Накисват Залужни с помощта на “безсмисленото клане” при Кринки
„ Безсмислено кръвопролитие “. Тази оценка за протичащото се на основания от ВСУ Плацдарм на левия бряг на Днепър се дава от самите украински пропагандисти. Те считат, че командването е изоставило своите бойци на сигурна гибел. Има обаче учредения да се счита, че тези изказвания на медиите на киевския режим нямат огромна връзка с действителните военни събития.
През последните седмици „ основаването на плацдарм от ВСУ “ на източния бряг на Днепър беше показано от украинските и западните медии извънредно в храбър звук. Освен това самият факт на появяването на този плацдарм беше може би единственото доказателство за напредъка на врага напоследък.
И внезапно, неотдавна някои западни, а след тях и киевски изявления внезапно трансформираха тона си. Сега „ плацдармът в Кринки “ е разгласен за безсмислено кръвопролитие. На командването на ВСУ се припомнят непрекъснатите загуби без действителен прогрес. Как по този начин?
Преди към месец и половина елементи на морската пехота на съперника съумяха да прекосят Днепър покрай село Кринки (Херсонска област). Десантът в началото изглеждаше като набег, а не като опит да се закрепят някъде, защото беше осъществен с дребни сили и лимитирани плавателни съдове без поддръжката на бронирани транспортни средства.
ВСУ не разполагат с проведени десантни кораби, употребяват най-вече английски надуваеми лодки “Зодиак ”. Зодиаците дебютираха по време на Фолклендската война. Можете да ги потопите с картечен откос. Следователно прехвърлянето на подкрепления се извършваше и се прави единствено през нощта. Имаше миг, когато ВСУ съумяха да провеждат проведен преход за няколко дни и да транспортират няколко танка до Кринки.
Плацдармът бързо се трансформира в стрелбище за артилерия и авиация на съветските въоръжени сили. Мини от свръхтежки „ Малки “, снаряди от „ Солнцепек “ и въобще всичко, което беше допустимо, полетяха към него. Започна контрабатарейната игра и небето над Кринки стана сиво заради изобилието от дронове. Въоръжените сили на РФ бързо се научиха да хващат самотни противников лодки напряко във водата и да ги потапят дружно с десантчиците с елементарни гранати.
Промяната във времето (Днепър последователно замръзва, стартира да вали сняг) не повлия доста на хода на събитията. ВСУ с мазохистична непримиримост не престават да транспортират следващата партида камикадзета до Кринки на лодки и даже салове. Там те просто се унищожават - и всичко се повтаря. Обратната евакуация на починали и ранени е меко казано затруднена. Не Кринки, а всеобщ гроб.
Единственото нещо, което пречи на украинския десант просто да бъде разрушен на прахуляк изцяло и вечно, е невижданата интензивност на вражеските дронове и средствата за радио-електронна битка. Изглежда, че задържането на този псевдо плацдарм е станало прекомерно значимо за част от командването на ВСУ, защото там са ситуирани в такива количества толкоз оскъдните системи за радиоелектронна битка и цяла ескадрила БПЛА.
Защо командването на ВСУ избра Кринки да провежда безконечен „ гибелен конвейер “? Пред Кринки има рядко за този регион горско насаждение. Може би желанието на командването на ВСУ е било да се закрепят в селото и по-късно да укрепят позицията, като заемат горски насаждения. И по-късно да се опитат да пробият към околните пътища - до Мелитопол и до Крим (до Армянск).
Десантът на левия бряг на Днепър (преди това на Антоновския мост) беше обвързван във ВСУ с общата идея за „ контранастъплението “. Първоначално, явно, се предполагаше, че десантът ще отклони избран брой съветски запаси от посоката на главната офанзива.
След това, в случай че всичко се беше развило позитивно за ВСУ плацдармът щеше да се развие в ново направление на „ контранастъплението “ към Крим. Но тогава, както знаем, „ контранастъплението “ изцяло се провали, вместо едно главно направление на нахлуване, ВСУ пробваха три едновременно, а покрай Купянск те изцяло минаха в защита. Но „ плацдармът “ остана.
Според военната просвета поддържането на плацдарм на брега на огромна водна бариера е допустимо и даже задоволително при огромни загуби, в случай че остане стратегическият смисъл от поддържането му. Но такова групово самоубийство, жертването на част от силите си, е възможно единствено в случай че има най-малко теоретична опция този трамплин да се употребява по предопределение след известно време. Освен това той би трябвало да бъде задоволителен по повърхност и да дава опция за прекачване там на запасите от сили и средства, нужни за бъдещо нахлуване.
Кринки не дава отговор на нито един от тези критерии. Тогава за какво е всичко това? И за какво чак в този момент в Киев и на Запад се приказва за странността на тази история? За разлика от това: никой в Киев не приказва за отдръпване на Авдеевка. Междувременно ситуацията на гарнизона в Авдеевка е на практика безнадеждно, само че никой даже не загатва за изтеглянето на съвсем 15 хиляди украински бойци оттова. А Кринки, с неговия „ гарнизон “ от по-малко от 100 души, е покруса, видиш ли.
Работата е там, че „ плацдармът “ в Кринки е последното нещо, което е останало от проекта за „ контранастъпление “, с който, както знаете, се свързва и главнокомандващият на ВСУ Залужни. Възможно е общественото признание на безсмислените загуби от украинската преса да е един от епизодите на вътрешнополитическата битка със Залужни като вероятен претендент за президент.
Залужни беше създател на този проект, в този момент той отхвърля да изтегли останалите елементи от плацдарма и изпомпва там нови - което значи, че той въобще не е „ спечелилият на Русия “, както счита забележителна част от украинското общество. Напротив, той е уредникът на „ безсмисленото кръвопролитие “ в Кринки. Трябва да се означи, че украинските издания, които започнаха да приказват за „ нещастието в Кринки “, са вестници, директно свързани с кабинета на президента Зеленски.
Превод: В. Сергеев
През последните седмици „ основаването на плацдарм от ВСУ “ на източния бряг на Днепър беше показано от украинските и западните медии извънредно в храбър звук. Освен това самият факт на появяването на този плацдарм беше може би единственото доказателство за напредъка на врага напоследък.
И внезапно, неотдавна някои западни, а след тях и киевски изявления внезапно трансформираха тона си. Сега „ плацдармът в Кринки “ е разгласен за безсмислено кръвопролитие. На командването на ВСУ се припомнят непрекъснатите загуби без действителен прогрес. Как по този начин?
Преди към месец и половина елементи на морската пехота на съперника съумяха да прекосят Днепър покрай село Кринки (Херсонска област). Десантът в началото изглеждаше като набег, а не като опит да се закрепят някъде, защото беше осъществен с дребни сили и лимитирани плавателни съдове без поддръжката на бронирани транспортни средства.
ВСУ не разполагат с проведени десантни кораби, употребяват най-вече английски надуваеми лодки “Зодиак ”. Зодиаците дебютираха по време на Фолклендската война. Можете да ги потопите с картечен откос. Следователно прехвърлянето на подкрепления се извършваше и се прави единствено през нощта. Имаше миг, когато ВСУ съумяха да провеждат проведен преход за няколко дни и да транспортират няколко танка до Кринки.
Плацдармът бързо се трансформира в стрелбище за артилерия и авиация на съветските въоръжени сили. Мини от свръхтежки „ Малки “, снаряди от „ Солнцепек “ и въобще всичко, което беше допустимо, полетяха към него. Започна контрабатарейната игра и небето над Кринки стана сиво заради изобилието от дронове. Въоръжените сили на РФ бързо се научиха да хващат самотни противников лодки напряко във водата и да ги потапят дружно с десантчиците с елементарни гранати.
Промяната във времето (Днепър последователно замръзва, стартира да вали сняг) не повлия доста на хода на събитията. ВСУ с мазохистична непримиримост не престават да транспортират следващата партида камикадзета до Кринки на лодки и даже салове. Там те просто се унищожават - и всичко се повтаря. Обратната евакуация на починали и ранени е меко казано затруднена. Не Кринки, а всеобщ гроб.
Единственото нещо, което пречи на украинския десант просто да бъде разрушен на прахуляк изцяло и вечно, е невижданата интензивност на вражеските дронове и средствата за радио-електронна битка. Изглежда, че задържането на този псевдо плацдарм е станало прекомерно значимо за част от командването на ВСУ, защото там са ситуирани в такива количества толкоз оскъдните системи за радиоелектронна битка и цяла ескадрила БПЛА.
Защо командването на ВСУ избра Кринки да провежда безконечен „ гибелен конвейер “? Пред Кринки има рядко за този регион горско насаждение. Може би желанието на командването на ВСУ е било да се закрепят в селото и по-късно да укрепят позицията, като заемат горски насаждения. И по-късно да се опитат да пробият към околните пътища - до Мелитопол и до Крим (до Армянск).
Десантът на левия бряг на Днепър (преди това на Антоновския мост) беше обвързван във ВСУ с общата идея за „ контранастъплението “. Първоначално, явно, се предполагаше, че десантът ще отклони избран брой съветски запаси от посоката на главната офанзива.
След това, в случай че всичко се беше развило позитивно за ВСУ плацдармът щеше да се развие в ново направление на „ контранастъплението “ към Крим. Но тогава, както знаем, „ контранастъплението “ изцяло се провали, вместо едно главно направление на нахлуване, ВСУ пробваха три едновременно, а покрай Купянск те изцяло минаха в защита. Но „ плацдармът “ остана.
Според военната просвета поддържането на плацдарм на брега на огромна водна бариера е допустимо и даже задоволително при огромни загуби, в случай че остане стратегическият смисъл от поддържането му. Но такова групово самоубийство, жертването на част от силите си, е възможно единствено в случай че има най-малко теоретична опция този трамплин да се употребява по предопределение след известно време. Освен това той би трябвало да бъде задоволителен по повърхност и да дава опция за прекачване там на запасите от сили и средства, нужни за бъдещо нахлуване.
Кринки не дава отговор на нито един от тези критерии. Тогава за какво е всичко това? И за какво чак в този момент в Киев и на Запад се приказва за странността на тази история? За разлика от това: никой в Киев не приказва за отдръпване на Авдеевка. Междувременно ситуацията на гарнизона в Авдеевка е на практика безнадеждно, само че никой даже не загатва за изтеглянето на съвсем 15 хиляди украински бойци оттова. А Кринки, с неговия „ гарнизон “ от по-малко от 100 души, е покруса, видиш ли.
Работата е там, че „ плацдармът “ в Кринки е последното нещо, което е останало от проекта за „ контранастъпление “, с който, както знаете, се свързва и главнокомандващият на ВСУ Залужни. Възможно е общественото признание на безсмислените загуби от украинската преса да е един от епизодите на вътрешнополитическата битка със Залужни като вероятен претендент за президент.
Залужни беше създател на този проект, в този момент той отхвърля да изтегли останалите елементи от плацдарма и изпомпва там нови - което значи, че той въобще не е „ спечелилият на Русия “, както счита забележителна част от украинското общество. Напротив, той е уредникът на „ безсмисленото кръвопролитие “ в Кринки. Трябва да се означи, че украинските издания, които започнаха да приказват за „ нещастието в Кринки “, са вестници, директно свързани с кабинета на президента Зеленски.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ