Хората с екстремистки убеждения се справят по-зле на по-сложни умствени задачи
Без значение към коя страна клонят, екстремистите постоянно са рискови. Радикалните фанатици на разнообразни политически или религиозни тематики нормално прибягват до принуждение, с цел да прокарат посланието си. Заради тях през годините голям брой хора са изгубили своя живот. Важно е да съумеем да спрем насилието, подбудено от екстремистите, само че по какъв начин учените могат да разпознават кой евентуално би могъл да прибегне до сходно държание?
Изследователи от Кеймбриджкия университет считат, че са разкрили отговора. Те откриват, че доста екстремисти се оправят еднообразно (лошо) при по-сложни умствени задания. Техните открития подсказват, че когнитивните проби могат да ни посочат кои хора са изложени на по-висок риск от радикализация. Изследването е оповестено в Philosophical Transactions of the Royal Society B.
За да доближат до тези изводи, експертите подканват 334 американци да създадат най-различни когнитивни и персони проби. Предишни научни писания са разглеждали връзката сред екстремизма и умствената дарба, само че в никакъв случай в такива елементи. При настоящето проучване са били употребявани 37 когнитивни задания и 22 персони изследвания.
Личностните изследвания дават сведения за убежденията и личностните характерности на участниците като да вземем за пример догматизъм (сляпото поверие и послушание на избрани канони, което отхвърля креативното мислене) и консерватизъм. Същевременно когнитивните задания имат за цел да дефинират умствените качества чрез провокации, които нормално бихте срещали в игрите за тренинг на мозъка.
След като проучват данните, учените откриват някои много забавни връзки. Хората, които имат политически, религиозни, националистически и догматични убеждения, споделят едни и същи психически характерности, което подсказва, че триумфът им на когнитивните задания евентуално е директно обвързван с техните идеологии. По-специално, по-крайните консерватори и националисти наподобява са надалеч по-предпазливи във връзка с своя метод и имат редуцирана дарба за култивиране на стратегическа информация. А това ги прави по-неспособни при решаването на по-сложни умствени задания. По-догматичните участници пък са по-импулсивни. Те си набират доказателствата доста по-бавно, което евентуално би могло да изясни за какво постоянно отхвърлят изрично да трансформират своите идеологии.
Представителите на тези групи, които са били радикализирани дотам, че да утвърждават насилието в разнообразни обстановки, се оправят по-зле на разнообразни умствени задания. Те работят импулсивно, а не стратегически и имат по-слаба работеща памет.
Откритията подсказват, че хората със сходни идеологии най-вероятно споделят сходни когнитивни и личностни характерности (особено що се отнася до екстремистите). Все още не е ясно дали тези открития са резултат от гледните им точки или просто избрани хора са предразположени към екстремизъм. Учените обаче ни демонстрират по какъв начин тактиките за взимане на решения на ниско равнище най-вероятно водят до по-екстремни идеологии.
Ако казусът в действителност е подобен, то за в бъдеще бихме могли да създадем профили от когнитивните резултати на хората, с цел да предскажем кои биха могли да се трансфорат се екстремисти. Разбира се, с цел да се стигне дотук, ще бъдат нужни още голям брой изследвания по тематиката.
Източник: The Guardian
