Експерти: България все още няма ясна стратегия за справяне със здравната криза |
България към момента няма ясна тактика за справяне със здравната рецесия разследване от Коронавирус пандемията и това е причина за напрежение в болничните структури.
Около това мнение се сплотиха специалисти от разнообразни сфери на опазването на здравето в границите на онлайн дебата „ Управление на опазването на здравето по време на пандемия “, който е част от плана „ Най-добрите лечебни заведения “ на Investor Media Group и Българска болнична асоциация.
„ Кризата, породена от коронавирусната пандемия, е здравна и икономическа. Тя е повсеместна, въпросът е да има тактика за оправянето с нея “, счита здравният икономист Аркади Шарков.
По думите му успехът на Германия се дължи на раното стратегическо обмисляне, на ограничения и равнищата на заболеваемост и смъртност като оценка на въздействието от подхванатите ограничения.
„ Несъмнено пандемията ускори рецесията в българското опазване на здравето. Решаването на един проблем обаче би трябвало да се базира на авансово положително обмисляне, което ни убягна “, счита адв. Енчо Симеонов. По думите на юриста по-високата степен на организация в ръководството на пандемията би решило и казуса с прехвърлянето на пациенти сред лечебните заведения и да получи решението, което се подсигурява от правния ред по принцип.
Според доцент Цветелина Спиридонова, управител на МБАЛ „ Хигия “ – Пазарджик, неналичието на своевременна тактика е причина за натовареността на болничните структури.
„ Ако при започване на пандемията имахме оправдания поради неяснотите към болестта, то в края на лятото към този момент трябваше да знаем на кой стадий да включим всички звена на нашата здравна система “, съобщи доцент Спиридонова, като посочи, че системата към момента не се е провалила. Според нея н ай-сериозните провокации, пред които се изправя сега болничният мениджмънт, е ръководството на фрагментите и финансите.
„ Кризисният мениджмънт касае най-вече ръководството на фрагментите, а тяхната мотивация надалеч надвишава тези 1000 лв., които страната отпуска в допълнение за работещите на първа линия. Мотивацията е в напълно други измерения – водачество и вярна организация на активността на лечебното заведение “, съобщи доцент Спиридонова.
По отношение на ръководството на финансовите потоци болничният мениджмънт се изправя пред казуса със свръхразхода разследване от незадоволителното остойностяване на Коронавирус клиничната пътека . Доц. Спиридонова напомни, че лекуването на Коронавирус пациенти не води до финансови изгоди за лечебните заведения, тъй като пациент с ковид излиза на лечебните заведения доста по-скъпо от това, което те получават за съответното лекуване.
„ Предизвикателствата, подбудени от пандемията, са доста огромни от позиция на ръководството на огромна и значима болница като СБАЛАГ „ Майчин дом “. Финансовият запас е съвсем на привършване, а продължаващата тежка обстановка ще докара освен профилираните, само че и многопрофилните лечебни заведения до лимита им “ , разяснява Петко Панов, зам.-директорът по стопански действия на УСБАЛАГ „ Майчин дом “ в диалог с Румяна Тасева, основен редактор на здравния портал Puls.bg.
Адв. Свилена Димитрова, ръководител на Българска болнична асоциация (ББА), подсети че според Закона за здравето, страната е виновна за организацията на ръководството на пандемията, в това число и във финансов аспект. ББА анонсира самодейност за основаване на Ковид-портал за експерти, в който лекари от цялата страна да могат да обменят информация за разнообразни протоколи за лекуване на по-тежките или протичащи с разнообразни затруднения случаи. Порталът да е от помощ за системата при всепризнатата неналичието на задоволително експерти, се надяват от болничната асоциация.
С оглед на сериозния недостиг на медицински фрагменти адв. Свилена Димитрова съобщи, че би трябвало да се намерения за национална тактика в тази посока, което ще докара до стабилизиране на здравната система.
Според Петко Панов главната причина за рецесията с медицинските фрагменти е обвързвана с финансите, а съгласно доцент Спиридонова повода е в неналичието на благоприятни условия за развиване и обезпечаването на кариерно развиване, което да обезпечи реализация след довеждане докрай на образованието.
По отношение на включването на специализанти или студенти по медицина от горен курс като доброволци в Коронавирус отделенията, доктор Спиридонова разяснява, че в тази обстановка лечебните заведения не могат да заплащат заплати на доброволците.
„ Държавата би трябвало да субсидира този тип активност на младите доброволци, а заплащането да се равнява на действителната подготовка на бъдещото здравно лице “ , счита Акради Шарков.
Участниците в полемиката обърнаха внимание и на различен проблем в опазването на здравето, породен от пандемията - отлагането на здравната грижа поради заплахата от болест с ковид.
„ Отлагането на плановия банкет в лечебните заведения беше неточност от страна на здравните управляващи. През есента лечебните заведения в страната към този момент бяха създали задоволително добра организация за това за разлика от пролетта, когато нямаха подготвеност. Спирането нанася финансова вреда и на лечебните заведения, и щета на здравето на пациентите “ разяснява Шарков.
В рамките на дебата „ Управление на опазването на здравето по време на пандемия “ онкологът доктор Мила Петрова показа иновация, създадена от екип лекари от цялата страната, обвързвана с изгодите от приложението на имунно терапия при заболели с метастазирал белодробен карцином.
Онлайн дебатът е част от плана „ Най-добрите лечебни заведения “. Националната ранглиста „ Най-добрите лечебни заведения “ цели да отличи най-хубавите лечебни заведения в България, с най-хубавите услуги, експерти и условия, в другите райони и медицински посоки в страната. Поради динамичната и невиждана конюнктура, беше взето решение националната ранглиста и премиите в границите на „ Най-добрите лечебни заведения " да се отсрочат за следващата година.
Около това мнение се сплотиха специалисти от разнообразни сфери на опазването на здравето в границите на онлайн дебата „ Управление на опазването на здравето по време на пандемия “, който е част от плана „ Най-добрите лечебни заведения “ на Investor Media Group и Българска болнична асоциация.
„ Кризата, породена от коронавирусната пандемия, е здравна и икономическа. Тя е повсеместна, въпросът е да има тактика за оправянето с нея “, счита здравният икономист Аркади Шарков.
По думите му успехът на Германия се дължи на раното стратегическо обмисляне, на ограничения и равнищата на заболеваемост и смъртност като оценка на въздействието от подхванатите ограничения.
„ Несъмнено пандемията ускори рецесията в българското опазване на здравето. Решаването на един проблем обаче би трябвало да се базира на авансово положително обмисляне, което ни убягна “, счита адв. Енчо Симеонов. По думите на юриста по-високата степен на организация в ръководството на пандемията би решило и казуса с прехвърлянето на пациенти сред лечебните заведения и да получи решението, което се подсигурява от правния ред по принцип.
Според доцент Цветелина Спиридонова, управител на МБАЛ „ Хигия “ – Пазарджик, неналичието на своевременна тактика е причина за натовареността на болничните структури.
„ Ако при започване на пандемията имахме оправдания поради неяснотите към болестта, то в края на лятото към този момент трябваше да знаем на кой стадий да включим всички звена на нашата здравна система “, съобщи доцент Спиридонова, като посочи, че системата към момента не се е провалила. Според нея н ай-сериозните провокации, пред които се изправя сега болничният мениджмънт, е ръководството на фрагментите и финансите.
„ Кризисният мениджмънт касае най-вече ръководството на фрагментите, а тяхната мотивация надалеч надвишава тези 1000 лв., които страната отпуска в допълнение за работещите на първа линия. Мотивацията е в напълно други измерения – водачество и вярна организация на активността на лечебното заведение “, съобщи доцент Спиридонова.
По отношение на ръководството на финансовите потоци болничният мениджмънт се изправя пред казуса със свръхразхода разследване от незадоволителното остойностяване на Коронавирус клиничната пътека . Доц. Спиридонова напомни, че лекуването на Коронавирус пациенти не води до финансови изгоди за лечебните заведения, тъй като пациент с ковид излиза на лечебните заведения доста по-скъпо от това, което те получават за съответното лекуване.
„ Предизвикателствата, подбудени от пандемията, са доста огромни от позиция на ръководството на огромна и значима болница като СБАЛАГ „ Майчин дом “. Финансовият запас е съвсем на привършване, а продължаващата тежка обстановка ще докара освен профилираните, само че и многопрофилните лечебни заведения до лимита им “ , разяснява Петко Панов, зам.-директорът по стопански действия на УСБАЛАГ „ Майчин дом “ в диалог с Румяна Тасева, основен редактор на здравния портал Puls.bg.
Адв. Свилена Димитрова, ръководител на Българска болнична асоциация (ББА), подсети че според Закона за здравето, страната е виновна за организацията на ръководството на пандемията, в това число и във финансов аспект. ББА анонсира самодейност за основаване на Ковид-портал за експерти, в който лекари от цялата страна да могат да обменят информация за разнообразни протоколи за лекуване на по-тежките или протичащи с разнообразни затруднения случаи. Порталът да е от помощ за системата при всепризнатата неналичието на задоволително експерти, се надяват от болничната асоциация.
С оглед на сериозния недостиг на медицински фрагменти адв. Свилена Димитрова съобщи, че би трябвало да се намерения за национална тактика в тази посока, което ще докара до стабилизиране на здравната система.
Според Петко Панов главната причина за рецесията с медицинските фрагменти е обвързвана с финансите, а съгласно доцент Спиридонова повода е в неналичието на благоприятни условия за развиване и обезпечаването на кариерно развиване, което да обезпечи реализация след довеждане докрай на образованието.
По отношение на включването на специализанти или студенти по медицина от горен курс като доброволци в Коронавирус отделенията, доктор Спиридонова разяснява, че в тази обстановка лечебните заведения не могат да заплащат заплати на доброволците.
„ Държавата би трябвало да субсидира този тип активност на младите доброволци, а заплащането да се равнява на действителната подготовка на бъдещото здравно лице “ , счита Акради Шарков.
Участниците в полемиката обърнаха внимание и на различен проблем в опазването на здравето, породен от пандемията - отлагането на здравната грижа поради заплахата от болест с ковид.
„ Отлагането на плановия банкет в лечебните заведения беше неточност от страна на здравните управляващи. През есента лечебните заведения в страната към този момент бяха създали задоволително добра организация за това за разлика от пролетта, когато нямаха подготвеност. Спирането нанася финансова вреда и на лечебните заведения, и щета на здравето на пациентите “ разяснява Шарков.
В рамките на дебата „ Управление на опазването на здравето по време на пандемия “ онкологът доктор Мила Петрова показа иновация, създадена от екип лекари от цялата страната, обвързвана с изгодите от приложението на имунно терапия при заболели с метастазирал белодробен карцином.
Онлайн дебатът е част от плана „ Най-добрите лечебни заведения “. Националната ранглиста „ Най-добрите лечебни заведения “ цели да отличи най-хубавите лечебни заведения в България, с най-хубавите услуги, експерти и условия, в другите райони и медицински посоки в страната. Поради динамичната и невиждана конюнктура, беше взето решение националната ранглиста и премиите в границите на „ Най-добрите лечебни заведения " да се отсрочат за следващата година.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ