Лошо: До 2050 г. трудоспособните българи се стопяват
България е най-бързо смаляващата се в света, като до 2050 година се чака да загуби близо една трета от популацията си в трудоспособна възраст, демонстрира отчет на Агенция по заетостта и Европейската комисия.
Неблагоприятната демографска динамичност, съчетаваща бързо застаряване на популацията и мощно обезлюдяване заради ниска раждаемост и емиграция, са измежду най-сериозните провокации, пред които е изправена страната.
До 2050 година една трета от пълнолетните в България ще бъдат на възраст 65 години или повече, което най-вероятно ще докара до дефицит на пазара на труда и ще провокира стрес върху системата за обществено обезпечаване у нас.
Усилията да се сътвори набор от политики, предопределени да усилят заетостта до оптималната допустима степен, ще бъде от жизненоважно значение за облекчение на следствията на бързо намаляващата работна мощ.
Според специалистите се изискват солидни и ефикасни политики на пазара на труда, които следва да бъдат проектирани на основата на доказателства и да регистрират опита на други страни, с цел да бъдат ефикасни.
„ През идващите 20-30 години българските работодатели ще работят с от ден на ден възрастни хора. Ако през 2000 година 100 души, които излизат от пазара на труда, се заместваха от към 130, които навлизаха, сега 100 души възрастни излизат като дейна работна мощ, само че се заместват едвам от 70 “, показва Балканският институт по труда и обществената политика (БИTСП).
" Работната мощ над избрана възраст среща по-големи компликации към адаптирането към зеления преход и дигитализацията, а това са измененията, които чакаме да доведат до по-добър стандарт на живот и конкурентоспособна стопанска система. Необходимо е да се влага в човешкия капитал, в това число и във възрастното население. Хората би трябвало да възобновяват своите познания и умения на избрани интервали от трудовия си живот ", разкриват още от института.
Застаряването на популацията допуска и адаптиране на работното място, трудовите процеси и трудовото законодателство, считат още от БИTСП.
Работното време, комбинацията сред персонален и професионален живот би трябвало да са разнообразни при млад и при възрастен служащ, показаха специалистите.
Те считат, че дебатите се водят предпочитано за увеличение на пенсионната възраст, а може да са в посока доброволното оставане по-дълго на пазара на труда и основаване на условия възрастните сами да го изискат.
Неблагоприятната демографска динамичност, съчетаваща бързо застаряване на популацията и мощно обезлюдяване заради ниска раждаемост и емиграция, са измежду най-сериозните провокации, пред които е изправена страната.
До 2050 година една трета от пълнолетните в България ще бъдат на възраст 65 години или повече, което най-вероятно ще докара до дефицит на пазара на труда и ще провокира стрес върху системата за обществено обезпечаване у нас.
Усилията да се сътвори набор от политики, предопределени да усилят заетостта до оптималната допустима степен, ще бъде от жизненоважно значение за облекчение на следствията на бързо намаляващата работна мощ.
Според специалистите се изискват солидни и ефикасни политики на пазара на труда, които следва да бъдат проектирани на основата на доказателства и да регистрират опита на други страни, с цел да бъдат ефикасни.
„ През идващите 20-30 години българските работодатели ще работят с от ден на ден възрастни хора. Ако през 2000 година 100 души, които излизат от пазара на труда, се заместваха от към 130, които навлизаха, сега 100 души възрастни излизат като дейна работна мощ, само че се заместват едвам от 70 “, показва Балканският институт по труда и обществената политика (БИTСП).
" Работната мощ над избрана възраст среща по-големи компликации към адаптирането към зеления преход и дигитализацията, а това са измененията, които чакаме да доведат до по-добър стандарт на живот и конкурентоспособна стопанска система. Необходимо е да се влага в човешкия капитал, в това число и във възрастното население. Хората би трябвало да възобновяват своите познания и умения на избрани интервали от трудовия си живот ", разкриват още от института.
Застаряването на популацията допуска и адаптиране на работното място, трудовите процеси и трудовото законодателство, считат още от БИTСП.
Работното време, комбинацията сред персонален и професионален живот би трябвало да са разнообразни при млад и при възрастен служащ, показаха специалистите.
Те считат, че дебатите се водят предпочитано за увеличение на пенсионната възраст, а може да са в посока доброволното оставане по-дълго на пазара на труда и основаване на условия възрастните сами да го изискат.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ