България блокира забраната за бензинови и дизелови двигатели в ЕС, защото е бедна
България твърдо се опълчва на проектите за възбрана на продажбата на бензинови и дизелови коли от 2035 година, като по този начин се причисли към Германия, Италия и Полша, които сформират блокиращо малцинство в Европейски Съюз. За разлика от останалите европейски страни, българската позиция е стимулирана на първо място с бедността на нейните жители, излиза наяве от подробните отговори на държавното управление до EURACTIV.
“Най-чувствителните въпроси за страната ни във връзка с декарбонизацията в транспортния бранш остават релативно високата цена на електрическите транспортни средства на фона на извънредно ниските приходи на популацията в страната “, твърди българското държавно управление. Вторият мотив за терзание за управляващите е неналичието на развита зарядна инфраструктура “,
В България няма заводи за сглобяване на коли, само че автомобилният бранша е относително добре развъртян поради множеството компании, които създават съставни елементи, кабели и най-много авто програмен продукт. Общият оборот на промишлеността е 6.5 милиарда евро или 8% от Брутният вътрешен продукт.
От предходната година край Ловеч се извършва план за градеж на фабрика за електротомобили с немски вложител, само че сега не е задоволително ясно по кое време заводът ще стартира да създава.
За множеството българи покупката на нов автомобил се оказва неизпълним план. Средната възраст на колите, които българите употребяват, е 19 години, което е най-лошият индикатори за целия Европейски Съюз. За всяка една нова кола, която се продава в страната, се продават 7 остарели, които се внасят главно от Германия и Италия.
Бедността на българите е измежду причините, които държавното управление в София употребява, с цел да блокира новия Европейски Съюз правилник.
“Отчитането на националните особености на всяка страна членка на Европейски Съюз, включително забележителните разлики във връзка с покупателната дарба на популацията и достъпността на новите коли, остава приоритет за страната ни, като за жалост не считаме, че препоръчаният компромисен текст отразява тези съображения в задоволителна степен “, твърди държавното управление в София.
Притесненията на България са свързани и с упования повишен импорт на използвани коли от страните членки с по-висок Брутният вътрешен продукт през идващите години поради подмяната на петролните коли с електрически. Очакването е колите с ДВГ да станат още по-евтини и да дойдат в България.
“С това общото положение на автомобилния парк в страни като България вместо да се усъвършенства, би могло да реализира противоположния резултат. Същото се отнася и за чистотата на атмосферния въздух “, твърди българското държавно управление.
Въпреки че българите употребяват най-старите коли в Европейски Съюз, държавното управление в София има опасения и към сигурността на новите електрически автомобили: “Опазването на околната среда не би трябвало да води до евентуално понижаване на сигурността на транспортните средства “.
Друг значим фактор за България е така наречен софтуерната индиферентност, което е водещо в позицията на Германия. Правителството в Берлин се съпротивлява против цялостната възбрана на моторите с вътрешно горене, защото те могат да употребяват биогорива или синтетични горива. България споделя този мотив.
“Отчитаме значимата роля на различните горива, в това число биогоривата (в това число биометана), за ограничението на излъчванията от пътния превоз. В тази връзка България е за отчитане на ролята на задвижваните с сходни горива транспортни средства, в това число и хибридите “, твърди държавното управление в София.
Според България признаването на потреблението на възобновими горива ще обезпечи на производителите нужната еластичност, с цел да напреднат към електрификация, без да поемат търговски опасности, ще избегне обстановки на липса на налични транспортни средства и ще разреши на производителите на части и съставни елементи да се приспособяват към новите технологии.
Наред с това страната упорства да се обезпечат ефикасни тласъци за въвеждането на транспортни средства с нулеви и ниски излъчвания, както и ограничения за превъзмогване на ценовите разлики по отношение на стандартните коли.
Правителството твърди, че има съмнение от страна на потребителите към избрани типове нисковъглеродни технологии.
“В плановете за изменение на законодателството на Европейски Съюз в съответната област се залагат свръхамбициозни цели, които биха могли да се отразят отрицателно, изключително в актуалното състояние на икономическа и енергийна рецесия, проблеми с производството и доставките, както и въздействието на войната в Украйна “, споделя българската позиция.
*Източник:
“Най-чувствителните въпроси за страната ни във връзка с декарбонизацията в транспортния бранш остават релативно високата цена на електрическите транспортни средства на фона на извънредно ниските приходи на популацията в страната “, твърди българското държавно управление. Вторият мотив за терзание за управляващите е неналичието на развита зарядна инфраструктура “,
В България няма заводи за сглобяване на коли, само че автомобилният бранша е относително добре развъртян поради множеството компании, които създават съставни елементи, кабели и най-много авто програмен продукт. Общият оборот на промишлеността е 6.5 милиарда евро или 8% от Брутният вътрешен продукт.
От предходната година край Ловеч се извършва план за градеж на фабрика за електротомобили с немски вложител, само че сега не е задоволително ясно по кое време заводът ще стартира да създава.
За множеството българи покупката на нов автомобил се оказва неизпълним план. Средната възраст на колите, които българите употребяват, е 19 години, което е най-лошият индикатори за целия Европейски Съюз. За всяка една нова кола, която се продава в страната, се продават 7 остарели, които се внасят главно от Германия и Италия.
Бедността на българите е измежду причините, които държавното управление в София употребява, с цел да блокира новия Европейски Съюз правилник.
“Отчитането на националните особености на всяка страна членка на Европейски Съюз, включително забележителните разлики във връзка с покупателната дарба на популацията и достъпността на новите коли, остава приоритет за страната ни, като за жалост не считаме, че препоръчаният компромисен текст отразява тези съображения в задоволителна степен “, твърди държавното управление в София.
Притесненията на България са свързани и с упования повишен импорт на използвани коли от страните членки с по-висок Брутният вътрешен продукт през идващите години поради подмяната на петролните коли с електрически. Очакването е колите с ДВГ да станат още по-евтини и да дойдат в България.
“С това общото положение на автомобилния парк в страни като България вместо да се усъвършенства, би могло да реализира противоположния резултат. Същото се отнася и за чистотата на атмосферния въздух “, твърди българското държавно управление.
Въпреки че българите употребяват най-старите коли в Европейски Съюз, държавното управление в София има опасения и към сигурността на новите електрически автомобили: “Опазването на околната среда не би трябвало да води до евентуално понижаване на сигурността на транспортните средства “.
Друг значим фактор за България е така наречен софтуерната индиферентност, което е водещо в позицията на Германия. Правителството в Берлин се съпротивлява против цялостната възбрана на моторите с вътрешно горене, защото те могат да употребяват биогорива или синтетични горива. България споделя този мотив.
“Отчитаме значимата роля на различните горива, в това число биогоривата (в това число биометана), за ограничението на излъчванията от пътния превоз. В тази връзка България е за отчитане на ролята на задвижваните с сходни горива транспортни средства, в това число и хибридите “, твърди държавното управление в София.
Според България признаването на потреблението на възобновими горива ще обезпечи на производителите нужната еластичност, с цел да напреднат към електрификация, без да поемат търговски опасности, ще избегне обстановки на липса на налични транспортни средства и ще разреши на производителите на части и съставни елементи да се приспособяват към новите технологии.
Наред с това страната упорства да се обезпечат ефикасни тласъци за въвеждането на транспортни средства с нулеви и ниски излъчвания, както и ограничения за превъзмогване на ценовите разлики по отношение на стандартните коли.
Правителството твърди, че има съмнение от страна на потребителите към избрани типове нисковъглеродни технологии.
“В плановете за изменение на законодателството на Европейски Съюз в съответната област се залагат свръхамбициозни цели, които биха могли да се отразят отрицателно, изключително в актуалното състояние на икономическа и енергийна рецесия, проблеми с производството и доставките, както и въздействието на войната в Украйна “, споделя българската позиция.
*Източник:
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ