Биографична книга за Зеленски - за първи път на български
„ Биография на Зеленски. От прислужник до президент на народа “ от авторитетните френски публицисти и експерти по Украйна Режи Жанте и Стефан Сиоан е една от първите биографични книги в света, отдадени на украинския държавен глава, и първата, която излиза на български. Тя наблюдава пътя на Зеленски от комедийните изяви през триумфите в малкия екран и работата му с проруски олигарси до еманципирането му и превръщането му в лице на Украйна.
Изданието се появи този месец на родния пазар с логото на издателство „ Кръг “ – преводът е на Гергана Соколова, а корицата е на Наталия Чайкина.
Биографията е написана след началото на съветската инвазия в Украйна и е оповестена на френски през май 2022 година, а правата за издаването й към този момент са продадени в над 20 страни. България е една от първите страни, в които книгата излиза.
Изданието хвърля светлина върху сложните връзки сред Украйна и Русия, които не подлежат на еднопластов коментар или разбор. Вместо да възхваляват облика на украинския президент, пренебрегвайки съмнителни моменти от персоналната му история и кариерен път, Жанте и Сиоан избират да опишат за всички тях. Те наблюдават развиването на Володимир Зеленски от артист, прочут с ролята си на президент в сериала „ Слуга на народа “, и предприемач в положителни връзки с представителите на проруската вълна в страната, който избира да приказва на съветски, до държавен глава, последователно втърдяващ позицията си за смисъла на своята украинска еднаквост. От човек, който гледа на войната като на нещо непознато, което желае да избегне непременно, до военачалник, който избира да не се подчинява на страха, а да пази народа си.
„ Биография на Зеленски. От прислужник до президент на народа “ подсказва за какво вместо да се окаже следващият популист на политическата сцена, Зеленски се трансформира в същински държавен водач. Изданието дава глас и на проблематични тематики като националистическата линия в украинската политика, която въпреки и употребена интензивно от пропагандната машина, остава с периферна роля.
Текстът слага и войната в Украйна в подтекста на държанието на Русия в други въоръжени спорове в региона. Авторите на книгата дават отговор и на въпроса каква е била ролята на Майдана за събуждане на проевропейските и антируските настроения измежду украинското население. Те пробват да дадат отговор на още един значим въпрос: допустимо ли е било нашествието в Украйна да бъде предотвратена и каква е била цената?
Представяме ви фрагмент:
Странно политическо животно
Агресията на Русия в Украйна съставлява освен доста огромен боен спор, само че и война на думи и на комуникация, както и на радикална конфронтация на стиловете на двама изцяло противоположни мъже. Седемдесетгодишният Владимир Путин, на власт от повече от две десетилетия, е архетип на съветски властник, властнически, недодялан, подготвен в административната просвета на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а след това и на Федералната работа по сигурност, затворен в своята кула от слонова кост, който не търпи никаква съпротива или спор. Володимир Зеленски, на 44 години, е президент на Украйна от 2019-а, без никакъв опит в носенето на отговорности, само че от групата на ново потомство демократични политици като Джъстин Трюдо и Еманюел Макрон, с които не крие близостта си, и владее изкуството на постановката и известна хармония във властта.
От началото на войната контрастът е фрапиращ. Светът тръпне, докато гледа мълчалив фотоси на Владимир Путин, който приема непознатите държавни глави или личните си министри измежду помпозния предостатъчен фон на Кремъл. Гостите на владетеля се настаняват на разстояние, по дължината на безкрайни маси, както с цел да държат Путин далече от всеки бацил или вирус, изключително КОВИД-19, по този начин и с цел да акцентират самовластието и надмощието му над неговите събеседници. На трагичен Съвет за национална сигурност и защита, чиято цел е да „ убеди “ Путин да признае самопровъзгласилите се републики на Донецк и Луханск, той атакува с думи министрите и най-близките си съветници, някои от които наподобяват като парализирани от военните последствия на този съвет.
Володимир Зеленски е цялостен противовес на някогашния подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), що се отнася до политически изяви. В добре скроен костюм в мирните дни, по тениска или риза в цвят каки във военно време, той излъчва елементарност, приветливост и непосредственост. Със съгражданите си води транспарантна политика благодарение на всекидневни видеосъобщения, публикувани в профилите му в обществените мрежи. Понякога ги снима самият той, като по този метод основава възприятие на непосредственост и фамилиарност с хората. Володимир Зеленски в никакъв случай не отхвърля селфи със собствен сътрудник, известна персона или хора от народа, които среща на улицата. На първата си интернационална конференция за войната той самичък си носи стола, на който сяда при публицистите. Друг път приказва на микрофона за немски канал, седнал на стълбите в приземния етаж на президентската администрация, сред стени от чували с пясък, които предпазват при възможна пукотевица. По принцип е по-скоро ухилен, с изключение на когато не му задават въпроси, които не му харесват, или пък когато някой публицист го подлага на критика, само че той умее да управлява пристъпите на експанзия. С лекост установява взаимоотношения, помни лицата на хората, с които се е срещал, ръкува се, споделя нещо благо. Леко муден при започване на мандата си с управниците от другите страни, той към този момент умее да се напасва към личностите им.
Според няколко източника огромна част от времето на президента Зеленски по време на войната е отдадено на връзката. Възложил ръководството на рецесията на правилните си съветници, той беседва по телефона, в Zoom или Skype. Почти всеки ден се обръща към държавни глави, министър-председатели, парламенти, интернационалните организации. Запознава ги с настоящата информация за спора, пази идеята на Украйна и непрекъснато се връща към обичаната си тематика – доставки на оръжия и засилени наказания против Русия. Всяко включване е чудесно квалифицирано с подобаващи препратки – когато се обръща към британците, загатва Чърчил и Толкин, на французите акцентира борбата при Вердюн. Пред американския Конгрес визира Пърл Харбър и 11 септември 2001 година
Зеленски обожава да вкарва в разговорите си препратки към киното. „ Когато някои управници ме попитат какви оръжия са ми нужни, им давам отговор, че първо би трябвало да се успокоя, защото съм им споделил това и предходната седмица. Сякаш съм в „ Омагьосан ден “, имам чувството, че съм Бил Мъри “, майтапи се Зеленски, когато се среща в края на април с Ан Епълбаум, журналистка и историчка с интерес към Източна Европа. В този случай загатва кино лентата, чийто воин претърпява още веднъж и още веднъж един и същи ден. Хуморът и естественото положително въодушевление разрешават на Зеленски да завърже персонални връзки, даже другарство с хора като Шарл Мишел, ръководителя на Европейския съвет.
Когато английският министър-председател Борис Джонсън идва ненадейно в Кийв на 10 април в символ на политическа поддръжка и с заричане за нови доставки на оръжие, Зеленски не се поколебава да го разноски по Майдана, с цел да се срещне с жителите на града, откакто най-лошото е отминало. Володимир Зеленски е ослепителен в този жанр на неформално другарство – уверено, само че не и нападателно. С задграничните ръководители постоянно внимава да не се държи грубо или пренебрежително. Когато приказва със сънародниците си, президентът проявява емпатия – застава на тяхното равнище. В първите седмици от войната Зеленски се оправя съвсем съвършено, като отправя елементарни известия и гради имидж. Създава усещането, че всичко е естествено, само че в действителност всичко е съвършено премислено – той е доста добре подготвен.
И това е по този начин, тъй като когато остане самичък с един или няколко публицисти за дадена среща, за която не е получил въпросите авансово, естествеността му стартира да куца. Мисълта на Зеленски е объркана, какъвто и език да употребява. Той има добра вътрешен глас, само че постоянно говори със заобикалки и увърта няколко минути, с цел да отговори даже на елементарен на пръв взор въпрос. В тези моменти Зеленски се трансформира в същинска политическа загадка – защо мисли? Какви са в действителност дълбоките му политически убеждения и има ли такива в действителност? Умее да запълва огромните неналичия в недостатъчната си първична политическа подготовка и идеологически устои със страхотна вътрешен глас и проблясъци, има същинска заложба да улавя стремежите на своя народ, който го изстрелва измежду пионерите на новата форма на политика през XXI в.
През март 2019 година Володимир Зеленски приема дребна група публицисти, измежду които е и Ноа Шнайдер, някогашен офис мениджър на The Economist за Русия и Украйна. „ Стори ми се откровен, само че надълбоко доверчив. Беше обаятелен и харизматичен, сякаш вярваше, че славата му елементарно би се трансформирала в триумф в област, в която имаше напълно малко опит. Не се държеше като надутите политици, които са управлявали и крали години наред. Говореше като естествен човек “, спомня си журналистът. „ По време на това интервю го попитах за какво желае да се откаже от обичта на своите почитатели и от триумфа си като артист в името на това да е президент, което е много нестабилно и евентуално размирно. Зеленски заговори за неналичието на доверие в политиката, която единствено той може да запълни. Явно имаше упоритости: „ Искам да оставя диря в историята “ – сподели тогава. Но не определяше задачите си като идеологически или исторически. “
Малко по-късно репортерът на The Economist се среща за повторно със Зеленски, който му споделя, че „ значимото в политиката е да си почтен и неподкупен “. За Ноа Шнайдер a posteriori1 се оказва, че Володимир Зеленски не владее добре политическото държание, „ само че той към този момент имаше доста по-добро чувство за фундаментални правила, в сравнение с някой би могъл да си показа по това време “.
В украинския език неотдавна съществува неологизъм – „ зеленскизъм “. Това е метод да правиш политика, вкоренена в ерата на мрежите, в която образът и образният аспект са по-важни от наличието и самите хрумвания. „ От 15 години насочвам послания, мисля, че съм експерт в тази област, който може да стартира да прави това на държавно равнище “ – изяснява Володимир Зеленски още през март 2021-ва. Той не постанова концепциите си от горната страна, а напипва пулса на времето, улавя положителните трендове, като разпорежда управлението на специалисти в дадената област.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Изданието се появи този месец на родния пазар с логото на издателство „ Кръг “ – преводът е на Гергана Соколова, а корицата е на Наталия Чайкина.
Биографията е написана след началото на съветската инвазия в Украйна и е оповестена на френски през май 2022 година, а правата за издаването й към този момент са продадени в над 20 страни. България е една от първите страни, в които книгата излиза.
Изданието хвърля светлина върху сложните връзки сред Украйна и Русия, които не подлежат на еднопластов коментар или разбор. Вместо да възхваляват облика на украинския президент, пренебрегвайки съмнителни моменти от персоналната му история и кариерен път, Жанте и Сиоан избират да опишат за всички тях. Те наблюдават развиването на Володимир Зеленски от артист, прочут с ролята си на президент в сериала „ Слуга на народа “, и предприемач в положителни връзки с представителите на проруската вълна в страната, който избира да приказва на съветски, до държавен глава, последователно втърдяващ позицията си за смисъла на своята украинска еднаквост. От човек, който гледа на войната като на нещо непознато, което желае да избегне непременно, до военачалник, който избира да не се подчинява на страха, а да пази народа си.
„ Биография на Зеленски. От прислужник до президент на народа “ подсказва за какво вместо да се окаже следващият популист на политическата сцена, Зеленски се трансформира в същински държавен водач. Изданието дава глас и на проблематични тематики като националистическата линия в украинската политика, която въпреки и употребена интензивно от пропагандната машина, остава с периферна роля.
Текстът слага и войната в Украйна в подтекста на държанието на Русия в други въоръжени спорове в региона. Авторите на книгата дават отговор и на въпроса каква е била ролята на Майдана за събуждане на проевропейските и антируските настроения измежду украинското население. Те пробват да дадат отговор на още един значим въпрос: допустимо ли е било нашествието в Украйна да бъде предотвратена и каква е била цената?
Представяме ви фрагмент:
Странно политическо животно
Агресията на Русия в Украйна съставлява освен доста огромен боен спор, само че и война на думи и на комуникация, както и на радикална конфронтация на стиловете на двама изцяло противоположни мъже. Седемдесетгодишният Владимир Путин, на власт от повече от две десетилетия, е архетип на съветски властник, властнически, недодялан, подготвен в административната просвета на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а след това и на Федералната работа по сигурност, затворен в своята кула от слонова кост, който не търпи никаква съпротива или спор. Володимир Зеленски, на 44 години, е президент на Украйна от 2019-а, без никакъв опит в носенето на отговорности, само че от групата на ново потомство демократични политици като Джъстин Трюдо и Еманюел Макрон, с които не крие близостта си, и владее изкуството на постановката и известна хармония във властта.
От началото на войната контрастът е фрапиращ. Светът тръпне, докато гледа мълчалив фотоси на Владимир Путин, който приема непознатите държавни глави или личните си министри измежду помпозния предостатъчен фон на Кремъл. Гостите на владетеля се настаняват на разстояние, по дължината на безкрайни маси, както с цел да държат Путин далече от всеки бацил или вирус, изключително КОВИД-19, по този начин и с цел да акцентират самовластието и надмощието му над неговите събеседници. На трагичен Съвет за национална сигурност и защита, чиято цел е да „ убеди “ Путин да признае самопровъзгласилите се републики на Донецк и Луханск, той атакува с думи министрите и най-близките си съветници, някои от които наподобяват като парализирани от военните последствия на този съвет.
Володимир Зеленски е цялостен противовес на някогашния подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), що се отнася до политически изяви. В добре скроен костюм в мирните дни, по тениска или риза в цвят каки във военно време, той излъчва елементарност, приветливост и непосредственост. Със съгражданите си води транспарантна политика благодарение на всекидневни видеосъобщения, публикувани в профилите му в обществените мрежи. Понякога ги снима самият той, като по този метод основава възприятие на непосредственост и фамилиарност с хората. Володимир Зеленски в никакъв случай не отхвърля селфи със собствен сътрудник, известна персона или хора от народа, които среща на улицата. На първата си интернационална конференция за войната той самичък си носи стола, на който сяда при публицистите. Друг път приказва на микрофона за немски канал, седнал на стълбите в приземния етаж на президентската администрация, сред стени от чували с пясък, които предпазват при възможна пукотевица. По принцип е по-скоро ухилен, с изключение на когато не му задават въпроси, които не му харесват, или пък когато някой публицист го подлага на критика, само че той умее да управлява пристъпите на експанзия. С лекост установява взаимоотношения, помни лицата на хората, с които се е срещал, ръкува се, споделя нещо благо. Леко муден при започване на мандата си с управниците от другите страни, той към този момент умее да се напасва към личностите им.
Според няколко източника огромна част от времето на президента Зеленски по време на войната е отдадено на връзката. Възложил ръководството на рецесията на правилните си съветници, той беседва по телефона, в Zoom или Skype. Почти всеки ден се обръща към държавни глави, министър-председатели, парламенти, интернационалните организации. Запознава ги с настоящата информация за спора, пази идеята на Украйна и непрекъснато се връща към обичаната си тематика – доставки на оръжия и засилени наказания против Русия. Всяко включване е чудесно квалифицирано с подобаващи препратки – когато се обръща към британците, загатва Чърчил и Толкин, на французите акцентира борбата при Вердюн. Пред американския Конгрес визира Пърл Харбър и 11 септември 2001 година
Зеленски обожава да вкарва в разговорите си препратки към киното. „ Когато някои управници ме попитат какви оръжия са ми нужни, им давам отговор, че първо би трябвало да се успокоя, защото съм им споделил това и предходната седмица. Сякаш съм в „ Омагьосан ден “, имам чувството, че съм Бил Мъри “, майтапи се Зеленски, когато се среща в края на април с Ан Епълбаум, журналистка и историчка с интерес към Източна Европа. В този случай загатва кино лентата, чийто воин претърпява още веднъж и още веднъж един и същи ден. Хуморът и естественото положително въодушевление разрешават на Зеленски да завърже персонални връзки, даже другарство с хора като Шарл Мишел, ръководителя на Европейския съвет.
Когато английският министър-председател Борис Джонсън идва ненадейно в Кийв на 10 април в символ на политическа поддръжка и с заричане за нови доставки на оръжие, Зеленски не се поколебава да го разноски по Майдана, с цел да се срещне с жителите на града, откакто най-лошото е отминало. Володимир Зеленски е ослепителен в този жанр на неформално другарство – уверено, само че не и нападателно. С задграничните ръководители постоянно внимава да не се държи грубо или пренебрежително. Когато приказва със сънародниците си, президентът проявява емпатия – застава на тяхното равнище. В първите седмици от войната Зеленски се оправя съвсем съвършено, като отправя елементарни известия и гради имидж. Създава усещането, че всичко е естествено, само че в действителност всичко е съвършено премислено – той е доста добре подготвен.
И това е по този начин, тъй като когато остане самичък с един или няколко публицисти за дадена среща, за която не е получил въпросите авансово, естествеността му стартира да куца. Мисълта на Зеленски е объркана, какъвто и език да употребява. Той има добра вътрешен глас, само че постоянно говори със заобикалки и увърта няколко минути, с цел да отговори даже на елементарен на пръв взор въпрос. В тези моменти Зеленски се трансформира в същинска политическа загадка – защо мисли? Какви са в действителност дълбоките му политически убеждения и има ли такива в действителност? Умее да запълва огромните неналичия в недостатъчната си първична политическа подготовка и идеологически устои със страхотна вътрешен глас и проблясъци, има същинска заложба да улавя стремежите на своя народ, който го изстрелва измежду пионерите на новата форма на политика през XXI в.
През март 2019 година Володимир Зеленски приема дребна група публицисти, измежду които е и Ноа Шнайдер, някогашен офис мениджър на The Economist за Русия и Украйна. „ Стори ми се откровен, само че надълбоко доверчив. Беше обаятелен и харизматичен, сякаш вярваше, че славата му елементарно би се трансформирала в триумф в област, в която имаше напълно малко опит. Не се държеше като надутите политици, които са управлявали и крали години наред. Говореше като естествен човек “, спомня си журналистът. „ По време на това интервю го попитах за какво желае да се откаже от обичта на своите почитатели и от триумфа си като артист в името на това да е президент, което е много нестабилно и евентуално размирно. Зеленски заговори за неналичието на доверие в политиката, която единствено той може да запълни. Явно имаше упоритости: „ Искам да оставя диря в историята “ – сподели тогава. Но не определяше задачите си като идеологически или исторически. “
Малко по-късно репортерът на The Economist се среща за повторно със Зеленски, който му споделя, че „ значимото в политиката е да си почтен и неподкупен “. За Ноа Шнайдер a posteriori1 се оказва, че Володимир Зеленски не владее добре политическото държание, „ само че той към този момент имаше доста по-добро чувство за фундаментални правила, в сравнение с някой би могъл да си показа по това време “.
В украинския език неотдавна съществува неологизъм – „ зеленскизъм “. Това е метод да правиш политика, вкоренена в ерата на мрежите, в която образът и образният аспект са по-важни от наличието и самите хрумвания. „ От 15 години насочвам послания, мисля, че съм експерт в тази област, който може да стартира да прави това на държавно равнище “ – изяснява Володимир Зеленски още през март 2021-ва. Той не постанова концепциите си от горната страна, а напипва пулса на времето, улавя положителните трендове, като разпорежда управлението на специалисти в дадената област.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ