България има нужда от ускоряване на навлизането на електромобилността, но

България има потребност от ускорение на навлизането на електромобилността, само че редом с това да се обезпечи опция за разпространяване и на различни екологични коли като тези на водород. За задачата би трябвало да се обърне внимание както на тласъците за закупуване на е-коли, по този начин и на зарядната инфраструктура, най-много предвид на това, че все още цената и на двете е висока. Нужно е построяването на хиляди зарядни станции, в това число бързи, както в обитаемоте места, по този начин и по автомагистралите и главните пътища, като това би трябвало да стане в относително къси периоди. Затова страната и общините би трябвало да усилят напъните си за подкрепяне на цялостното развиване на електромобилността, само че и да се основат положителни условия за публично-частни партньорства. Всичко това би трябвало да се случва в паралел с задачите на Европейски Съюз за зелената промяна в стопанската система и превоза, както и намаляването на зависимостта от изкопаеми горива, както и съобразявайки се е междинните и крайните цели към 2030 и 2050 година Около всички тези хрумвания се сплотиха участниците в извършената през днешния ден кръгла маса „ Транспортът на бъдещето – чиста сила на обективна цена “, проведена от ръководителя на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов и Аутомотив клъстер България. Вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов напомни проектът към средата на 2026 година електрическите автомобили у нас да доближат 30 000. Това значи към 10-кратно нарастване по отношение на броя им сега, защото към края на 2020 година те са към 3 000. Той добави, че това ще са както нови е-коли, само че също по този начин ще се развива вторичният пазар, тъй че част от тях ще са и " втора употреба ". Според него това не би трябвало ни тормози, тъй като в кръговата стопанска система " нещата би трябвало да се въртят ". “Държавата се е заела с построяването на зарядната инфраструктура”, означи Сандов, представен от Българска телеграфна агенция. Той уточни, че би трябвало да има 10 000 обществени точки в цялата страна, в които всеки да може да зарежда електрическия автомобил си. " Това прави една плътна мрежа, фокусирайки се върху главните неща, където се намират тези електрически автомобили, с в това число 20-30 хъба по съществени пътни артерии. Говорим за автомагистрали, където да може да се случва бързото зареждане ", съобщи вицепремиерът. Той посочи, че такива обществени точки за зареждане на електрически автомобили ще бъдат построени и в централните градски елементи на 50-те съществени български града, както и в огромните жилищни квартали. “Плановете са да се изградят най-малко 20-30 хъба, 150-200 бързи зарядни станции на входовете и изходите на градовете. Те ще се изградят на общински територии и частни обекти като търговски центрове, бензиностанции и други. За построяването им ще се търси пазарният метод, публично-частното партньорство”, означи още Сандов. Един от огромните проблеми, свързани с електрическите автомобили, това е цената. Електромобилите към момента са скъпи, уточни ръководителят на парламентарната Комисия по районна политика, благоустройство и локално самоуправление Настимир Ананиев. Той добави, че доста страни в Европейски Съюз подхващат съответни ограничения със дотация в друга посока. Ананиев е на мнение, че и в България може да се подхващат такива ограничения. Той обаче посочи, че Европейска комисия и Европейски Съюз могат да се опитат да предложат непосредствено субсидиране за всеки един европейски жител, който си е закупил електрически автомобил. “Зарядната мрежа е доста основна за развиването на електромобилите”, разяснява още Ананиев. И уточни, че едно от условията на Европейска комисия е на всички автомагистрали най-малко на всеки 60 км да има зарядна станция, тъй че България би трябвало да мисли и в тази посока. С мнението му се съгласи и ръководителят на Комисията по въпросите на Европейски Съюз в Народното събрание Драгомир Стойнев. „ Ролята на страната е да подкрепя за построяването на нужната инфраструктура за електрическите автомобили “, сподели той, като посочи, че приказва освен за частната инфраструктура, само че и за публичната, която би трябвало да бъде в действителност налична и на по-ниска цена. “България би трябвало да има визия за развиването на електрическите автомобили. Без зарядни станции и нужната инфраструктура няма по какъв начин страната ни да разчита, че пазарът на електрически автомобили ще се развива”, означи още Стойнев. Но добави и че е-колите не са единсвтените екологични и страната би трябвало да намерения също и за другите възможности. Той даде образец, че във Франция към този момент има таксита, които се движат на водород. " Т.е. хората към този момент влагат освен в електрически автомобили. Наистина смяната е забележима. Колкото по-бързо осъзнаем тази смяна, толкоз по-добре ", акцентира Стойнев. Стойнев посочи още, че България би трябвало да стартира освен да усвоява средства, само че и да усвоява концепциите на Европейски Съюз. “Електромобилите, колите на водород, ще понижат зависимостта от от нефт и газ, което демонстрира, че преходът към този вид коли е неизбежен”, добави той. “Транспорт и екология значат сигурност. Транспортната политика е политика за сигурност – сигурност на Европа и на европейските жители. Войната в Украйна и енергийната взаимозависимост от Русия трансфораха тази политика в нужда от незабавни дейности, а ударите върху стопанската система, предизвикани от пандемията, постановиха ускоряването на прекосяването към зелена сила и националните проекти за възобновяване и резистентност би трябвало да отговорят на тази нужда. Сега е времето за бързи, смели и умни решения за „ Енергийно свободна Европа “, сподели вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на кръглата маса. Тя открои значимостта на полемиката и в подтекста на преди малко утвърждения Национален проект за възобновяване и резистентност и изрази вяра плановете, заложени в него в региона, да дадат положителни резултати за съвременен, екологично чист и доходоносен превоз. Вицепрезидентът акцентира, че развиването на енергийните източници не става по този начин бързо и заради огромната взаимозависимост на европейските страни от газ, нефт, въглища се нуждаем от нова енергийна инфраструктура, изключително на европейско равнище. Световният енергиен микс е формиран в 86% от потребни изкопаеми преди 20 години. Днес техният % е 84%, т.е. единствено с два % по-малко за 20 години. Йотова беше безапелационна, че не може с лека ръка да се отписват базови мощности, които обезпечават непоклатимост и предвидимост в енергийния микс, до момента в който не се обезпечат устойчиви решения за запазване на екологично чиста сила от ВЕИ. Йотова насочи вниманието върху риска за климата от създаване на нови залежи и потребление на нови огромни количества естествени горива в желанието за бърза диверсификация и внезапно понижаване на съветските доставки. Вицепрезидентът открои главните цели, заложени в проекта „ Готови за 55 “, свързани с екологично чист превоз – понижаване на парниковите излъчвания, свързани със старите коли, данъчни промени за стимулиране на други транспортни средства, цифровизация и създаване на интегрирана транспортна система, нисковъглероден превоз. „ Транспортният бранш е виновен за към една четвърт от парниковите излъчвания в Европейски Съюз, по тази причина е належащо изцяло преосмисляне на политиките в тази област “, съобщи Йотова и акцентира голямото предизвикателство пред България с ограничението на потреблението на остарели дизелови и бензинови коли. Средната възраст на автомобилния парк в страната е над 18 -19 години, индикатор по който се нареждаме на последно място измежду страните в Европейски Съюз, индикатор, обвързван директно с покупателната дарба. Вицепрезидентът посочи нуждата от развиване на интегрирана и интермодална транспортна система – другите типове превоз не би трябвало да се опълчват, а да си взаимодействат, да се допълват и да се употребяват мощните страни на всеки тип превоз, с оглед реализиране на по-ефективна, конкурентоспособна и екологична транспортна услуга, която да е в интерес на бизнеса, икономическите оператори и популацията. „ В тази връзка разчитаме предпочитано на железопътния и водния превоз и подтикваме интензивно нисковъглеродните решения за развиване на транспортната система “, уточни Йотова. Промяната на икономическия и на линейния модел, на които сме очевидци, е неизбежна и ще се случи. Това сподели ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и съорганизатор на събитието Петър Витанов. Той посочи, че превозът е един от най-големите замърсители и уточни, че в европейски проект той е виновен за близо 30% от въглеродните излъчвания. Според него в този бранш смяната става поетапно, само че тя е безусловно неизбежна. " Бъдещето е на електрическата подвижност, на зелените влакове, на зелените рейсове ", съобщи Витанов. Той уточни, че с цел да се резервира тази подвижност, тя би трябвало да стане много по-екологична, устойчива и щадяща природата. Българският евродепутат посочи, че тази полемика е опция да се обединят от една страна законодатели, а въпреки това - представители на неправителствените организации, представителите на промишлеността, бизнеса, с цел да може да се дискутират тези общи решения, които ще оказват помощ в подготовката за икономическата промяна. „ Железопътният превоз е детайл и част от превоза на бъдещето “, сподели от своя страна заместник-министърът на превоза и известията Божидар Костадинов. И добави, че подвижността е детайл, който от ден на ден навлиза в всекидневието. Тя е нужда и с нейното нараснало потребление се " сблъскваме всеки ден ". “На дневен ред стои въпросът за усилването на железопътната инфраструктура и нейната електрификация”, счита зам.-министърът. Според Костадинов жп инфраструктурата е доста значим детайл както в областта на подвижността, по този начин и в превоза като цяло. “Все повече се вижда, че железопътната инфраструктура е разумният отговор на потребностите”, разяснява още Костадинов. Заради това той би желал наедно с развиването на автомобилния бранш и неговата електрификация, да може да се разисква и да се търси взаимоотношението за развиването на железопътния превоз. Автомобилната и в частност електромобилната промишленост играят все по-важна роля и в стопанската система на страната ни. За последните 10 години броят на заетите в производството на автомобилни елементи и съставни елементи в България се е нараснал от 7000-8000 до над 70 000. Това посочи изпълнителният шеф на " Аутомотив клъстер България " арх. Любомир Станиславов. Той уточни, че за този интервал оборотът на тези компании се е нараснал от 500 млн. на 6.5 милиарда лева Според него те са виновни за към 10% от стопанската система на България. “Ако към тях се прибавят и хората, които се занимават с последващата продажба и сервизиране, се оказва, че в този бранш са заети голямо количество хора”, добави Станиславов. Според думите му това е най-бързо и динамично разрастващата се промишленост в България, в случай че се погледнат цифрите като оборот и претовареност. Затова навлизането на електрическите коли и все по-добри софтуерни решения са късмет България да има водещо място в тази сфера, счита изпълнителният шеф на " Аутомотив клъстер България ".