Най-фатално е да си приятел на САЩ: Как Америка заби нож в гърба на ЕС
Богомил Петрушев
Първо, Съединени американски щати вкараха Европа в тежък стопански спор с Русия, от която множеството европейски страни си доставяха евтини енергийни запаси, както за потребителите, по този начин и за индустриалните мощности и стопанската система. Десет месеца след началото на спора в Украйна, Европейски Съюз към момента се чуди по какъв начин да си набира газ и по какъв начин промишлеността в страни като Германия ще оцелее. По-нататък, европейските страни започнаха да виждат, че Съединени американски щати вършат и колосални облаги от рецесията в Украйна посредством продажби на оръжия и безценен американски природен газ, което беше маркирано от реномираното издание Politico. Поредният удар от американските " сътрудници " е така наречен Закон за понижаване на инфлацията на Съединени американски щати, който беше утвърден от американския Конгрес през агвуст и включва проект за понижаване на 369 милиарда $ разноски за климатични и енергийни политики.
Става въпрос в огромна степен за данъчни заеми за електрическите коли, които се вършат в Северна Америка и за поддръжка за логистичната верига за американски акумулатори, което съществено повдигна терзания в Европейски Съюз.
По създание става въпрос за следващ път за протекционизъм от страна на Вашингтон, който другояче приказва под път и над път за " свободна търговия ". Подобен протекционизъм преформатира икономическите условия в Европейския съюз, само че е напълно в интерес на американците. Неслучайно европейските политици са обезпокоени, че този закон ще способства за приключването на европейски промишлености, технологии и фрагменти от Европа в Съединени американски щати.
Освен това сред Съединени американски щати и Европейски Съюз има и други разлики, които не са в интерес на Европа. Американците въпреки всичко имат достъп до евтини естествени запаси на своя континент. А европейците нямат, само че се отхвърлиха от съветския газ под напън от Съединени американски щати. И в този момент американците продават на Европа четири пъти по-скъпо своя газ, в сравнение с вътрешните си американски пазари. Това прави Съединени американски щати все по-атрактивни за европейските индустриалци, които на своя територия се борят с по-високи цени за живителната мощ на всяка промишленост - енергийните запаси, по-високи налози и разнообразни европейски регулации.
Връщайки се на инфлационния акт, Съединени американски щати и Европейски Съюз подвигат лихвите, с цел да се борят с инфлацията, само че Европейски Съюз има доста по-малко пространство да маневрира и да работи в този смисъл, в сравнение с американците. Ако еврото падне, това значи, че износните цени за европейските компании ще се усилят, което, несъмнено, е в полза на Америка, тъй като доста компании ще се реалокират там.
Според инфлационния акт американските консуматори ще получат разнообразни поощрения, в случай че купуват нови или пък втора употреба електрически коли и освен. От европейска позиция това е протекционизъм пар екселанс, което изобщо не се вписва в заявените хрумвания за свободна търговия. И то рисков протекционизъм, тъй като, както нагоре беше упоменато, заплашва да изсмуче европейска промишленост, работни места и впрочем.
Фактически инфлационният акт (IRA) дава великодушни данъчни облекчения за високотехнологичните екологични производители, само че единствено при изискване че основават електроавтомобилите и друга продукция в Северна Америка.
Инфлационният акт на Конгреса на Съединени американски щати не се разграничава кой знае какъв брой от протекционистките мита, с които оперираше някогашният президент Доналд Тръмп, което пък иде да покаже, че в Америка по всички значими въпроси има " двупартиен консенсус " и в действителност прехвалената американска народна власт постоянно може би е по-скоро дегизировка.
И Европа, която нормално мълчи на фона на американските претенции и безочливо държание, този път наподобява усеща, че Съединени американски щати я водят към заколение, тъй като френският президент Еманюел Макрон повдигна въпроса за всичко това. Дори Урсула фон дер Лайен разяснява, че американският закон ще аргументи съществени стопански проблеми за Европа.
Байдън даде обещание, че някои неща могат да се трансформират в новия американски закон, само че всъщност специалистите се съмняват, че ще има действителни изгоди за европейците. Нещо повече, нито демократите, нито републиканците в Конгреса не показват кой знае какво предпочитание да дадат карт бланш на европейските си " съдружници ". Има опция, поради всичко това, Европейският съюз да се обърне към Световната комерсиална организация, само че към момента не е ясно.
Едва ли би трябвало да ни изненадва в този смисъл и фактът, че първо Олаф Шолц, а след това и Шарл Мишел посетиха Китай и се срещнаха със Си Дзинпин. Защото наподобява, че европейците усещат, че би трябвало да ребалансират външната си политика и търговията си, както и тъй като китайците от своя страна са много по-добър сътрудник със своя метод, който се основава на взаимна полза, за разлика от американската игра с нулева сума.
При всяко състояние обаче, всичко това ще повлияе на европейско-американските връзки, а и освен. Целият свят вижда, че Съединени американски щати са подготвени да хвърлят съдружниците си, както се споделя на кучетата, единствено с цел да извлекат някаква облага. Европа направи редица жертви поради съюзничеството си с американците, само че няма никаква взаимност от тяхна страна.
Първо, Съединени американски щати вкараха Европа в тежък стопански спор с Русия, от която множеството европейски страни си доставяха евтини енергийни запаси, както за потребителите, по този начин и за индустриалните мощности и стопанската система. Десет месеца след началото на спора в Украйна, Европейски Съюз към момента се чуди по какъв начин да си набира газ и по какъв начин промишлеността в страни като Германия ще оцелее. По-нататък, европейските страни започнаха да виждат, че Съединени американски щати вършат и колосални облаги от рецесията в Украйна посредством продажби на оръжия и безценен американски природен газ, което беше маркирано от реномираното издание Politico. Поредният удар от американските " сътрудници " е така наречен Закон за понижаване на инфлацията на Съединени американски щати, който беше утвърден от американския Конгрес през агвуст и включва проект за понижаване на 369 милиарда $ разноски за климатични и енергийни политики.
Става въпрос в огромна степен за данъчни заеми за електрическите коли, които се вършат в Северна Америка и за поддръжка за логистичната верига за американски акумулатори, което съществено повдигна терзания в Европейски Съюз.
По създание става въпрос за следващ път за протекционизъм от страна на Вашингтон, който другояче приказва под път и над път за " свободна търговия ". Подобен протекционизъм преформатира икономическите условия в Европейския съюз, само че е напълно в интерес на американците. Неслучайно европейските политици са обезпокоени, че този закон ще способства за приключването на европейски промишлености, технологии и фрагменти от Европа в Съединени американски щати.
Освен това сред Съединени американски щати и Европейски Съюз има и други разлики, които не са в интерес на Европа. Американците въпреки всичко имат достъп до евтини естествени запаси на своя континент. А европейците нямат, само че се отхвърлиха от съветския газ под напън от Съединени американски щати. И в този момент американците продават на Европа четири пъти по-скъпо своя газ, в сравнение с вътрешните си американски пазари. Това прави Съединени американски щати все по-атрактивни за европейските индустриалци, които на своя територия се борят с по-високи цени за живителната мощ на всяка промишленост - енергийните запаси, по-високи налози и разнообразни европейски регулации.
Връщайки се на инфлационния акт, Съединени американски щати и Европейски Съюз подвигат лихвите, с цел да се борят с инфлацията, само че Европейски Съюз има доста по-малко пространство да маневрира и да работи в този смисъл, в сравнение с американците. Ако еврото падне, това значи, че износните цени за европейските компании ще се усилят, което, несъмнено, е в полза на Америка, тъй като доста компании ще се реалокират там.
Според инфлационния акт американските консуматори ще получат разнообразни поощрения, в случай че купуват нови или пък втора употреба електрически коли и освен. От европейска позиция това е протекционизъм пар екселанс, което изобщо не се вписва в заявените хрумвания за свободна търговия. И то рисков протекционизъм, тъй като, както нагоре беше упоменато, заплашва да изсмуче европейска промишленост, работни места и впрочем.
Фактически инфлационният акт (IRA) дава великодушни данъчни облекчения за високотехнологичните екологични производители, само че единствено при изискване че основават електроавтомобилите и друга продукция в Северна Америка.
Инфлационният акт на Конгреса на Съединени американски щати не се разграничава кой знае какъв брой от протекционистките мита, с които оперираше някогашният президент Доналд Тръмп, което пък иде да покаже, че в Америка по всички значими въпроси има " двупартиен консенсус " и в действителност прехвалената американска народна власт постоянно може би е по-скоро дегизировка.
И Европа, която нормално мълчи на фона на американските претенции и безочливо държание, този път наподобява усеща, че Съединени американски щати я водят към заколение, тъй като френският президент Еманюел Макрон повдигна въпроса за всичко това. Дори Урсула фон дер Лайен разяснява, че американският закон ще аргументи съществени стопански проблеми за Европа.
Байдън даде обещание, че някои неща могат да се трансформират в новия американски закон, само че всъщност специалистите се съмняват, че ще има действителни изгоди за европейците. Нещо повече, нито демократите, нито републиканците в Конгреса не показват кой знае какво предпочитание да дадат карт бланш на европейските си " съдружници ". Има опция, поради всичко това, Европейският съюз да се обърне към Световната комерсиална организация, само че към момента не е ясно.
Едва ли би трябвало да ни изненадва в този смисъл и фактът, че първо Олаф Шолц, а след това и Шарл Мишел посетиха Китай и се срещнаха със Си Дзинпин. Защото наподобява, че европейците усещат, че би трябвало да ребалансират външната си политика и търговията си, както и тъй като китайците от своя страна са много по-добър сътрудник със своя метод, който се основава на взаимна полза, за разлика от американската игра с нулева сума.
При всяко състояние обаче, всичко това ще повлияе на европейско-американските връзки, а и освен. Целият свят вижда, че Съединени американски щати са подготвени да хвърлят съдружниците си, както се споделя на кучетата, единствено с цел да извлекат някаква облага. Европа направи редица жертви поради съюзничеството си с американците, само че няма никаква взаимност от тяхна страна.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ