Фактите за Европейския зелен пакт и чистия въздух |
България е измежду страните в Европейския съюз с най-високи равнища на замърсяване на въздуха.
Концентрацията на фини прахови частици във въздуха у нас е два пъти по-висока от предложеното от СЗО здравословно равнище.
България е страната с най-вече хора, умряли прибързано поради мръсния въздух.
Може ли и по какъв начин да промени това – ето обстоятелствата.
Как замърсяваме въздуха
След индустриалната гражданска война, на въздуха, който дишаме всекидневно, непрестанно се утежнява. за това са доста. Част от тях са естествени процеси като увеличаващия се брой горски пожари и вулканични изригвания. По-голямата част от замърсяването, обаче, е породено от човешката активност. Сред най-големите замърсители са промишленостите, които горят изкопаеми горива за произвеждане на електричество. Освен тях, качеството на въздуха се намалява и от газовете, изгаряни от наземния, морския и въздушния превоз.
Източник: Специален отчет “Замърсяване на въздуха — здравето ни към момента не е задоволително предпазено ” на Европейската счете палата, 2018. Източници на данните: ЕАОС, „ Air quality in Europe — 2017 report “ („ Качество на въздуха в Европа — отчет за 2017 година “).
Как замърсяването на въздуха вреди на индивида
от европейските жители живеят в градове с рисково замърсен въздух. Смъртните случаи, свързани с мръсния въздух в Европейския съюз са. Високата централизация на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха потвърдено респираторни болести като астма, усилва риска от рак и сърдечно-съдови болести. 17% от всички смъртни случаи, породени от рак на белите дробове, са свързани и с ниското качество на въздуха.
И до момента в който това са евентуални опасности при хора, които са продължително изложени на нечист въздух, неприятното качество на въздуха основава и краткосрочни здравословни проблеми като хрема, кашлица, раздразнение в очите, замаяност. Ежедневното излагане на нечист въздух основава от резултати върху здравето, която стартира със намаляване на белодробната функционалност и може да приключи със гибел.
Освен директната щета върху човешкото здраве, мръсният въздух има и върху качеството на човешкия живот. Замърсителите на въздуха способстват за измененията в климата. Топлинните талази и всички други рискови промени в метеорологичните условия също имат отражение върху здравето на индивида.
Редица научни проучвания потвърждават връзката сред равнищата на фини прахови частици и степента на заразяване и смъртност от Covid-19. От една страна ФПЧ способстват вируса да се популяризира на по-големи дистанции, от друга – да прониква надълбоко в белите дробове, а от трета – отслабват имунната система на хората, което подготвя към по-тежко протичане на болестта.
Източник: Специален отчет “Замърсяване на въздуха — здравето ни към момента не
е задоволително предпазено ” на Европейската счете палата, 2018. Източници на данните: ЕАОС и СЗО.
Какви са равнищата на замърсяване в България?
България е от страните в Европейския съюз с най-високи равнища на замърсяване. Всяка година българските жители дишат въздух с качество, което слага страната на върха на класациите за най-мръсен въздух в Европа. В момента концентрацията на фини прахови частици във въздуха в България е от предложеното от СЗО здравословно равнище.
България е с най-вече хора, умряли прибързано поради мръсния въздух.
Източник: Специален отчет “Замърсяване на въздуха — здравето ни към момента не
е задоволително предпазено ” на Европейската счете палата, 2018. Използваните данни са на СЗО.
Кой замърсява въздуха в България
Основните източници на друг вид замърсяване на въздуха в България са въглищните електроцентрали, битовото отопление на въглища и превоза. 44% от серния диоксид във въздуха в страната от топлоелектрическите централи. Азотните оксиди пък са породени в най-голяма степен (над 40%) от пътния превоз. Друг замърсител – амонякът, е породен в над 80% от селското стопанство. Фините прахови частици в по-голямата си част идват от битовото отопление на въглища.
При производството на сила от (основно въглища), в атмосферата се отделят главно замърсители като серен диоксид, азотни диоксиди, ФПЧ (2,5 PM), а също и колосални количества въглероден диоксид, изключително при нискоенергийните и мощно замърсяващи, където нормите са съвсем двойно по-високи от антрацитните въглища, да вземем за пример. Именно по тази причина се смята, че изгарянето на въглища, както в бита, по този начин и при производството на електрическа сила са измежду главните причинители на преждевременната в резултат на замърсяване на въздуха. Повече за политиките на европейския Зелен пакт във връзка с чистата сила четете в специфичен текст на Factcheck.bg по тематиката.
Броят на колите в столицата междинния за най-големите градове в Европейския съюз. В интервала от 2016 година До в този момент колите в София са се нараснали с съвсем 30% – сега на 1000 души се падат повече от 660 автомобила. За съпоставяне – в други огромни европейски градове на 1000 души има по-малко от 450 коли.
Мръсният въздух ни коства скъпо
Икономическите загуби от замърсяването на въздуха понижената продуктивност на популацията, спомагателни разноски за здравни разходи, както и загуби на годишна продукция и дърводобив. Директните загуби от мръсния въздух възлизат на повече от 20 милиарда евро годишно, а индиректните – сред 330 и 940 милиарда евро годишно. Според Световната здравна организация мръсният въздух “изяжда ” 29,5 % от Брутният вътрешен продукт (за 2018 г.) на страната, поради разноски на здравната система и пропуснати работни дни.
Европейската организация за околна среда, че единствено здравните разноски за София са в размер на 2,5 милиарда евро на година или по над 2000 евро на гражданин на Столична община. Столицата е и на по разноски, свързани с вреди, породени от замърсяването на въздуха. На глава от популацията, разноските в София са малко над 2000 евро.
Какво трансформира Зеленият пакт
Основните причинители на замърсяването на въздуха – производството на сила, битовото отопление, превоза и други – ясно демонстрират, че се постанова цялостна и дълбока смяна на енергийния модел на човечеството – употребяваните горива, методите на произвеждане на сила, размерът на потреблението и така нататък Затова и замърсяването на въздуха не е обект на един документ или обособени решения, а част от цялостната тактика, изложена в Зеления пакт.
В периода до 2050-та година са планувани редица ограничения и начинания, които да доведат Европа до реализиране на нулево замърсяване на околната среда, включително и на въздуха. Основните документи, в които са заложени тези цели са:
-, признат по-рано тази година (информация за него може да намерите.)
- – стратегия, чиято цел е да въвлече жителите и всички заинтригувани страни директно в работата по превъзмогване на последствията от климатичните промени. Инициативата ще даде опция на жители и организации да станат на климатичния пакт. Всеки, който пожелае може да даде публично да способства персонално към намаляването на нездравословните излъчвания. Освен това, за жители ще бъде отворена и опцията за образуване на, свързани с тематиката за климатичните промени.
- – Целта е намаление на растежа в междинната годишна температура до едвам 1.5°C, а в проектът са заложени хрумвания за основаване на повече работни места в зелената стопанска система.
На 14 юли тази година, ЕК одобри и още няколко законодателни оферти за справяне с съответните замърсители на въздуха.
Плана Fit for 55
на Европейската комисия привеждат задачите за запазване на качеството на въздуха в законови разпореждания. Според новият по-амбициозен проект “Fit for 55 ”, осъществяването на заложените цели по Зеления пакт ще се форсира. Така до 2030 година Вредните излъчвания ще бъдат понижени с 55%. Едно от предложенията е въвеждане на за продажбата на бензинови и дизелови коли след 2035 година.
Едни от замърсители са колите – близо една четвърт от общото замърсяване се провокира от тях. Затова и при новата цел, ще би трябвало да се лимитират нездравословните излъчвания точно от този източник. Нидерландия и Дания да вкарат сходни забрани още през 2030 година Освен това, съгласно този проект, ще бъде изменена и данъчната система за транспортните средства – най-голям налог ще заплащат тези, които замърсяват най-вече, което сега не е по този начин. Тези оферти следва да бъдат разисквани и утвърдени и от Европейския парламент.
Как ще се финансира преходът?
Изпълнението на ограниченията е обвързано с бюджета на Европейски Съюз, Механизма за възобновяване и резистентност, особено основаният за задачите на Зеления пакт Механизъм за обективен преход, който да даде в допълнение финансиране на най-засегнатите райони – всички принадлежности са в детайли показани тук. България ще 1,178 милиарда евро от Фонда за обективен преход. Сумата включва единствено безвъзмездните средства от Фонда, който има още два “стълба ” с спомагателни благоприятни условия за финансиране.
Всъщност, има ли вест?
Не, напъните на Европейски Съюз за понижаване на замърсяването на въздуха надалеч не стартират със Зеления пакт, признат през 2019 година Политиките на Европейски Съюз от десетилетия следват международните климатични съглашения и политиките на Организация на обединените нации. За България европейското законодателство в региона на чистотата на въздуха става наложително с влизането ѝ в Европейски Съюз през 2007 година
Въпреки това, страната ни систематично и непрекъснато не съблюдава разрешените стойности на фини прахови частици във въздуха, за което беше през 2017 година от Съда на Европейски Съюз. Според съда България дълги години е неглижирала казуса и не е поставя задоволително старания, с цел да попадне в нормите за качество на въздуха, съгласно условията на Европейския съюз.
Източник: Европейска комисия.
През 2019 година на България е още едно обвиняване – този път за неспазване на допустимите равнища на серен диоксид във въздуха. Най-сериозен е казусът в югоизточна България, където се намират и четирите най-големи топлоелектрически централи в страната. Съдебно по този иск към момента няма.
В края на 2020 година e предявен против страната – за несъблюдение на предходното решение на съда от 2017 година Според Европейската комисия, постигнатите от България резултати в интервала от правосъдното решение до момента са незадоволителни, а множеството ограничения, които е трябвало към този момент да са в действие, са към момента в подготвителна фаза и се планува да влязат в действие чак през 2024 година В случай, че България продължи неизпълнението на отговорностите си се да бъде осъдена с еднократна глоба в размер на милиони евро, последвана от ежедневни санкции, до момента в който не прекрати нарушаванията.
Историята се повтаря
В решението си от 2017-а Съдът на Европейски Съюз акцентира, че не приема главната защитна теза на България, а точно, че повода страната да не извърши отговорностите си за възстановяване качеството на въздуха е нейното социално-икономическо състояние. Според българската страна компликацията в решаването на казуса идва от източниците на замърсяване — битовото отопление и автомобилния превоз. Икономическите компликации на огромна част от българското население са повода дървата и въглищата да бъдат всеобщо употребявани за отопление през зимния интервал, акцентира още българската отбрана.
За 14 години участие в Европейски Съюз това ще бъде първата процедура, по която България ще бъде наказана, споделя тогавашният министърът на околната среда и водите Емил Димитров пред Министерския съвет на 16 декември 2020 година Той, че България е “написала своето домашно ” като е приела нужните документи, само че “България ще бъде наказана за непостигане на резултат до момента в който не покажем трайно и стабилно съблюдаване на нормите, а те непрестанно ще бъдат завишавани ”. Според Димитров постигането на сходство преди 2024 година е нереалистично.
Същата логичност се вижда и в отношението на България към задачите на Зеления пакт. България е единствената страна в Европейски Съюз, която се въздържа да поддържа европейския Закон за климата в Съвета на Европейски Съюз. Служебното държавно управление гласа “въздържал се ” от България с неодобрение от това, че страната е имала претенции, които не са били почетени. Сред тях са включването на природния газ като преходно гориво до 2030 година, последователното понижаване на дотациите за въглищни електроцентрали, както и признаването на другите изходни позиции на другите държави-членки за оправянето с поставените климатични цели.
За да почисти въздуха си и да извърши ограниченията, заложени в Зеления пакт, България би трябвало
Да възнамерява излизане от въглищната взаимозависимост и да трансформира енергетиката си. Част от този развой е прекъсването на въглищните електроцентрали. Това е мъчителен въпрос, защото става въпрос за енергийния микс на страната, енергийната сигурност и хиляди работни места.
Да органични процесите на изгаряне на всички равнища.
Да реши въпроса с битовото отопление. Това значи вместо да се оправдава с неприятното икономическо положение на страната и хората, да стартира да работи интензивно за превъзмогване на енергийната беднотия при популацията и замяната на дървата и въглищата, употребявани за отопление.
Да приоритизира тематиката за климатичните промени, опазването на природата и връзката със здравето на хората.
Да промени устройственото обмисляне в градовете, тъй че да се запазят съществуващите и да се основават нови зелени площи; да се предизвикват хората да слязат от колите и да употребяват други типове превоз.
Да влага в ограничения за чист превоз. В това число, тласъци за закупуване на електрически транспортни средства и ограничение на старите МПС, защото единствено 10% от всички коли (именно старите) предизвикват 80% от замърсяването на въздуха.
На европейско ниво се планува в бъдеще Съюзът да разчита главно на електрически автомобили или хибриди. За задачата е належащо построяването на по-добра инфраструктура за зареждането им. В зеления пакт е развиване на инфраструктурата с най-малко 1 милион станции за зареждане до 2030 година, а до 2050 проектът е те да наброяват 16.3 милиона. Всички страни на територията на съюза би трябвало да се обвържат с построяването на такива станции, а концепцията е те да са на разстояние не повече от 60 км една от друга.
Мина Киркова, Factcheck.bg
Мина Киркова е приключила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Англия със компетентност „ Кино и телевизия “. Професионалният ѝ път стартира от телевизия BiTelevision, където работи като интернационален редактор. С публицистика продължава да се занимава на свободна процедура, като битката с подправените вести е една от тематиките, които я вълнува най-вече. През декември 2020 година, в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по следствие за подправените вести за PCR тестванията за определяне на ковид. Разследването печели премия от Хакатон, проведен от АЕЖ – България, на тематика „ Здраве на прицел “.
Концентрацията на фини прахови частици във въздуха у нас е два пъти по-висока от предложеното от СЗО здравословно равнище.
България е страната с най-вече хора, умряли прибързано поради мръсния въздух.
Може ли и по какъв начин да промени това – ето обстоятелствата.
Как замърсяваме въздуха
След индустриалната гражданска война, на въздуха, който дишаме всекидневно, непрестанно се утежнява. за това са доста. Част от тях са естествени процеси като увеличаващия се брой горски пожари и вулканични изригвания. По-голямата част от замърсяването, обаче, е породено от човешката активност. Сред най-големите замърсители са промишленостите, които горят изкопаеми горива за произвеждане на електричество. Освен тях, качеството на въздуха се намалява и от газовете, изгаряни от наземния, морския и въздушния превоз.
Източник: Специален отчет “Замърсяване на въздуха — здравето ни към момента не е задоволително предпазено ” на Европейската счете палата, 2018. Източници на данните: ЕАОС, „ Air quality in Europe — 2017 report “ („ Качество на въздуха в Европа — отчет за 2017 година “). Как замърсяването на въздуха вреди на индивида
от европейските жители живеят в градове с рисково замърсен въздух. Смъртните случаи, свързани с мръсния въздух в Европейския съюз са. Високата централизация на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха потвърдено респираторни болести като астма, усилва риска от рак и сърдечно-съдови болести. 17% от всички смъртни случаи, породени от рак на белите дробове, са свързани и с ниското качество на въздуха.
И до момента в който това са евентуални опасности при хора, които са продължително изложени на нечист въздух, неприятното качество на въздуха основава и краткосрочни здравословни проблеми като хрема, кашлица, раздразнение в очите, замаяност. Ежедневното излагане на нечист въздух основава от резултати върху здравето, която стартира със намаляване на белодробната функционалност и може да приключи със гибел.
Освен директната щета върху човешкото здраве, мръсният въздух има и върху качеството на човешкия живот. Замърсителите на въздуха способстват за измененията в климата. Топлинните талази и всички други рискови промени в метеорологичните условия също имат отражение върху здравето на индивида.
Редица научни проучвания потвърждават връзката сред равнищата на фини прахови частици и степента на заразяване и смъртност от Covid-19. От една страна ФПЧ способстват вируса да се популяризира на по-големи дистанции, от друга – да прониква надълбоко в белите дробове, а от трета – отслабват имунната система на хората, което подготвя към по-тежко протичане на болестта.
Източник: Специален отчет “Замърсяване на въздуха — здравето ни към момента не
е задоволително предпазено ” на Европейската счете палата, 2018. Източници на данните: ЕАОС и СЗО.
Какви са равнищата на замърсяване в България?
България е от страните в Европейския съюз с най-високи равнища на замърсяване. Всяка година българските жители дишат въздух с качество, което слага страната на върха на класациите за най-мръсен въздух в Европа. В момента концентрацията на фини прахови частици във въздуха в България е от предложеното от СЗО здравословно равнище.
България е с най-вече хора, умряли прибързано поради мръсния въздух.
Източник: Специален отчет “Замърсяване на въздуха — здравето ни към момента не
е задоволително предпазено ” на Европейската счете палата, 2018. Използваните данни са на СЗО.
Кой замърсява въздуха в България
Основните източници на друг вид замърсяване на въздуха в България са въглищните електроцентрали, битовото отопление на въглища и превоза. 44% от серния диоксид във въздуха в страната от топлоелектрическите централи. Азотните оксиди пък са породени в най-голяма степен (над 40%) от пътния превоз. Друг замърсител – амонякът, е породен в над 80% от селското стопанство. Фините прахови частици в по-голямата си част идват от битовото отопление на въглища.
При производството на сила от (основно въглища), в атмосферата се отделят главно замърсители като серен диоксид, азотни диоксиди, ФПЧ (2,5 PM), а също и колосални количества въглероден диоксид, изключително при нискоенергийните и мощно замърсяващи, където нормите са съвсем двойно по-високи от антрацитните въглища, да вземем за пример. Именно по тази причина се смята, че изгарянето на въглища, както в бита, по този начин и при производството на електрическа сила са измежду главните причинители на преждевременната в резултат на замърсяване на въздуха. Повече за политиките на европейския Зелен пакт във връзка с чистата сила четете в специфичен текст на Factcheck.bg по тематиката.
Броят на колите в столицата междинния за най-големите градове в Европейския съюз. В интервала от 2016 година До в този момент колите в София са се нараснали с съвсем 30% – сега на 1000 души се падат повече от 660 автомобила. За съпоставяне – в други огромни европейски градове на 1000 души има по-малко от 450 коли.
Мръсният въздух ни коства скъпо
Икономическите загуби от замърсяването на въздуха понижената продуктивност на популацията, спомагателни разноски за здравни разходи, както и загуби на годишна продукция и дърводобив. Директните загуби от мръсния въздух възлизат на повече от 20 милиарда евро годишно, а индиректните – сред 330 и 940 милиарда евро годишно. Според Световната здравна организация мръсният въздух “изяжда ” 29,5 % от Брутният вътрешен продукт (за 2018 г.) на страната, поради разноски на здравната система и пропуснати работни дни.
Европейската организация за околна среда, че единствено здравните разноски за София са в размер на 2,5 милиарда евро на година или по над 2000 евро на гражданин на Столична община. Столицата е и на по разноски, свързани с вреди, породени от замърсяването на въздуха. На глава от популацията, разноските в София са малко над 2000 евро.
Какво трансформира Зеленият пакт
Основните причинители на замърсяването на въздуха – производството на сила, битовото отопление, превоза и други – ясно демонстрират, че се постанова цялостна и дълбока смяна на енергийния модел на човечеството – употребяваните горива, методите на произвеждане на сила, размерът на потреблението и така нататък Затова и замърсяването на въздуха не е обект на един документ или обособени решения, а част от цялостната тактика, изложена в Зеления пакт.
В периода до 2050-та година са планувани редица ограничения и начинания, които да доведат Европа до реализиране на нулево замърсяване на околната среда, включително и на въздуха. Основните документи, в които са заложени тези цели са:
-, признат по-рано тази година (информация за него може да намерите.)
- – стратегия, чиято цел е да въвлече жителите и всички заинтригувани страни директно в работата по превъзмогване на последствията от климатичните промени. Инициативата ще даде опция на жители и организации да станат на климатичния пакт. Всеки, който пожелае може да даде публично да способства персонално към намаляването на нездравословните излъчвания. Освен това, за жители ще бъде отворена и опцията за образуване на, свързани с тематиката за климатичните промени.
- – Целта е намаление на растежа в междинната годишна температура до едвам 1.5°C, а в проектът са заложени хрумвания за основаване на повече работни места в зелената стопанска система.
На 14 юли тази година, ЕК одобри и още няколко законодателни оферти за справяне с съответните замърсители на въздуха.
Плана Fit for 55
на Европейската комисия привеждат задачите за запазване на качеството на въздуха в законови разпореждания. Според новият по-амбициозен проект “Fit for 55 ”, осъществяването на заложените цели по Зеления пакт ще се форсира. Така до 2030 година Вредните излъчвания ще бъдат понижени с 55%. Едно от предложенията е въвеждане на за продажбата на бензинови и дизелови коли след 2035 година.
Едни от замърсители са колите – близо една четвърт от общото замърсяване се провокира от тях. Затова и при новата цел, ще би трябвало да се лимитират нездравословните излъчвания точно от този източник. Нидерландия и Дания да вкарат сходни забрани още през 2030 година Освен това, съгласно този проект, ще бъде изменена и данъчната система за транспортните средства – най-голям налог ще заплащат тези, които замърсяват най-вече, което сега не е по този начин. Тези оферти следва да бъдат разисквани и утвърдени и от Европейския парламент.
Как ще се финансира преходът?
Изпълнението на ограниченията е обвързано с бюджета на Европейски Съюз, Механизма за възобновяване и резистентност, особено основаният за задачите на Зеления пакт Механизъм за обективен преход, който да даде в допълнение финансиране на най-засегнатите райони – всички принадлежности са в детайли показани тук. България ще 1,178 милиарда евро от Фонда за обективен преход. Сумата включва единствено безвъзмездните средства от Фонда, който има още два “стълба ” с спомагателни благоприятни условия за финансиране.
Всъщност, има ли вест?
Не, напъните на Европейски Съюз за понижаване на замърсяването на въздуха надалеч не стартират със Зеления пакт, признат през 2019 година Политиките на Европейски Съюз от десетилетия следват международните климатични съглашения и политиките на Организация на обединените нации. За България европейското законодателство в региона на чистотата на въздуха става наложително с влизането ѝ в Европейски Съюз през 2007 година
Въпреки това, страната ни систематично и непрекъснато не съблюдава разрешените стойности на фини прахови частици във въздуха, за което беше през 2017 година от Съда на Европейски Съюз. Според съда България дълги години е неглижирала казуса и не е поставя задоволително старания, с цел да попадне в нормите за качество на въздуха, съгласно условията на Европейския съюз.
Източник: Европейска комисия.
През 2019 година на България е още едно обвиняване – този път за неспазване на допустимите равнища на серен диоксид във въздуха. Най-сериозен е казусът в югоизточна България, където се намират и четирите най-големи топлоелектрически централи в страната. Съдебно по този иск към момента няма.
В края на 2020 година e предявен против страната – за несъблюдение на предходното решение на съда от 2017 година Според Европейската комисия, постигнатите от България резултати в интервала от правосъдното решение до момента са незадоволителни, а множеството ограничения, които е трябвало към този момент да са в действие, са към момента в подготвителна фаза и се планува да влязат в действие чак през 2024 година В случай, че България продължи неизпълнението на отговорностите си се да бъде осъдена с еднократна глоба в размер на милиони евро, последвана от ежедневни санкции, до момента в който не прекрати нарушаванията.
Историята се повтаря
В решението си от 2017-а Съдът на Европейски Съюз акцентира, че не приема главната защитна теза на България, а точно, че повода страната да не извърши отговорностите си за възстановяване качеството на въздуха е нейното социално-икономическо състояние. Според българската страна компликацията в решаването на казуса идва от източниците на замърсяване — битовото отопление и автомобилния превоз. Икономическите компликации на огромна част от българското население са повода дървата и въглищата да бъдат всеобщо употребявани за отопление през зимния интервал, акцентира още българската отбрана.
За 14 години участие в Европейски Съюз това ще бъде първата процедура, по която България ще бъде наказана, споделя тогавашният министърът на околната среда и водите Емил Димитров пред Министерския съвет на 16 декември 2020 година Той, че България е “написала своето домашно ” като е приела нужните документи, само че “България ще бъде наказана за непостигане на резултат до момента в който не покажем трайно и стабилно съблюдаване на нормите, а те непрестанно ще бъдат завишавани ”. Според Димитров постигането на сходство преди 2024 година е нереалистично.
Същата логичност се вижда и в отношението на България към задачите на Зеления пакт. България е единствената страна в Европейски Съюз, която се въздържа да поддържа европейския Закон за климата в Съвета на Европейски Съюз. Служебното държавно управление гласа “въздържал се ” от България с неодобрение от това, че страната е имала претенции, които не са били почетени. Сред тях са включването на природния газ като преходно гориво до 2030 година, последователното понижаване на дотациите за въглищни електроцентрали, както и признаването на другите изходни позиции на другите държави-членки за оправянето с поставените климатични цели.
За да почисти въздуха си и да извърши ограниченията, заложени в Зеления пакт, България би трябвало
Да възнамерява излизане от въглищната взаимозависимост и да трансформира енергетиката си. Част от този развой е прекъсването на въглищните електроцентрали. Това е мъчителен въпрос, защото става въпрос за енергийния микс на страната, енергийната сигурност и хиляди работни места.
Да органични процесите на изгаряне на всички равнища.
Да реши въпроса с битовото отопление. Това значи вместо да се оправдава с неприятното икономическо положение на страната и хората, да стартира да работи интензивно за превъзмогване на енергийната беднотия при популацията и замяната на дървата и въглищата, употребявани за отопление.
Да приоритизира тематиката за климатичните промени, опазването на природата и връзката със здравето на хората.
Да промени устройственото обмисляне в градовете, тъй че да се запазят съществуващите и да се основават нови зелени площи; да се предизвикват хората да слязат от колите и да употребяват други типове превоз.
Да влага в ограничения за чист превоз. В това число, тласъци за закупуване на електрически транспортни средства и ограничение на старите МПС, защото единствено 10% от всички коли (именно старите) предизвикват 80% от замърсяването на въздуха.
На европейско ниво се планува в бъдеще Съюзът да разчита главно на електрически автомобили или хибриди. За задачата е належащо построяването на по-добра инфраструктура за зареждането им. В зеления пакт е развиване на инфраструктурата с най-малко 1 милион станции за зареждане до 2030 година, а до 2050 проектът е те да наброяват 16.3 милиона. Всички страни на територията на съюза би трябвало да се обвържат с построяването на такива станции, а концепцията е те да са на разстояние не повече от 60 км една от друга.
Мина Киркова, Factcheck.bg
Мина Киркова е приключила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Англия със компетентност „ Кино и телевизия “. Професионалният ѝ път стартира от телевизия BiTelevision, където работи като интернационален редактор. С публицистика продължава да се занимава на свободна процедура, като битката с подправените вести е една от тематиките, които я вълнува най-вече. През декември 2020 година, в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по следствие за подправените вести за PCR тестванията за определяне на ковид. Разследването печели премия от Хакатон, проведен от АЕЖ – България, на тематика „ Здраве на прицел “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ