България е сред трите държави в ЕС с най-малка данъчна тежест
България е измежду трите страни в Европейски Съюз, които изземват минимум от жителите си и бизнеса през налози и обществени осигуровки. Според оповестените през днешния ден данни на Евростат за 2016 година за каузи на налозите към брутния вътрешен артикул (БВП), или сумата на налозите и чистите обществени вноски като % от Брутният вътрешен продукт, за България възлиза на 29 %, което нищожно се намалява по отношение на 2015 година, когато са регистрирани 29,1 %.
Според данните на Евростат, осредненото съответствие за Европейски Съюз е 40 на 100, а за Еврозоната даже е по-високо - 41.3 %.
За целия Европейски Съюз има нарастване по отношение на миналата 2015 година (39,7%), както и в еврозоната, където повишаването е даже повече (41,2% през 2015 г.).
Според данните на европейската статистика за 2016 година, преди нас, където съотношението сред налози и Брутният вътрешен продукт е по-малко, са единствено Румъния (26.0%) и Ирландия (23.8%), като в Румъния има максимален спад на индикатора - от 28% през 2015 година на 26% през 2016 година Макар че северната ни съседка записва висок напредък, само че и бюджетният недостиг нараства, заради което Европейската комисия й сложи период до 15 април 2018 година да рапортува какви ограничения ще вкара, с цел да се оправи с казуса.
Следващите три страни след Румъния, Ирландия и България с ниски равнища на налозите и осигуровките по отношение на Брутният вътрешен продукт са Литва, Латвия и Словакия, само че при тях съотношението е сред 30% и 32%.
Най-голям растеж на съотношението налози към Брутният вътрешен продукт се регистрира в Гърция (от 39,8% през 2015 година до 42,1% през 2016 г.), следват Нидерландия (от 37,8% до 39,3%) и Люксембург (от 38,4% на 39,6%).
За разлика от тях, девет държави-членки, изключително в Румъния (от 28,0% през 2015 година до 26,0% през 2016 г.), Австрия (от 43,8% до 42,9%) и Белгия (от 47,6% до 46,8%).
При разглеждането на главните данъчни категории доминират основни разлики в държавите-членки на Европейски Съюз. През 2016 година делът на налозите върху производството и вноса е най-голям в Швеция (22.6% от БВП), Хърватия (19.6%) и Унгария (18.3%), до момента в който най-нисък е в Ирландия (8.7%), Словакия (10,8%) и Германия (10,9%).
За налозите, свързани с приходите и имуществото, най-голям е делът в Дания (30,0% от БВП), пред Швеция (18,8%), Финландия (16,5%) и Белгия (16,3%). За разлика от България (5,4%), Литва (5,7%), Румъния (6,5%) и Хърватия (6,6%), където се регистрират най-ниско съответствие на налози върху приходите като % от Брутният вътрешен продукт. Нетните обществени вноски съставляват забележителен дял от Брутният вътрешен продукт във Франция (18,8%), Германия (16,7%) и Белгия (16,1%), а най-нисък - в Дания (1,0% от БВП) и Швеция (3,3%).
На равнище Европейски съюз, през 2016 година налозите върху производството и вноса съставляват най-голямата част от данъчните доходи в Европейски Съюз (13.6% от БВП), следвани от чистото обществено обезпечаване (13.3%) и налозите върху приходите и имуществото (13.0%).
Подреждането на трите категории е малко по-различно в Еврозоната. Най-голяма част от данъчните доходи идват от чистите обществени вноски (15.3%), пред налозите върху производството и вноса (13.2%) и налозите върху приходите и имуществото (12.6%).
Според данните на Евростат, осредненото съответствие за Европейски Съюз е 40 на 100, а за Еврозоната даже е по-високо - 41.3 %.
За целия Европейски Съюз има нарастване по отношение на миналата 2015 година (39,7%), както и в еврозоната, където повишаването е даже повече (41,2% през 2015 г.).
Според данните на европейската статистика за 2016 година, преди нас, където съотношението сред налози и Брутният вътрешен продукт е по-малко, са единствено Румъния (26.0%) и Ирландия (23.8%), като в Румъния има максимален спад на индикатора - от 28% през 2015 година на 26% през 2016 година Макар че северната ни съседка записва висок напредък, само че и бюджетният недостиг нараства, заради което Европейската комисия й сложи период до 15 април 2018 година да рапортува какви ограничения ще вкара, с цел да се оправи с казуса.
Следващите три страни след Румъния, Ирландия и България с ниски равнища на налозите и осигуровките по отношение на Брутният вътрешен продукт са Литва, Латвия и Словакия, само че при тях съотношението е сред 30% и 32%.
Най-голям растеж на съотношението налози към Брутният вътрешен продукт се регистрира в Гърция (от 39,8% през 2015 година до 42,1% през 2016 г.), следват Нидерландия (от 37,8% до 39,3%) и Люксембург (от 38,4% на 39,6%).
За разлика от тях, девет държави-членки, изключително в Румъния (от 28,0% през 2015 година до 26,0% през 2016 г.), Австрия (от 43,8% до 42,9%) и Белгия (от 47,6% до 46,8%).
При разглеждането на главните данъчни категории доминират основни разлики в държавите-членки на Европейски Съюз. През 2016 година делът на налозите върху производството и вноса е най-голям в Швеция (22.6% от БВП), Хърватия (19.6%) и Унгария (18.3%), до момента в който най-нисък е в Ирландия (8.7%), Словакия (10,8%) и Германия (10,9%).
За налозите, свързани с приходите и имуществото, най-голям е делът в Дания (30,0% от БВП), пред Швеция (18,8%), Финландия (16,5%) и Белгия (16,3%). За разлика от България (5,4%), Литва (5,7%), Румъния (6,5%) и Хърватия (6,6%), където се регистрират най-ниско съответствие на налози върху приходите като % от Брутният вътрешен продукт. Нетните обществени вноски съставляват забележителен дял от Брутният вътрешен продукт във Франция (18,8%), Германия (16,7%) и Белгия (16,1%), а най-нисък - в Дания (1,0% от БВП) и Швеция (3,3%).
На равнище Европейски съюз, през 2016 година налозите върху производството и вноса съставляват най-голямата част от данъчните доходи в Европейски Съюз (13.6% от БВП), следвани от чистото обществено обезпечаване (13.3%) и налозите върху приходите и имуществото (13.0%).
Подреждането на трите категории е малко по-различно в Еврозоната. Най-голяма част от данъчните доходи идват от чистите обществени вноски (15.3%), пред налозите върху производството и вноса (13.2%) и налозите върху приходите и имуществото (12.6%).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ