Експерт: Ще усетим намаление в цените на храните към лятото
България се нуждае от антиинфлационна политика за преодоляване и ограничение на вътрешните източници на инфлация. Факт е, че показателят на индустриалните цени на вътрешните производители през 2022 година по отношение на миналата година демонстрира приръст с 48,4 на 100, което е над два пъти по-висок ритъм спрямо показателя на цени на производител на вносните артикули, възлизащ на 21,2 на 100.
Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Татяна Хубенова от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, ръководител на Съюза на икономистите в България.
" Към вътрешните източници на инфлация, с изключение на по-високата енергийна инфлация в първата половина на 2022 година, би трябвало да отнесем пазарните недъзи - спекулативни трендове, нелоялна конкуренция, завишаване на търговски надценки и илюзорни понижения, неяснота на ценовите структури по веригата на цената ", добави тя.
" Особена заостреност за потребителите и обществото като цяло имат асиметричността на информацията за пазарната конструкция на цените на храните и услугите ", уточни ученият.
" Имаме институции за контрол и надзор, само че е необходим по-добър потенциал за влияние. Трябва да има по-добра и по-строго реактивна политика на национално ниво, районно и общинско ниво. Хората би трябвало да имат настояща месечна информация за нивото на междинните цени на избрани групи артикули и услуги в обособените районни центрове на България. Трябва да се подтикват локалните производители посредством асоциации и по-добра пазарна организация на тържища и фермерски пазари ", разяснява проф. доктор Татяна Хубенова.
По думите ѝ, с цел да няма асиметричност в осведомеността на потребителите, е добре те да бъдат осведомени. Важно да се ускори вниманието към периода на валидност и наложителната информация, че избрани артикули, да вземем за пример след три дни, излизат от период на валидност. Да се засилят тези условия към всички търговци, в това число към комерсиалните вериги, предложи Хубенова.
По този метод, съгласно учения, от една страна хората ще имат по-добра маркетингова информация, а от друга ще се реализира стимулиране на конкуренцията.
Друг механизъм за преодоляването на цените са регулярно осъществяване на мониторинг и инспекциите, които по думите на учения до момента в България преобладаващо са били постфактум, както е да вземем за пример при доказването на картелни съглашения.
За намаляването на цените ще работят и тласъците за разкриването на фермерски пазари и акции на локални производители. Подобна мярка е имала позитивен резултат във Франция след 1999 година, когато съвсем година преди въвеждането на еврото като средство за обращение, по едно и също време с акцията " поддържаме франка - одобряваме еврото " се разпростират и огромни акции на локални производители за стимулиране на конкуренцията, с апели да се купуват артикули, създадени във Франция, разкриват се голям брой фермерски пазари, задължават се огромните търговски вериги да имат доста по-голяма повърхност, на която да се оферират артикули на деня с изтичаща след два или три дни валидност.
Ученият посочи, че сходни акции във връзка с комерсиалните мрежи не са правени единствено във Франция, само че и в доста страни в Европейски Съюз и по света за противопоставяне на инфлацията.
Според проф. Хубенова би било доста добре, само че е прекомерно оптимистично още през април да чакаме поевтиняване на храните, тъй като стопанската система е инерционна система. Договорените цени към този момент са във веригите на доставки, те са договорно обвързани и ще има време за акомодация към по-ниско ниво. Към момента би трябвало да чакаме най-вероятно избран позитивен резултат основно от сдържането на енергийните цени.
Но, също така, ценообразуването на артикули и услуги остава " натоварено " и с възходящите цени на услуги и на лихвени проценти, свързани със отговорностите по заеми на производителите и търговците - по този начин наречената инфлация на разноските ще се въздейства и от този фактор в 2023 година, разяснява ученият. Проф. Хубенова добави, че всичко ще зависи от салдото сред търсенето и предлагането на съответните пазари и пазарната организация.
Безспорно е да чакаме позитивен резултат на подхванатите от страната ограничения за мониторинг на цените и избран контрол на ценообразуването. В този смисъл по-реалистично е да усетим понижението на цените на храните едвам при започване на лятото, като в последна сметка всичко зависи и от цените на енергийния импорт и намаляването на индустриалните разноски, посочи проф. Хубенова.
Най-труден е преходът от двуцифрена към едноцифрена инфлация
Ученият посочи, че най-труден по принцип е преходът от двуцифрена към едноцифрена инфлация, което е задачата на България. Съобразно зимната прогноза за европейската стопанска система в последния отчет на Европейска комисия за България се дават по-позитивни макроикономически индикатори по отношение на есенната прогноза от 2022 година Първото пояснение на този позитивизъм съгласно учения са усъвършенстваните упования на Европейска комисия за европейската стопанска система като цяло. Тя подсети за посоченото в отчета, че се чака Европейски Съюз да се размине механически и на " на косъм " с рецесията, което съгласно учения значи, че освен се чака рецесията да е " плитка ", само че даже и да не бъде позволена като повсеместен обсег. За България това значи, че външното търсене в европейски подтекст няма да съставлява риск към по-нататъшно понижение, което съгласно специалиста е добре от позиция упованията за нашия експорт.
По отношение на упованията в прогнозата на Европейска комисия за 7,8 на 100 инфлация в България през 2023-а, проф. Хубенова подсети, че плановете са основани на данните за общия съгласуван показател на потребителските цени от 13 на 100 за декември 2021 година - декември 2022 година и по отношение на това ниво се предвижда понижението за 2023 година Ученият означи, че главната тежест за такава прогноза е обвързвана с пониженото търсене на енергоресурси поради меката зима, забавянето на растежа на цените им и най-много на по-доброто ръководство на енергийната рецесия, на първо място на национално ниво. Положителен е процесът и в границите на Европейски Съюз, да вземем за пример във връзка с цените на съветски нефт и газ с признатите от началото на февруари т.г. " тавани " за цените на барел както за мазута и нафтата, по този начин и за дизела, керосина и газьола. Ученият обаче предизвести, че несигурността заради военновременната конюнктура продължава и в този смисъл тя означи няколко значими допускания на Европейска комисия в отчета.
На първо място тя открои допускането, че в България инфлацията ще остане по-висока по отношение на тази в еврозоната, което се отнася и за други страни от Европейски Съюз в Източна Европа. Ученият изясни, че тези упования са основани на обстоятелството, че в посочените страни, включително и у нас, бе реализирано доста по-високо ниво на инфлация по отношение на еврозоната и останалите остарели членки на Европейски Съюз. На второ място, цените на услугите се чака да остават по-устойчиво високи. В този смисъл, по думите на учения, в България и другите страни от Източна Европа битката за намаляването на инфлацията ще е по-трудна и тя ще остане основна най-много в региона на стоките първа нужда и на услугите.
Най-тревожна за България през 2023 година остава инфлацията при храните
При разбор на хармонизирания показател на потребителските цени по обособени стокови позиции най-тревожна за България остава освен енергийната инфлация, инфлацията при храните - скотски и растителни мазнини, млечни артикули, месо, зеленчуците, като завишаването на цените при животинските и питателните масла е 38 % към декември 2022 година на годишна база, означи ученият. Тя посочи, че макар ограниченията по отношение на Данък добавена стойност, хлябът и зърнените произведения остават с 25 на 100 инфлация за предходната година, месото - с 18,2 на 100, млякото, млечните артикули и яйцата -
27,7 на 100, до момента в който при някои вносни артикули - кафе, чай, какао, повишението на хармонизирания показател е единствено с 16,1 на 100. Това съгласно учения значи, че България има вътрешни източници на инфлация, които са свързани с несигурността на бизнеса и неразбираемата ценова конструкция на пазара, както и с проблемите на структуриране на пазара на дребно и на едро, т.е. проблемите за това по какъв начин работят комерсиалните надценки, какъв е контролът върху храните и надзорът във връзка с конкуренцията.
В този смисъл, съгласно проф. Хубенова, предлагането на служебния кабинет за мониторинг на ценообразуването е значимо, с цел да може обществото да се ориентира във вътрешните източници на инфлация. По думите на учения за България от изключителна значимост е надзорът върху цените на стоките, изключително на тези, които рисково са постигнали доста високо ниво на инфлация.
Намалението на цените у нас може да се чака средносрочно и поради присъединяване на страната ни в осъществяването на европейската тактика " От фермата до трапезата " за стимулиране на локалното произвеждане, като в рамките й до края на 2023 година Европейски Съюз ще вкара и общ правилник за надзор върху селскостопанските хранителни артикули, ще има мониторинг и знаци за тяхната резистентност във връзка с парниковите излъчвания. Всичко това е обвързвано с по-строг европейски надзор, който неизбежно ще засегне и контрола върху ценообразуването у нас.
Рискът от инфлация на услугите остава за България
Рискът от инфлация на услугите остава за България, разяснява ученият и съобщи, че единствено регулативният надзор и надзорът върху ценообразуването им може да го ограничи. Тя уточни, че в страната сухоземният пътнически превоз е повишил цените си повече от въздушния. Нима това е обикновено, белким това по веригата на стойност не е резултат от неприятния енергиен мениджмънт от предходната година, което докара до скока на енергийните цени, попита проф. Хубенова. Не бива да се позволява също по този начин и несъответстващо администриране на цените на публичния превоз, какъвто беше казусът със Софийска община и последващите корекции под публичен напън, добави ученият.
Не са изчерпани опциите за по-добра снабденост на пазара с локални артикули, както и за повишаването на износа на България
Проф. Хубенова изрази противоречие с оценка от прогнозата на Европейска комисия за България, че към този момент са изчерпани опциите за нарастване на експорта от България, който е дал доста положителни резултати през 2022 година Това не би трябвало да е по този начин, в случай че приемем, че външното търсене в границите на Европейски Съюз и в еврозоната, към която се стремим, ще се усъвършенства в подтекста на предстоящата " плитка " криза, разяснява ученият и дефинира тази оценка като техническо допускане в прогнозата на Европейска комисия.
Проф. Хубенова уточни, че в експортните доходи на страната от 2022 година има огромен приръст на износа на произведения от необозначени списъки, в които евентуално попадат и оръжията и горивата, само че и други български артикули.
Ученият не е съгласна и с извода на Европейска комисия, че в България има риск от по този начин наречената инфлационна серпантина, което значи цените да бъдат " подклаждани " от растежа на заплатите. По думите на проф. Хубенова покачване на заплатите в България през 2023 година би трябвало и ще има, само че в степен, в която да не подтиква инфлационната серпантина, а като отговор на търсенето на пазара на труда в изискванията на продължаваща ниска безработица и за тази година.
Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Татяна Хубенова от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, ръководител на Съюза на икономистите в България.
" Към вътрешните източници на инфлация, с изключение на по-високата енергийна инфлация в първата половина на 2022 година, би трябвало да отнесем пазарните недъзи - спекулативни трендове, нелоялна конкуренция, завишаване на търговски надценки и илюзорни понижения, неяснота на ценовите структури по веригата на цената ", добави тя.
" Особена заостреност за потребителите и обществото като цяло имат асиметричността на информацията за пазарната конструкция на цените на храните и услугите ", уточни ученият.
" Имаме институции за контрол и надзор, само че е необходим по-добър потенциал за влияние. Трябва да има по-добра и по-строго реактивна политика на национално ниво, районно и общинско ниво. Хората би трябвало да имат настояща месечна информация за нивото на междинните цени на избрани групи артикули и услуги в обособените районни центрове на България. Трябва да се подтикват локалните производители посредством асоциации и по-добра пазарна организация на тържища и фермерски пазари ", разяснява проф. доктор Татяна Хубенова.
По думите ѝ, с цел да няма асиметричност в осведомеността на потребителите, е добре те да бъдат осведомени. Важно да се ускори вниманието към периода на валидност и наложителната информация, че избрани артикули, да вземем за пример след три дни, излизат от период на валидност. Да се засилят тези условия към всички търговци, в това число към комерсиалните вериги, предложи Хубенова.
По този метод, съгласно учения, от една страна хората ще имат по-добра маркетингова информация, а от друга ще се реализира стимулиране на конкуренцията.
Друг механизъм за преодоляването на цените са регулярно осъществяване на мониторинг и инспекциите, които по думите на учения до момента в България преобладаващо са били постфактум, както е да вземем за пример при доказването на картелни съглашения.
За намаляването на цените ще работят и тласъците за разкриването на фермерски пазари и акции на локални производители. Подобна мярка е имала позитивен резултат във Франция след 1999 година, когато съвсем година преди въвеждането на еврото като средство за обращение, по едно и също време с акцията " поддържаме франка - одобряваме еврото " се разпростират и огромни акции на локални производители за стимулиране на конкуренцията, с апели да се купуват артикули, създадени във Франция, разкриват се голям брой фермерски пазари, задължават се огромните търговски вериги да имат доста по-голяма повърхност, на която да се оферират артикули на деня с изтичаща след два или три дни валидност.
Ученият посочи, че сходни акции във връзка с комерсиалните мрежи не са правени единствено във Франция, само че и в доста страни в Европейски Съюз и по света за противопоставяне на инфлацията.
Според проф. Хубенова би било доста добре, само че е прекомерно оптимистично още през април да чакаме поевтиняване на храните, тъй като стопанската система е инерционна система. Договорените цени към този момент са във веригите на доставки, те са договорно обвързани и ще има време за акомодация към по-ниско ниво. Към момента би трябвало да чакаме най-вероятно избран позитивен резултат основно от сдържането на енергийните цени.
Но, също така, ценообразуването на артикули и услуги остава " натоварено " и с възходящите цени на услуги и на лихвени проценти, свързани със отговорностите по заеми на производителите и търговците - по този начин наречената инфлация на разноските ще се въздейства и от този фактор в 2023 година, разяснява ученият. Проф. Хубенова добави, че всичко ще зависи от салдото сред търсенето и предлагането на съответните пазари и пазарната организация.
Безспорно е да чакаме позитивен резултат на подхванатите от страната ограничения за мониторинг на цените и избран контрол на ценообразуването. В този смисъл по-реалистично е да усетим понижението на цените на храните едвам при започване на лятото, като в последна сметка всичко зависи и от цените на енергийния импорт и намаляването на индустриалните разноски, посочи проф. Хубенова.
Най-труден е преходът от двуцифрена към едноцифрена инфлация
Ученият посочи, че най-труден по принцип е преходът от двуцифрена към едноцифрена инфлация, което е задачата на България. Съобразно зимната прогноза за европейската стопанска система в последния отчет на Европейска комисия за България се дават по-позитивни макроикономически индикатори по отношение на есенната прогноза от 2022 година Първото пояснение на този позитивизъм съгласно учения са усъвършенстваните упования на Европейска комисия за европейската стопанска система като цяло. Тя подсети за посоченото в отчета, че се чака Европейски Съюз да се размине механически и на " на косъм " с рецесията, което съгласно учения значи, че освен се чака рецесията да е " плитка ", само че даже и да не бъде позволена като повсеместен обсег. За България това значи, че външното търсене в европейски подтекст няма да съставлява риск към по-нататъшно понижение, което съгласно специалиста е добре от позиция упованията за нашия експорт.
По отношение на упованията в прогнозата на Европейска комисия за 7,8 на 100 инфлация в България през 2023-а, проф. Хубенова подсети, че плановете са основани на данните за общия съгласуван показател на потребителските цени от 13 на 100 за декември 2021 година - декември 2022 година и по отношение на това ниво се предвижда понижението за 2023 година Ученият означи, че главната тежест за такава прогноза е обвързвана с пониженото търсене на енергоресурси поради меката зима, забавянето на растежа на цените им и най-много на по-доброто ръководство на енергийната рецесия, на първо място на национално ниво. Положителен е процесът и в границите на Европейски Съюз, да вземем за пример във връзка с цените на съветски нефт и газ с признатите от началото на февруари т.г. " тавани " за цените на барел както за мазута и нафтата, по този начин и за дизела, керосина и газьола. Ученият обаче предизвести, че несигурността заради военновременната конюнктура продължава и в този смисъл тя означи няколко значими допускания на Европейска комисия в отчета.
На първо място тя открои допускането, че в България инфлацията ще остане по-висока по отношение на тази в еврозоната, което се отнася и за други страни от Европейски Съюз в Източна Европа. Ученият изясни, че тези упования са основани на обстоятелството, че в посочените страни, включително и у нас, бе реализирано доста по-високо ниво на инфлация по отношение на еврозоната и останалите остарели членки на Европейски Съюз. На второ място, цените на услугите се чака да остават по-устойчиво високи. В този смисъл, по думите на учения, в България и другите страни от Източна Европа битката за намаляването на инфлацията ще е по-трудна и тя ще остане основна най-много в региона на стоките първа нужда и на услугите.
Най-тревожна за България през 2023 година остава инфлацията при храните
При разбор на хармонизирания показател на потребителските цени по обособени стокови позиции най-тревожна за България остава освен енергийната инфлация, инфлацията при храните - скотски и растителни мазнини, млечни артикули, месо, зеленчуците, като завишаването на цените при животинските и питателните масла е 38 % към декември 2022 година на годишна база, означи ученият. Тя посочи, че макар ограниченията по отношение на Данък добавена стойност, хлябът и зърнените произведения остават с 25 на 100 инфлация за предходната година, месото - с 18,2 на 100, млякото, млечните артикули и яйцата -
27,7 на 100, до момента в който при някои вносни артикули - кафе, чай, какао, повишението на хармонизирания показател е единствено с 16,1 на 100. Това съгласно учения значи, че България има вътрешни източници на инфлация, които са свързани с несигурността на бизнеса и неразбираемата ценова конструкция на пазара, както и с проблемите на структуриране на пазара на дребно и на едро, т.е. проблемите за това по какъв начин работят комерсиалните надценки, какъв е контролът върху храните и надзорът във връзка с конкуренцията.
В този смисъл, съгласно проф. Хубенова, предлагането на служебния кабинет за мониторинг на ценообразуването е значимо, с цел да може обществото да се ориентира във вътрешните източници на инфлация. По думите на учения за България от изключителна значимост е надзорът върху цените на стоките, изключително на тези, които рисково са постигнали доста високо ниво на инфлация.
Намалението на цените у нас може да се чака средносрочно и поради присъединяване на страната ни в осъществяването на европейската тактика " От фермата до трапезата " за стимулиране на локалното произвеждане, като в рамките й до края на 2023 година Европейски Съюз ще вкара и общ правилник за надзор върху селскостопанските хранителни артикули, ще има мониторинг и знаци за тяхната резистентност във връзка с парниковите излъчвания. Всичко това е обвързвано с по-строг европейски надзор, който неизбежно ще засегне и контрола върху ценообразуването у нас.
Рискът от инфлация на услугите остава за България
Рискът от инфлация на услугите остава за България, разяснява ученият и съобщи, че единствено регулативният надзор и надзорът върху ценообразуването им може да го ограничи. Тя уточни, че в страната сухоземният пътнически превоз е повишил цените си повече от въздушния. Нима това е обикновено, белким това по веригата на стойност не е резултат от неприятния енергиен мениджмънт от предходната година, което докара до скока на енергийните цени, попита проф. Хубенова. Не бива да се позволява също по този начин и несъответстващо администриране на цените на публичния превоз, какъвто беше казусът със Софийска община и последващите корекции под публичен напън, добави ученият.
Не са изчерпани опциите за по-добра снабденост на пазара с локални артикули, както и за повишаването на износа на България
Проф. Хубенова изрази противоречие с оценка от прогнозата на Европейска комисия за България, че към този момент са изчерпани опциите за нарастване на експорта от България, който е дал доста положителни резултати през 2022 година Това не би трябвало да е по този начин, в случай че приемем, че външното търсене в границите на Европейски Съюз и в еврозоната, към която се стремим, ще се усъвършенства в подтекста на предстоящата " плитка " криза, разяснява ученият и дефинира тази оценка като техническо допускане в прогнозата на Европейска комисия.
Проф. Хубенова уточни, че в експортните доходи на страната от 2022 година има огромен приръст на износа на произведения от необозначени списъки, в които евентуално попадат и оръжията и горивата, само че и други български артикули.
Ученият не е съгласна и с извода на Европейска комисия, че в България има риск от по този начин наречената инфлационна серпантина, което значи цените да бъдат " подклаждани " от растежа на заплатите. По думите на проф. Хубенова покачване на заплатите в България през 2023 година би трябвало и ще има, само че в степен, в която да не подтиква инфлационната серпантина, а като отговор на търсенето на пазара на труда в изискванията на продължаваща ниска безработица и за тази година.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ