и да се намеси в разногласието за разпределението на парламентарните мандати? Като да вземем за пример Патриотичната коалиция „ Воля и НФСБ “. На доктрина да, само че на процедура е мъчно постижимо. Ако това се случи обаче, би следвало изборната интензивност ненадейно и внезапно да се е повишила в последния миг и да е надхвърлила значително прогнозните равнища. Това е извънредно едва евентуално, поради което отсъства от нашата прогноза, показана и онагледена в идващите две диаграми.
Какво се е случило с гласовете, подадени на парламентарните избори преди 4 години? Очаквано и разумно най-големите донори на гласове за нови и други обединения на тези избори са двете водещи обединения ГЕРБ и Българска социалистическа партия. ГЕРБ губи към 400 хиляди гласа е се свива на към 700 хиляди гласа, а Българска социалистическа партия понижава поддръжката си съвсем двойно, поради което на идните избори би могла да разчита на най-много 500 хиляди гласа.
Накъде отиват тези общо 1,2 млн. гласа? Близо две трети от тях усилват „ армията “ на негласуващите, а останалите обезпечават поддръжката на други обединения, главно за „ партиите на митинга “ („ ИТН “ и „ Изправи се! Мутри вън “).
Кои са факторите, които биха могли да причинят промени в предварителните настройки в последния миг преди изборния ден? На първо място това е продължаващата пандемия и страхът от болест. Лидер измежду колебаещите дали да гласоподават, в случай че пандемичната конюнктура ненадейно се изостри, е Българска социалистическа партия. Сред последователите на тази партия е най-голям делът на тези, които имат вяра, че човек може да се болести в изборната секция, до момента в който гласоподава. Това мнение битува измежду най-високите възрастови групи, които са по-масово показани точно в Българска социалистическа партия.
Стигаме до най-важни въпрос – какво следва след 4 април? Истината е, че изборният резултат ще създаде Народно заседание със съмнителна легитимност и вещае кратковременен живот на бъдещия кабинет. Разбирателството сред парламентарно показаните обединения може да се окаже непостижима задача и призракът на предварителния избор да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му.
Ако въпреки всичко обаче се образува болшинство и се излъчи кабинет, смяна въпреки всичко ще има, защото изборният резултат ще ликвидира два парламентарни монопола. Движение за права и свободи ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно значимо решение на Народното събрание е допустимо да бъде прокарано. За напред нещата ще зависят и от групировката на Слави Трифонов. При това не става дума за парламентарно болшинство или сформиране на кабинет. Досега, да вземем за пример, нито един държавен бюджет не можеше да бъде признат без поддръжката на Движение за права и свободи – било от ляво, било от дясно. От тук нататък това няма да е задоволително, ще би трябвало да притегли и гласовете на депутатите от „ ИТН “.
Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат е на Българска социалистическа партия в качеството й на единствена парламентарна съпротива. Макар и на ниско равнище тази си роля Българска социалистическа партия ще би трябвало да дели минимум с още една, а може и две обединения („ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън! “), а това също е смяна.
Най-важният извод е, че рецесията на легитимност на политическата система, избухнала през предишното лято, няма да завърши в деня на изборите, а ще продължи и даже може да се задълбочи, в случай че не настъпи същностна смяна в активността на Народното събрание и в метода на правене на политика въобще.
По данни от национално представително изследване на „ АФИС “, осъществено в интервала 26-30 март 2021 година Интервюирани директно „ лице в лице “ отвън домовете им по квотна извадка благодарение на портативни компютърни устройства са 1000 пълнолетни български жители. Проучването е осъществено със лични средства.
Получените данни дават учредения да чакаме интензивност от 38-40%, което отнесено към формалния изборен лист би означавало, че в номинално изражение цифрата на гласоподавателите в неделя ще възлезе на 2,5-2,7 млн. души. При такава предстояща интензивност би следвало да се потвърдят и декларациите на интервюираните по отношение на желанията им за гласоподаване. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, завършили с най-ниската изборна интензивност в демократичната история на страната.
Първата диаграма илюстрира възможностите за парламентарно посланичество на седмина от участниците в конкуренцията за мандати съгласно декларираните пред нашите анкетьори планове за гласоподаване. Под прага остават редица обединения, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция „ Воля и НФСБ “ (2,8%), партия „ Възраждане “ (2,0%) и АБВ (1,4%).
Анкетираните лица, приели присъединяване в нашето изследване, се разделят на три групи:
1. Твърдо решени, каквото и да става, да поддържат избрана партия или коалиция;
2. Декларирали поддръжка за избрана политическа групировка, само че не е напълно несъмнено, че ще потвърдят желанието си в последния момент;
3. Колебаещи се в поддръжката си или възнамеряващи да изберат опцията „ Не поддържам никого “, или пък да се откажат от присъединяване въобще.
Както проличава от данните, показани на втората диаграма, налице е относително добра готовност при огромните обединения, както и при Движение за права и свободи и Вътрешна македонска революционна организация. За разлика от тях „ партиите на митинга “, ръководени от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще би трябвало да разчитат в по-голяма степен, че декларативният избор в тяхна изгода ще се материализира в изборния ден. Ако изборната интензивност спадне под предстоящата, това ще значи, че да гласоподават са решили единствено най-твърдите последователи на политическите обединения. При това състояние броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, защото обединението „ Изправи се! Мутри Вън! “ сигурно ще остане под 4-процентовата преграда за влизане в Народното събрание, само че и Вътрешна македонска революционна организация ще се окаже в рискова непосредственост до 4-процентна преграда. Ако пък изборната интензивност се вдигне над прогнозната, обединенията на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо преимущество, защото са водачи измежду колебаещите се гласоподаватели – нещо, което ще понижи мандатите на другите участници в парамента, защото те разполагат с по-мобилизирани ядра, само че с по-оскъдна външна страна от евентуални последователи.
Възможни ли са изненади? Изненади постоянно има, само че огромни изненади на идните избори не следва да се чакат. Преднината на обединението „ ГЕРБ-СДС “ надвишава значително интервала на допустимата статистическа неточност, тъй че спечелилият е явен. Второто място в класацията също е несъмнено: при нито една от вариациите на изборната интензивност не е допустимо обединението „ Българска социалистическа партия за България “ да бъде изпреварена от някой от идващите участници в предизборната конкуренция.
Битката обаче за третото място не е с предупреден резултат. Движение за права и свободи е партия, която обичайно е подценявана в анкетна среда, а преднината на групировката на Слави Трифонов е в границите на допустимата статистическа неточност. Освен това Движение за права и свободи реализира значително по-висока степен на готовност на твърдото си ядро, до момента в който партията на Трифонов притегля на своя страна повече на брой, само че не напълно сигурни гласоподаватели.
Възможно ли е някой от „ задната редица “ да излезе напред и да се намеси в разногласието за разпределението на парламентарните мандати? Като да вземем за пример Патриотичната коалиция „ Воля и НФСБ “. На доктрина да, само че на процедура е мъчно постижимо. Ако това се случи обаче, би следвало изборната интензивност ненадейно и внезапно да се е повишила в последния миг и да е надхвърлила значително прогнозните равнища. Това е извънредно едва евентуално, поради което отсъства от нашата прогноза, показана и онагледена в идващите две диаграми.
Какво се е случило с гласовете, подадени на парламентарните избори преди 4 години? Очаквано и разумно най-големите донори на гласове за нови и други обединения на тези избори са двете водещи обединения ГЕРБ и Българска социалистическа партия. ГЕРБ губи към 400 хиляди гласа е се свива на към 700 хиляди гласа, а Българска социалистическа партия понижава поддръжката си съвсем двойно, поради което на идните избори би могла да разчита на най-много 500 хиляди гласа.
Накъде отиват тези общо 1,2 млн. гласа? Близо две трети от тях усилват „ армията “ на негласуващите, а останалите обезпечават поддръжката на други обединения, главно за „ партиите на митинга “ („ ИТН “ и „ Изправи се! Мутри вън “).
Кои са факторите, които биха могли да причинят промени в предварителните настройки в последния миг преди изборния ден? На първо място това е продължаващата пандемия и страхът от болест. Лидер измежду колебаещите дали да гласоподават, в случай че пандемичната конюнктура ненадейно се изостри, е Българска социалистическа партия. Сред последователите на тази партия е най-голям делът на тези, които имат вяра, че човек може да се болести в изборната секция, до момента в който гласоподава. Това мнение битува измежду най-високите възрастови групи, които са по-масово показани точно в Българска социалистическа партия.
Стигаме до най-важни въпрос – какво следва след 4 април? Истината е, че изборният резултат ще създаде Народно заседание със съмнителна легитимност и вещае кратковременен живот на бъдещия кабинет. Разбирателството сред парламентарно показаните обединения може да се окаже непостижима задача и призракът на предварителния избор да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му.
Ако въпреки всичко обаче се образува болшинство и се излъчи кабинет, смяна въпреки всичко ще има, защото изборният резултат ще ликвидира два парламентарни монопола. Движение за права и свободи ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно значимо решение на Народното събрание е допустимо да бъде прокарано. За напред нещата ще зависят и от групировката на Слави Трифонов. При това не става дума за парламентарно болшинство или сформиране на кабинет. Досега, да вземем за пример, нито един държавен бюджет не можеше да бъде признат без поддръжката на Движение за права и свободи – било от ляво, било от дясно. От тук нататък това няма да е задоволително, ще би трябвало да притегли и гласовете на депутатите от „ ИТН “.
Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат е на Българска социалистическа партия в качеството й на единствена парламентарна съпротива. Макар и на ниско равнище тази си роля Българска социалистическа партия ще би трябвало да дели минимум с още една, а може и две обединения („ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън! “), а това също е смяна.
Най-важният извод е, че рецесията на легитимност на политическата система, избухнала през предишното лято, няма да завърши в деня на изборите, а ще продължи и даже може да се задълбочи, в случай че не настъпи същностна смяна в активността на Народното събрание и в метода на правене на политика въобще.
По данни от национално представително изследване на „ АФИС “, осъществено в интервала 26-30 март 2021 година Интервюирани директно „ лице в лице “ отвън домовете им по квотна извадка благодарение на портативни компютърни устройства са 1000 пълнолетни български жители. Проучването е осъществено със лични средства.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ