Ароматът на любовта: Парфюмите в древността
Богинята на любовта, хубостта и желанието Афродита е била и настойничка на съблазънта, измежду които парфюмът бил главен. Както сме привикнали с ароматите, идващи от ауспусите на колите и климатиците, за нас може би античният свят би бил чудноват във връзка с ароматите. Потящите се мъже и животни и техните изпражнения изпълвали улиците на градовете. Поради тази причина било жизненоважно да се обособяват специфични пространства, допустимо най-луксозни, където античните да се отдадат на прелестен и гальовен мирис, обезпечен от първокласен парфюм, споделя парфюм бг. Ароматът господствал навсякъде в античния свят, от ароматни масла, употребявани за тялото до тамян, горен в домовете и храмовете.
Парфюмите имали доста приложения и смисли: те можели да се употребяват при поклонението на боговете или погребението на мъртвите. Всеки парфюм би могъл да бъде знак на статут и власт, употребен от спортисти, аристократи, политици и кралски особи. Парфюмите можели да бъдат лечебни, употребявани за облекчение на болести на белите дробове или кожата. В античен Египет, Гърция и в Римската империя парфюмът е бил част от ритуала, хубостта и търговията - както и през днешния ден, съгласно.
Днес парфюмеристите изследват античното изкуство, с цел да основават впечатляващи аромати.
Писмените източници, описващи потреблението на парфюмите в древността, в най-хубавия случай са неразбираеми, макар че някои писатели като Теофраст в трудовете си „ За миризмите “ и „ Плиний Стари “, „ Природна история “ включват описи на съставките за парфюми, както и някои полемики за техники и принадлежности за изработването им.
Плочи от Кносос и Крит документират доставките на масла, които ще се обработват от парфюмеристите, а плочи от Микена, Тива и Пилос загатват работата на парфюмеристите. Визуалните източници на информация били доста по-полезни - античните египтяни изобразявали производството на парфюми, а има и хумористични римски фрески от Помпей и Херкуланум, показващи рисунки на амурчета в парфюмерийните магазини, смесващи аромати.
Археологията дава по-богата информация. Тя демонстрира, че в античен Египет, Палестина и Римската империя храмовете съвсем постоянно са имали заводи за парфюми наоколо, произвеждащи огромното количество аромати, от които се нуждаят. Археологическа находка от 2003 година в Пиргос на остров Кипър - островът, където Афродита за пръв път стъпва на сушата след раждането си в морето, разкрива работилница за произвеждане на парфюми от към 1850 година прочие Н. Е., най-старата в света, твърди parfum.bg .
Важно изобретение е това, че в античния свят маслата са били употребявани като основа за парфюми. В актуалното произвеждане на парфюми алкохолът нормално е основата, с добавени етерични масла за мирис в композиция с фиксатори, оцветители и консерванти. Алкохолите се изпаряват доста по-бързо от маслата, като по този метод диспергират аромата във въздуха по-бързо. Следователно античният парфюм би бил по-фин и ще би трябвало да сте по-близо до кожата на индивида, с цел да усетите неговата опияняваща мощ.
В Гърция и Рим изобилието от зехтин го предписание най-популярното масло за парфюмерийната промишленост, макар че и други масла като бадемовото също били известни. По-евтиното масло било по-добро, тъй като имало по-слаб личен мирис и не може да се конкурира с ароматните материали.
За основаване на мирис били употребявани растителни съставки, в това число цветя, листа, семена, дървесина, смоли. Съставките, получени от животни, също са постоянно срещани, като мускус и цибета. Това са жлезистите масла, създадени от мускусния елен и цибетата, както и амбра, необичайно вещество, отделяно понякога от кашалотите. Тези аромати са остри и даже неприятни в естествените си положения, само че работят като фиксатори в композиция с други аромати, като ги акцентират и ги карат да траят по-дълго, без да излъчват лични аромати.
Както в антични времена, и през днешния ден по-скъпите парфюми към момента употребяват най-вече естествени артикули - етерични масла, събрани от цветя, подправки и плодове, до момента в който по-евтините се създават от синтезирани масла, които припомнят тези естествени аромати.
Парфюмът се прави посредством утайване на аромати съгласно това какъв брой летливи са те, т.е. какъв брой елементарно се изпаряват. Връховите нотки се изпаряват бързо - те са първият мирис, който усещате в парфюма. Средните или сърдечни нотки образуват главният мирис на парфюма. Базовите нотки са фиксиращи средства - те задържат и смесват останалите съставки и остават на кожата най-дълго, тъй че постоянно ги усещате в композиция с останалите аромати на парфюма.
Парфюмите имали доста приложения и смисли: те можели да се употребяват при поклонението на боговете или погребението на мъртвите. Всеки парфюм би могъл да бъде знак на статут и власт, употребен от спортисти, аристократи, политици и кралски особи. Парфюмите можели да бъдат лечебни, употребявани за облекчение на болести на белите дробове или кожата. В античен Египет, Гърция и в Римската империя парфюмът е бил част от ритуала, хубостта и търговията - както и през днешния ден, съгласно.
Днес парфюмеристите изследват античното изкуство, с цел да основават впечатляващи аромати.
Писмените източници, описващи потреблението на парфюмите в древността, в най-хубавия случай са неразбираеми, макар че някои писатели като Теофраст в трудовете си „ За миризмите “ и „ Плиний Стари “, „ Природна история “ включват описи на съставките за парфюми, както и някои полемики за техники и принадлежности за изработването им.
Плочи от Кносос и Крит документират доставките на масла, които ще се обработват от парфюмеристите, а плочи от Микена, Тива и Пилос загатват работата на парфюмеристите. Визуалните източници на информация били доста по-полезни - античните египтяни изобразявали производството на парфюми, а има и хумористични римски фрески от Помпей и Херкуланум, показващи рисунки на амурчета в парфюмерийните магазини, смесващи аромати.
Археологията дава по-богата информация. Тя демонстрира, че в античен Египет, Палестина и Римската империя храмовете съвсем постоянно са имали заводи за парфюми наоколо, произвеждащи огромното количество аромати, от които се нуждаят. Археологическа находка от 2003 година в Пиргос на остров Кипър - островът, където Афродита за пръв път стъпва на сушата след раждането си в морето, разкрива работилница за произвеждане на парфюми от към 1850 година прочие Н. Е., най-старата в света, твърди parfum.bg .
Важно изобретение е това, че в античния свят маслата са били употребявани като основа за парфюми. В актуалното произвеждане на парфюми алкохолът нормално е основата, с добавени етерични масла за мирис в композиция с фиксатори, оцветители и консерванти. Алкохолите се изпаряват доста по-бързо от маслата, като по този метод диспергират аромата във въздуха по-бързо. Следователно античният парфюм би бил по-фин и ще би трябвало да сте по-близо до кожата на индивида, с цел да усетите неговата опияняваща мощ.
В Гърция и Рим изобилието от зехтин го предписание най-популярното масло за парфюмерийната промишленост, макар че и други масла като бадемовото също били известни. По-евтиното масло било по-добро, тъй като имало по-слаб личен мирис и не може да се конкурира с ароматните материали.
За основаване на мирис били употребявани растителни съставки, в това число цветя, листа, семена, дървесина, смоли. Съставките, получени от животни, също са постоянно срещани, като мускус и цибета. Това са жлезистите масла, създадени от мускусния елен и цибетата, както и амбра, необичайно вещество, отделяно понякога от кашалотите. Тези аромати са остри и даже неприятни в естествените си положения, само че работят като фиксатори в композиция с други аромати, като ги акцентират и ги карат да траят по-дълго, без да излъчват лични аромати.
Както в антични времена, и през днешния ден по-скъпите парфюми към момента употребяват най-вече естествени артикули - етерични масла, събрани от цветя, подправки и плодове, до момента в който по-евтините се създават от синтезирани масла, които припомнят тези естествени аромати.
Парфюмът се прави посредством утайване на аромати съгласно това какъв брой летливи са те, т.е. какъв брой елементарно се изпаряват. Връховите нотки се изпаряват бързо - те са първият мирис, който усещате в парфюма. Средните или сърдечни нотки образуват главният мирис на парфюма. Базовите нотки са фиксиращи средства - те задържат и смесват останалите съставки и остават на кожата най-дълго, тъй че постоянно ги усещате в композиция с останалите аромати на парфюма.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ