Българинът с „Оскар” Димитър Маринов лежал 2 години в затвора
България се снабди със собствен „ Оскар ” с помощта на пианиста, избрал актьорския поминък Димитър Маринов, който извършва една от основните функции във кино лентата „ Зелената книга ”. Лентата получи наградата за най-хубав филм на церемонията в Лос Анжелис, а заченатият в Търговище, осиновен и отгледан в София артист разбуни духовете, като развя българското знаме на сцената, когато получаваше премията с сътрудниците си.
Митко не крие, че е благополучен и удовлетворен от живота си в Щатите. След „ Оскар ”-а това е обяснимо, само че признанието е направено много преди премията – още през 2013-а, когато актьорът чака раждането на втория си наследник. Всичко стартира през 1990 година, когато след турне с фолк джаз групировка в Европа, Канада и Съединени американски щати, актьорът остава като политически емигрант в Ноксвил. По-късно Маринов се дами за американката Дженифър, двойката има две деца – Йордан и Михаил. Първият, кръстен на майка му, вторият – на мъж, оказал помощ на българина да се откри в Съединени американски щати.
Тази история е една от многото, които могат да станат част от трогателен филм за живота на гения. Самият той споделя, че при започване на 90-те, когато идва в Америка, го приютява семейство, изгубило в злополука наследник на неговата възраст. Американските му осиновители не просто му оказват помощ да се оправи с живота, само че и го поддържат и морално. Това е второто осиновяване на Димитър.
Българинът се ражда като извънбрачно дете през 1964 година Майка му се споделя Йордана и на нея е кръстен първият наследник на артиста – Йордан. Маринов споделя, че по тази причина упорствала брачната половинка му и двамата решили името на първородното им дете да стартира с Y, с цел да не му викат Джордан. Йордан, който към този момент е на 14 години, с горделивост споделя в учебно заведение, че е българин. Тийнейджърът схваща български и приказва свободно с баща си. Първите думи, които научила на родния език на мъжа си брачната половинка Дженифър били „ чушки ” и „ шопска салата ”.
Артистът споделя, че първата му осиновителка бил негова бездетна вуйна, омъжена за един от най-богатите и известни по това време индустриалци в България - Братя Маринови. Но комунистическата власт прокудила дамата от жилището ѝ на централната столична улица „ Оборище ” 33 и настанила там активистката Вълка Горанова. Малкият Митко и вуйна му заживели в кухня на жилището, която споделяли с още две фамилии. Въпреки мизерията момчето се възпламенява по музиката и от 4-годишен Димитър стартира да свири на цигулка. Като поотраства, става член на детската филхармония „ Пионер ” и с нея пътува по света. В една от американските биографии на Димитър е маркирано, че като цигулар в „ Пионер ” през 1979 година свири в залата на Организация на обединените нации в Ню Йорк под диригенството на именития Ленард Бърнстейн.
Докото отбива военната си работа при започване на 80-те на XX век, Димитър и негов другар пробват да избягат от България с „ Ориент експрес ”. Хващат ги, пребиват ги и едвам 19-годишен, бъдещият притежател на „ Оскар ” се оказва в пандиза. Остава зад решетките цели две години и половина, като изтърпява нечовечен тормоз - чупят пръстите на едната му ръка и единствено помощта на затворническия доктор - обожател на класическата музика и на „ Пионер ”, ръката на Димитър е избавена, с цел да продължи да държи цигулката. Актьорът споделя, че на инат на нещастията приключва ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. Още като възпитаник обаче посещава актьорска школа, водена от Невена Коканова. Именно великата актриса му предсказва огромно бъдеще и думите ѝ вечно остават в паметта му. Коканова споделя на Димитър Маринов: „ Пътят ти е толкоз отдалечен, просто хвани посоката ”.
Така идва 1990 година, когато около турне взема решение да остане в Съединени американски щати като политически бежанец и се открива в Ноксфил, Тенеси. Със 112 $ в джоба си, без познати и без бъкел британски, Митко стартира да свири на улицата, с цел да изкара пари най-малко за храна. „ Първите 10 години постоянно са тежки, като годините в казармата – без език, без пари, без познати, емигрантски живот. Миене на чинии, мятане на пици ”, връща се обратно Димитър.
Смее се на въпроса дали в Америка фантазиите стават действителност: „ Мечтите стават действителност единствено тогава, когато се работи за тях. Ако се работи съществено, в случай че се трудиш и си подготвен да рискуваш. Бях благополучен да срещна хубави хора, които постоянно са ми помагали и са ме окуражавали: „ Не се предавай ”, „ Ще стане ”. Взимал съм заеми оттук-оттам, връщам, отново взимам. Живеех с по 3-4 $ дневно, с цигари назаем ”, спомня си българинът.
Димитър Маринов стартира с филмите чак през 2009 година , като „ провинен ” за насочването му към Холивуд е Башар Рахал. „ Той беше индивидът, който ме нави да се ориентирам и да аплайвам за Холивуд. Аз съм театрал. Театър е бил моята фантазия и обич. В Америка играех в театъра, до момента в който един ден Башар сподели: „ Виж какво - имаш лицето, имаш гения, пробвай – в киното и малкия екран са парите ”. Пробвах и първият ми триумф беше реклама с Аштън Къчър, в която бях основен артист. Рекламата беше сполучлива, въртя се 2 години. Седмица по-късно завоювах роля във кино лентата „ Мъже от стомана ”, споделя за началото си в киното нашенецът. С „ Мъже от стомана ” той за пръв път стъпва на аления килим. Следват участия в сериали с известни имена като Матю Пери, Клифърт Съдерланд, София Вергара, която го „ кръщава ” Мистър БГ Бийн, написа " Уикенд ".
Типично по нашенски Димитър Маринов прави оценка светът на Холивуд: „ Там липсва това другарство сред артисти, което е в България. Особено за актьорите от моя сан, които сме към периферията. Но на сцената има професионално отношение. Изненадах се, че бях поканен от София Вергара да пия кафе с нея - тя смяташе, че съм комичен, приказвам испански, а тя е колумбийка и може би по тази причина ѝ станах приветлив. Приятели сме с сътрудник украинец, само че тъй като той е украинец, а аз българин, а не поради актьорството. Няма взаимоотношения като в България и на мен това ми липсват много ”, споделя актьорът.
Митко не крие, че е благополучен и удовлетворен от живота си в Щатите. След „ Оскар ”-а това е обяснимо, само че признанието е направено много преди премията – още през 2013-а, когато актьорът чака раждането на втория си наследник. Всичко стартира през 1990 година, когато след турне с фолк джаз групировка в Европа, Канада и Съединени американски щати, актьорът остава като политически емигрант в Ноксвил. По-късно Маринов се дами за американката Дженифър, двойката има две деца – Йордан и Михаил. Първият, кръстен на майка му, вторият – на мъж, оказал помощ на българина да се откри в Съединени американски щати.
Тази история е една от многото, които могат да станат част от трогателен филм за живота на гения. Самият той споделя, че при започване на 90-те, когато идва в Америка, го приютява семейство, изгубило в злополука наследник на неговата възраст. Американските му осиновители не просто му оказват помощ да се оправи с живота, само че и го поддържат и морално. Това е второто осиновяване на Димитър.
Българинът се ражда като извънбрачно дете през 1964 година Майка му се споделя Йордана и на нея е кръстен първият наследник на артиста – Йордан. Маринов споделя, че по тази причина упорствала брачната половинка му и двамата решили името на първородното им дете да стартира с Y, с цел да не му викат Джордан. Йордан, който към този момент е на 14 години, с горделивост споделя в учебно заведение, че е българин. Тийнейджърът схваща български и приказва свободно с баща си. Първите думи, които научила на родния език на мъжа си брачната половинка Дженифър били „ чушки ” и „ шопска салата ”.
Артистът споделя, че първата му осиновителка бил негова бездетна вуйна, омъжена за един от най-богатите и известни по това време индустриалци в България - Братя Маринови. Но комунистическата власт прокудила дамата от жилището ѝ на централната столична улица „ Оборище ” 33 и настанила там активистката Вълка Горанова. Малкият Митко и вуйна му заживели в кухня на жилището, която споделяли с още две фамилии. Въпреки мизерията момчето се възпламенява по музиката и от 4-годишен Димитър стартира да свири на цигулка. Като поотраства, става член на детската филхармония „ Пионер ” и с нея пътува по света. В една от американските биографии на Димитър е маркирано, че като цигулар в „ Пионер ” през 1979 година свири в залата на Организация на обединените нации в Ню Йорк под диригенството на именития Ленард Бърнстейн.
Докото отбива военната си работа при започване на 80-те на XX век, Димитър и негов другар пробват да избягат от България с „ Ориент експрес ”. Хващат ги, пребиват ги и едвам 19-годишен, бъдещият притежател на „ Оскар ” се оказва в пандиза. Остава зад решетките цели две години и половина, като изтърпява нечовечен тормоз - чупят пръстите на едната му ръка и единствено помощта на затворническия доктор - обожател на класическата музика и на „ Пионер ”, ръката на Димитър е избавена, с цел да продължи да държи цигулката. Актьорът споделя, че на инат на нещастията приключва ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. Още като възпитаник обаче посещава актьорска школа, водена от Невена Коканова. Именно великата актриса му предсказва огромно бъдеще и думите ѝ вечно остават в паметта му. Коканова споделя на Димитър Маринов: „ Пътят ти е толкоз отдалечен, просто хвани посоката ”.
Така идва 1990 година, когато около турне взема решение да остане в Съединени американски щати като политически бежанец и се открива в Ноксфил, Тенеси. Със 112 $ в джоба си, без познати и без бъкел британски, Митко стартира да свири на улицата, с цел да изкара пари най-малко за храна. „ Първите 10 години постоянно са тежки, като годините в казармата – без език, без пари, без познати, емигрантски живот. Миене на чинии, мятане на пици ”, връща се обратно Димитър.
Смее се на въпроса дали в Америка фантазиите стават действителност: „ Мечтите стават действителност единствено тогава, когато се работи за тях. Ако се работи съществено, в случай че се трудиш и си подготвен да рискуваш. Бях благополучен да срещна хубави хора, които постоянно са ми помагали и са ме окуражавали: „ Не се предавай ”, „ Ще стане ”. Взимал съм заеми оттук-оттам, връщам, отново взимам. Живеех с по 3-4 $ дневно, с цигари назаем ”, спомня си българинът.
Димитър Маринов стартира с филмите чак през 2009 година , като „ провинен ” за насочването му към Холивуд е Башар Рахал. „ Той беше индивидът, който ме нави да се ориентирам и да аплайвам за Холивуд. Аз съм театрал. Театър е бил моята фантазия и обич. В Америка играех в театъра, до момента в който един ден Башар сподели: „ Виж какво - имаш лицето, имаш гения, пробвай – в киното и малкия екран са парите ”. Пробвах и първият ми триумф беше реклама с Аштън Къчър, в която бях основен артист. Рекламата беше сполучлива, въртя се 2 години. Седмица по-късно завоювах роля във кино лентата „ Мъже от стомана ”, споделя за началото си в киното нашенецът. С „ Мъже от стомана ” той за пръв път стъпва на аления килим. Следват участия в сериали с известни имена като Матю Пери, Клифърт Съдерланд, София Вергара, която го „ кръщава ” Мистър БГ Бийн, написа " Уикенд ".
Типично по нашенски Димитър Маринов прави оценка светът на Холивуд: „ Там липсва това другарство сред артисти, което е в България. Особено за актьорите от моя сан, които сме към периферията. Но на сцената има професионално отношение. Изненадах се, че бях поканен от София Вергара да пия кафе с нея - тя смяташе, че съм комичен, приказвам испански, а тя е колумбийка и може би по тази причина ѝ станах приветлив. Приятели сме с сътрудник украинец, само че тъй като той е украинец, а аз българин, а не поради актьорството. Няма взаимоотношения като в България и на мен това ми липсват много ”, споделя актьорът.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ