Бойко Борисов е като уморен кон, който предчувства, че краят

Бойко Борисов е като изтощен кон, който предчувства, че краят му ще е незнаен. Половината му изявление мина в навикване, мусене и конско. Той е раздразнителен и към този момент е некадърен да приказва с конкретика. Силата му - да пуска крилати лафове и по този начин да прикрива непросветеност е изхабена и цикли в безвремието. Самохвалството ( "аз слушам всички хора "), нарцисизма ( "зелените хора в България би трябвало да са удовлетворени от мен ") все по този начин работят на цялостни обороти, само че КПД-то им става все по-ниско. Борисов е като кавър-версия на самия себе си. Сянка на сянката.

Имам възприятието, че цялото това медийно шоу се сведе до офанзивата против Иво Христов (почиваща на опашата неистина, но толкоз опашата, че може да бъде опровергана за 2 секунди) и против президента Румен Радев. Общите лафове за възхода на българската стопанска система ще ги сложим в графата "политическо фентъзи " и ще ги захвърлим да прашасват на някой рафт. Като цяло изявлението остави тягостното чувство за обърканост. Генералът в неговия лабиринт. Или по-скоро - генералът в кабинета, където е заобграден от фотоси на хора, които целува...