България продължава да играе по свирката на режима в Турция

България продължава да играе по свирката на режима в Турция и да подценява политиката на Европейския съюз, който осъжда остро всеобщите гонения след опита за прелом на 15 юли 2016 година Страната ни все по този начин всеобщо отхвърля протекция на турци, поискали леговище по политически аргументи, демонстрира информация на Държавната организация за бежанците (ДАБ), споделена от вестник "Сега ".

От началото на годината до края на август 12 жители на Турция са поискали протекция в България. Девет от тях са получили отвод за бежански или филантропичен статут, останалите трима явно са избягали от страната, тъй като производствата им са прекъснати. Според справката на организацията става дума единствено за мъже на възраст сред 18 и 64 година В справките за възложен бежански и филантропичен статут не попада нито един турчин. От правосъдните решения в Софийския административен съд може да се добие визия защо става дума.

Показателно е делото на Джихан Седефоглу. Той е изискал статут у нас с мотив, че се опасява от гонене в родината си, където е наказан да влезе в пандиза като агитатор на терористична организация - Турската работническа партия, поради 2 публикации в локална медия. Той е потърсил избавление у нас, с цел да не влезе в килията, където би трябвало да изтърпи над 2 година затвор. Мъжът явно е нямал желание да остава в България, само че е хванат на Дунав мост и в ареста е подал молба за бежански статут. Въпреки това е наказан на 1 година затвор условно и у нас.

Седефоглу е декларирал пред административния съд в София, където апелира отхвърли на ДАБ да му даде бежански статут, че се опасява. Той счита, че в пандиза ще бъде подложен на физически репресии и различен тип насила, защото ще бъде възприеман като бранител на кюрдите. Като причина за напускането на Турция той е показал, че е бил наказан заради това, че е изразявал документално мислите си в пресата.

След като прочитат публикациите му, от Агенцията за бежанците признават, че Седефоглу написа в отбрана на човешките права, демокрацията и правата на работещите, както и че не пропагандира тероризъм. Въпреки това му е отхвърлен статут, тъй като нямало доказателства, че е преследван по политически аргументи. Присъдата му дори била дребна спрямо наказванията за тероризъм, които се дават в Европа, заключава ДАБ.

Отхвърлени са доводите на Седефоглу, че процесът против него в Турция е бил неправдив и накърняващ свободния щемпел и журналистическата му активност. Като аргумент Агенцията за бежанците показва, че Турция е правова страна и не се третира по различен метод от международната общественост, както и че подсъдимият е имал всички права да се отбрани. Съдът приема тези причини.

Изводите на българските служители са напряко цинични, като се имат поради извънредно изострените връзки сред Турция и Европейски Съюз точно тъй като режимът на Ердоган не съблюдава човешките права. Единствено България се оказа покровител на протичащото се в Турция и неслучайно при визитата на премиера Бойко Борисов в Истанбул Ердоган назова страната ни "истински другар на Турция ".

Българските управляващи няколко пъти провокираха скандал през 2016 година, като върнаха на Турция нейни жители, оповестени за почитатели на проповедника Фетхуллах Гюлен, апетитен за уредник на несполучливия опит за прелом против Ердоган. Практика е да се връщат и кюрдски деятели, които също са измежду враговете на турския президент. През октомври м.г. седем души бяха хванати в камион при опит да преминат незаконно от България в Румъния. За предаването им се разбра от турската преса, и то след това. Сред експулсираните бяха трима полицейски началници, академични учител, преподавател и някогашен публицист. Министерство на вътрешните работи се опита да омаловажи случая със странни пояснения и отхвърляше всякаква съответна информация, само че настойчиво отхвърляше, че става дума за хора, преследвани от режима в Турция. Укрит беше фактът, че турците са поискали леговище у нас. Близките им оповестиха, че са били лъгани, че ще могат да подадат документи за протекция. Правозащитници осъдиха остро дейностите на ръководещите.

Не по-малък беше абсурдът с предадения на Турция Абдуллах Бююк, търсен също като гюленист. Министерство на вътрешните работи твърдеше, че му е изминал паспортът и че е пропуснал опцията да изиска филантропичен статут. Оказа се, че той е изискал статут, който му е бил отхвърлен. Две правосъдни инстанции също не разрешиха връщането му на Анкара. Въпреки това Бююк беше заловен посред улицата в София, пъхнат в кола и закаран на границата.

За осемте месеца т.г. протекция у нас са потърсили общо 2633 чужденци. Най-много от тях са от Афганистан - 962-ма, следвани от сирийци - 727 лица, и иракчани - 484. От началото на годината ДАБ е предоставила бежански статут на 692-ма чужденци, от които 629 са сирийци.

В Турция през вчерашния ден стартира делото против 31 чиновници на турския вестник „ Заман ", упрекнати в съпричастност към несполучливия опит за прелом в страната през 2016 година Изданието беше свързвано с ислямския просветител Фетхулах Гюлен, за който управляващите в Анкара настояват, че стои в основата на заговора. Обвиненията са "членство във въоръжена терористична организация " и "опит за събаряне " на държавното управление. Сред подсъдимите има създатели и представители на управлението както на „ Заман ", по този начин и на англоезичния му вид „ Today's Zaman ". Контрола върху двете издания беше стихотворец от турската страна през март 2016 година, а през юли същата година те бяха закрити.

Според уеб страницата за медийна независимост Р24 сега 171 турски публицисти се намират в пандиза.