Джейн Гудал откри, че шимпанзетата се целуват по човешки
Биографите я назовават „ дамата, която дефинира по нов метод индивида ”.
Джейн Гудал не е разкрила изчезналото звено сред маймуната и индивида, само че е толкоз покрай тази цел, както никой различен в научния свят. Изключителните наблюдения на британката върху шимпанзетата в Африка, които стартират през 60-те години на предишния век и не престават и до през днешния ден, трансформираха тезите на учените за връзката сред индивида и останалите бозайници. Тя не е просто “жената с шимпанзетата ”, напъните й дадоха нов взор на хората към човешкото във всеки от нас и към човечността и благородството, които се оказва, че могат да бъдат качества освен на хората.
Свързват ни доста общи неща с шимпанзетата, демонстрират наблюденията на изследователката в националния резерват Гомбе в Танзания. Имаме 98% общо ДНК.
Те употребяват гримаси, които наподобяват извънредно човешки,
макар че в никакъв случай няма да разберем дали изпитват възприятията, които в нашите очи дават отговор на тези гримаси. Шимпанзетата постоянно се поздравяват с целувка, прегръдка или нежно допиране с ръка, също като нас. Децата остават с майките си, до момента в който пораснат. Освен това се оказва, че шимпанзетата са всеядни. А може би най-интересното изобретение е, че си служат със сечива, също като хората. Всички тези неща са открити от Джейн Гудал при наблюденията й в продължение на 38 години!
Изследователката се ражда в Лондон на 3 април 1934 година
Живее с огромното си семейство в къща в Бърнмаут край океана. Още от дребна обожава животните и прекарва часове на открито измежду природата. Когато е на малко повече от годинка, нейният татко й подарява играчка шимпанзе, огромно като същинска маймуна. Приятели предизвестяват родителите й, че детето може да се изплаши. Джейн обаче обожава Джубили. И през днешния ден маймуната седи на стол в дома й в Англия. Момиченцето е толкоз запленено от мистерията на джунглата, че
когато е на 11 години, взема решение, че желае да отиде в Африка,
даже да живее там.
Един ден Джейн се напъхва в курник и остава часове наред, с цел да следи по какъв начин кокошките снасят яйца. Семейството й я търси на всички места, подават и сигнал в полицията. Когато се появява, Джейн е толкоз въодушевена от снасянето на яйцата, че майка й взема решение да не й се кара. Момичето се схваща доста добре с майка си, която постоянно й повтаря, че в случай че в действителност доста желае нещо, може да го реализира, в случай че работи настойчиво и в никакъв случай не се отхвърля. След като приключва учебно заведение, Джейн не постъпва в университет, а изкарва курсове за секретарка. По-късно напуща работа и се връща в родния си град, където работи като сервитьорка, с цел да спести пари за билет до Африка.
Най-накрая фантазията й се реализира
и през 1957 година младото момиче отпътува за Африка. Работи като секретарка в Найроби, Кения. Съдбата я среща с антрополога Луис Лийки и жена му Мери, които таман възнамеряват да стартират проучване на човекоподобните маймуни. Джейн стартира да работи за тях и Лийки доста скоро открива, че точно тя е индивидът за новия му план - стимулирана, търпелива и необременена с досегашните теории за маймуните.
