Гуцанов: Възстановяване на научния потенциал и приложението му в индустрията е успешната формула за растеж
„ Бързото възобновяване на научния капацитет на страната и директното му приложение в стопанската система и промишлеността са най-успешната формула за триумф “, счита ръководителят на парламентарната комисия по превоз Борислав Гуцанов. Според него образец за сполучливо комбиниране на просвета и бизнес е намиращият се във Варна Институт по хидро и аеродинамика, част от структурата на Българската академия на науките, който сега е един от най-модерните в Европа.
„ Той може да бъде образец за това по какъв начин могат да бъдат съчетани ползите на науката и бизнеса по метод, който може да носи изгода и на двете страни. Над 40 са страните, с които институтът работи и се самоиздържа. За страдание, минимум са поръчките от България и една от главните причина за това е сривът на корабостроенето и внезапното понижаване на вложенията в морската промишленост. Тенденция, която ни измести от водещите позиции в последните 12 години “, разяснява Гуцанов след срещата с ръководителя на института проф. доктор Румен Кишев.
„ Уверих, че имаме разполагаем кадрови и теоретичен капацитет, който може да бъде в изключителна поддръжка на проектите за създаване на нови интермодални терминали, които обсъждаме сега в парламентарната комисия по превоз и известия, министерството и представители на морския бизнес. Опитът и базата на ИМСТЦХА към Българска академия на науките могат да бъдат употребявани при брегоукрепителните мероприятия, които са извънредно нужни, в случай че желаеме да бъде спряно разрушаването на бреговата ни линия “, допърни ръководителят на парламентарната комисия по превоз. Той счита, че първата стъпка в тази посока са обсъжданите преди приемането на бюджета 2 млн. лв. за планиране на брегоукрепването на „ Дамбата “ и буните на варненското крайбрежие.
Борислав Гуцанов пое ангажимент пред управлението на института да потърси информация на какъв стадий е финансирането на Националната пътна карта за научна инфраструктура, в която са планувани 8,5 млн. лв. по сметки още от 2010 година за построяването на три доста значими обекта на територията на института – аеродинамична тръба, хидравличен басейн и високопроизводителен компютърен център, за които има подготвени планове. Проф. Кишев посочи, че от изключителна значимост е построяването на тръбата, която има необятно приложение в няколко основни посоки – при строителството на кораби и морски уреди, в промишлеността – при построяването на мостове и виадукти, за конвертори на възобновими енергийни източници, в това число и при подготовката на спортисти и построяването на спортни уреди, при подготовката на парашутисти и други Хидравличният басейн пък би бил потребен при провеждането на тествания за строителството на брегоукрепителни мероприятия.
„ Изграждането на този нов аеродинамичен комплекс в Института по хидро и аеродинамика ще му разреши освен да разшири активността си и да работи в интерес на огромните инфраструктурни планове, а и ще помогне на младите научни служащи да намерят смисъл и вероятност в оставането си във Варна и България “, безапелационен бе Борислав Гуцанов след края на срещата.
„ Той може да бъде образец за това по какъв начин могат да бъдат съчетани ползите на науката и бизнеса по метод, който може да носи изгода и на двете страни. Над 40 са страните, с които институтът работи и се самоиздържа. За страдание, минимум са поръчките от България и една от главните причина за това е сривът на корабостроенето и внезапното понижаване на вложенията в морската промишленост. Тенденция, която ни измести от водещите позиции в последните 12 години “, разяснява Гуцанов след срещата с ръководителя на института проф. доктор Румен Кишев.
„ Уверих, че имаме разполагаем кадрови и теоретичен капацитет, който може да бъде в изключителна поддръжка на проектите за създаване на нови интермодални терминали, които обсъждаме сега в парламентарната комисия по превоз и известия, министерството и представители на морския бизнес. Опитът и базата на ИМСТЦХА към Българска академия на науките могат да бъдат употребявани при брегоукрепителните мероприятия, които са извънредно нужни, в случай че желаеме да бъде спряно разрушаването на бреговата ни линия “, допърни ръководителят на парламентарната комисия по превоз. Той счита, че първата стъпка в тази посока са обсъжданите преди приемането на бюджета 2 млн. лв. за планиране на брегоукрепването на „ Дамбата “ и буните на варненското крайбрежие.
Борислав Гуцанов пое ангажимент пред управлението на института да потърси информация на какъв стадий е финансирането на Националната пътна карта за научна инфраструктура, в която са планувани 8,5 млн. лв. по сметки още от 2010 година за построяването на три доста значими обекта на територията на института – аеродинамична тръба, хидравличен басейн и високопроизводителен компютърен център, за които има подготвени планове. Проф. Кишев посочи, че от изключителна значимост е построяването на тръбата, която има необятно приложение в няколко основни посоки – при строителството на кораби и морски уреди, в промишлеността – при построяването на мостове и виадукти, за конвертори на възобновими енергийни източници, в това число и при подготовката на спортисти и построяването на спортни уреди, при подготовката на парашутисти и други Хидравличният басейн пък би бил потребен при провеждането на тествания за строителството на брегоукрепителни мероприятия.
„ Изграждането на този нов аеродинамичен комплекс в Института по хидро и аеродинамика ще му разреши освен да разшири активността си и да работи в интерес на огромните инфраструктурни планове, а и ще помогне на младите научни служащи да намерят смисъл и вероятност в оставането си във Варна и България “, безапелационен бе Борислав Гуцанов след края на срещата.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ