За общите интереси и частните печалби през призмата на украинската криза
Боян Радойков*
Суверенитетът на една нация е методът на битие на хора, които споделят угриженост за общите си ползи. Но защото общият интерес рядко се зачита, надвиват частните ползи. Суверенитетът на народа остава политическа нереалност, в случай че общият интерес не откри израз в обществените и административните институции, и по-специално в институцията на държавното управление.
Тази институционализация сама по себе си е колкото решение, толкоз и проблем, защото общият интерес постоянно се изземва в интерес на тези, които го откриват и го трансформират в частен. Без солидни институции нежният публичен интерес не може да просъществува като незаменима основа за напъните на народа да укрепи своето богатство и разцвет.
Това се отнася до главните правила на ръководство на национално ниво. За Европа тези съображения са в система за умножение и най-много за разделяне на 27 разнообразни мнения и то в обстановка на невиждана от основаването на Европейски Съюз до през днешния ден военна и политическа рецесия.
Шокът от съветската инвазия бе цялостен, а елитите се оказаха неподготвени да се оправят с нея. Изгубени в своята неумелост, те разрешиха на настъпващите разтърсвания да ги залеят и закотвят. И в случай че елитите са комплицирани, елементарните хора губят ориентир в тези неочаквани исторически събития,
които разсъниха Европа с гръм и тропот от удобната и умствена сънливост.
Освен това, информацията от фронта внася спомагателен ужас в първичните заблуди. Що за война е тази, в която нападнатата страна предлага помощ на европейците, които би трябвало да я пазят?! В четвъртък, президентът Зеленски афишира, че страната му се готви да усили доставките си на електрическа енергия за Европейския съюз през Румъния, " с цел да компенсира отчасти прекъсването на съветския газ ". В петък Москва и Киев се договарят в Турция да възобновят износа на зърно откакто повече от 20 милиона тона бяха блокирани в черноморските пристанища.
Осмислянето на тази нелогично асиметрична война си е предизвикателство.
Но има най-малко три сигурни неща.
Първо, цената за Украйна ще бъде голяма, с човешки жертви и стопански опустошения, които през днешния ден е мъчно да се изчислят. Второ, цената, която ще заплати Русия, също ще бъде висока. Маргинализирана и последователно изключена от главните интернационалните механизми, тя е в плен на изкушението за танц с призраците на предишното, онагледени с примирие към тоталната власт и националистическата идеология, която е по едно и също време имперска и религиозна, както и с параноята от едно враждебно обграждане, която я обрича на осакатена имперска орис като международна мощ от втора употреба. На трето място, това е бумеранговият резултат за Европа от всичките нейни политически съмнения и стопански наказания, които не са последвани от военни ограничения, които биха могли да доведат до преустановяване на спора. Западняците ненадейно откриха рамките на тяхната взаимност и единение. Войната в Украйна осветли неуспеха на европейските илюзии за безконечен мир, учреден на отворени пазари, свободна търговия и самостоятелен и групов разцвет.
Да управляваш допуска да предвиждаш и от тази позиция
неуспехът на европейците е цялостен.
Горещите въпроси, които остават пред тях, се отнасят до възобновяване на икономическия напредък, мястото на Европа в световните властови съотношения, ефикасността на нейната институционална конструкция, гаранциите за нейната сигурност, които ще би трябвало да бъдат предефинирани, и на първо място изискванията за взаимно битие с Русия, която, без значение дали е настроена нападателно или миролюбиво, постоянно ще остане в непосредствена непосредственост до тях.
И по този начин, европейците в положение на война ли са или не? Да, в случай че се има вяра на медиите, и не, тъй като да доставяш оръжие и да подкрепяш един от съперниците е интервенция в спора, която не води до безапелационна развръзка, нито до дефинитивно решение. Защото да воюваш значи да приемеш съгражданите ти да умират в името на войната, а никой европейски водач не е подготвен даже да намерения за това. Ако войната е продължение на политиката с други средства, то тя е и нейният край, само че постоянно е групов неуспех за общите ползи и плодородна почва за частните облаги.
*Авторът е някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки.
Суверенитетът на една нация е методът на битие на хора, които споделят угриженост за общите си ползи. Но защото общият интерес рядко се зачита, надвиват частните ползи. Суверенитетът на народа остава политическа нереалност, в случай че общият интерес не откри израз в обществените и административните институции, и по-специално в институцията на държавното управление.
Тази институционализация сама по себе си е колкото решение, толкоз и проблем, защото общият интерес постоянно се изземва в интерес на тези, които го откриват и го трансформират в частен. Без солидни институции нежният публичен интерес не може да просъществува като незаменима основа за напъните на народа да укрепи своето богатство и разцвет.
Това се отнася до главните правила на ръководство на национално ниво. За Европа тези съображения са в система за умножение и най-много за разделяне на 27 разнообразни мнения и то в обстановка на невиждана от основаването на Европейски Съюз до през днешния ден военна и политическа рецесия.
Шокът от съветската инвазия бе цялостен, а елитите се оказаха неподготвени да се оправят с нея. Изгубени в своята неумелост, те разрешиха на настъпващите разтърсвания да ги залеят и закотвят. И в случай че елитите са комплицирани, елементарните хора губят ориентир в тези неочаквани исторически събития,
които разсъниха Европа с гръм и тропот от удобната и умствена сънливост.
Освен това, информацията от фронта внася спомагателен ужас в първичните заблуди. Що за война е тази, в която нападнатата страна предлага помощ на европейците, които би трябвало да я пазят?! В четвъртък, президентът Зеленски афишира, че страната му се готви да усили доставките си на електрическа енергия за Европейския съюз през Румъния, " с цел да компенсира отчасти прекъсването на съветския газ ". В петък Москва и Киев се договарят в Турция да възобновят износа на зърно откакто повече от 20 милиона тона бяха блокирани в черноморските пристанища.
Осмислянето на тази нелогично асиметрична война си е предизвикателство.
Но има най-малко три сигурни неща.
Първо, цената за Украйна ще бъде голяма, с човешки жертви и стопански опустошения, които през днешния ден е мъчно да се изчислят. Второ, цената, която ще заплати Русия, също ще бъде висока. Маргинализирана и последователно изключена от главните интернационалните механизми, тя е в плен на изкушението за танц с призраците на предишното, онагледени с примирие към тоталната власт и националистическата идеология, която е по едно и също време имперска и религиозна, както и с параноята от едно враждебно обграждане, която я обрича на осакатена имперска орис като международна мощ от втора употреба. На трето място, това е бумеранговият резултат за Европа от всичките нейни политически съмнения и стопански наказания, които не са последвани от военни ограничения, които биха могли да доведат до преустановяване на спора. Западняците ненадейно откриха рамките на тяхната взаимност и единение. Войната в Украйна осветли неуспеха на европейските илюзии за безконечен мир, учреден на отворени пазари, свободна търговия и самостоятелен и групов разцвет.
Да управляваш допуска да предвиждаш и от тази позиция
неуспехът на европейците е цялостен.
Горещите въпроси, които остават пред тях, се отнасят до възобновяване на икономическия напредък, мястото на Европа в световните властови съотношения, ефикасността на нейната институционална конструкция, гаранциите за нейната сигурност, които ще би трябвало да бъдат предефинирани, и на първо място изискванията за взаимно битие с Русия, която, без значение дали е настроена нападателно или миролюбиво, постоянно ще остане в непосредствена непосредственост до тях.
И по този начин, европейците в положение на война ли са или не? Да, в случай че се има вяра на медиите, и не, тъй като да доставяш оръжие и да подкрепяш един от съперниците е интервенция в спора, която не води до безапелационна развръзка, нито до дефинитивно решение. Защото да воюваш значи да приемеш съгражданите ти да умират в името на войната, а никой европейски водач не е подготвен даже да намерения за това. Ако войната е продължение на политиката с други средства, то тя е и нейният край, само че постоянно е групов неуспех за общите ползи и плодородна почва за частните облаги.
*Авторът е някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ