Религиозен тур из светите места в България запалва искрата на вярата
България е първата славянско царство, което приема християнската вяра още през 865 година и първата християнска страна в Европа, в която богослужебният език е езикът на народа – старобългарският. Свещеното писание и богослужебните книги са преведени на говоримия език още през ІХ век.
Това е и повода българската земя да изобилства от манастири, църкви, храмове и свети места. По времето на Първото и Второто българско царство религията е силата, която движи страната напред, мощта, която сплотява народа и моторът на книжовната просвета.
Днес множеството храмове са непокътнати в достоверния си тип, където още витае атмосферата от времето царете Борис и Симеон, Калоян и Иван-Асен, Шишман и Самуил. Благодарение на мощната религия българската националност се е запазила през вековното османско иго и съпътстващите го тежки тествания.
Рилският манастир е най-значимият, огромен и прочут манастир в България. Основан е през X век от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е канонизиран по-късно за светец от Българската православна черква. По време на византийското иго, Рилският манастир се трансформира в една от главните опори на българското народностно схващане. В Рилския манастир са работили редица просветители и книжовници, измежду които Йосиф Брадати, Спиридон и Неофит Рилски, който открива тук килийно учебно заведение.
В настоящия си тип Рилската света обител е от XIX век, като единствено новата част на източното манастирско крило е от XX век. Най-старата постройка в светата обител е Хрельовата кула, издигната през XIV век (1335 г.) Тя е била крепостта на манастира, както и жилище за монасите в размирни времена. На последния пети етаж на високата 24 метра кула се намира параклисът „ Преображение Господне”. Понастоящем Хрельовата кула е отворена за визити през летния сезон, като част от стенописите от XIV век могат да бъдат видени през прозоречните ниши на параклиса.
Цялата повърхност на светата обител, включваща църковните, жилищни и икономически здания, е 8800 кв. м. Каменни, 22 метра високи стени ограждат просторния манастирски двор, храма „ Рождество Богородично”, Хрельовата кула, музея, жилищните и икономически здания. В манастира има към 300 пространства, 100 от които са отшелнически килии.
От края на XIX век в Рилската света обител съществува музей, в който са изложени експонати, свързани с историята на манастира през вековете. Музейната експозиция включва скъпи мостри на българското и задгранично изкуство през интервала ХIV-XIX век. Най-ценният експонат е дървеният кръст с изящна дребна дърворезба, направен от отец Рафаил. Дълги години работил над него майсторът дърворезбар, употребявал най-фини длета и принадлежности и го приключил през 1802 година, когато ослепял от тежката работа върху този шедьовър. Върху него са изобразени 36 древен подиуми – по 18 от всяка страна на кръста, и над 600 дребни фигури.
Експозицията на манастирското стопанство до Самоковската врата включва воденицата, остарялата манастирска фурна, предмети, свързани със стопанската активност на манастира – горско дело, скотовъдство, земеделие и други В приземния етаж на северното манастирско крило се намира магерницата (старата манастирската кухня). Тя съставлява 22-метров комин с конусовидна форма, в нея са огромните казани, в които в предишното монаси-магери са приготвяли курбан (супа) за гостите на манастира по време на огромни празници.
В Етнографския музей и във възрожденските гостни стаи в северното крило на манастира могат да се видят тъкани, национални костюми от разнообразни етнографски области, разнообразни съдове – блага от разнообразни селища и от поклонници на манастира. Желаещите да ги посетят заплащат входна такса в Църковно-историческия музей.
На към 4 км от манастира, по обозначена пътека, може да се стигне до пещерата, която св. Йоан Рилски избрал за свое леговище. По-късно до пещерата била построена църквата „ Успение на св. Йоан Рилски”, актуализирана през 1820 година В пещерата се влиза след стеснен проход сред скалата и църквата.
Днес Рилският манастир е настоящ мъжки манастир. Пред двете манастирски врати са обособени паркинги за коли и рейсове. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в региона към манастира, могат да се купят икони, албуми, картички,сувенири, както и произведения от обичайни български занаяти.
Вторият по-големина след Рилската обител е Бачковският манастир „ Успение Богородично”. Той се намира на южния завършек на родопското село Бачково, на 10 км южно от Асеновград. Манастирът е учреден през 1083 година от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил подаяние за построяването му. Дълго време манастирът е бил грузински. От основаването му е непокътната двуетажната костница, която се намира на към 400 м от него.
Към края на ХІІ и началото на ХІІІ век е построена зимната черква на манастира „ Свети Архангели”, тъй че да се свързва с чардаците от втория етаж на западното крило, където са били монашеските килии. Смята се, че след рухването на България под oсманско господство (края на XIV век) в Бачковския манастир е бил заточен последният български патриарх – Eвтимий.
Изграждането на нови манастирски здания стартира в края на ХVІ в., най-вероятно тогава е построено и източното крило с укрепената основна врата. През 1601 година е преизградено южното крило, където се намира магерницата и просторна столова с мраморна маса. Върху нея посетителите могат да видят годината на строителството. На северната стена на трапезарията през 1864 година е изографисана сцената „ Изнасянето на чудотворната икона”. През 1604 година е издигната съборната църква „ Успение Богородично”, която е трикорабна, едноапсидна, с притвор и купол.
В съборната черква е непокътната иконата на „ Св. Богородица” със сребърен обков от 1311 година, която е считана за чудотворна. В манастира могат да бъдат видени икони, сребърни обкови за евангелия и други художествени произведения, датиращи от ХVІ – ХІХ в. От ХVІІ в. са останали дърворезбованата конструкция на позлатения иконостас и царските двери в основната черква. В съборната черква са заровени българският екзарх Стефан І (1878 – 1957) и българският патриарх Кирил (1901 – 1971). Към манастира има музей, в който се съхраняват някои от най-старите предмети, свързани с историята му.
Любимо място за поклонници и гости е дворът на Бачковския манастир, където има забавни дървета, като райска ябълка или китайски бор. Манастирът е мъжки, настоящ и предлага настаняване. Храмовият му празник е на 15 август. Посетителите могат да закупят осведомителни материали, книги, сувенири, икони. Пътят от паркинга до манастира е посипан с дребни магазинчета и щандове, на които се продават керамични, дървени произведения и други сувенири.
Продължаваме разходката из светите места по българските земи с Дряновския манастир „ Св. Архангел Михаил”. Векове наред той е измежду центровете за развиване на българското християнство и просвета и през днешния ден продължава да притегля поклонници и туристи. Манастирът се намира на към 6 км от гр. Дряново, по пътя за гр. Габрово.
Дряновският манастир е учреден през ХІІ век, по времето на цар Калоян (1168 година – 1207 г.). За първи път манастирът е издигнат на 2 км от мястото, на което се намира в този момент. През 1393 година османските турци го изгарят до основи, през ХVІ век локалните хора го възвръщат на другия бряг на реката, само че и този път светата обител е разрушена.
На настоящето си място манастир „ Свети Архангел Михаил” съществува от края на ХVІІ век. В манастира имало голяма библиотека, което го трансформира в един от най-големите книжовни центрове по време на Възраждането. Кърджалиите (разбойници, настоящи нормално на групи в Османската империя) опожаряват манастира за трети път, само че по-късно той още веднъж е възобновен.
През ХІХ век стартира възобновяване на светата обител, строят се жилищни постройки, а през 1845 година е повдигнат нов храм.
Манастир „ Свети Архангел Михаил” е един от центровете за подготовка на Априлското въстание (1876 г.) за избавление от османско господство. При разгрома на въстанието манастирът още веднъж е опустошен. Скоро по-късно е отчасти възобновен и на 3 април 1877 година основният му храм е тържествено осветлен.
В Дряновския манастир се намира музейната експозиция „ Археология и Възраждане”. Находките, открити в региона на манастира, са изложени тук и описват за развиването на региона и светата обител. Експонирани са битови предмети, сечива, монети, керамика и други от старокаменната и каменно-медната ера (IV – III хиляди прочие Хр.) Основно място в експозицията заема историята на Априлското въстание. Сред експонатите са персонални движимости на въстаниците, фотоси, оръжия, облекла и други В музея могат да се закупят осведомителни материали и сувенири.
В манастира е построен ъгъл за отдих, има и детска площадка. Пред входа, на паркинга на манастира има щандове, на които се продават сувенири. В непосредственост до църквата се намира пантеон с параклис и костохранилище. Мавзолеят е повдигнат в памет на починалите въстаници, а в него се пазят костите им. Към манастир „ Свети Архангел Михаил” работи хотелска част.
От времето на Асеневци е и манастирът „ Свети Георги Победоносец “, прочут като Гложенския манастир. Обителта се намира на към 17 км от село Гложене, откъдето идва и името й. Светата обител се вижда още от надалеч, защото е ситуирана на каменист връх в Тетевенската планина.
Смята се, че през ХІІІ в. киевският княз Глож, който получил региона като подарък от цар Иван Асен ІІ (управлявал 1218 година – 1241 г.), построил в региона манастир „ Св. Преображение “ и дребна цитадела. Манастирът е съществувал до ХVІІ в., а при започване на ХVІІІ в. монасите построили нов манастир, отдаден на „ Св. Георги Победоносец”, на високата канара, с цел да се предпазят от нападенията на османците. Известно време двата манастира са съществували редом, като са били свързани между тях от тунел в скалите.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. манастирът „ Свети Георги Победоносец” е развивал просветна активност – наоколо до село Малък извор, както и в гр. Ловеч монасите от манастира основали метох и килийно учебно заведение.
Монашеските жилища са издигнати през 1858 година на мястото на остарели здания. Първоначалната манастирска черква е разрушена след земетресенията през 1904 и 1913 година Новата черква на манастира е построена през 1931 година, като в нея е пренесен дърворезбованият иконостас, избавен от опустошения остарял храм. Според легенда храмовата икона на манастира „ Св. Георги Победоносец “, която се пази и до през днешния ден, е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра (голям манастир в Киев).
Друг значим в историята на България манастир е Черепишкият. Манастир „ Успение Богородично” е ситуиран на 29 км югоизточно от Враца, на самия бряг на река Искър. Манастирът е построен по време на ръководството цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.). Съществува легенда, съгласно която името на манастира идва от костите на починалите бойци след борбата в края на XIV в. сред цар Иван Шишман и османските нашественици. В края на ХVІ в. свети Пимен Зографски (български зограф, литератор и храмостроител) възвръща манастира и го трансформира в книжовно и духовно средище. В манастира през 1612 година е направено и фамозното „ Черепишко Четвероевангелие” с позлатен обков. Активната книжовна активност в светата обител продължава и през ХVІІІ в. През 1784 година в скалите над манастира била построена костница на два етажа, чийто параклис е отдаден на „ Св. Йоан Кръстител”.
Кърджалийските нападения (разбойнически нападения) предиздвикали монасите да изоставят манастира за известно време в края на ХVІІІ в., само че от 1802 година той още веднъж почнал да действа.
Жилищните здания, които посетителите на манастира могат да видят през днешния ден, са издигнати през 1836 година от игумена Йосиф. През първите години на ХІХ в. с подаяние на богат турчин, чиято щерка е излекувана в манастира, било построено така наречен „ Рашидово здание”. След това са построени „ Методиевото здание” и „ Данаиловата сграда”.
В Черепишкия манастир са непокътнати останките на фрески от ХVІ – ХVІІІ в. и ХІХ в., от този момент е останала и сбирка от икони.
В светата обител е завършен ъгъл на националния стихотворец Иван Вазов (1850 – 1921 г.), който на това място се е вдъхновявал за доста от своите произведения, измежду които „ Дядо Йоцо гледа” и „ Една българка”.
Черепишкият манастир е настоящ мъжки манастир. Храмовият празник се празнува на 15 август –Деня на Света Богородица. Манастирът предлага настаняване.
Аладжа манастир, ситуиран в красива околност на 14 км северно от град Варна, е един от дребното скални манастири в България, при които са ясно разграничими обособените пространства с друга функционалност. Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока съвсем 40 метра варовикова канара. На първото равнище са ситуирани манастирската черква, монашеските килии, трапезарията, кухнята, дребна гробищна черква, криптата (костница) и стопанските пространства. Второто равнище съставлява естествена скална ниша, в източния завършек на която е построен манастирският параклис.
На 600 – 700 м западно от манастира се намира група пещери, известна под името Катакомбите. Откритите находки – керамика, монети, графити и други, свидетелстват, че Катакомбите са населявани през раннохристиянската ера (V-VI в.).
След рухването на България под османско господство в края на ХIV в. Аладжа манастир последователно запада и евентуално към XV-XVI в. е дефинитивно зарязан. Християнското име на манастира е незнайно. Названието „ аладжа “ значи „ цветен “ на турски език.
Днес Аладжа манастир е известна туристическа атракция, която се посещава от хиляди туристи. Скалният манастир се намира в централната на част на естествения парк „ Златни пясъци” – предпазена територия с редки дървесни типове. Красивата природа в близост в комбиниране с историческите и християнските забележителности го вършат прелестно място за културен, поклоннически и екологичен туризъм. Освен манастира, посетителите могат да прегледат и музея, в който са изложени макети. В постройката могат да се закупят сувенири и осведомителни материали.
В Северна България също има няколко по-малко известни, само че доста впечатляващи скални църкви. Южно от град Русе, по долината на река Русенски Лом и към средновековната цитадела Червен, са издигнати неповторими манастири и църкви високо в скалите. Предполага се, че те водят началото си още от първите десетилетия на Втората българска страна (ХІІ в.). Духовният живот в тях се е развивал с протекцията на търновските владетели и на духовните ръководители на българската страна от тази ера.
Ивановските скални църкви Ивановските скални църкви са ситуирани на брега на река Русенски Лом, близо до с. Иваново, югозападно от Русе. Местността в този район се назовава “Пи` смата”. Предполага се, че “Църквата” (изкуствена пещера, изсечена в отвесна канара на 32 м височина от земята) e изписана със съдействието на българския цар Иван Александър (1331-1371 г.). Сред оживелите стенописни изображения и през днешния ден проличава ктиторският портрет на българския държател.
Стенописите в “Църквата” на Ивановските църкви се смятат за връх в достиженията на живописците от Търновската средновековна живописна школа (ХІV в.) и са едни от най-ценните мостри на българската средновековна монументална живопис.
Басарбовският манастир “Св. Димитър Басарбовски” В живописната котловина на река Русенски Лом, до с. Басарбово, на 10 км от град Русе, се намира един от най-интересните манастири в България, издълбан в скалите – скалният манастир “Св. Димитър Басарбовски”. Предполага се, че манастирът води началото си от ХІІ в., само че първите писмени сведения за него датират от ХV век. В подножието на скалите са ситуирани две стаи и пещератрапезария. Стъпала водят до скална площадка с ниша, където се намира и скалната черква. Други стъпала водят до естествена пещера, където се намира гробът на монаха Хрисант, който обновил манастира през 1937 година.
От антични времена планината Родопи е почитана като сакралната българска земя – разлюляно море от гори, гайдарски звуци и песнопения. Византийските хронисти я наричали „ Магна Силва Булгарика” – Свещената българска гора. Тук, на 45 км от Асеновград, се намира местността Градище, или Кръстова гора.
Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което притегля огромен брой поклонници. Мястото е ситуирано в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив, на 40 км от Асеновград и на 6 км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е ситуиран на поляна измежду красива гора.
Причината Кръстова гора да притегля толкоз доста вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена парченце от Христовия кръст. Много митове се описват за това място и всички те са свързани с Христовия кръст и чудото на изцелението.
В началото на комплекса от параклиси е ситуирана църквата „ Покров на Пресвета Богородица”, която е приключена през 1995 година От нея по алея до върха на дребен рид са ситуирани параклиси, отдадени на 12-те апостола.
През 1936 година Цар Борис ІІІ дарил огромен 99-килограмов железен кръст. Сега там стои негово копие, което може да се види на най-високото място в края на алеята. Хората имат вяра, че кръстът има чудодейна мощ и лекува неизлечимо болните. В непосредственост до региона с параклисите има извор, който съгласно преданието също има лековита мощ.
Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата „ Покров Богородичен “ или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите.
Природата към християнския комплекс е доста красива и регионът притегля природолюбители и хора, търсещи умерено място за отмора и почивка.
В християнския комплекс има църковен магазин, където се продават свещи, икони и книги с историята на Кръстова гора. Монасите ще отговорят на всичките ви въпроси. Комплексът предлага нощувки.
Посочените манастири и църкви са неповторими по рода си освен поради стенописите и архитектурата си, а и заради обстоятелството, че са оживели по време на османското иго. Някои от тях са опожарявани и събаряни, други са ставали средища на секрети революционни срещи, трети са разказани в литературни творби. Всичко обаче са места на чиста религия и божия берекет, където откровените стремежи стават действителност. На територията на страната ни обаче има още едно сходно място, където молитвите биват чути. А краят на пролетта и началото на лятото е идеалното време за посещаване на чудните местенца в България, където вярата е най-жива и най-истинска. Гарантираме ви, че ще ви посрещнат с майчина обич, ще ви отрупат с домашни блага и ще влеят вяра за по-светло бъдеще в сивия ви делник.
Това е и повода българската земя да изобилства от манастири, църкви, храмове и свети места. По времето на Първото и Второто българско царство религията е силата, която движи страната напред, мощта, която сплотява народа и моторът на книжовната просвета.
Днес множеството храмове са непокътнати в достоверния си тип, където още витае атмосферата от времето царете Борис и Симеон, Калоян и Иван-Асен, Шишман и Самуил. Благодарение на мощната религия българската националност се е запазила през вековното османско иго и съпътстващите го тежки тествания.
Рилският манастир е най-значимият, огромен и прочут манастир в България. Основан е през X век от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е канонизиран по-късно за светец от Българската православна черква. По време на византийското иго, Рилският манастир се трансформира в една от главните опори на българското народностно схващане. В Рилския манастир са работили редица просветители и книжовници, измежду които Йосиф Брадати, Спиридон и Неофит Рилски, който открива тук килийно учебно заведение.
В настоящия си тип Рилската света обител е от XIX век, като единствено новата част на източното манастирско крило е от XX век. Най-старата постройка в светата обител е Хрельовата кула, издигната през XIV век (1335 г.) Тя е била крепостта на манастира, както и жилище за монасите в размирни времена. На последния пети етаж на високата 24 метра кула се намира параклисът „ Преображение Господне”. Понастоящем Хрельовата кула е отворена за визити през летния сезон, като част от стенописите от XIV век могат да бъдат видени през прозоречните ниши на параклиса.
Цялата повърхност на светата обител, включваща църковните, жилищни и икономически здания, е 8800 кв. м. Каменни, 22 метра високи стени ограждат просторния манастирски двор, храма „ Рождество Богородично”, Хрельовата кула, музея, жилищните и икономически здания. В манастира има към 300 пространства, 100 от които са отшелнически килии.
От края на XIX век в Рилската света обител съществува музей, в който са изложени експонати, свързани с историята на манастира през вековете. Музейната експозиция включва скъпи мостри на българското и задгранично изкуство през интервала ХIV-XIX век. Най-ценният експонат е дървеният кръст с изящна дребна дърворезба, направен от отец Рафаил. Дълги години работил над него майсторът дърворезбар, употребявал най-фини длета и принадлежности и го приключил през 1802 година, когато ослепял от тежката работа върху този шедьовър. Върху него са изобразени 36 древен подиуми – по 18 от всяка страна на кръста, и над 600 дребни фигури.
Експозицията на манастирското стопанство до Самоковската врата включва воденицата, остарялата манастирска фурна, предмети, свързани със стопанската активност на манастира – горско дело, скотовъдство, земеделие и други В приземния етаж на северното манастирско крило се намира магерницата (старата манастирската кухня). Тя съставлява 22-метров комин с конусовидна форма, в нея са огромните казани, в които в предишното монаси-магери са приготвяли курбан (супа) за гостите на манастира по време на огромни празници.
В Етнографския музей и във възрожденските гостни стаи в северното крило на манастира могат да се видят тъкани, национални костюми от разнообразни етнографски области, разнообразни съдове – блага от разнообразни селища и от поклонници на манастира. Желаещите да ги посетят заплащат входна такса в Църковно-историческия музей.
На към 4 км от манастира, по обозначена пътека, може да се стигне до пещерата, която св. Йоан Рилски избрал за свое леговище. По-късно до пещерата била построена църквата „ Успение на св. Йоан Рилски”, актуализирана през 1820 година В пещерата се влиза след стеснен проход сред скалата и църквата.
Днес Рилският манастир е настоящ мъжки манастир. Пред двете манастирски врати са обособени паркинги за коли и рейсове. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в региона към манастира, могат да се купят икони, албуми, картички,сувенири, както и произведения от обичайни български занаяти.
Вторият по-големина след Рилската обител е Бачковският манастир „ Успение Богородично”. Той се намира на южния завършек на родопското село Бачково, на 10 км южно от Асеновград. Манастирът е учреден през 1083 година от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил подаяние за построяването му. Дълго време манастирът е бил грузински. От основаването му е непокътната двуетажната костница, която се намира на към 400 м от него.
Към края на ХІІ и началото на ХІІІ век е построена зимната черква на манастира „ Свети Архангели”, тъй че да се свързва с чардаците от втория етаж на западното крило, където са били монашеските килии. Смята се, че след рухването на България под oсманско господство (края на XIV век) в Бачковския манастир е бил заточен последният български патриарх – Eвтимий.
Изграждането на нови манастирски здания стартира в края на ХVІ в., най-вероятно тогава е построено и източното крило с укрепената основна врата. През 1601 година е преизградено южното крило, където се намира магерницата и просторна столова с мраморна маса. Върху нея посетителите могат да видят годината на строителството. На северната стена на трапезарията през 1864 година е изографисана сцената „ Изнасянето на чудотворната икона”. През 1604 година е издигната съборната църква „ Успение Богородично”, която е трикорабна, едноапсидна, с притвор и купол.
В съборната черква е непокътната иконата на „ Св. Богородица” със сребърен обков от 1311 година, която е считана за чудотворна. В манастира могат да бъдат видени икони, сребърни обкови за евангелия и други художествени произведения, датиращи от ХVІ – ХІХ в. От ХVІІ в. са останали дърворезбованата конструкция на позлатения иконостас и царските двери в основната черква. В съборната черква са заровени българският екзарх Стефан І (1878 – 1957) и българският патриарх Кирил (1901 – 1971). Към манастира има музей, в който се съхраняват някои от най-старите предмети, свързани с историята му.
Любимо място за поклонници и гости е дворът на Бачковския манастир, където има забавни дървета, като райска ябълка или китайски бор. Манастирът е мъжки, настоящ и предлага настаняване. Храмовият му празник е на 15 август. Посетителите могат да закупят осведомителни материали, книги, сувенири, икони. Пътят от паркинга до манастира е посипан с дребни магазинчета и щандове, на които се продават керамични, дървени произведения и други сувенири.
Продължаваме разходката из светите места по българските земи с Дряновския манастир „ Св. Архангел Михаил”. Векове наред той е измежду центровете за развиване на българското християнство и просвета и през днешния ден продължава да притегля поклонници и туристи. Манастирът се намира на към 6 км от гр. Дряново, по пътя за гр. Габрово.
Дряновският манастир е учреден през ХІІ век, по времето на цар Калоян (1168 година – 1207 г.). За първи път манастирът е издигнат на 2 км от мястото, на което се намира в този момент. През 1393 година османските турци го изгарят до основи, през ХVІ век локалните хора го възвръщат на другия бряг на реката, само че и този път светата обител е разрушена.
На настоящето си място манастир „ Свети Архангел Михаил” съществува от края на ХVІІ век. В манастира имало голяма библиотека, което го трансформира в един от най-големите книжовни центрове по време на Възраждането. Кърджалиите (разбойници, настоящи нормално на групи в Османската империя) опожаряват манастира за трети път, само че по-късно той още веднъж е възобновен.
През ХІХ век стартира възобновяване на светата обител, строят се жилищни постройки, а през 1845 година е повдигнат нов храм.
Манастир „ Свети Архангел Михаил” е един от центровете за подготовка на Априлското въстание (1876 г.) за избавление от османско господство. При разгрома на въстанието манастирът още веднъж е опустошен. Скоро по-късно е отчасти възобновен и на 3 април 1877 година основният му храм е тържествено осветлен.
В Дряновския манастир се намира музейната експозиция „ Археология и Възраждане”. Находките, открити в региона на манастира, са изложени тук и описват за развиването на региона и светата обител. Експонирани са битови предмети, сечива, монети, керамика и други от старокаменната и каменно-медната ера (IV – III хиляди прочие Хр.) Основно място в експозицията заема историята на Априлското въстание. Сред експонатите са персонални движимости на въстаниците, фотоси, оръжия, облекла и други В музея могат да се закупят осведомителни материали и сувенири.
В манастира е построен ъгъл за отдих, има и детска площадка. Пред входа, на паркинга на манастира има щандове, на които се продават сувенири. В непосредственост до църквата се намира пантеон с параклис и костохранилище. Мавзолеят е повдигнат в памет на починалите въстаници, а в него се пазят костите им. Към манастир „ Свети Архангел Михаил” работи хотелска част.
От времето на Асеневци е и манастирът „ Свети Георги Победоносец “, прочут като Гложенския манастир. Обителта се намира на към 17 км от село Гложене, откъдето идва и името й. Светата обител се вижда още от надалеч, защото е ситуирана на каменист връх в Тетевенската планина.
Смята се, че през ХІІІ в. киевският княз Глож, който получил региона като подарък от цар Иван Асен ІІ (управлявал 1218 година – 1241 г.), построил в региона манастир „ Св. Преображение “ и дребна цитадела. Манастирът е съществувал до ХVІІ в., а при започване на ХVІІІ в. монасите построили нов манастир, отдаден на „ Св. Георги Победоносец”, на високата канара, с цел да се предпазят от нападенията на османците. Известно време двата манастира са съществували редом, като са били свързани между тях от тунел в скалите.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. манастирът „ Свети Георги Победоносец” е развивал просветна активност – наоколо до село Малък извор, както и в гр. Ловеч монасите от манастира основали метох и килийно учебно заведение.
Монашеските жилища са издигнати през 1858 година на мястото на остарели здания. Първоначалната манастирска черква е разрушена след земетресенията през 1904 и 1913 година Новата черква на манастира е построена през 1931 година, като в нея е пренесен дърворезбованият иконостас, избавен от опустошения остарял храм. Според легенда храмовата икона на манастира „ Св. Георги Победоносец “, която се пази и до през днешния ден, е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра (голям манастир в Киев).
Друг значим в историята на България манастир е Черепишкият. Манастир „ Успение Богородично” е ситуиран на 29 км югоизточно от Враца, на самия бряг на река Искър. Манастирът е построен по време на ръководството цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.). Съществува легенда, съгласно която името на манастира идва от костите на починалите бойци след борбата в края на XIV в. сред цар Иван Шишман и османските нашественици. В края на ХVІ в. свети Пимен Зографски (български зограф, литератор и храмостроител) възвръща манастира и го трансформира в книжовно и духовно средище. В манастира през 1612 година е направено и фамозното „ Черепишко Четвероевангелие” с позлатен обков. Активната книжовна активност в светата обител продължава и през ХVІІІ в. През 1784 година в скалите над манастира била построена костница на два етажа, чийто параклис е отдаден на „ Св. Йоан Кръстител”.
Кърджалийските нападения (разбойнически нападения) предиздвикали монасите да изоставят манастира за известно време в края на ХVІІІ в., само че от 1802 година той още веднъж почнал да действа.
Жилищните здания, които посетителите на манастира могат да видят през днешния ден, са издигнати през 1836 година от игумена Йосиф. През първите години на ХІХ в. с подаяние на богат турчин, чиято щерка е излекувана в манастира, било построено така наречен „ Рашидово здание”. След това са построени „ Методиевото здание” и „ Данаиловата сграда”.
В Черепишкия манастир са непокътнати останките на фрески от ХVІ – ХVІІІ в. и ХІХ в., от този момент е останала и сбирка от икони.
В светата обител е завършен ъгъл на националния стихотворец Иван Вазов (1850 – 1921 г.), който на това място се е вдъхновявал за доста от своите произведения, измежду които „ Дядо Йоцо гледа” и „ Една българка”.
Черепишкият манастир е настоящ мъжки манастир. Храмовият празник се празнува на 15 август –Деня на Света Богородица. Манастирът предлага настаняване.
Аладжа манастир, ситуиран в красива околност на 14 км северно от град Варна, е един от дребното скални манастири в България, при които са ясно разграничими обособените пространства с друга функционалност. Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока съвсем 40 метра варовикова канара. На първото равнище са ситуирани манастирската черква, монашеските килии, трапезарията, кухнята, дребна гробищна черква, криптата (костница) и стопанските пространства. Второто равнище съставлява естествена скална ниша, в източния завършек на която е построен манастирският параклис.
На 600 – 700 м западно от манастира се намира група пещери, известна под името Катакомбите. Откритите находки – керамика, монети, графити и други, свидетелстват, че Катакомбите са населявани през раннохристиянската ера (V-VI в.).
След рухването на България под османско господство в края на ХIV в. Аладжа манастир последователно запада и евентуално към XV-XVI в. е дефинитивно зарязан. Християнското име на манастира е незнайно. Названието „ аладжа “ значи „ цветен “ на турски език.
Днес Аладжа манастир е известна туристическа атракция, която се посещава от хиляди туристи. Скалният манастир се намира в централната на част на естествения парк „ Златни пясъци” – предпазена територия с редки дървесни типове. Красивата природа в близост в комбиниране с историческите и християнските забележителности го вършат прелестно място за културен, поклоннически и екологичен туризъм. Освен манастира, посетителите могат да прегледат и музея, в който са изложени макети. В постройката могат да се закупят сувенири и осведомителни материали.
В Северна България също има няколко по-малко известни, само че доста впечатляващи скални църкви. Южно от град Русе, по долината на река Русенски Лом и към средновековната цитадела Червен, са издигнати неповторими манастири и църкви високо в скалите. Предполага се, че те водят началото си още от първите десетилетия на Втората българска страна (ХІІ в.). Духовният живот в тях се е развивал с протекцията на търновските владетели и на духовните ръководители на българската страна от тази ера.
Ивановските скални църкви Ивановските скални църкви са ситуирани на брега на река Русенски Лом, близо до с. Иваново, югозападно от Русе. Местността в този район се назовава “Пи` смата”. Предполага се, че “Църквата” (изкуствена пещера, изсечена в отвесна канара на 32 м височина от земята) e изписана със съдействието на българския цар Иван Александър (1331-1371 г.). Сред оживелите стенописни изображения и през днешния ден проличава ктиторският портрет на българския държател.
Стенописите в “Църквата” на Ивановските църкви се смятат за връх в достиженията на живописците от Търновската средновековна живописна школа (ХІV в.) и са едни от най-ценните мостри на българската средновековна монументална живопис.
Басарбовският манастир “Св. Димитър Басарбовски” В живописната котловина на река Русенски Лом, до с. Басарбово, на 10 км от град Русе, се намира един от най-интересните манастири в България, издълбан в скалите – скалният манастир “Св. Димитър Басарбовски”. Предполага се, че манастирът води началото си от ХІІ в., само че първите писмени сведения за него датират от ХV век. В подножието на скалите са ситуирани две стаи и пещератрапезария. Стъпала водят до скална площадка с ниша, където се намира и скалната черква. Други стъпала водят до естествена пещера, където се намира гробът на монаха Хрисант, който обновил манастира през 1937 година.
От антични времена планината Родопи е почитана като сакралната българска земя – разлюляно море от гори, гайдарски звуци и песнопения. Византийските хронисти я наричали „ Магна Силва Булгарика” – Свещената българска гора. Тук, на 45 км от Асеновград, се намира местността Градище, или Кръстова гора.
Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което притегля огромен брой поклонници. Мястото е ситуирано в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив, на 40 км от Асеновград и на 6 км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е ситуиран на поляна измежду красива гора.
Причината Кръстова гора да притегля толкоз доста вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена парченце от Христовия кръст. Много митове се описват за това място и всички те са свързани с Христовия кръст и чудото на изцелението.
В началото на комплекса от параклиси е ситуирана църквата „ Покров на Пресвета Богородица”, която е приключена през 1995 година От нея по алея до върха на дребен рид са ситуирани параклиси, отдадени на 12-те апостола.
През 1936 година Цар Борис ІІІ дарил огромен 99-килограмов железен кръст. Сега там стои негово копие, което може да се види на най-високото място в края на алеята. Хората имат вяра, че кръстът има чудодейна мощ и лекува неизлечимо болните. В непосредственост до региона с параклисите има извор, който съгласно преданието също има лековита мощ.
Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата „ Покров Богородичен “ или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите.
Природата към християнския комплекс е доста красива и регионът притегля природолюбители и хора, търсещи умерено място за отмора и почивка.
В християнския комплекс има църковен магазин, където се продават свещи, икони и книги с историята на Кръстова гора. Монасите ще отговорят на всичките ви въпроси. Комплексът предлага нощувки.
Посочените манастири и църкви са неповторими по рода си освен поради стенописите и архитектурата си, а и заради обстоятелството, че са оживели по време на османското иго. Някои от тях са опожарявани и събаряни, други са ставали средища на секрети революционни срещи, трети са разказани в литературни творби. Всичко обаче са места на чиста религия и божия берекет, където откровените стремежи стават действителност. На територията на страната ни обаче има още едно сходно място, където молитвите биват чути. А краят на пролетта и началото на лятото е идеалното време за посещаване на чудните местенца в България, където вярата е най-жива и най-истинска. Гарантираме ви, че ще ви посрещнат с майчина обич, ще ви отрупат с домашни блага и ще влеят вяра за по-светло бъдеще в сивия ви делник.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ