От каква национална идея се нуждае Русия?
Без идеологията, която е в основата на самоидентификацията на нацията, по принцип не може да съществува страна.
Днес представяме стенограма на изявлението на шефа на института RUSSTRAT Елена Панина на кръглата маса „ Русия: кой облик на бъдещето дава отговор на задачите на националното развиване? “, извършена на 1 юни 2022 година в осведомителна организация REGNUM, проведени от институт РУССТРАТ и ИА REGNUM.
Днес евентуално единствено най-мързеливите не приказват за националната концепция. Но, за жалост, доста постоянно търсенето на национална концепция, както се случва у нас от няколко години и изключително в последно време, се трансформира в самобитна хула. И кой не измисля и не излага национална концепция. Проблемът обаче е доста по-сериозен.
Ние живеем в Русия от 1991 година повече от 30 години, а съгласно Конституцията от 1993 година, съгласно член 13.2, държавната идеология по принцип е неразрешена у нас. Е, дано се обърнем към въпроси, които са много антични. Към антична Елада. В известното си произведение „ Държавата “ Платон написа, че в идеалното положение, мисли и мъдри каузи, произлизащи от тях, се насаждат на всеки жител от детството. Всъщност без идеология, която е в основата на самоидентификацията на нацията, въз основата на която поражда страната, като цяло, по принцип не може да съществува страна.
Конституционните забрани за държавната идеология съществуват, само че в доста малко страни. В тези страни, където сходна уговорка не е написана в конституциите, тази идеология е налице де факто. Много добре знаем, че в Съединените американски щати главното е „ Америка над всичко “. Тоест на всички места има идеология, великодържавна идеология. Америка е господарят на света.
Тя се насажда на жителите на Съединени американски щати от доста ранна възраст и надвишава съществено рамките на просветителния развой. Минава през всичко. Чрез продуктови марки, посредством избрани обичаи, концепции. Вярно е, че през последните години в Съединени американски щати остана единствено част от тази идеология, че Америка е деспот, който диктува своя метод на живот и условия на целия свят. И всичко останало стартира да ги напуща и да се заменя с квази-марки, квази-концепции.
Тук, в Русия, възбраната, която беше посочена в конституцията от 1993 година, беше ненапълно изравнена с промените, признати в Конституцията през 2020 година Въведени бяха съществени понятия: Бог, обичайни полезности, семейство. Строго видяно, това са главните понятия, с които живее нашият народ и с които страната ни е мощна от епохи. Така е основана законодателната база за националната идеология.
Бих желала по време на нашата кръгла маса през днешния ден да не приказваме единствено за избрана национална концепция, а да обхванем тази тематика от всички позиции. От цивилизационна позиция, от позиция на културата, от позиция на просветителната политика, от позиция на икономическата политика. Във всички аспекти. Защото, когато приказваме за идеология, това не е единствено една съответна концепция, това е общ брой от хрумвания, възгледи, обичаи, привички, светоглед. Всичко това дружно се назовава идеология.
Сега ние изключително остро осъзнаваме, че у нас към момента не е дефинирана идеология, не е образувано това зърно. Изглежда, че съществува измежду хората, само че на никое място не е завършена по никакъв метод. Но вие разбирате, че едно свято място в никакъв случай не остава празно.
Ако няма лична идеология, тя неизбежно ще бъде заета от непозната. И нашите идеологически съперници, а в този момент освен идеологически, само че и директни съперници в световната война, която се води против Русия, доста ясно употребяват западната си идеология, с цел да ни отслабят от вътрешната страна и най-много да повлияят на мозъците ни.
Особено върху към момента нежните мозъци на младото потомство. Затова през днешния ден неотложната задача е дефинитивно да се формулират националните идеологически основи. Това е първото. Второ: не просто да формулираме, а да преструктурираме цялата си политика, в безусловно всички сфери, тъй че да издигнем националното достолепие на страната ни на напълно ново равнище.
Сега против нас се води осведомителна война. Все отново тя не се е провеждала от началото на специфичната военна интервенция в Украйна, организира се през последните години, а след 2014 година е изключително тежка.
Всяка осведомителна война се води въз основата на избрана идеология. В тази война те преди всичко се пробват да ни наложат непознати идеали, като в същото време демонстрират избраната ни непълноценност, която съществува в западното схващане. В същото време ние самите постоянно сме склонни към подобен мироглед за нашето общество, самобичуването ни е в кръвта.
Ние самите, даже и да не го кажем, си мислим: не, в други страни е по-добре, там ще произведат нещо по-добро, ще измислят нещо по-добро. Включително на равнище домакинство. Нашите чиновници, а дружно с тях и доста жители, се надяват, че всички отпътували производители ще се върнат още веднъж при нас.
Това участва в нас дотам, че даже когато отваряме верига заведения за хранене на уеб страницата на отпътувалия Макдоналдс, ние използваме някакво ново лого, само че в действителност е остаряло и в този момент е някаква подигравка. Сякаш ние самите не можем даже да измислим марка.
Наскоро посетих Двореца по художествена гимнастика на Ирина Винер-Усманова. Няма да приказвам в този момент за превъзходния театър. Искам да приказвам за самата постройка. Никога не съм виждал толкоз неповторима композиция в актуалната архитектура, в модерната украса, в дизайна, където палехски лакови миниатюри, хохломски, самаркандски и бухарски претекстове бяха съчетани един до различен, тя е неповторима.
Ирина описа следното: представете си, когато се строеше, трябваше да воювам с клиента и с реализатори, с архитекти. Казали й, че строи някакъв " лубок ", само че това е произведение на изкуството, основано на нашата разнообразна просвета. В културата там се употребява освен съветската, узбекската просвета, а като цяло античната многонационална просвета на нашите нации. Този образец демонстрира какъв брой крепко западната идеология се е вкоренила в нас, че даже един надарен архитектурен план, учреден на национални претекстове, се възприема в мозъците като „ лубок”.
Говоря за това, че имаме доста неща, които бихме могли да използваме като наши национални марки, като свое лице. Но, за жалост, ние не осъзнаваме доста неща. Така че идеологията участва и в това, което използваме в всекидневието, какво обличаме, какво ядем. Ако четете Гиляровски - по какъв начин той разказва съветските ястия - каква превъзходна е нашата кухня! Няма друга страна в света с такова многообразие. Тези наши национални, изглеждащи ежедневни дреболии, в последно време, под въздействие на западните стандарти, започнаха да напущат мозъците на хората.
Говорейки за идеология, евентуално би трябвало да се преглежда тази идея освен от позиция на обичайните полезности. Защото, когато споделяме, че идеологията е единствено обичайни полезности и би трябвало да се върнем към корените, това, несъмнено, е вярно и те би трябвало да се усвояват с майчиното мляко и да съпровождат индивида през целия му живот като даденост, като естествено местообитание, като метод на живот.
Но младежите не постоянно схващат, когато приказваме за обичаи и връщане към корените. Веднага им се коства, че всички би трябвало да „ седнем на печката, да свирим на хармоника и да ядем калачи”. Преувеличавам, несъмнено. Основното е, че в актуалния свят би трябвало да можем да дадем своя лична опция. Не е нужно да търсите надалеч за образец – да вземем Китай.
Опитайте се да влезете в китайските обществени мрежи и да започнете да работите там, насърчавайки вашата идеология. Ще ви бъде, меко казано, много мъчно. Но изолацията им от непознатите полезности не значи, че са се оградили от целия свят и седят и си „ ядат ориза “.
Те сътвориха собствен мощен народен интернет, свои лични обществени мрежи. В които по същия метод има продан на отзиви, водят се дейни полемики и животът кипи. Това е образец за това, че не е належащо безусловно да се заема нещо от Запада.
Веднага откакто изключихме Фейсбук и Instagram, имахме толкоз доста крясъци: часовой, злополучие! Но към момента нямаме паралелни обществени мрежи, които биха могли изцяло да заменят враждебните уеб сайтове. Но се приказва доста за суверенния интернет и даже одобриха закона.
Какво би трябвало да се направи през днешния ден? Трябва да дадем на хората всички разнородни модерни благоприятни условия, тъй че концепциите, които са присъщи на съветските жители, да станат естествено продължение на средата, в която съществува нашият народ.
Разбира се, когато приказваме за идеология – приказвам за нейното модерно схващане – би трябвало да отчетем в нея това, в което постоянно сме били мощни. И това е, когато нашето общество получи суперзадача. Тогава нашите хора са способни да вършат чудеса. Винаги е било по този начин. Така беше в нашата история преди 1917 година, по този начин беше и в историята на Съветския съюз. Затова би трябвало ясно да си сложим цели за десетилетия напред, а освен, да вземем за пример, да приказваме за заменяне на вноса.
Задачата е не просто да сменяем отпадналия импорт, а да създадем личен на нова софтуерна основа. А това постанова главната цел - Русия би трябвало да се трансформира в софтуерна суперсила. Съвсем неотдавна на високи равнища се обсъждаше обстоятелството, че Русия е енергийна суперсила.
Да, несъмнено, ние сме богати на енергийни запаси, само че това да бъдем единствено снабдител на енергийни запаси за целия свят е безусловно незадоволително за страната ни. Това няма да тласне хората към достижения, към такива смисли, поради които си коства да се живее.
И няма да даде убеденост в бъдещето на нашето младо потомство, че тези момчета тук, в родината си, ще могат да осъществят своите благоприятни условия и хрумвания. За да не си помислят да си потеглят отсам, както през днешния ден. За страдание много експерти в региона на ИТ технологиите към този момент отпътуваха в чужбина. Да, ние сме велика страна и си поставихме огромна, велика цел: Русия като технологическа суперсила .
В същото време е мощно подценен националния кадрови запас, човешкият ни капацитет. Съчетаването на човешкия капацитет и най-мощната база от материални запаси, т.е. минерали, гори, прясна вода, всичко, което Русия има, е огромна задача. Досега това не е било допустимо. Да накараме нашите енергийни запаси да работят за нашата стопанска система. Нашите метали за нашата стопанска система. Нашите хора да работят за нашата стопанска система. Да, несъмнено, евентуално е нужен експорт. Но ние имаме и голям вътрешен пазар.
Необходимо е вътрешните цени да се отвържат от връзката с $ и да се вкарат цени за вътрешно ползване, които ще бъдат доста по-ниски от тези, по които изнасяме продуктите си на Запад. Това са и цените на енергоносителите, и цените на металите, на торовете... Можем да си го позволим. В резултат всичко това ще даде огромен подтик на развиването на съветската стопанска система.
От какво постоянно сме се страхували? Че въвеждането на вътрешни цени ще докара до незаконен експорт. Тоест спекулантите на тези евтини цени ще купуват артикули и първични материали тук, а по-късно ще ги карат в чужбина на външните цени. Но в този момент, с помощта на западните страни, те ни освободиха от тези страхове със своите наказания.
Разбира се, имаме потребност освен от нова икономическа политика, само че и от нова филантропична политика. Ние постоянно подценяваме въздействието върху стопанската система на концепциите и идеологията, това, което в марксистката философия се назовава надстройка.
Нека ви дам един исторически образец. Неотдавна издадох книга за историята на западната цивилизация " Елада ". Там дадох образци от промените на Солон. Атинската страна трябваше да обезпечи стопански пробив, казано по-модерно, в софтуерната област. Разбира се, като се вземе поради равнището на развиване на производителните сили.
И Солон вкара правилото: възрастният наследник има право да не дава финансова поддръжка на възрастния си татко, в случай че той не го е научил на занаята. Виждате, посредством закона в обществената сфера се повлиява върху стопанската система на страната. Важното тук е, че страната, в това число посредством обществени промени, вкарва националната идеология в живота.
Колкото до филантропичната политика. Ако вземем интервала на Съюз на съветските социалистически републики, тогава имаше идеология на интернационализма. Хората, без значение от националността им - арменци, казахи, украинци или беларуси, молдовци - тези, които са израснали в руската ера, те даже образно, даже в лицето си се разграничават от поколенията, израснали в постсъветския интервал.
Ако в този момент ви припомня за първия ред, „ развейте се над огньовете, сини нощи “, незабавно ще ми отговорите: „ ние сме пионери, деца на служащите “. Някой ще каже - това е носталгия по младостта. Може би. Но не е единствено носталгия. Това е безусловно същата идеологическа еднаквост. Пример за критериите, по които разбираме, че принадлежим към дадена просвета. А през днешния ден нямаме нищо сходно. И това би трябвало да се приема за даденост, а освен в лозунги.
Наскоро посетих Детско-юношеската кино студия „ Горки “. Вижте, просто е тъпо! Студията, където бяха снимани толкоз доста филми за деца и младежи, които говореха за добрина, за почтеност, за взаимоотношения, всичко това през днешния ден е просто унищожено. На процедура не снимаме детски филми и няма какво да размени празнотата, която се появи.
Съветските филми към момента са добре непокътнати, доста от които в този момент постоянно се демонстрират по малкия екран. Въпреки че има защо да се написа, има какво да се снима, има защо да се приказва. И без реплика на западни токшоута, които са взети като под индиго от западните стратегии. Трябва да създадем свои лични.
Последното нещо, което бих желал да кажа. Разбира се, процесът на възобновяване на нашите хрумвания, нашите постулати, нашите съществени полезности е дълъг развой. И не просто възобновяване, а образуване на нова филантропична политика. Възпитание на тази основа на по-младото потомство, започвайки от най-ранна детска възраст. Ние формулирахме основите на тази филантропична политика.
И фактът, че през днешния ден множеството от нашите хора схващат защо се бори Русия в Украйна, е най-важният миг. Това вдъхва вярата, че целият ни живот ще бъде построен в сходство с новите идеологически насоки. С хрумвания, които черпят от нашите обичаи и в това време регистрират актуалния метод на живот.
Разбира се, никога не би трябвало да се осквернява такава концепция като любовта към Родината. Не е задоволително единствено да се издигне знамето в учебните заведения и да се изпее националният химн. Не е задоволително просто да се вкарат длъжностите педагог в педагогическите колектива на учебните заведения. Всичко това са принадлежности. Необходимо е да се употребяват в цялост всички форми, които удостоверяват и убеждават, че Русия е велика страна . И не просто страхотна страна, а тази, в която пребивавам и желая да пребивавам. Искам децата ми да живеят тук. Искам да заема място тук и да се осъществявам като човек, като експерт.
Искам внуците ми да живеят тук. Това би трябвало да се съдържа във всяка стъпка, във всеки един миг на работа и образование. Без да се постанова, би трябвало да е естествено. Това е доста значимо. Трябва да се разбере, че идеологическата работа е доста комплицирана, която е предопределена за повече от една година. За това има основа. Тя би трябвало доста ясно да се съчетае с националната стопанска система, с технологиите, с развиването на науката. Имаме всички благоприятни условия да се оправим с това.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Днес представяме стенограма на изявлението на шефа на института RUSSTRAT Елена Панина на кръглата маса „ Русия: кой облик на бъдещето дава отговор на задачите на националното развиване? “, извършена на 1 юни 2022 година в осведомителна организация REGNUM, проведени от институт РУССТРАТ и ИА REGNUM.
Днес евентуално единствено най-мързеливите не приказват за националната концепция. Но, за жалост, доста постоянно търсенето на национална концепция, както се случва у нас от няколко години и изключително в последно време, се трансформира в самобитна хула. И кой не измисля и не излага национална концепция. Проблемът обаче е доста по-сериозен.
Ние живеем в Русия от 1991 година повече от 30 години, а съгласно Конституцията от 1993 година, съгласно член 13.2, държавната идеология по принцип е неразрешена у нас. Е, дано се обърнем към въпроси, които са много антични. Към антична Елада. В известното си произведение „ Държавата “ Платон написа, че в идеалното положение, мисли и мъдри каузи, произлизащи от тях, се насаждат на всеки жител от детството. Всъщност без идеология, която е в основата на самоидентификацията на нацията, въз основата на която поражда страната, като цяло, по принцип не може да съществува страна.
Конституционните забрани за държавната идеология съществуват, само че в доста малко страни. В тези страни, където сходна уговорка не е написана в конституциите, тази идеология е налице де факто. Много добре знаем, че в Съединените американски щати главното е „ Америка над всичко “. Тоест на всички места има идеология, великодържавна идеология. Америка е господарят на света.
Тя се насажда на жителите на Съединени американски щати от доста ранна възраст и надвишава съществено рамките на просветителния развой. Минава през всичко. Чрез продуктови марки, посредством избрани обичаи, концепции. Вярно е, че през последните години в Съединени американски щати остана единствено част от тази идеология, че Америка е деспот, който диктува своя метод на живот и условия на целия свят. И всичко останало стартира да ги напуща и да се заменя с квази-марки, квази-концепции.
Тук, в Русия, възбраната, която беше посочена в конституцията от 1993 година, беше ненапълно изравнена с промените, признати в Конституцията през 2020 година Въведени бяха съществени понятия: Бог, обичайни полезности, семейство. Строго видяно, това са главните понятия, с които живее нашият народ и с които страната ни е мощна от епохи. Така е основана законодателната база за националната идеология.
Бих желала по време на нашата кръгла маса през днешния ден да не приказваме единствено за избрана национална концепция, а да обхванем тази тематика от всички позиции. От цивилизационна позиция, от позиция на културата, от позиция на просветителната политика, от позиция на икономическата политика. Във всички аспекти. Защото, когато приказваме за идеология, това не е единствено една съответна концепция, това е общ брой от хрумвания, възгледи, обичаи, привички, светоглед. Всичко това дружно се назовава идеология.
Сега ние изключително остро осъзнаваме, че у нас към момента не е дефинирана идеология, не е образувано това зърно. Изглежда, че съществува измежду хората, само че на никое място не е завършена по никакъв метод. Но вие разбирате, че едно свято място в никакъв случай не остава празно.
Ако няма лична идеология, тя неизбежно ще бъде заета от непозната. И нашите идеологически съперници, а в този момент освен идеологически, само че и директни съперници в световната война, която се води против Русия, доста ясно употребяват западната си идеология, с цел да ни отслабят от вътрешната страна и най-много да повлияят на мозъците ни.
Особено върху към момента нежните мозъци на младото потомство. Затова през днешния ден неотложната задача е дефинитивно да се формулират националните идеологически основи. Това е първото. Второ: не просто да формулираме, а да преструктурираме цялата си политика, в безусловно всички сфери, тъй че да издигнем националното достолепие на страната ни на напълно ново равнище.
Сега против нас се води осведомителна война. Все отново тя не се е провеждала от началото на специфичната военна интервенция в Украйна, организира се през последните години, а след 2014 година е изключително тежка.
Всяка осведомителна война се води въз основата на избрана идеология. В тази война те преди всичко се пробват да ни наложат непознати идеали, като в същото време демонстрират избраната ни непълноценност, която съществува в западното схващане. В същото време ние самите постоянно сме склонни към подобен мироглед за нашето общество, самобичуването ни е в кръвта.
Ние самите, даже и да не го кажем, си мислим: не, в други страни е по-добре, там ще произведат нещо по-добро, ще измислят нещо по-добро. Включително на равнище домакинство. Нашите чиновници, а дружно с тях и доста жители, се надяват, че всички отпътували производители ще се върнат още веднъж при нас.
Това участва в нас дотам, че даже когато отваряме верига заведения за хранене на уеб страницата на отпътувалия Макдоналдс, ние използваме някакво ново лого, само че в действителност е остаряло и в този момент е някаква подигравка. Сякаш ние самите не можем даже да измислим марка.
Наскоро посетих Двореца по художествена гимнастика на Ирина Винер-Усманова. Няма да приказвам в този момент за превъзходния театър. Искам да приказвам за самата постройка. Никога не съм виждал толкоз неповторима композиция в актуалната архитектура, в модерната украса, в дизайна, където палехски лакови миниатюри, хохломски, самаркандски и бухарски претекстове бяха съчетани един до различен, тя е неповторима.
Ирина описа следното: представете си, когато се строеше, трябваше да воювам с клиента и с реализатори, с архитекти. Казали й, че строи някакъв " лубок ", само че това е произведение на изкуството, основано на нашата разнообразна просвета. В културата там се употребява освен съветската, узбекската просвета, а като цяло античната многонационална просвета на нашите нации. Този образец демонстрира какъв брой крепко западната идеология се е вкоренила в нас, че даже един надарен архитектурен план, учреден на национални претекстове, се възприема в мозъците като „ лубок”.
Говоря за това, че имаме доста неща, които бихме могли да използваме като наши национални марки, като свое лице. Но, за жалост, ние не осъзнаваме доста неща. Така че идеологията участва и в това, което използваме в всекидневието, какво обличаме, какво ядем. Ако четете Гиляровски - по какъв начин той разказва съветските ястия - каква превъзходна е нашата кухня! Няма друга страна в света с такова многообразие. Тези наши национални, изглеждащи ежедневни дреболии, в последно време, под въздействие на западните стандарти, започнаха да напущат мозъците на хората.
Говорейки за идеология, евентуално би трябвало да се преглежда тази идея освен от позиция на обичайните полезности. Защото, когато споделяме, че идеологията е единствено обичайни полезности и би трябвало да се върнем към корените, това, несъмнено, е вярно и те би трябвало да се усвояват с майчиното мляко и да съпровождат индивида през целия му живот като даденост, като естествено местообитание, като метод на живот.
Но младежите не постоянно схващат, когато приказваме за обичаи и връщане към корените. Веднага им се коства, че всички би трябвало да „ седнем на печката, да свирим на хармоника и да ядем калачи”. Преувеличавам, несъмнено. Основното е, че в актуалния свят би трябвало да можем да дадем своя лична опция. Не е нужно да търсите надалеч за образец – да вземем Китай.
Опитайте се да влезете в китайските обществени мрежи и да започнете да работите там, насърчавайки вашата идеология. Ще ви бъде, меко казано, много мъчно. Но изолацията им от непознатите полезности не значи, че са се оградили от целия свят и седят и си „ ядат ориза “.
Те сътвориха собствен мощен народен интернет, свои лични обществени мрежи. В които по същия метод има продан на отзиви, водят се дейни полемики и животът кипи. Това е образец за това, че не е належащо безусловно да се заема нещо от Запада.
Веднага откакто изключихме Фейсбук и Instagram, имахме толкоз доста крясъци: часовой, злополучие! Но към момента нямаме паралелни обществени мрежи, които биха могли изцяло да заменят враждебните уеб сайтове. Но се приказва доста за суверенния интернет и даже одобриха закона.
Какво би трябвало да се направи през днешния ден? Трябва да дадем на хората всички разнородни модерни благоприятни условия, тъй че концепциите, които са присъщи на съветските жители, да станат естествено продължение на средата, в която съществува нашият народ.
Разбира се, когато приказваме за идеология – приказвам за нейното модерно схващане – би трябвало да отчетем в нея това, в което постоянно сме били мощни. И това е, когато нашето общество получи суперзадача. Тогава нашите хора са способни да вършат чудеса. Винаги е било по този начин. Така беше в нашата история преди 1917 година, по този начин беше и в историята на Съветския съюз. Затова би трябвало ясно да си сложим цели за десетилетия напред, а освен, да вземем за пример, да приказваме за заменяне на вноса.
Задачата е не просто да сменяем отпадналия импорт, а да създадем личен на нова софтуерна основа. А това постанова главната цел - Русия би трябвало да се трансформира в софтуерна суперсила. Съвсем неотдавна на високи равнища се обсъждаше обстоятелството, че Русия е енергийна суперсила.
Да, несъмнено, ние сме богати на енергийни запаси, само че това да бъдем единствено снабдител на енергийни запаси за целия свят е безусловно незадоволително за страната ни. Това няма да тласне хората към достижения, към такива смисли, поради които си коства да се живее.
И няма да даде убеденост в бъдещето на нашето младо потомство, че тези момчета тук, в родината си, ще могат да осъществят своите благоприятни условия и хрумвания. За да не си помислят да си потеглят отсам, както през днешния ден. За страдание много експерти в региона на ИТ технологиите към този момент отпътуваха в чужбина. Да, ние сме велика страна и си поставихме огромна, велика цел: Русия като технологическа суперсила .
В същото време е мощно подценен националния кадрови запас, човешкият ни капацитет. Съчетаването на човешкия капацитет и най-мощната база от материални запаси, т.е. минерали, гори, прясна вода, всичко, което Русия има, е огромна задача. Досега това не е било допустимо. Да накараме нашите енергийни запаси да работят за нашата стопанска система. Нашите метали за нашата стопанска система. Нашите хора да работят за нашата стопанска система. Да, несъмнено, евентуално е нужен експорт. Но ние имаме и голям вътрешен пазар.
Необходимо е вътрешните цени да се отвържат от връзката с $ и да се вкарат цени за вътрешно ползване, които ще бъдат доста по-ниски от тези, по които изнасяме продуктите си на Запад. Това са и цените на енергоносителите, и цените на металите, на торовете... Можем да си го позволим. В резултат всичко това ще даде огромен подтик на развиването на съветската стопанска система.
От какво постоянно сме се страхували? Че въвеждането на вътрешни цени ще докара до незаконен експорт. Тоест спекулантите на тези евтини цени ще купуват артикули и първични материали тук, а по-късно ще ги карат в чужбина на външните цени. Но в този момент, с помощта на западните страни, те ни освободиха от тези страхове със своите наказания.
Разбира се, имаме потребност освен от нова икономическа политика, само че и от нова филантропична политика. Ние постоянно подценяваме въздействието върху стопанската система на концепциите и идеологията, това, което в марксистката философия се назовава надстройка.
Нека ви дам един исторически образец. Неотдавна издадох книга за историята на западната цивилизация " Елада ". Там дадох образци от промените на Солон. Атинската страна трябваше да обезпечи стопански пробив, казано по-модерно, в софтуерната област. Разбира се, като се вземе поради равнището на развиване на производителните сили.
И Солон вкара правилото: възрастният наследник има право да не дава финансова поддръжка на възрастния си татко, в случай че той не го е научил на занаята. Виждате, посредством закона в обществената сфера се повлиява върху стопанската система на страната. Важното тук е, че страната, в това число посредством обществени промени, вкарва националната идеология в живота.
Колкото до филантропичната политика. Ако вземем интервала на Съюз на съветските социалистически републики, тогава имаше идеология на интернационализма. Хората, без значение от националността им - арменци, казахи, украинци или беларуси, молдовци - тези, които са израснали в руската ера, те даже образно, даже в лицето си се разграничават от поколенията, израснали в постсъветския интервал.
Ако в този момент ви припомня за първия ред, „ развейте се над огньовете, сини нощи “, незабавно ще ми отговорите: „ ние сме пионери, деца на служащите “. Някой ще каже - това е носталгия по младостта. Може би. Но не е единствено носталгия. Това е безусловно същата идеологическа еднаквост. Пример за критериите, по които разбираме, че принадлежим към дадена просвета. А през днешния ден нямаме нищо сходно. И това би трябвало да се приема за даденост, а освен в лозунги.
Наскоро посетих Детско-юношеската кино студия „ Горки “. Вижте, просто е тъпо! Студията, където бяха снимани толкоз доста филми за деца и младежи, които говореха за добрина, за почтеност, за взаимоотношения, всичко това през днешния ден е просто унищожено. На процедура не снимаме детски филми и няма какво да размени празнотата, която се появи.
Съветските филми към момента са добре непокътнати, доста от които в този момент постоянно се демонстрират по малкия екран. Въпреки че има защо да се написа, има какво да се снима, има защо да се приказва. И без реплика на западни токшоута, които са взети като под индиго от западните стратегии. Трябва да създадем свои лични.
Последното нещо, което бих желал да кажа. Разбира се, процесът на възобновяване на нашите хрумвания, нашите постулати, нашите съществени полезности е дълъг развой. И не просто възобновяване, а образуване на нова филантропична политика. Възпитание на тази основа на по-младото потомство, започвайки от най-ранна детска възраст. Ние формулирахме основите на тази филантропична политика.
И фактът, че през днешния ден множеството от нашите хора схващат защо се бори Русия в Украйна, е най-важният миг. Това вдъхва вярата, че целият ни живот ще бъде построен в сходство с новите идеологически насоки. С хрумвания, които черпят от нашите обичаи и в това време регистрират актуалния метод на живот.
Разбира се, никога не би трябвало да се осквернява такава концепция като любовта към Родината. Не е задоволително единствено да се издигне знамето в учебните заведения и да се изпее националният химн. Не е задоволително просто да се вкарат длъжностите педагог в педагогическите колектива на учебните заведения. Всичко това са принадлежности. Необходимо е да се употребяват в цялост всички форми, които удостоверяват и убеждават, че Русия е велика страна . И не просто страхотна страна, а тази, в която пребивавам и желая да пребивавам. Искам децата ми да живеят тук. Искам да заема място тук и да се осъществявам като човек, като експерт.
Искам внуците ми да живеят тук. Това би трябвало да се съдържа във всяка стъпка, във всеки един миг на работа и образование. Без да се постанова, би трябвало да е естествено. Това е доста значимо. Трябва да се разбере, че идеологическата работа е доста комплицирана, която е предопределена за повече от една година. За това има основа. Тя би трябвало доста ясно да се съчетае с националната стопанска система, с технологиите, с развиването на науката. Имаме всички благоприятни условия да се оправим с това.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ