Довиждане, Борис. Как изглежда Великобритания след управлението на Джонсън
Борис Джонсън даваше гръмки обещания за бъдещето на Англия под негово ръководство. Те обаче надалеч не дават отговор на наследството, което оставя след себе си.
На всеки политик, без значение по кои географски ширини се намира, е присъща упоритостта рано или късно да се добере до върха. Някои съумяват в това начинание, други остават с бляновете си.
Борис Джонсън е от първия вид. Откакто завоюва кметските избори в Лондон във към този момент далечната 2008 година, неговата кариера вървеше единствено в една посока: нагоре. Звездата му изгря с референдума за Брекзит през 2016 година, а три години по-късно Джонсън наследи Тереза Мей като водач на Консервативната партия и министър председател на Англия. На изборите през декември 2019 година той нанесе съкрушително проваляне на лейбъристите.
Но богинята Фортуна (римска богиня на щастието и късмета), за която Джонсън без подозрение е прочел много в ученическите си години и като студент по класическа лингвистика в Оксфорд, е своенравна. Мандатът на Борис стартира добре и беше ознаменуван от няколко триумфа: излизането от Европейски Съюз стана юридически факт, Англия се оправи добре с имунизирането на своите жители против КОВИД-19, британците предоставиха и голяма помощ на Украйна в битката ѝ против съветската експанзия.
шансът в един миг изневери на Джонсън
Но шансът в един миг изневери на Джонсън, колкото и той да беше убеден, че е любимец на ориста. Непрестанните кавги към неговата персона и държание, репутацията му на незапознат, лекомислен и безсъвестен егоцентрик, несъответствуващ да управлява Англия в сложни времена, обърнаха визиите на обществото.
Някогашният повсеместен любим бързо се трансформира в цел на наяве пренебрежение. При това освен от страна на ляво-либералната интелигенция, а по този начин да се каже, необятните национални маси. По английските медии с месеци ехтеше възмущение от обиконовени хора. Те го упрекваха, че не могат да видят умиращите си родственици в болничното поделение, до момента в който Джонсън се е забавлявал с сътрудниците си, нарушавайки разпоредбите за справяне с Ковид, които самичък одобри.
Торите започнаха да губят едни частични избори след други, даже в електорални региони, обичайно гласуващи за тях като Северен Шропшир или Тивъртън и Хонитън (графство Девън). Печелят либерал-демократите. Гласоподавателите на лейбъристите в северна Англия, които през 2019 година избраха Джонсън пред непопулярния Джереми Корбин, започнаха още веднъж да клонят наляво.
От главен коз за своята партия Джонсън се трансформира във воденичен камък за Консерваторите. И напълно предстоящо падна. В момента тече вътрешнопартийно съревнование кой ще е новият партиен водач и надлежно правоприемник на Борис на „ Даунинг стрийт “ 10.
В прочут смисъл неуспехът на Джонсън е насърчителен знак. Институциите на английската народна власт работят безотказно. Първо гласоподавателите, а по-късно и механизмите за надзор вътре в Консервативната партия, влязоха в ролята на нужния коректив.
Новият министър председател – без значение дали се споделя Риши Сунак , Лиз Тръс или Пени Мордан - също ще би трябвало да търси мандат от гласоподавателите, въпреки и той да е до 2024 година
Междувременно опитите на Джонсън да оцелее, да вземем за пример аргументът му, че е получил доверието на народа през 2019 година, удариха на камък. Във Англия се гласоподава за парламентаристи по обособени изборни единици, а не за народен водач, както е в президентските системи.
Поуката е, че инстутициите са скелетът, без който демокрацията не може да удържи. И по това Англия се разграничава от Съединени американски щати. Там устоите на народовластието са по-уязвими поради властта, концентирана в ръцете на президента, който освен това може да бъде определен без болшинство от гласоподаватели, и частично поради дефектите в законодателната власт. Един от тях е, че дребните и огромните щати разполагат с идентичен брой представители.
Консервативната партия се оказа доста по-мощна спирачка
Консервативната партия се оказа доста по-мощна спирачка по отношение на Джонсън, в сравнение с Републиканците по отношение на Тръмп. Въпреки паралелите сред Брекзит и "тръмпизацията " на американската политическа система, популизмът пробива по-лесно оттатък океана.
Не можем обаче да пренебрегнем неприятното завещание, което Джонсън оставя след себе си. На първо място са обтегнатите връзки с Европейски Съюз след Брекзит. Основната разграничителна линия е така наречен Североирландски протокол, контрактуван с 27-те, който английското държавно управление заплашва да анулира едностранно в нарушаване на интернационалното право.
Подобна стъпка елементарно ще докара до комерсиална война, която ще ощети основно британците. Протоколът е и разследване от избора на корав вид на Брекзит – Англия напусна както Единния пазар, по този начин и митническия съюз на Европейски Съюз. Това решение се отразява извънредно тежко на стопанската система.
Миналия април Международният валутен фонд планува, че през 2023 година растежът ще е едвам 1.2% от Брутният вътрешен продукт, най-ниският в групата Г-7. Войната в Украйна и съпътстващите състресения в енергийните пазари може да доведат до спад и даже криза в еврозоната, т.е. Европейски Съюз също да отслабне. Но във Англия казусът е продължителен и, както отбелязва изданието the Economist, до немалка степен провокиран от ниския растеж на работливост на труда.
Новият министър председател ще има доста работа
Гръмките закани на Джонсън по какъв начин страната ще се трансформира в световен водач в технологиите, зеления преход и така нататък не почиват на действителността. Новият министър председател ще има доста работа, изключително като се има поради, че се задава рецесия, както и повишение на лихвените проценти.
С непрестанните си клоунади Джонсън навреди доста и на интернационалния имидж на Англия, въпреки и в Украйна и Източна Европа да правят оценка военната помощ от Лондон. Дори на власт един ден да пристигна кабинет отпред с Киър Стармър, сегашния водач на Лейбъристите, тези проблеми и пречки няма по какъв начин да отпаднат.
Но няма за какво да се тормозим какво ще прави Джонсън оттук нататък. Той постоянно ще си откри аудитория, а и персоналните му финанси надали ще пострадат. Да му мисли положителната остаряла Англия!
На всеки политик, без значение по кои географски ширини се намира, е присъща упоритостта рано или късно да се добере до върха. Някои съумяват в това начинание, други остават с бляновете си.
Борис Джонсън е от първия вид. Откакто завоюва кметските избори в Лондон във към този момент далечната 2008 година, неговата кариера вървеше единствено в една посока: нагоре. Звездата му изгря с референдума за Брекзит през 2016 година, а три години по-късно Джонсън наследи Тереза Мей като водач на Консервативната партия и министър председател на Англия. На изборите през декември 2019 година той нанесе съкрушително проваляне на лейбъристите.
Но богинята Фортуна (римска богиня на щастието и късмета), за която Джонсън без подозрение е прочел много в ученическите си години и като студент по класическа лингвистика в Оксфорд, е своенравна. Мандатът на Борис стартира добре и беше ознаменуван от няколко триумфа: излизането от Европейски Съюз стана юридически факт, Англия се оправи добре с имунизирането на своите жители против КОВИД-19, британците предоставиха и голяма помощ на Украйна в битката ѝ против съветската експанзия.
шансът в един миг изневери на Джонсън
Но шансът в един миг изневери на Джонсън, колкото и той да беше убеден, че е любимец на ориста. Непрестанните кавги към неговата персона и държание, репутацията му на незапознат, лекомислен и безсъвестен егоцентрик, несъответствуващ да управлява Англия в сложни времена, обърнаха визиите на обществото.
Някогашният повсеместен любим бързо се трансформира в цел на наяве пренебрежение. При това освен от страна на ляво-либералната интелигенция, а по този начин да се каже, необятните национални маси. По английските медии с месеци ехтеше възмущение от обиконовени хора. Те го упрекваха, че не могат да видят умиращите си родственици в болничното поделение, до момента в който Джонсън се е забавлявал с сътрудниците си, нарушавайки разпоредбите за справяне с Ковид, които самичък одобри.
Торите започнаха да губят едни частични избори след други, даже в електорални региони, обичайно гласуващи за тях като Северен Шропшир или Тивъртън и Хонитън (графство Девън). Печелят либерал-демократите. Гласоподавателите на лейбъристите в северна Англия, които през 2019 година избраха Джонсън пред непопулярния Джереми Корбин, започнаха още веднъж да клонят наляво.
От главен коз за своята партия Джонсън се трансформира във воденичен камък за Консерваторите. И напълно предстоящо падна. В момента тече вътрешнопартийно съревнование кой ще е новият партиен водач и надлежно правоприемник на Борис на „ Даунинг стрийт “ 10.
В прочут смисъл неуспехът на Джонсън е насърчителен знак. Институциите на английската народна власт работят безотказно. Първо гласоподавателите, а по-късно и механизмите за надзор вътре в Консервативната партия, влязоха в ролята на нужния коректив.
Новият министър председател – без значение дали се споделя Риши Сунак , Лиз Тръс или Пени Мордан - също ще би трябвало да търси мандат от гласоподавателите, въпреки и той да е до 2024 година
Междувременно опитите на Джонсън да оцелее, да вземем за пример аргументът му, че е получил доверието на народа през 2019 година, удариха на камък. Във Англия се гласоподава за парламентаристи по обособени изборни единици, а не за народен водач, както е в президентските системи.
Поуката е, че инстутициите са скелетът, без който демокрацията не може да удържи. И по това Англия се разграничава от Съединени американски щати. Там устоите на народовластието са по-уязвими поради властта, концентирана в ръцете на президента, който освен това може да бъде определен без болшинство от гласоподаватели, и частично поради дефектите в законодателната власт. Един от тях е, че дребните и огромните щати разполагат с идентичен брой представители.
Консервативната партия се оказа доста по-мощна спирачка
Консервативната партия се оказа доста по-мощна спирачка по отношение на Джонсън, в сравнение с Републиканците по отношение на Тръмп. Въпреки паралелите сред Брекзит и "тръмпизацията " на американската политическа система, популизмът пробива по-лесно оттатък океана.
Не можем обаче да пренебрегнем неприятното завещание, което Джонсън оставя след себе си. На първо място са обтегнатите връзки с Европейски Съюз след Брекзит. Основната разграничителна линия е така наречен Североирландски протокол, контрактуван с 27-те, който английското държавно управление заплашва да анулира едностранно в нарушаване на интернационалното право.
Подобна стъпка елементарно ще докара до комерсиална война, която ще ощети основно британците. Протоколът е и разследване от избора на корав вид на Брекзит – Англия напусна както Единния пазар, по този начин и митническия съюз на Европейски Съюз. Това решение се отразява извънредно тежко на стопанската система.
Миналия април Международният валутен фонд планува, че през 2023 година растежът ще е едвам 1.2% от Брутният вътрешен продукт, най-ниският в групата Г-7. Войната в Украйна и съпътстващите състресения в енергийните пазари може да доведат до спад и даже криза в еврозоната, т.е. Европейски Съюз също да отслабне. Но във Англия казусът е продължителен и, както отбелязва изданието the Economist, до немалка степен провокиран от ниския растеж на работливост на труда.
Новият министър председател ще има доста работа
Гръмките закани на Джонсън по какъв начин страната ще се трансформира в световен водач в технологиите, зеления преход и така нататък не почиват на действителността. Новият министър председател ще има доста работа, изключително като се има поради, че се задава рецесия, както и повишение на лихвените проценти.
С непрестанните си клоунади Джонсън навреди доста и на интернационалния имидж на Англия, въпреки и в Украйна и Източна Европа да правят оценка военната помощ от Лондон. Дори на власт един ден да пристигна кабинет отпред с Киър Стармър, сегашния водач на Лейбъристите, тези проблеми и пречки няма по какъв начин да отпаднат.
Но няма за какво да се тормозим какво ще прави Джонсън оттук нататък. Той постоянно ще си откри аудитория, а и персоналните му финанси надали ще пострадат. Да му мисли положителната остаряла Англия!
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ