Наистина ли футболът в Англия е по-дефанзивен от преди
Без значение на какъв пост са играли телевизионните анализатори, отбраната е първото нещо, което преглеждат под лупа и правят оценка. По-лесно е, а и евентуално прави по-добро телевизионно представление, когато в разбора се съдържат повторения на голове – тогава фокусирането върху гафовете в защитата е неизбежно и оттова се стартира недоволство на днешния стандарт на отбраняване.
Запитан предходната седмица за кариерата на Уейн Рууни преди завръщането му на „ Олд Трафърд”, мениджърът на Манчестър Юнайтед Жозе Моуриньо обаче загатна противоположното: „ Мисля, че Уейн прекара може би 10 години от своята кариера в една друга от актуалната Премиър Лийг. Лига, в която бе по-лесно да се вкарват голове – освен поради разликата сред водещите тимове и останалите, а и поради профила и тактическото пояснение на надпреварата. Мисля, че днешната Премиър Лийг е доста по-дефанзивно насочена и доста по-трудна.”
Така че кой е прав? Анализаторите, които са на мнението, че вкарването на голове през днешния ден е по-лесно, или мениджърът, чието мнение е, че е по-трудно?
Доста фактори би трябвало да бъдат взети под внимание, по тази причина дано стартираме с най-често срещаното изказване на анализаторите: че защитаването в лигата се утежнява. То стои под огромна въпросителна, откакто човек огледа какъвто и да било репортаж от 1990-те години, когато бранителите постоянно бъркаха в чистенията и предаваха топката на противник или пък не съумяваха да я укротят при рискови положения. Цялостният стандарт на защитаването евентуално не е понижен доста.
Истина обаче е, че днешните асове не са толкоз положителни в обичайните отговорности на централния бранител, колкото бяха техните прародители. Истински изключителните бранители са изключително рядко срещани и болшинството се усещат надалеч по-уютно надалеч от своето наказателно поле, пресирайки бързо съперниците си, хващайки ги в засада или пресичайки рано топката пред тях.
Дуетът от Тотнъм Ян Вертонген и Тоби Алдервейрелд са най-хубавият образец на актуалната наклонност, Лоран Косиелни от Арсенал е от сходно тесто, а Джони Еванс от Уест Бромич получава в последно време закъсняло самопризнание и интерес от по-големи клубове. Тези играчи обаче не се усещат в свои води наоколо до личната си врата.
В същото време исполините, физически преобладаващите бранители стават все по-голяма необичайност. При увеличените упования към хората от задната линия да стартират с пасове преходи към офанзива, а не просто да стопират преходите на противниците в крайната им фаза, е неизбежно това да не бъде обезщетено от спад в обичайните защитнически умения.
Статистическата действителност въпреки всичко е, че междинният брой голове на мач си остава релативно неизменен в течение на 25-те години история на ПЛ. Миналия сезон цифрата бе 2,8 – същата като болшинството сред 2009 и 2013 година, а това е изключително забавно поради тезата на Моуриньо. Защото точно този интервал бе и реализаторският зенит на Рууни.
Играещ в тим, в който офанзивата се въртеше към него след напускането на Кристиано Роналдо към Реал Мадрид, той вкара 86 турнирни гола за четири сезона. Така че, макар думите на някогашния си ментор, Рууни не играе в по-дефанзивна лига тези дни. Всъщност предишният сезон бе едвам четвъртият за 25 години, в който кота 2,8 гола на мач бе достигната.
Цифрата в общи линии постоянно се е движила сред 2,6-2,8 в ерата „ Премиър Лийг”, като изключим къс спад под 2,5 доскоро повече от десетилетие. Не е съвпадане, че това е точно интервалът, в който Моуриньо и Рафаел Бенитес – въодушевили прекосяване към по-балансирана игра в британския футбол – бяха отпред надлежно на Челси и Ливърпул.
Ето за какво идващият въпрос е следният: в случай че няма доста бранители от суперкласа, за какво броят маркирани голове на мач не е отбелязал по-голям напредък? Отговорите са два.
Първо, както към този момент споменахме, бранителите работят друго и по-тактически, по-далеч от вратата си. Второ, което е и по-значително, получават по-добра защита. През 1990-те беше релативно рядка панорама тим със 100% отбранителен халф (стандартният метод бе залагането на двама полузащитници от така наречен вид бокс-ту-бокс, настоящи по цялата вертикала на терена), което позволяваше на нападателите да намират свободно пространство сред линиите, надлежно бранителите биваха издърпвани от главната си позиция и биваха по-изложени на заплаха.
Днес виждаме извънредно акцентиране върху слагането на играчи зад топката в защитната фаза, а халфовете са инструктирани да построяват стена пред своите бранители. Мениджърът на Уест Бромич Тони Пюлис да вземем за пример прекарва часове наред на подготвителното поле с полузащитниците в извършения по странично напредване в комплект, без да оставят дупки между тях. Подобен жанр извършения до пристъп бяха непокътнати за бранителите преди две десетилетия. Ако имате добре работещ, стилен и отбранително насочен тим, най-често централните ви бранители не са дърпани от позиция.
В разследване на това е по-трудно да се открие свободно пространство в рискови зони. Нападателите не получават постоянно голови положения от упор и затова към този момент не е задоволително единствено да са положителни в завършващия удар. Вместо това през днешния ден се залага в офанзива повече на играчи, които имат стремително ускоряване в първите метри на спринта.
Без сходно качество, през днешния ден на топ равнището във футбола стрелците не получават късмет да покажат завършващия си удар от упор. На процедура се получава същото като при бранителите: нападателите се трансфораха от експерти в универсалисти.
В един интервал на големи промени за футбола основният извод е, че междинният брой голове на мач в ПЛ се е трансформирал доста малко. Сравнете да вземем за пример резултатността във футбола с тази във втория обичаен за Англия спорт – крикета, и ще откриете огромна разлика. Там неотдавна бе оповестен формален документ от Международния съвет по крикет, признаващ увеличената лекост за правене на рънове и надлежно потребността от промени с смяна на салдото сред батата и топката.
Футболът няма този проблем: няма я потребността да се акцентира възходящата доминация на офанзивата над защитата или противоположното, а това е нещо удивително. Футболът може и да се е трансформирал в доста неща и да се трансформира от ден на ден в чиста проба телевизионно развлечение, но нито е по-лесно, нито е по-трудно да се вкарват голове. Те просто се вкарват по разнообразни способи от друг вид играчи.
Майкъл Кокс, „ ESPN”
Запитан предходната седмица за кариерата на Уейн Рууни преди завръщането му на „ Олд Трафърд”, мениджърът на Манчестър Юнайтед Жозе Моуриньо обаче загатна противоположното: „ Мисля, че Уейн прекара може би 10 години от своята кариера в една друга от актуалната Премиър Лийг. Лига, в която бе по-лесно да се вкарват голове – освен поради разликата сред водещите тимове и останалите, а и поради профила и тактическото пояснение на надпреварата. Мисля, че днешната Премиър Лийг е доста по-дефанзивно насочена и доста по-трудна.”
Така че кой е прав? Анализаторите, които са на мнението, че вкарването на голове през днешния ден е по-лесно, или мениджърът, чието мнение е, че е по-трудно?
Доста фактори би трябвало да бъдат взети под внимание, по тази причина дано стартираме с най-често срещаното изказване на анализаторите: че защитаването в лигата се утежнява. То стои под огромна въпросителна, откакто човек огледа какъвто и да било репортаж от 1990-те години, когато бранителите постоянно бъркаха в чистенията и предаваха топката на противник или пък не съумяваха да я укротят при рискови положения. Цялостният стандарт на защитаването евентуално не е понижен доста.
Истина обаче е, че днешните асове не са толкоз положителни в обичайните отговорности на централния бранител, колкото бяха техните прародители. Истински изключителните бранители са изключително рядко срещани и болшинството се усещат надалеч по-уютно надалеч от своето наказателно поле, пресирайки бързо съперниците си, хващайки ги в засада или пресичайки рано топката пред тях.
Дуетът от Тотнъм Ян Вертонген и Тоби Алдервейрелд са най-хубавият образец на актуалната наклонност, Лоран Косиелни от Арсенал е от сходно тесто, а Джони Еванс от Уест Бромич получава в последно време закъсняло самопризнание и интерес от по-големи клубове. Тези играчи обаче не се усещат в свои води наоколо до личната си врата.
В същото време исполините, физически преобладаващите бранители стават все по-голяма необичайност. При увеличените упования към хората от задната линия да стартират с пасове преходи към офанзива, а не просто да стопират преходите на противниците в крайната им фаза, е неизбежно това да не бъде обезщетено от спад в обичайните защитнически умения.
Статистическата действителност въпреки всичко е, че междинният брой голове на мач си остава релативно неизменен в течение на 25-те години история на ПЛ. Миналия сезон цифрата бе 2,8 – същата като болшинството сред 2009 и 2013 година, а това е изключително забавно поради тезата на Моуриньо. Защото точно този интервал бе и реализаторският зенит на Рууни.
Играещ в тим, в който офанзивата се въртеше към него след напускането на Кристиано Роналдо към Реал Мадрид, той вкара 86 турнирни гола за четири сезона. Така че, макар думите на някогашния си ментор, Рууни не играе в по-дефанзивна лига тези дни. Всъщност предишният сезон бе едвам четвъртият за 25 години, в който кота 2,8 гола на мач бе достигната.
Цифрата в общи линии постоянно се е движила сред 2,6-2,8 в ерата „ Премиър Лийг”, като изключим къс спад под 2,5 доскоро повече от десетилетие. Не е съвпадане, че това е точно интервалът, в който Моуриньо и Рафаел Бенитес – въодушевили прекосяване към по-балансирана игра в британския футбол – бяха отпред надлежно на Челси и Ливърпул.
Ето за какво идващият въпрос е следният: в случай че няма доста бранители от суперкласа, за какво броят маркирани голове на мач не е отбелязал по-голям напредък? Отговорите са два.
Първо, както към този момент споменахме, бранителите работят друго и по-тактически, по-далеч от вратата си. Второ, което е и по-значително, получават по-добра защита. През 1990-те беше релативно рядка панорама тим със 100% отбранителен халф (стандартният метод бе залагането на двама полузащитници от така наречен вид бокс-ту-бокс, настоящи по цялата вертикала на терена), което позволяваше на нападателите да намират свободно пространство сред линиите, надлежно бранителите биваха издърпвани от главната си позиция и биваха по-изложени на заплаха.
Днес виждаме извънредно акцентиране върху слагането на играчи зад топката в защитната фаза, а халфовете са инструктирани да построяват стена пред своите бранители. Мениджърът на Уест Бромич Тони Пюлис да вземем за пример прекарва часове наред на подготвителното поле с полузащитниците в извършения по странично напредване в комплект, без да оставят дупки между тях. Подобен жанр извършения до пристъп бяха непокътнати за бранителите преди две десетилетия. Ако имате добре работещ, стилен и отбранително насочен тим, най-често централните ви бранители не са дърпани от позиция.
В разследване на това е по-трудно да се открие свободно пространство в рискови зони. Нападателите не получават постоянно голови положения от упор и затова към този момент не е задоволително единствено да са положителни в завършващия удар. Вместо това през днешния ден се залага в офанзива повече на играчи, които имат стремително ускоряване в първите метри на спринта.
Без сходно качество, през днешния ден на топ равнището във футбола стрелците не получават късмет да покажат завършващия си удар от упор. На процедура се получава същото като при бранителите: нападателите се трансфораха от експерти в универсалисти.
В един интервал на големи промени за футбола основният извод е, че междинният брой голове на мач в ПЛ се е трансформирал доста малко. Сравнете да вземем за пример резултатността във футбола с тази във втория обичаен за Англия спорт – крикета, и ще откриете огромна разлика. Там неотдавна бе оповестен формален документ от Международния съвет по крикет, признаващ увеличената лекост за правене на рънове и надлежно потребността от промени с смяна на салдото сред батата и топката.
Футболът няма този проблем: няма я потребността да се акцентира възходящата доминация на офанзивата над защитата или противоположното, а това е нещо удивително. Футболът може и да се е трансформирал в доста неща и да се трансформира от ден на ден в чиста проба телевизионно развлечение, но нито е по-лесно, нито е по-трудно да се вкарват голове. Те просто се вкарват по разнообразни способи от друг вид играчи. Майкъл Кокс, „ ESPN”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ