Дружеството на кардиолозите призова за план за борба със сърдечно-съдовите заболявания
България незабавно се нуждае от Национален проект за сърдечно-съдово здраве, който да включва и стратегии за профилактика, и нововъведения в лекуването. Прилагането на потвърдени от науката решения, навлизането на цифровите технологии, подобряването на кадровото образование и по-активното взаимоотношение с пациентските организации са значими съставни елементи на визията за модерно опазване на здравето в региона на сърдечно-съдовите болести (ССЗ), на които се дължи главният дял от смъртността в страната. Около тези заключения се сплотиха участниците в първата среща на Националния алианс за сърдечно-съдово здраве, проведена от Дружеството на кардиолозите в България. Тя може да бъде проследена на запис на на в. " Капитал ", на и страницата на " Капитал " във фейсбук.
Темата на срещата е " Подобряване на здравните индикатори посредством национална стратегия за модерно риск-базирано лекуване на атеросклеротичните сърдечно-съдови болести ".
Срещата се провежда в отговор на апела на Eвропейското кардиологично сдружение за обединени незабавни дейности, ориентирани към понижаване на преждевременната заболеваемост и смъртност от ССЗ в страните от Европейския съюз и превъзмогване на неравенствата в здравните грижи и индикатори.
" В Източна Европа, в това число и България, равнището на преждевременната гибел в резултат на ССЗ се задържа в плато, до момента в който в западните страни понижава. Изоставаме в решението на тези проблеми, които не са наш патент ", сподели чл.-кор. проф. доктор Асен Гудев, дмн, ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ ".
" Единият ми зов към хората, които вземат решения, е незабавно да се обърне внимание на дефицита на фрагменти, който залива незабавната и извънболничната помощ, тъй като той ще залее и нас, които опитваме да се оправяме с следствията от сърдечно-съдовите болести. Другият зов е обвързван с главните диагнози - миокарден инфаркт и инсулт. Докато при инфаркта осигуряваме модерно лекуване, лечението при инсулт в България изостава с 15 години. Апелирам инвазивната кардиология да се включи в битката с исхемичния инсулт - това е единственият метод за обезпечаване на налично модерно лекуване и равнопоставеност на хората по райони ", сподели доцент доктор Васил Велчев от УМБАЛ " Св. Анна ", дм, ръководител на Дружеството по интервенционална кардиология (BulSIC).
" България към момента няма решение във връзка с автоматизираните дефибрилатори, които да бъдат ситуирани на публични места и да бъдат спасявани хора със синдрома на неочаквана сърдечна гибел. Този въпрос би трябвало най-сетне да бъде решен и да бъдат подготвени хора, които не е належащо да бъдат лекари, с цел да могат да оказват помощ. Другият проблем е, че хората със сърдечно-съдови болести би трябвало да се лекуват най-вече в болнични лечебни заведения. Дистанционен кардиомониторинг обезпечава план на БЧК за 500 души в региона на Враца, който е пред старт ", заяви доктор Надежда Тодоровска, зам. общоприет шеф на Българския червен кръст.
" Обобщен разбор на здравната система в България - национални здравни индикатори " показа доцент доктор Михаил Околийски, специалист в СЗО. Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации плануват справяне с избрани проблеми до 2030 година, като подчертават върху понижаване с 25% на преждевременната смъртност от ССЗ, в това число и на рисковите фактори за нея като тютюнопушене, потреблението на сол, физическа интензивност. Най-високата стандартизирана смъртност е във Видин, най-ниската е в София - това е знак за неравномерно разпределена здравна помощ, изясни доцент Околийски. " Профилактичните прегледи са наложителни, само че единствено 38% от популацията ги организира, а контролните механизми не работят добре. Превенцията е недофинансирана, единствено 2% от здравния бюджет са за хроничните незаразни болести ", добави той. Недостатъчната осведоменост на популацията по отношение на правата и уговорките е измежду главните недостатъци на бранша. Хоспитализациите в страната са 315 на 1000 души, неведнъж над междинното за Европейски Съюз. Липсват клинични пътеки за предварителна защита на хипертония, изострен коронарен синдром и диабет. Няма интегрирана национална лекарствена политика, високият дял на персоналните заплащания пречат за придържането към терапия. Фармацевтичните разноски на глава от популацията отрежда на България 4-о място в Европейски Съюз.
" Свръххоспитализациите са резултат значително и на обстоятелството, че към 30% от тях се дължат на лечебни заведения, които са софтуерно изостанали и по този начин се изкривява статистиката. Необходима е високотехнологична болнична помощ, а не просто от добре разпределени структури ", сподели доктор Иван Маджаров, ръководител на УС на БЛС. Отговорностите на обособения човек са извънредно ниски, нужен е механизъм за стимулиране на хората да организират профилактични прегледи - да вземем за пример посредством смяна в здравноосигурителната тежест или посредством различен метод, добави той.
По тематиката " Секторна здравна тактика - риск-базирани стратегии за първична и вторична предварителна защита " приказва проф. доктор Арман Постаджиян, дм, ръководител на Българската лига по хипертония. " И в този момент е написано обвързване на персоналния доктор да образува група на риска измежду пациентите си, само че при неналичието на финансиране тази мярка няма естествено продължение допълнително проучвания и достъп до профилирана помощ за тези пациенти. Все по-налагащият се термин атеросклеротични съдови болести комбинира етиологично хетерогенна група от положения, които обаче изискват прецизно и качествено наблюдаване в изискванията на така наречен вторична предварителна защита. В същото време България е измежду дребното страни в света, която няма национална стратегия за рехабилитация след сърдечно-съдов случай като вид на продължителна грижа и наблюдаване ", сподели той.
Фотограф: Капитал Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Здравеопазване 1 Енергетика 2 Политика 3 Транспорт 1 Енергетика 2 Здравеопазване 3 Транспорт
" Съвсем настоящ е апелът на европейското сдружение за предварителна защита, навременно лекуване и рехабилитация на ССЗ. За да се реализира това, имаме потребност от данни. Актуален е и апелът за електронизация на опазването на здравето. В Естония да вземем за пример тя обгръща всички участници в здравната система, които събират и употребяват здравни данни. У нас това става частично, най-вече за задачите на реимбурсирането. Имаме някои положителни цифрови практики с помощта на ентусиазма на неправителствени организации. Нека това да не са самостоятелни практики, а да имаме към този момент стратегическо приложение на национално равнище ", моли проф. доктор Иво Петров, дмн, шеф на Клиниката по кардиология и ангиология в " Аджибадем Сити Клиник - Сърдечносъдов център ", ръководител на Българското сдружение за ендоваскуларна терапия (BSET).
" ДКБ взе участие в европейски начинания в региона на ССЗ и знаем, че намирането на данни е извънредно предизвикателство. Предоставяме качествени данни, само че е належащо построяването на национални регистри - това е пътят към основаването на национална тактика в региона на ССЗ. Държавата би трябвало да поеме администрирането на такива регистри, това е национална политика, която ще даде изясненост за размера на казуса и насоки за решение ", сподели доцент доктор Мария Токмакова, дм, шеф поделение към Кардиологична клиника в УМБАЛ " Св. Георги " - Пловдив. Тя означи още, че в страната на никое място не се залагат знаци на качеството на здравната грижа.
Първият преподавател по тематиката " Лекарствена политика и достъп до новаторски здравни решения " бе доктор Александър Симидчиев, шеф на Отделението по неинвазивна диагностика в МИ на Министерство на вътрешните работи, Сдружение " Въздух за здраве ". Съвременната медицина е обвързвана с това по какъв начин се свързваме и по какъв начин споделяме в екипи, сподели той. " Вече би трябвало да знаем какво се е случило през вчерашния ден, с цел да предвидим какво ще се случи на следващия ден. Дори би трябвало да имаме данни какво се случва в действително време ", изясни доктор Симидчиев.
Темата на срещата е " Подобряване на здравните индикатори посредством национална стратегия за модерно риск-базирано лекуване на атеросклеротичните сърдечно-съдови болести ".
Срещата се провежда в отговор на апела на Eвропейското кардиологично сдружение за обединени незабавни дейности, ориентирани към понижаване на преждевременната заболеваемост и смъртност от ССЗ в страните от Европейския съюз и превъзмогване на неравенствата в здравните грижи и индикатори.
" В Източна Европа, в това число и България, равнището на преждевременната гибел в резултат на ССЗ се задържа в плато, до момента в който в западните страни понижава. Изоставаме в решението на тези проблеми, които не са наш патент ", сподели чл.-кор. проф. доктор Асен Гудев, дмн, ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ ".
" Единият ми зов към хората, които вземат решения, е незабавно да се обърне внимание на дефицита на фрагменти, който залива незабавната и извънболничната помощ, тъй като той ще залее и нас, които опитваме да се оправяме с следствията от сърдечно-съдовите болести. Другият зов е обвързван с главните диагнози - миокарден инфаркт и инсулт. Докато при инфаркта осигуряваме модерно лекуване, лечението при инсулт в България изостава с 15 години. Апелирам инвазивната кардиология да се включи в битката с исхемичния инсулт - това е единственият метод за обезпечаване на налично модерно лекуване и равнопоставеност на хората по райони ", сподели доцент доктор Васил Велчев от УМБАЛ " Св. Анна ", дм, ръководител на Дружеството по интервенционална кардиология (BulSIC).
" България към момента няма решение във връзка с автоматизираните дефибрилатори, които да бъдат ситуирани на публични места и да бъдат спасявани хора със синдрома на неочаквана сърдечна гибел. Този въпрос би трябвало най-сетне да бъде решен и да бъдат подготвени хора, които не е належащо да бъдат лекари, с цел да могат да оказват помощ. Другият проблем е, че хората със сърдечно-съдови болести би трябвало да се лекуват най-вече в болнични лечебни заведения. Дистанционен кардиомониторинг обезпечава план на БЧК за 500 души в региона на Враца, който е пред старт ", заяви доктор Надежда Тодоровска, зам. общоприет шеф на Българския червен кръст.
" Обобщен разбор на здравната система в България - национални здравни индикатори " показа доцент доктор Михаил Околийски, специалист в СЗО. Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации плануват справяне с избрани проблеми до 2030 година, като подчертават върху понижаване с 25% на преждевременната смъртност от ССЗ, в това число и на рисковите фактори за нея като тютюнопушене, потреблението на сол, физическа интензивност. Най-високата стандартизирана смъртност е във Видин, най-ниската е в София - това е знак за неравномерно разпределена здравна помощ, изясни доцент Околийски. " Профилактичните прегледи са наложителни, само че единствено 38% от популацията ги организира, а контролните механизми не работят добре. Превенцията е недофинансирана, единствено 2% от здравния бюджет са за хроничните незаразни болести ", добави той. Недостатъчната осведоменост на популацията по отношение на правата и уговорките е измежду главните недостатъци на бранша. Хоспитализациите в страната са 315 на 1000 души, неведнъж над междинното за Европейски Съюз. Липсват клинични пътеки за предварителна защита на хипертония, изострен коронарен синдром и диабет. Няма интегрирана национална лекарствена политика, високият дял на персоналните заплащания пречат за придържането към терапия. Фармацевтичните разноски на глава от популацията отрежда на България 4-о място в Европейски Съюз.
" Свръххоспитализациите са резултат значително и на обстоятелството, че към 30% от тях се дължат на лечебни заведения, които са софтуерно изостанали и по този начин се изкривява статистиката. Необходима е високотехнологична болнична помощ, а не просто от добре разпределени структури ", сподели доктор Иван Маджаров, ръководител на УС на БЛС. Отговорностите на обособения човек са извънредно ниски, нужен е механизъм за стимулиране на хората да организират профилактични прегледи - да вземем за пример посредством смяна в здравноосигурителната тежест или посредством различен метод, добави той.
По тематиката " Секторна здравна тактика - риск-базирани стратегии за първична и вторична предварителна защита " приказва проф. доктор Арман Постаджиян, дм, ръководител на Българската лига по хипертония. " И в този момент е написано обвързване на персоналния доктор да образува група на риска измежду пациентите си, само че при неналичието на финансиране тази мярка няма естествено продължение допълнително проучвания и достъп до профилирана помощ за тези пациенти. Все по-налагащият се термин атеросклеротични съдови болести комбинира етиологично хетерогенна група от положения, които обаче изискват прецизно и качествено наблюдаване в изискванията на така наречен вторична предварителна защита. В същото време България е измежду дребното страни в света, която няма национална стратегия за рехабилитация след сърдечно-съдов случай като вид на продължителна грижа и наблюдаване ", сподели той.
Фотограф: Капитал Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Здравеопазване 1 Енергетика 2 Политика 3 Транспорт 1 Енергетика 2 Здравеопазване 3 Транспорт
" Съвсем настоящ е апелът на европейското сдружение за предварителна защита, навременно лекуване и рехабилитация на ССЗ. За да се реализира това, имаме потребност от данни. Актуален е и апелът за електронизация на опазването на здравето. В Естония да вземем за пример тя обгръща всички участници в здравната система, които събират и употребяват здравни данни. У нас това става частично, най-вече за задачите на реимбурсирането. Имаме някои положителни цифрови практики с помощта на ентусиазма на неправителствени организации. Нека това да не са самостоятелни практики, а да имаме към този момент стратегическо приложение на национално равнище ", моли проф. доктор Иво Петров, дмн, шеф на Клиниката по кардиология и ангиология в " Аджибадем Сити Клиник - Сърдечносъдов център ", ръководител на Българското сдружение за ендоваскуларна терапия (BSET).
" ДКБ взе участие в европейски начинания в региона на ССЗ и знаем, че намирането на данни е извънредно предизвикателство. Предоставяме качествени данни, само че е належащо построяването на национални регистри - това е пътят към основаването на национална тактика в региона на ССЗ. Държавата би трябвало да поеме администрирането на такива регистри, това е национална политика, която ще даде изясненост за размера на казуса и насоки за решение ", сподели доцент доктор Мария Токмакова, дм, шеф поделение към Кардиологична клиника в УМБАЛ " Св. Георги " - Пловдив. Тя означи още, че в страната на никое място не се залагат знаци на качеството на здравната грижа.
Първият преподавател по тематиката " Лекарствена политика и достъп до новаторски здравни решения " бе доктор Александър Симидчиев, шеф на Отделението по неинвазивна диагностика в МИ на Министерство на вътрешните работи, Сдружение " Въздух за здраве ". Съвременната медицина е обвързвана с това по какъв начин се свързваме и по какъв начин споделяме в екипи, сподели той. " Вече би трябвало да знаем какво се е случило през вчерашния ден, с цел да предвидим какво ще се случи на следващия ден. Дори би трябвало да имаме данни какво се случва в действително време ", изясни доктор Симидчиев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ