Бивши полицейски шеф осъди прокуратурата за 10 000 лева заради златните принтери
Бившият началник в Министерство на вътрешните работи Валентин Панчев осъди прокуратурата да му заплати обезщетение от 10 000 лв. поради противозаконните обвинявания против него по делото за така наречен " златни принтери ", сподели инспекция на " Лекс ".
Става дума за абсурда от лятото на 2009 година, когато в първите месеци на първото държавно управление на ГЕРБ, тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов упрекна предшественика си от Българска социалистическа партия Михаил Миков, че е ощетил бюджета с близо 3 млн. лв., с които Министерство на вътрешните работи купило 1000 лазерни принтера и консумативи за тях. Цветанов твърдеше, че цената е неведнъж повишена и договорката за " златните принтери ", както той ги назова тогава, беше развалена.
Година по-късно обаче стана ясно, че без социална поръчка Министерство на вътрешните работи е получило други принтери, за които с обезпечаването на консумативите е трябвало да заплаща по над 7 млн. лв. на година. Паралелно с това Министерство на вътрешните работи беше дефинитивно наказано да заплати над 350 000 лв. поради непозволеното преустановяване на контракта за доставка на принтерите от времето на Миков.
Междувременно някогашният шеф на дирекция " Материално-техническо обезпечаване и обществено обслужване " в Министерство на вътрешните работи Валентин Панчев беше упрекнат за длъжностно закононарушение и неизгодна договорка по отношение на публичната поръчка за лазерните принтери за 3 млн. лв.. Делото против него продължи над 4 години, с цел да бъде най-после прекъснато през 2016 година, защото съдилищата откриваха основни нарушавания във всеки обвинителен акт, импортиран от прокуратурата.
Миналата година Панчев заведе иск за 27 000 лв. против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Той твърди, че въпреки да бил притеглен като обвинен през 2012 година, още от 2010 година са почнали проблемите и терзанията му поради това, че е викан на разпити. Бил потиснат и уплашен, че може да бъде наказан и няма да може да работи, без да е направил закононарушение. Изпитвал непрекъснат позор поради медийното отразяване на случая, с който били осведомени всички негови другари.
Опитите за внасяне на делото в съда започнаха в края на 2012 година, само че обвинителният акт беше върнат на прокуратурата при започване на идната година. Няколко месеца по-късно отпадна обвиняването на Панчев за неизгодната договорка и той беше виновен единствено за длъжностно закононарушение. Следващият обвинителен акт беше импортиран през 2014 година, с цел да бъде върнат още веднъж за премахване на нарушавания. До края на 2015 година прокуратурата опита още два пъти безрезултатно да внесе делото в съда, до момента в който най-после Панчев не изиска то да бъде прекъснато или да бъде прегледано от съда. Така градският съд насрочи съвещание и процесът завърши с оправдателна присъда за някогашния началник на Министерство на вътрешните работи. След това обаче апелативният съд анулира присъдата и върна делото на градския съд, който пък още веднъж го приключи. През 2016 година прокуратурата за финален път опита да импортиран обвинителен акт, който обаче за следващ път ѝ беше върнат и най-после делото беше дефинитивно прекъснато.
В решението, с което осъжда прокуратурата да заплати компенсацията от 10 000 лв. на Панчев, арбитър Свилен Станчев написа, че от значително значение е високата в служебната подчиненост на Министерство на вътрешните работи служба, заемана от него, която е била и съображение за обвиняване в длъжностно закононарушение по квалифицирания състав на член 288 алинея 2 от Наказателен кодекс.
Става дума за абсурда от лятото на 2009 година, когато в първите месеци на първото държавно управление на ГЕРБ, тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов упрекна предшественика си от Българска социалистическа партия Михаил Миков, че е ощетил бюджета с близо 3 млн. лв., с които Министерство на вътрешните работи купило 1000 лазерни принтера и консумативи за тях. Цветанов твърдеше, че цената е неведнъж повишена и договорката за " златните принтери ", както той ги назова тогава, беше развалена.
Година по-късно обаче стана ясно, че без социална поръчка Министерство на вътрешните работи е получило други принтери, за които с обезпечаването на консумативите е трябвало да заплаща по над 7 млн. лв. на година. Паралелно с това Министерство на вътрешните работи беше дефинитивно наказано да заплати над 350 000 лв. поради непозволеното преустановяване на контракта за доставка на принтерите от времето на Миков.
Междувременно някогашният шеф на дирекция " Материално-техническо обезпечаване и обществено обслужване " в Министерство на вътрешните работи Валентин Панчев беше упрекнат за длъжностно закононарушение и неизгодна договорка по отношение на публичната поръчка за лазерните принтери за 3 млн. лв.. Делото против него продължи над 4 години, с цел да бъде най-после прекъснато през 2016 година, защото съдилищата откриваха основни нарушавания във всеки обвинителен акт, импортиран от прокуратурата.
Миналата година Панчев заведе иск за 27 000 лв. против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Той твърди, че въпреки да бил притеглен като обвинен през 2012 година, още от 2010 година са почнали проблемите и терзанията му поради това, че е викан на разпити. Бил потиснат и уплашен, че може да бъде наказан и няма да може да работи, без да е направил закононарушение. Изпитвал непрекъснат позор поради медийното отразяване на случая, с който били осведомени всички негови другари.
Опитите за внасяне на делото в съда започнаха в края на 2012 година, само че обвинителният акт беше върнат на прокуратурата при започване на идната година. Няколко месеца по-късно отпадна обвиняването на Панчев за неизгодната договорка и той беше виновен единствено за длъжностно закононарушение. Следващият обвинителен акт беше импортиран през 2014 година, с цел да бъде върнат още веднъж за премахване на нарушавания. До края на 2015 година прокуратурата опита още два пъти безрезултатно да внесе делото в съда, до момента в който най-после Панчев не изиска то да бъде прекъснато или да бъде прегледано от съда. Така градският съд насрочи съвещание и процесът завърши с оправдателна присъда за някогашния началник на Министерство на вътрешните работи. След това обаче апелативният съд анулира присъдата и върна делото на градския съд, който пък още веднъж го приключи. През 2016 година прокуратурата за финален път опита да импортиран обвинителен акт, който обаче за следващ път ѝ беше върнат и най-после делото беше дефинитивно прекъснато.
В решението, с което осъжда прокуратурата да заплати компенсацията от 10 000 лв. на Панчев, арбитър Свилен Станчев написа, че от значително значение е високата в служебната подчиненост на Министерство на вътрешните работи служба, заемана от него, която е била и съображение за обвиняване в длъжностно закононарушение по квалифицирания състав на член 288 алинея 2 от Наказателен кодекс.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ