Зорница Славова, ИПИ: Четенето на четвъртокласниците е добре, но има тревожни сигнали
Българските четвъртокласници се показват относително добре в четенето и това се демонстрира за следващ път в новото издание на Международното проучване на уменията за четене PIRLS 2021. Със приблизително 540 точки България е на 10-то място от 57 изследвани страни. Класацията водят Сингапур, Хонконг и Русия с резултат от по над 560 т., а на последните места са ЮАР, Египет и Йордания с по под 400 точки.
Изследването се организира на всеки 5 години от 2001 година насам и България е включена във всяко едно от петте издания. Във времето резултатът на страната има спадове и растежи (в актуалното издание точките намаляват), само че като цяло представянето в класацията в относително положително.
В проучването за България са взели участие над 4 хиляди четвъртокласници от 151 учебни заведения в страната, както и техните родители и 212 учители. Изследването се концентрира върху двете съществени цели при четенето на учениците в и отвън учебно заведение: четене с схващане (художествени текстове) и добиване и потребление на информация (научно-популярни текстове).
България се отличава със относително високи междинни резултати на просветеност и относително ниски – в практическите умения за добиване на информация.
В никоя от другите страни в челото на класацията и към България няма сходна разлика, даже в противен случай – нормално разликата е в интерес на оценката за практическо познание. Тези резултати единствено подсказват началото на сериозен проблем, който в идващите класове се задълбочава (измерено в проучването PISA), а точно – слабата функционална просветеност на българските възпитаници.
Изследването изследва и средата, в която се развиват децата (семейна, обществена, учебна, тази в класната стая). Подобно на другите реномирани интернационалните проучвания (PISA, TIMSS), то удостоверява, че просветителните благоприятни условия в фамилията въздействат най-вече върху резултата на учениците. В представянето на България това се показва в мощно поляризирани резултати на учениците.
Докато в по-добре представящите се страни оценките на най-хубавите и най-слабите не са толкоз отдалечени, в България разликите са големи.
Това елементарно може да се види и в данните за социално-икономическата среда, в която живеят децата. Проучването също демонстрира, че по едно и също време са високи дяловете на българските четвъртокласници, които живеят в добра среда, и на тези в неприятна, а междинният сегмент е доста сгънат (40% при 48% приблизително за всички държави). Същото се отнася и за инспекцията на това дали родителите обичат да четат. В България и доста четящите, и въобще нечетящите имат по-висок дял, до момента в който умерените – по-нисък. Тройно по-висок от междинния пък е делът на българските деца, които въобще не са занимавани у дома с действия за ранно ограмотяване преди началното обучение – 9% (при междинен 3%). От 57-те страни единствено в Мароко и Турция той е по-висок, до момента в който в развитите страни делът им клони към нула.
Най-важната задача на началното обучение и политиките, свързани с него, по-специално за гарантиране на необятен достъп, е да се обезпечи базова просветеност за всички деца, без значение от опциите на родителите им.
Очевидно от резултатите и в това интернационално проучване българската система не се оправя доста добре с тази задача. В България има обилни разлики в равнището на преподаване и асимилиране на познания в „ положителните “ и „ неприятните “ учебни заведения както в страната, по този начин и в обособените обитаеми места, а въздействието на просветителния статус на родителите и фамилията остава мощно.
Изследването се организира на всеки 5 години от 2001 година насам и България е включена във всяко едно от петте издания. Във времето резултатът на страната има спадове и растежи (в актуалното издание точките намаляват), само че като цяло представянето в класацията в относително положително.
В проучването за България са взели участие над 4 хиляди четвъртокласници от 151 учебни заведения в страната, както и техните родители и 212 учители. Изследването се концентрира върху двете съществени цели при четенето на учениците в и отвън учебно заведение: четене с схващане (художествени текстове) и добиване и потребление на информация (научно-популярни текстове).
България се отличава със относително високи междинни резултати на просветеност и относително ниски – в практическите умения за добиване на информация.
В никоя от другите страни в челото на класацията и към България няма сходна разлика, даже в противен случай – нормално разликата е в интерес на оценката за практическо познание. Тези резултати единствено подсказват началото на сериозен проблем, който в идващите класове се задълбочава (измерено в проучването PISA), а точно – слабата функционална просветеност на българските възпитаници.
Изследването изследва и средата, в която се развиват децата (семейна, обществена, учебна, тази в класната стая). Подобно на другите реномирани интернационалните проучвания (PISA, TIMSS), то удостоверява, че просветителните благоприятни условия в фамилията въздействат най-вече върху резултата на учениците. В представянето на България това се показва в мощно поляризирани резултати на учениците.
Докато в по-добре представящите се страни оценките на най-хубавите и най-слабите не са толкоз отдалечени, в България разликите са големи.
Това елементарно може да се види и в данните за социално-икономическата среда, в която живеят децата. Проучването също демонстрира, че по едно и също време са високи дяловете на българските четвъртокласници, които живеят в добра среда, и на тези в неприятна, а междинният сегмент е доста сгънат (40% при 48% приблизително за всички държави). Същото се отнася и за инспекцията на това дали родителите обичат да четат. В България и доста четящите, и въобще нечетящите имат по-висок дял, до момента в който умерените – по-нисък. Тройно по-висок от междинния пък е делът на българските деца, които въобще не са занимавани у дома с действия за ранно ограмотяване преди началното обучение – 9% (при междинен 3%). От 57-те страни единствено в Мароко и Турция той е по-висок, до момента в който в развитите страни делът им клони към нула.
Най-важната задача на началното обучение и политиките, свързани с него, по-специално за гарантиране на необятен достъп, е да се обезпечи базова просветеност за всички деца, без значение от опциите на родителите им.
Очевидно от резултатите и в това интернационално проучване българската система не се оправя доста добре с тази задача. В България има обилни разлики в равнището на преподаване и асимилиране на познания в „ положителните “ и „ неприятните “ учебни заведения както в страната, по този начин и в обособените обитаеми места, а въздействието на просветителния статус на родителите и фамилията остава мощно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ