Мальовишката трагедия: 11 български алпинисти загиват
България Мальовишката покруса: 11 български алпинисти умират Лавина погубва алпинистите единствено за десетина секунди 16 декември 2019, 07:19 
Източник: БГНЕС
рез 1965 година на днешния ден в лавина под връх Мальовица в Рила умират 11 български елитни алпинисти. Драматичните събития остават в историята като Мальовишката покруса.
В 6 часа сутринта на 16 декември преди 54 години 16 алпинисти потеглят от хижа „ Мальовица” и стигат до връх Малка Мальовица. След това по ръба през Петлите и Орловец би трябвало да стигнат до връх Злия зъб.
Всички, отпред с шефа на Градската школа по алпинизъм Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров, са добре готови. Най-младите са възпитаници, Спас Малинов – на 18 година, и 17-годишният Чавдар Костадинов. Единствената жена в групата е Мария Тутурилова.
Колоната минава пре Мальовишкия циркус и над Еленино езеро. Времето като че ли е замръзнало в студената ветровита заран. В 8.10 ч. целият снежен скат, на който са всички, потегля надолу. Лавината се обръща чак на отсрещния скат, като затрупва доста надълбоко групата. Най-дълбоко затрупаният е открит под 7 м сняг.
„ Има големи лавини, които падат повече от 20 минути. Тази лавина бе едвам 79 м дълга и 57 м необятна, обща кубатура сняг – 1403 куб. м, сочат данните от направеното премерване по-късно от Кирил Петров от ПКСС.
"Свлече се единствено за десетина секунди, а погуби 11 души. Няма различен подобен случай в международната планинарска история”, написа в книгата си „ Лавина от спомени” Спас Малинов, който е един от петимата оживели. Другите останали живи са Емил Станчев, Петър Варенчик, Георги Топалов и Георги Стоянов.
Мальовишката покруса е увековечена от Блага Димитрова в романа „ Лавина”, послужил като сюжети за едноименния филм. И книгата, и филмът обаче не пресъздават писмено събитията.
Лавината от 1965 година се смята за най-голямото злощастие в българския алпинизъм.
Преди време в изявление за БГНЕС Спас Малинов показа: „ Често слушам и чета някой да споделя „ покорих” планината, върха... Планината не се покорява, при планината се върви – тя или те приема, или не те приема. Тя постоянно би трябвало да се уважава”.
Източник: БГНЕС рез 1965 година на днешния ден в лавина под връх Мальовица в Рила умират 11 български елитни алпинисти. Драматичните събития остават в историята като Мальовишката покруса.
В 6 часа сутринта на 16 декември преди 54 години 16 алпинисти потеглят от хижа „ Мальовица” и стигат до връх Малка Мальовица. След това по ръба през Петлите и Орловец би трябвало да стигнат до връх Злия зъб.
Всички, отпред с шефа на Градската школа по алпинизъм Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров, са добре готови. Най-младите са възпитаници, Спас Малинов – на 18 година, и 17-годишният Чавдар Костадинов. Единствената жена в групата е Мария Тутурилова.
Колоната минава пре Мальовишкия циркус и над Еленино езеро. Времето като че ли е замръзнало в студената ветровита заран. В 8.10 ч. целият снежен скат, на който са всички, потегля надолу. Лавината се обръща чак на отсрещния скат, като затрупва доста надълбоко групата. Най-дълбоко затрупаният е открит под 7 м сняг.
„ Има големи лавини, които падат повече от 20 минути. Тази лавина бе едвам 79 м дълга и 57 м необятна, обща кубатура сняг – 1403 куб. м, сочат данните от направеното премерване по-късно от Кирил Петров от ПКСС.
"Свлече се единствено за десетина секунди, а погуби 11 души. Няма различен подобен случай в международната планинарска история”, написа в книгата си „ Лавина от спомени” Спас Малинов, който е един от петимата оживели. Другите останали живи са Емил Станчев, Петър Варенчик, Георги Топалов и Георги Стоянов.
Мальовишката покруса е увековечена от Блага Димитрова в романа „ Лавина”, послужил като сюжети за едноименния филм. И книгата, и филмът обаче не пресъздават писмено събитията.
Лавината от 1965 година се смята за най-голямото злощастие в българския алпинизъм.
Преди време в изявление за БГНЕС Спас Малинов показа: „ Често слушам и чета някой да споделя „ покорих” планината, върха... Планината не се покорява, при планината се върви – тя или те приема, или не те приема. Тя постоянно би трябвало да се уважава”.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ