„Алфа рисърч“: Близо 60 на сто от българите очакват 2023 г. да бъде по-лоша за страната
Близо 60 на 100 от българите чакат, че идната година ще бъде по-лоша за страната ни. Това сподели Боряна Димитрова, шеф на организация „ Алфа рисърч “ по време на Powers Summit - новаторска платформа за конструктивен, действен разговор, лице в лице сред властта, бизнес водачите, науката и гражданския бранш.
Настоящото национално представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 1 – 13 декември 2022г., измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа рецесия, в изискванията на невиждана военна експанзия в Европа, с разграничено и поляризирано общество, с избледняваща вяра политиците да излъчат отговорно държавно управление, способно да реализира значими национални цели.
Разбираеми на този декор са песимистичните упования за 2023 година От 1998 година, откогато Алфа Рисърч следи този знак, равнището на персонален оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата рецесия от 2009 -2011 година Дори и в бурните политически 2016-2017, даже по време на Ковид пандемията от 2020, обичайният новогодишен оптимизъм и готовност на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
Ако във връзка с персоналния живот, изключително измежду младото и междинното потомство, има и оптимисти, то упованията за света и за България през 2023 година са съвсем единомислещо отрицателни. Едва 20% се надяват на положително развиване за Европа и света, разчитайки на неотдавнашен завършек на войната в Украйна. 27%, плануват да се резервира настоящето състояние и споровете да не се разраснат, само че всеки втори се притеснява от отрицателен процес.
В поредицата от тревожни упования, изследването записва и един своего рода отрицателен абсурд, който може да се обобщи с думите „ аз и светът можем и да се оправим, само че България – надали “. Ако отрицателните упования на персонално и световно равнище са сред 27% и 50%, то упованията за страната бият връх по скептицизъм – 58% чакат 2023 година да бъде по-лоша, едвам 18% се надяват на изцяло положително развиване.
Несъмнено, политическата обърканост, в която навлезе България с каскадата от предварителни избори, взаимния блокаж сред партиите, довел до неспособността да се излъчи постоянно държавно управление, както и икономическите паники на хората, имат главен „ принос “ за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на съвсем всички обществени групи съответстват. 64% са на мнение, че икономическата обстановка у нас се утежнява, което дружно с политическата рецесия, поражда всеобщо споделен публичен скептицизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.
Нерадостни, само че не и непредвидени в този съкратен небосвод, са предвижданията на хората какво ни чака през 2023 година Най-голям дял, 57 на 100, виждат следващите предварителни избори. 35% считат, че ще се стигне до обществени митинги и безредици. 27% чакат ескалация на борбата и неустойчивостта. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични упования. 34% се надяват България да стартира да излиза от рецесиите, 32% - да се усилят приходите и виталния стандарт. Далеч по-скромни са упованията България да осъществя по-амбициозни цели и да се трансформира в мечтан модел за живот и разцвет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, плануват повишаване ролята на България на Балканите и в Европа.
В година на крушения на доста персонални очаквания, национални разочарования, съпреживян смут от войната и от хилядите изгубени и разрушени животи, упованията за 2023г. няма по какъв начин да не бъдат цветен калейдоскоп от упования и опасения. Помолени да назоват с една дума упованията си за новата година, 38% от българите избират думата вяра, 24% - паника 21% - оптимизъм, 7% - боязън. Ако към момента е годно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от рецесиите тези общества, в които вярата и солидарността преобладават, оптимизъм ще има и за българското общество.
Настоящото национално представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 1 – 13 декември 2022г., измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа рецесия, в изискванията на невиждана военна експанзия в Европа, с разграничено и поляризирано общество, с избледняваща вяра политиците да излъчат отговорно държавно управление, способно да реализира значими национални цели.
Разбираеми на този декор са песимистичните упования за 2023 година От 1998 година, откогато Алфа Рисърч следи този знак, равнището на персонален оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата рецесия от 2009 -2011 година Дори и в бурните политически 2016-2017, даже по време на Ковид пандемията от 2020, обичайният новогодишен оптимизъм и готовност на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
Ако във връзка с персоналния живот, изключително измежду младото и междинното потомство, има и оптимисти, то упованията за света и за България през 2023 година са съвсем единомислещо отрицателни. Едва 20% се надяват на положително развиване за Европа и света, разчитайки на неотдавнашен завършек на войната в Украйна. 27%, плануват да се резервира настоящето състояние и споровете да не се разраснат, само че всеки втори се притеснява от отрицателен процес.
В поредицата от тревожни упования, изследването записва и един своего рода отрицателен абсурд, който може да се обобщи с думите „ аз и светът можем и да се оправим, само че България – надали “. Ако отрицателните упования на персонално и световно равнище са сред 27% и 50%, то упованията за страната бият връх по скептицизъм – 58% чакат 2023 година да бъде по-лоша, едвам 18% се надяват на изцяло положително развиване.
Несъмнено, политическата обърканост, в която навлезе България с каскадата от предварителни избори, взаимния блокаж сред партиите, довел до неспособността да се излъчи постоянно държавно управление, както и икономическите паники на хората, имат главен „ принос “ за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на съвсем всички обществени групи съответстват. 64% са на мнение, че икономическата обстановка у нас се утежнява, което дружно с политическата рецесия, поражда всеобщо споделен публичен скептицизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.
Нерадостни, само че не и непредвидени в този съкратен небосвод, са предвижданията на хората какво ни чака през 2023 година Най-голям дял, 57 на 100, виждат следващите предварителни избори. 35% считат, че ще се стигне до обществени митинги и безредици. 27% чакат ескалация на борбата и неустойчивостта. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични упования. 34% се надяват България да стартира да излиза от рецесиите, 32% - да се усилят приходите и виталния стандарт. Далеч по-скромни са упованията България да осъществя по-амбициозни цели и да се трансформира в мечтан модел за живот и разцвет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, плануват повишаване ролята на България на Балканите и в Европа.
В година на крушения на доста персонални очаквания, национални разочарования, съпреживян смут от войната и от хилядите изгубени и разрушени животи, упованията за 2023г. няма по какъв начин да не бъдат цветен калейдоскоп от упования и опасения. Помолени да назоват с една дума упованията си за новата година, 38% от българите избират думата вяра, 24% - паника 21% - оптимизъм, 7% - боязън. Ако към момента е годно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от рецесиите тези общества, в които вярата и солидарността преобладават, оптимизъм ще има и за българското общество.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ