Българският земеделец е най-беден сред колегите си от Балканите
Българският служащ в бранш „ Земеделие “ е най-бедният на Балканите.
Родният селкостопански деец получава приблизително 419 евро. След него е единствено Македония, където събратът му взима 401 евро. За съпоставяне в Хърватия заплатите за подобен тип труд са приблизително 926 евро. В Босна междинното заплащане е 632 евро, в Черна гора – 771 евро. Най-богатите аграрни служащи живеят в Словения, където получават по 1346 евро. Близо до нас е единствено Сърбия, където заплащането е 463 евро.
Тези данни посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров, който откри интернационална конференция за заплащането в бранша, проведена от Федерацията на самостоятелните синдикати в земеделието към КНСБ и с поддръжката на фондация „ Фридрих Еберт “.
В полемиките вземат участие 17 представители на разнообразни синдикати от 6 страни, измежду които Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина, оповестиха от пресцентъра на синдиката.
Бедността в България е ужасяваща. Първото нещо, което разбрах в страната е, че минималното възнаграждение във Франция се равнява на заплатата на българските депутати, съобщи пред гостите доктор Хелене Кортлендер, шеф на „ Фридрих Еберт “ за България.
" На всеки лев спомагателна добавена стойност в бранш „ Селско стопанство “, служащият получава едвам 30 стотинки към заплатата си, пък посочи пред участниците в конференцията икономистът в КНСБ Любослав Костов. Според Института по обществени и синдикални проучвания към организацията в хранителната индустрия разноските за единица труд на час са 4,16 лева Като % от общите разноски на активността това съставлява едвам 8,1 на 100.
Пак по данни на ИССИ разликата в заплащането на труда в България и в останалите страни-членки варира от 50 до 80 на 100 за новите и от 3 до 10 пъти за старите, посочи Любослав Костов.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров у нас се следи деформиране на пазара поради европейските средства, които постъпват в бранш „ Земеделие “. От близо 15 милиарда лева, 11 милиарда лева са били ориентирани към зърнопроизводството. Това концентрира големи средства в малко ръце и пречи както на заплащането, по този начин и на развиването на бранша като цяло, съобщи водачът на конфередерацията.
Редактор: Деница Райкова
Родният селкостопански деец получава приблизително 419 евро. След него е единствено Македония, където събратът му взима 401 евро. За съпоставяне в Хърватия заплатите за подобен тип труд са приблизително 926 евро. В Босна междинното заплащане е 632 евро, в Черна гора – 771 евро. Най-богатите аграрни служащи живеят в Словения, където получават по 1346 евро. Близо до нас е единствено Сърбия, където заплащането е 463 евро.
Тези данни посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров, който откри интернационална конференция за заплащането в бранша, проведена от Федерацията на самостоятелните синдикати в земеделието към КНСБ и с поддръжката на фондация „ Фридрих Еберт “.
В полемиките вземат участие 17 представители на разнообразни синдикати от 6 страни, измежду които Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина, оповестиха от пресцентъра на синдиката.
Бедността в България е ужасяваща. Първото нещо, което разбрах в страната е, че минималното възнаграждение във Франция се равнява на заплатата на българските депутати, съобщи пред гостите доктор Хелене Кортлендер, шеф на „ Фридрих Еберт “ за България.
" На всеки лев спомагателна добавена стойност в бранш „ Селско стопанство “, служащият получава едвам 30 стотинки към заплатата си, пък посочи пред участниците в конференцията икономистът в КНСБ Любослав Костов. Според Института по обществени и синдикални проучвания към организацията в хранителната индустрия разноските за единица труд на час са 4,16 лева Като % от общите разноски на активността това съставлява едвам 8,1 на 100.
Пак по данни на ИССИ разликата в заплащането на труда в България и в останалите страни-членки варира от 50 до 80 на 100 за новите и от 3 до 10 пъти за старите, посочи Любослав Костов.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров у нас се следи деформиране на пазара поради европейските средства, които постъпват в бранш „ Земеделие “. От близо 15 милиарда лева, 11 милиарда лева са били ориентирани към зърнопроизводството. Това концентрира големи средства в малко ръце и пречи както на заплащането, по този начин и на развиването на бранша като цяло, съобщи водачът на конфередерацията.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ