БНБ не бърза да произвежда евробанкноти и ще ползва назаем
Българската национална банка не залага в бюджета си за 2024 година средства за произвеждане на евробанкноти и възнамерява в началото да употребява назаем, в случай че България влезе във валутния съюз от 1 януари 2025 година Това е записано в документ за бюджета на централната банка през 2024 година, оповестен на уеб страницата й.
България чака идното лято да получи покана за присъединение към еврозоната като индикативната дата е 1 януари 2025 година като в продължение на месец левът и еврото ще служат за разплащане редом.
" Процедурата за в началото доставяне с евробанкноти се реализира на правилото " взимане назаем - следващо връщане ". С оглед на това в плана за бюджет за 2024 година не се възнамеряват средства за произвеждане на евробанкноти. Планирани са средства за превоз и летищни такси ", се споделя в документа.
Едновременно с това Българска народна банка.планира да продължи да влага в производството на левове и стотинки.
Разходите за нови банкноти са в размер на 9.5 млн. лева, със 17.3% над 2023 година Близо 4 млн. лева са планувани за производството на 21 млн. броя банкноти с номинал 100 лв..
Разходите за произвеждане на нови монети са увеличени с 55.2% до 168.65 млн. лева, включително 44 млн. лева за отрязване на възпоменателни монети.
Нарастването на това перо се изяснява с включването в програмата за издаване през идната година на четири златни възпоменателни монети от серията " Св. Богородица - Златна ябълка " без избран тираж с тегло 7.78, 15.55, 23.33 и 31.10 г.
Едва 41 хиляди лева са заложени за разработване на планове за дизайн на националната страна на разменните евромонети и на националната страна на възпоменателна евромонета. За съществени детайли на дизайна на националната страна на българските евромонети е заимствуван дизайнът на актуалните български разменни монети:
Мадарски конник - на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента;
Св. Иван Рилски - на монета от 1 евро;
Паисий Хилендарски - на монета от 2 евро.
Възнагражденията на чиновниците на Българска народна банка са увеличени с 15.1% по отношение на миналата година, е записано в бюджета на институцията. Обяснението е в инфлационните процеси в страната и дефицита на висококвалифицирани фрагменти.
България чака идното лято да получи покана за присъединение към еврозоната като индикативната дата е 1 януари 2025 година като в продължение на месец левът и еврото ще служат за разплащане редом.
" Процедурата за в началото доставяне с евробанкноти се реализира на правилото " взимане назаем - следващо връщане ". С оглед на това в плана за бюджет за 2024 година не се възнамеряват средства за произвеждане на евробанкноти. Планирани са средства за превоз и летищни такси ", се споделя в документа.
Едновременно с това Българска народна банка.планира да продължи да влага в производството на левове и стотинки.
Разходите за нови банкноти са в размер на 9.5 млн. лева, със 17.3% над 2023 година Близо 4 млн. лева са планувани за производството на 21 млн. броя банкноти с номинал 100 лв..
Разходите за произвеждане на нови монети са увеличени с 55.2% до 168.65 млн. лева, включително 44 млн. лева за отрязване на възпоменателни монети.
Нарастването на това перо се изяснява с включването в програмата за издаване през идната година на четири златни възпоменателни монети от серията " Св. Богородица - Златна ябълка " без избран тираж с тегло 7.78, 15.55, 23.33 и 31.10 г.
Едва 41 хиляди лева са заложени за разработване на планове за дизайн на националната страна на разменните евромонети и на националната страна на възпоменателна евромонета. За съществени детайли на дизайна на националната страна на българските евромонети е заимствуван дизайнът на актуалните български разменни монети:
Мадарски конник - на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента;
Св. Иван Рилски - на монета от 1 евро;
Паисий Хилендарски - на монета от 2 евро.
Възнагражденията на чиновниците на Българска народна банка са увеличени с 15.1% по отношение на миналата година, е записано в бюджета на институцията. Обяснението е в инфлационните процеси в страната и дефицита на висококвалифицирани фрагменти.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ