Учени си сготвиха яхния от бизон на 50 000 години
Блу Бейб*** е бизон с два живота.
Първият се случва преди 50 000 години, когато животното от типа Bison priscus броди из Аляска, преди да срещне края си в челюстите на лъв. А вторият стартира, когато мумифицираните му остатъци са извадени от безконечния лед, където прекарва последната ледникова ера.
Забележително добре непокътнатият бизон е открит за първи път от миньори на злато през 1979 година и е предаден на учените, които разпознават какъв брой рядка находка имат пред себе си – единственият прочут образец за плейстоценски бизон, изваден от безконечните ледове.
Необичайната вечеря се организира в дома на палеонтолога Дейл Гътри в Аляска, който способства за извличането на Блу Бейб от мястото на гибелта му. Първоначалните разбори на колагена на бизона наподобява демонстрират, че останките са на към 36 000 години, само че по-съвременни проучвания трансформират тази цифра на 50 000 години.
Бързият преход на Блу Бейб в ледена висулка след гибелта му значи, че мускулната му тъкан се е запазила доста добре, сходно на сушено месо, с лой и костен мозък в допълнение. С толкоз богата палитра от благоприятни условия екипът взема решение да последва стъпките на други учени – руснаци – преди тях.
„ За да отпразнуваме работата на Ейрик Гранквист [препараторът] с Блу Бейб, направихме си вечеря с яхния от бизони в негова чест и в чест на Бьорн Куртен, който беше посетител лектор… “, написа Гътри за събитието. „ Нарязахме дребна част от шията на мумията на кубчета и я задушихме в тенджера с бульон и зеленчуци. “
„ Така сготвихме Блу Бейб за вечеря. Месото беше добре отлежало, само че към момента малко жилаво и придаваше на яхнията мощен плейстоценски мирис. Никой обаче не посмя да пропусне блюдото. “
Що се отнася до повода, заради която са избрали яхнията, „ Да създадем вратна пържола не звучи като доста добра концепция “, споделя Гътри пред Atlas Obscura. „ Но това, което можем да създадем, е да сложим доста зеленчуци и подправки и няма да стане неприятно. “
Малко кулинарни еквилибристики може и да са избавили усета на яхнията, само че за жалост нищо не може да се направи, с цел да се възвърне наличието на корема на Блу Бейб, което явно се е развалило преди животното да замръзне преди всички тези десетки хиляди години. Доказателства за нахлуване на лъвове са открити по шията на бизона, по която има фрагменти от зъби. Близо до тези следи е и мястото, където учените отрязват от месото на животното – тъканта в тази област е замръзнала доста бързо и по тази причина – даже 50 000 години по-късно – когато е размразо, месото е напълно прясно.
„ Когато се размрази, имаше безспорен мирис на говеждо, не неприятно подправен със слаба миризма на пръстта, в която е открит, както и с нотка на гъби “, написа Гътри. „ Около десетина от нас се събрахме… на 6 април 1984 година, с цел да хапнем яхния от Bison priscus. “
И тъй като всички си задаваме един и същи въпрос още от заглавието на текста: Как са се справили чисто физически учените с месо на 50 000 години – наподобява, че са се справили добре: „ Вкусът беше прелестен и никой от нас не претърпя някакви неприятни резултати от храната. “
*** Пол Бъниан е великански дървосекач, персонаж в американския и канадския фолклор. Неговите подвизи се въртят към свръхчовешките му сили и умения.
Героят произлиза от истории за северноамериканските дървосекачи и по-късно е разпространяван от писателя на свободна процедура Уилям Б. Лаугхед (1882–1958) в рекламен пасквил от 1916 година за компанията Red River Lumber. Пол е бил обект и на разнообразни литературни композиции, музикални пиеси, рекламни произведения и театрални постановки. Той е осъществен и в няколко огромни скулптури в Северна Америка.
Има доста хипотези за етимологията на името Пол Бъниан. Голяма част от мненията се концентрират върху френско-канадски генезис: фонетично Bunyan е сходен на квебекския израз „ bon yenne! “, който показва изненада или учудване. Английското фамилно име Bunyan произлиза от същия корен като „ bunion “ в старофренския „ bugne “, който значи огромна бучка или отичане. Няколко откриватели се пробват да проследят името и до воин на Бон Жан от френско-канадския фолклор.
