Страсбург осъди България за неефективно разследване на сексуално насилие над дете
Българските управляващи не са разследвали дейно полово посягане над малолетна. Това е решението на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), оповестява Български хелзинкски комитет. Въпреки че причинителите са посочени от потърпевшото дете, прокурорът взема решение да спре следствието с аргумента че не са открити. Европейски съд по правата на човека намира това решение за „ парадоксално “.
На жалбоподателката са присъдени обезщетение в размер на 7500 евро за неимуществени вреди и 3000 евро за разходи за процесуално посланичество.
„ Отрезвяващо е, че Европейски съд по правата на човека назовава решението на прокурора да спре производството в сегашния случай „ парадоксално “. За страдание следим проблеми в следствието и в наказателното гонене в доста случаи на полово принуждение. Българските управляващи, включително прокуратурата и проверяващите органи, дължат нараснала сензитивност на тези най-уязвими жертви “, разяснява Ивета Савова, юрист на жалбоподателката по делото, работеща в Програмата за правна отбрана на Българския хелзинкски комитет.
Всичко стартира през 2015 година
Случаят се отнася до полов контакт на ненавършило 14-годишна възраст момиче с четирима мъже от нейния квартал. След като научава за случилото се, през май 2015 година майката на детето подава тъжба в полицията, назовавайки и причинителите, посочени от щерка ѝ, които са познати от квартала. В същия ден четиримата са разпитани, а в домовете им е осъществено претършуване и изземване на доказателства.
На идващия ден прокурор при Софийска окръжна прокуратура се произнася, че обстоятелствата по случая не могат да се квалифицират като обезчестяване по член 152 от Наказателния кодекс, а като по-леко наказуемото закононарушение „ съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст “ по член 151 от Наказателния кодекс.
Делото е препратено на районния прокурор в Ботевград, който е способен да организира наказателното гонене на посоченото закононарушение. През юли районният прокурор обаче намира, че е налице насила при реализиране на половия акт с детето, заради което още веднъж изпраща материалите на окръжната прокуратура.
През септември 2017 година окръжният прокурор изпраща още веднъж делото на районната прокуратура
След извършено следствие, неколкократни разпити на потърпевшата и след признание на единия от посочените за причинители, че е осъществил полов контакт с нея, през септември 2017 година окръжният прокурор се произнася, че показанията са спорни, само че детето наподобява е взело участие в полов контакт през април или май 2015 година И изпраща още веднъж делото на районната прокуратура.
През 2018 година следствието е прекратено
През юни 2018 година районната прокуратура намира, че причинителите на действието не са открити и стопира следствието. През октомври районният съд удостоверява, че данни за обезчестяване не са открити. Разследването на хипотезата за съвкупление с малолетно лице въобще не е продължено от прокуратурата.
2022 година: Европейският съд по правата на индивида отсъжда, че българските управляващи не са разследвали дейно полово посягане над малолетна
Европейски съд по правата на човека намира, че следствието е било навременно и задоволително задълбочено в началния си стадий. След постановлението от септември 2017 година обаче са минали девет месеца, без да бъдат подхванати каквито и да било спомагателни дейности по следствието, до момента в който районният прокурор вземе решение за прекъсване на производството през юни 2018 година След това минават повече от петнадесет месеца, преди районният съд да се произнесе по жалбата на жалбоподателя против постановлението за прекъсване на производството. Такива забавяния, показва Съдът в Страсбург, явно могат да подкопаят успеваемостта на следствието.
„ На половото посягане над деца се дължи изострен и своевременен отговор от правораздавателната система, а това допуска и бързо и дейно следствие “, разяснява Ивета Савова от Българския хелзинкски комитет.
На жалбоподателката са присъдени обезщетение в размер на 7500 евро за неимуществени вреди и 3000 евро за разходи за процесуално посланичество.
„ Отрезвяващо е, че Европейски съд по правата на човека назовава решението на прокурора да спре производството в сегашния случай „ парадоксално “. За страдание следим проблеми в следствието и в наказателното гонене в доста случаи на полово принуждение. Българските управляващи, включително прокуратурата и проверяващите органи, дължат нараснала сензитивност на тези най-уязвими жертви “, разяснява Ивета Савова, юрист на жалбоподателката по делото, работеща в Програмата за правна отбрана на Българския хелзинкски комитет.
Всичко стартира през 2015 година
Случаят се отнася до полов контакт на ненавършило 14-годишна възраст момиче с четирима мъже от нейния квартал. След като научава за случилото се, през май 2015 година майката на детето подава тъжба в полицията, назовавайки и причинителите, посочени от щерка ѝ, които са познати от квартала. В същия ден четиримата са разпитани, а в домовете им е осъществено претършуване и изземване на доказателства.
На идващия ден прокурор при Софийска окръжна прокуратура се произнася, че обстоятелствата по случая не могат да се квалифицират като обезчестяване по член 152 от Наказателния кодекс, а като по-леко наказуемото закононарушение „ съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст “ по член 151 от Наказателния кодекс.
Делото е препратено на районния прокурор в Ботевград, който е способен да организира наказателното гонене на посоченото закононарушение. През юли районният прокурор обаче намира, че е налице насила при реализиране на половия акт с детето, заради което още веднъж изпраща материалите на окръжната прокуратура.
През септември 2017 година окръжният прокурор изпраща още веднъж делото на районната прокуратура
След извършено следствие, неколкократни разпити на потърпевшата и след признание на единия от посочените за причинители, че е осъществил полов контакт с нея, през септември 2017 година окръжният прокурор се произнася, че показанията са спорни, само че детето наподобява е взело участие в полов контакт през април или май 2015 година И изпраща още веднъж делото на районната прокуратура.
През 2018 година следствието е прекратено
През юни 2018 година районната прокуратура намира, че причинителите на действието не са открити и стопира следствието. През октомври районният съд удостоверява, че данни за обезчестяване не са открити. Разследването на хипотезата за съвкупление с малолетно лице въобще не е продължено от прокуратурата.
2022 година: Европейският съд по правата на индивида отсъжда, че българските управляващи не са разследвали дейно полово посягане над малолетна
Европейски съд по правата на човека намира, че следствието е било навременно и задоволително задълбочено в началния си стадий. След постановлението от септември 2017 година обаче са минали девет месеца, без да бъдат подхванати каквито и да било спомагателни дейности по следствието, до момента в който районният прокурор вземе решение за прекъсване на производството през юни 2018 година След това минават повече от петнадесет месеца, преди районният съд да се произнесе по жалбата на жалбоподателя против постановлението за прекъсване на производството. Такива забавяния, показва Съдът в Страсбург, явно могат да подкопаят успеваемостта на следствието.
„ На половото посягане над деца се дължи изострен и своевременен отговор от правораздавателната система, а това допуска и бързо и дейно следствие “, разяснява Ивета Савова от Българския хелзинкски комитет.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ